Публикувана: 10 юли 2008, 22:43 ч.
Последно мнение: 17 юли 2008, 22:15 ч.

А как пресичате на светофара, замисляте ли се...?

2 962
49
1

# 15 11 юли 2008, 09:16 ч.

Мнения: 2

Цитат на: Lilqna в пт, 11 юли 2008, 07:32

Цитат на: olivija в пт, 11 юли 2008, 07:06

Цитат на: Lilqna в пт, 11 юли 2008, 06:21

А ти замисли ли се, че децата, ще видят как пишеш и ще решат, че така е правилно?

Видно е,че момичето е искало да сложи ударение.

Цитат на: Еовин в чт, 10 юли 2008, 23:21

Замисляла съм се. Даже си мислех, че само аз го мисля, защото, когато съм го споделяла с приятели, всички ме гледат като да съм луда Rolling Eyes

Във втория цитат изобщо не е видно. Но е видно за мен, че няма нужда от ударение на думите "стои" и "които", защото употребени с "й" придобиват друг смисъл.
Темата е за това, как даваме пример на децата, когато пресичаме на път със светофар. А какъв пример даваме, когато пишем явно няма значение голямо.

Малко дребнаво ми се видя това което си написала, но другият път задължително ще обърна по голямо внимание...благодаря за урока по правопис. Simple Smile

Едното с другото нямат база за сравнение.. Peace

# 16 11 юли 2008, 09:23 ч.

Мнения: X

Аз съм много страхлива и винаги изчаквам зеленото. В интерес на истината много често се случва деца да ме молят да пресекат с мен, явно създавам впечатление за много коректен пешеходец Mr. Green

Особено на Столетов и Раковска във Стара Загора,човек може да види доста ошашавени пешеходци Shocked

# 17 11 юли 2008, 09:43 ч.

Мнения: 604

Цитат на: Никол в пт, 11 юли 2008, 01:09

Пресичам само на зелено.

Една баба пита младеж: Бабе, ще ме преведеш ли на другия тротоар?
Младежът: Да, бабо, само да светне зелено.
Бабата: Еее, то на зелено аз и сама мога Twisted Evil

# 18 11 юли 2008, 09:46 ч.

Мнения: 42

Никога не пресичам на червено! И ми прави супер лошо впечатление, когато някоя майка пресича с детето си на червено. За съжаление са доста тези майки, които дават възможно най-лошия пример на децата си.

# 19 11 юли 2008, 09:55 ч.

Paradise
Мнения: 3 103

Пресичам на зелено. Дори и да няма коли, а да свети червено, не минавам.
Не съм голямата работа, не се надпреварвам с колите/другите пешеходци и т.н.
Опитвам се да се пазя сама, пък дано и Господ ме пази.
Много ме е страх!
На детето постоянно "набивам" как не трябва да се пресича на червено.
Дори и на зелено пак да се оглежда, докато пресича, защото има много шофьори, които си минават на червено, без да им пука, че е червно и т.н.

Всеки ден наблюдавам пешеходци, пресичащи на червено на пазара на Кр. поляна. Масово е това там. Баби, дядовци, майки с деца.... Тичат пред колите като диваци.

Страшно е, че нямаме култура. Нито като шофьори, нито като пешеходци.

# 20 11 юли 2008, 10:03 ч.

Мнения: 154

Ей това е едно от нещата, които ме вбесяват. Пресичам само на зелено. Стоя и чакам, докато светне. Обяснявам на сина си, че никога нищо не е толкова спешно и важно, та да не можеш да изчакаш минута - две. Пресен случай от онзи ден: точно срещу City Center една жена - баба ли беше, майка ли - не знам, влачеше за ръчичка дете през шосето, светофарът - червен #Cussing out

. За съжаление тази гледка е често срещана. Не мога да си обясня не си ли дават сметка, че един ден детето ще пресече само по същия този безумен начин и това може да му струва живота!? Аз се старая да възпитавам своето дете, но какво да направя, за да променя тези непознати, които ме смятат за луда, когато стоя и смирено си чакам зеленото!?

# 21 11 юли 2008, 10:04 ч.

Мнения: 4 841

Преди да родя сина си, пресичах където и когато ми хрумне Embarassed

И фасовете си хвърлях където ми падне Embarassed

И към боклуците като цяло не бях особено грижлива Embarassed

Сигурно и други безобразия съм вършила.

След като родих, започнах да отделям изключително голямо внимание на действията и бездействията си.
Пресичам само на зелено, дори да няма коли.
Нося си фасовете и боклуците в чантата, докато не намеря кошче.
Опитвам се всичките ми думи, действия и реакции да са балансирани, възпитани и изискани.

Учудващото поне за мен беше, че с този тип поведение СЕ СВИКВА. Тоест, дори когато съм без детето и мога да "притичам" - не го правя, чакам си чинно.

За съжаление непрекъснато ми се налага да обяснявам защо някой (разбирай - почти всички) пресича на червено; защо някой си изхвърля боклука на земята... Не се отказвам обаче - обяснявам, обяснявам, обяснявам... И няма да се откажа, с надеждата, че все пак резултат ще има Peace

# 22 11 юли 2008, 10:30 ч.

Мнения: 3 929

Преди пресичах само на зелено и когато съм напълно убедена, че е безопасно за мен. От провинцията съм, а там, откъдето идвам, хората са много стриктни в почти всяко дно отношение, поне бяха. Но с времето, докато живея в София, се улавям, че има моменти, когато си позволявам и аз "като другите" да пресека неправилно, защото ме хваща срам, че се отличавам от тълпата. Осъзнавам грешката си. Но откакто се роди синът ми, съм станала пак "примерна" гражданка и майка, за да му давам пример.

# 23 11 юли 2008, 10:44 ч.

пак там
Мнения: 2 885

Откакто станах шофьор - винаги пресичам на зелено и на определените за това места.
Не само защото така е правилно. А основно заради факта, че знам колко трудно все пак спира една 600-килограмова кола, дори и да е с 20 км/ч. Въпрос и на култура, и на разум.

# 24 11 юли 2008, 10:45 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: magnetism в чт, 10 юли 2008, 22:43

Утре нашите деца ще седят на светофара или на пешеходната пътека до някой непознат!

Случвало се е да ми правят забележка, че
давам лош пример, ако пресека на червено,
пък наоколо има деца. От години не го правя.
В България обаче го няма това съзнание. Нали
безхаберието и непукизмът са ни национална
спортна дисциплина, та всичко си е по местата.

# 25 11 юли 2008, 11:28 ч.

Мнения: 14 133

Да. Винаги най-съвестно си пресичам да зелено. Дори се оглеждам преди това пак за коли. Wink

# 26 11 юли 2008, 11:41 ч.

Мнения: 690

Пресичам на зелено, независимо дали съм сама или с децата!
Вървя от вътрешната страна на тротоара и се оглеждам постоянно.
Вчера, докато чакахме да светне зелено едно дете на 11-12год, пресече на червено.
Голямата ми дъщеря извика след него, че това е невъзпитано и опасно, а то се обърна без никакво притеснение и ни се изплези!

# 27 11 юли 2008, 11:57 ч.

Мнения: 2 700

Преди да родя, или даже по-скоро преди да стана шофьор и аз пресичах без да се замислям особено. А има и светофари, на които знам последователността и знам, че идва мой ред.
Откакто родих съм желязна. Дори и да съм сама, си чакам чинно зеленото.