Какви признаци бе хора?! Идея си нямате какви артисти има на тоя свят. Гледайте си живота и не се вманиачавайте.
И какъв е смисълът! Рано или късно това все ще ни мине през главите!
- Публикувана: 11 юли 2008, 09:38 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2010, 14:45 ч.
Как да познаем признаците на изневярата?
И какъв е смисълът! Рано или късно това все ще ни мине през главите!
Tака като ви чета и си мисля, че повечето от вас и представа си нямат какво представлява изневярата за изневеряващия. Приели сте се за потенциални жертви и чоплите в живота на половинките си без да се замислите, че и най-малкото нещо, което намерите там ще го има не без ваше участие или по-лошо неучастие.
Признаци на изневяра ли? Такива може да има хиляди и дали, и кога ще ги откриете е без значение. Защото откриете ли ги веднъж значи вече е късно. Малко са мъжете и жените, които прибягват до изневяра заради едното разнообразие. На повечето им трябва Любов, ама истинска. И я намират!
Затова, мили момичета, вместо да си хабите енергията и времето в търсене на съществуващи или несъществуващи признаци, защо просто не я насочите към усъвършенстване на себе си и преразглеждане на цялата връзка.
Защото ревнувате? А ако ревнувате дали обичате? Смятате ли, че ревността е част от Любовта?
Ето това е... мнението на една изневеряваща.
Не само, че не ме е срам да пиша от собствения си профил, но и мога да говоря свободно за това. Защото не се срамувам и не изпитвам вина, нито от чувствата които изпитвам, нито от действията, които те пораждат.
Дали съм избрала най-лесното решение - вероятно, но никога не е било въпрос на решение. Това не се решава! Нямаш време за решения! То просто си те удря един прекрасен ден и ставаш най-щастливия човек на земята. После изживяваш целия си живот в няколкото откраднати минути заедно, и дишаш с пълни гърди, и се чувставаш ЖИВА!
Съмнявам се, че някой може да го разбере докато не го изживее, точно както се съмнявам, че някой може да разбере безумието на ревността, докато не стане обект на ревност.
Признаци на изневяра ли? Такива може да има хиляди и дали, и кога ще ги откриете е без значение. Защото откриете ли ги веднъж значи вече е късно. Малко са мъжете и жените, които прибягват до изневяра заради едното разнообразие. На повечето им трябва Любов, ама истинска. И я намират!
Затова, мили момичета, вместо да си хабите енергията и времето в търсене на съществуващи или несъществуващи признаци, защо просто не я насочите към усъвършенстване на себе си и преразглеждане на цялата връзка.
Защото ревнувате? А ако ревнувате дали обичате? Смятате ли, че ревността е част от Любовта?
Ето това е... мнението на една изневеряваща.
Не само, че не ме е срам да пиша от собствения си профил, но и мога да говоря свободно за това. Защото не се срамувам и не изпитвам вина, нито от чувствата които изпитвам, нито от действията, които те пораждат.
Дали съм избрала най-лесното решение - вероятно, но никога не е било въпрос на решение. Това не се решава! Нямаш време за решения! То просто си те удря един прекрасен ден и ставаш най-щастливия човек на земята. После изживяваш целия си живот в няколкото откраднати минути заедно, и дишаш с пълни гърди, и се чувставаш ЖИВА!
Съмнявам се, че някой може да го разбере докато не го изживее, точно както се съмнявам, че някой може да разбере безумието на ревността, докато не стане обект на ревност.
Free,ако някой ден почувстваш смелост и сили да излезеш от анонимност,може да ми пишеш на лични.
Rainy,следното казвам от опит.Колкото по-принципни сме,толкова по-мащабни неща ни поднася Животът,за да ни откаже от принципите ни.
Rainy,следното казвам от опит.Колкото по-принципни сме,толкова по-мащабни неща ни поднася Животът,за да ни откаже от принципите ни.
Или както аз обичам да казвам - Основният принцип е, че няма принципи. Всичко е винаги конкретно.
Tака като ви чета и си мисля, че повечето от вас и представа си нямат какво представлява изневярата за изневеряващия. Приели сте се за потенциални жертви и чоплите в живота на половинките си без да се замислите, че и най-малкото нещо, което намерите там ще го има не без ваше участие или по-лошо неучастие.
Признаци на изневяра ли? Такива може да има хиляди и дали, и кога ще ги откриете е без значение. Защото откриете ли ги веднъж значи вече е късно. Малко са мъжете и жените, които прибягват до изневяра заради едното разнообразие. На повечето им трябва Любов, ама истинска. И я намират!
Затова, мили момичета, вместо да си хабите енергията и времето в търсене на съществуващи или несъществуващи признаци, защо просто не я насочите към усъвършенстване на себе си и преразглеждане на цялата връзка.
Защото ревнувате? А ако ревнувате дали обичате? Смятате ли, че ревността е част от Любовта?
Ето това е... мнението на една изневеряваща.
Не само, че не ме е срам да пиша от собствения си профил, но и мога да говоря свободно за това. Защото не се срамувам и не изпитвам вина, нито от чувствата които изпитвам, нито от действията, които те пораждат.
Дали съм избрала най-лесното решение - вероятно, но никога не е било въпрос на решение. Това не се решава! Нямаш време за решения! То просто си те удря един прекрасен ден и ставаш най-щастливия човек на земята. После изживяваш целия си живот в няколкото откраднати минути заедно, и дишаш с пълни гърди, и се чувставаш ЖИВА!
Съмнявам се, че някой може да го разбере докато не го изживее, точно както се съмнявам, че някой може да разбере безумието на ревността, докато не стане обект на ревност.
Признаци на изневяра ли? Такива може да има хиляди и дали, и кога ще ги откриете е без значение. Защото откриете ли ги веднъж значи вече е късно. Малко са мъжете и жените, които прибягват до изневяра заради едното разнообразие. На повечето им трябва Любов, ама истинска. И я намират!
Затова, мили момичета, вместо да си хабите енергията и времето в търсене на съществуващи или несъществуващи признаци, защо просто не я насочите към усъвършенстване на себе си и преразглеждане на цялата връзка.
Защото ревнувате? А ако ревнувате дали обичате? Смятате ли, че ревността е част от Любовта?
Ето това е... мнението на една изневеряваща.
Не само, че не ме е срам да пиша от собствения си профил, но и мога да говоря свободно за това. Защото не се срамувам и не изпитвам вина, нито от чувствата които изпитвам, нито от действията, които те пораждат.
Дали съм избрала най-лесното решение - вероятно, но никога не е било въпрос на решение. Това не се решава! Нямаш време за решения! То просто си те удря един прекрасен ден и ставаш най-щастливия човек на земята. После изживяваш целия си живот в няколкото откраднати минути заедно, и дишаш с пълни гърди, и се чувставаш ЖИВА!
Съмнявам се, че някой може да го разбере докато не го изживее, точно както се съмнявам, че някой може да разбере безумието на ревността, докато не стане обект на ревност.
А това е най-точно казаното нещо, което съм чувала по темата!
От личен опит говоря - молих се през цялото си детство на всички светци и светици, мама и татко да не живеят заедно. Ама те не се развеждаха. Не от проклетия, а заради мене.
А когато тези деца порастнат вероятно ще имат същите проблеми, защото ще са израстнали с идеята за това колко по-важно е да бъдеш такъв, какъвто трябва, отколкото такъв какъвто искаш!
От личен опит говоря - молих се през цялото си детство на всички светци и светици, мама и татко да не живеят заедно. Ама те не се развеждаха. Не от проклетия, а заради мене.
А когато тези деца порастнат вероятно ще имат същите проблеми, защото ще са израстнали с идеята за това колко по-важно е да бъдеш такъв, какъвто трябва, отколкото такъв какъвто искаш!
Аз бях щастливо дете на разведени родители (с щастливи втори бракове).
Евала Jade за смелостта, за това че го правиш и за това , че го казваш на глас. И аз бих изневерявала и съм го правила, когато съм имала нужда от нещо различно, от любов или внимание или.. не знам какво точно. Но напоследък стигнах до извода, че е по- добре да започнеш на чисто от колкото да тъчеш на два стана. За децата темата няма да я зачеквам, че като се сетя какви родители има, които от собствената си злоба и егоизъм не осигуряват щастливо детство на детето си , а го насъскват с/у "изневерилия", ме хваща яд.
За децата темата няма да я зачеквам, че като се сетя какви родители има, които от собствената си злоба и егоизъм не осигуряват щастливо детство на детето си , а го насъскват с/у "изневерилия", ме хваща яд.
колкото по искасо го даржиш рискуваш да го загубиш не се вманиечаваи само прото го наблудаваи тои сам ще се издаде без да иска а ти не го командори оставиго да си прави каквото иска ако му хареса значи има нещо
мен от това ме е страх че ако му дам пълна свобода ще го изгубя но без причиния страх и ревнуст го задушават както него така и мен
мен от това ме е страх че ако му дам пълна свобода ще го изгубя но без причиния страх и ревнуст го задушават както него така и мен
Мисля, че и относно изневерите важи едно основно правило - всеки човек прави нещо преди всичко заради самия себе си (подобно на нашата поговорка `кой каквото прави, на себе си го прави`но това е по-скоро като продължение). Искам да кажа, че няма особено значение дали има причини за случила се изневяра или не. В повечето случаи жените са склонни да се чувстват пренебрегнати, унизени, да отчитат превъзходството на по-младите или по-красивите жени, но това е повърхността и е лъжовно. Ако някой е изневерил, той би го направил независимо дали е с Петя, Нона или Катя, дали отношенията са такива или онакива.. Смятам, че е важно какво всеки сам позволява на себе си, а не дали другия ще разбере - лъжеш преди всичко себе си - колко е хубаво, че имаме свободата на личен избор! Е, доста моралистично стана и със сигурност досадно на повечето, но по-кратко не можах; дано бъда разбрана правилно
Момичета ,рязка промяна в отношението му ,може ли да се счита за признак на гузна съвест .Ситуацията е такава,че до преди 3 седмици ,той вечно беше зает,нямаше време единствено за мен,за всички други намираше ,прибра се на няколко пъти в родния си град (без причина) . Сега е по-мил от всякога,правим ,каквото аз искам и когато аз искам.Честно казано си мисля ,че не е нормална една такава внезапна промяна 
ПС извинете за дългия пост
ПС извинете за дългия пост
Най-вероятно е имало нещо, но си мисля, че е приключило. Мъжете стават адски добри и мили, нежни и внимателни, когато някоя друга ги нарани. Тогава започват да си оценяват жената и да им се струва най-добрата и прекрасна на света.
Да ти кажа честно, относно признаците, много може да се говори... Аз лично, когато имам някакви съмнения, в каквото и да е, действам веднага. Вместо дни и месеци да се терзая, просто един ден организирам "следене". Всичките ми приятелки са малко шашави и веднага получавам съдействие. Засега не мога да се оплача-може много да ме заболи от резултата, но поне драмата свършва... 
Шантаво е като идея, доста хора ще се изсмеят, но аз лично не мога да страдам месеци наред и да се чудя...
Шантаво е като идея, доста хора ще се изсмеят, но аз лично не мога да страдам месеци наред и да се чудя...
Не съм следила, но съм била в детективска група много пъти.
Наистина си е шантаво да си бръкнеш с пръст в мозъка, но поне не те измъчват хиляди съмнения, въпроси, а всичко се разкрива лесно,бързо, наведнъж.
Ставаш, отиваш и виждаш.
Първия път хванахме кръшкача точно, когато се срещаше с любовницата. Врътна й един шеметен език, когато изскочи официалната му приятелка-годеница от близката градинка.
Гадно е да приклякаш, да се снишаваш и криеш, но някои жени просто не могат да се примирят да не направят нищо.
Другия път пак се случи с друга приятелка, която имаше дете от въпросния....
Устрои му грандиозен, пищен скандал, не че имаше ефект. Попитах я дали не съжалява, че си е направила труда и без да е имало ефект, а тя ми отвърна, че предпочита така, отколкото не само да се измъчва от съмнения, но и въпросният да я мисли за онази заблудената, глупавичката, която нищо не подозира.
И още много случаи такива.
Не съм си правила такива експерименти и не знам дали бих си ги правила. По-скоро не...
Ама, ако е нагъл, лошо му се пише... 
Така няма да има нужда ние да се крием по градинките.Макар,че циркът е твърде голям за моя вкус