Как да познаем признаците на изневярата?

Еми за изневяра ще са като света е луднал и всичко е тръгнало по чуждо! Преди и идея си нямах за какво става на въпрос , но от известно време за толкова любовни истории на семейни хора разбрах , че и мен ме налегнаха съмнения  А пък и колкото и да не ни се вярва ,за съжаление ТОВА Е  ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ.

Признаци винаги можеш да намериш, можеш да спретнеш и скандалче, но какво печелиш от това??? Какъв е смисъла да се измъчваш с подобен род мисли?


Ами смисъла е да се вземат мерки , въобще не си помислям за скандал , а за  др. неща  като  например да излизаме по- често заедно без детето , да правя неща които той харесва  ит.н   , защото ако  човек е спокоен че другия  е доволен    се отпуска   и не е толкова  стремящ се да  угоди  за всичко на партньора си .

Да,откровеността в една връзка е хубаво нещо.И аз бях откровенна и уж си споделяхме вси4ко,бяхме като приятели поне аз така си мислих.Докато един ден и него го удари хормона Имах даже и доказателства за изневяра.Но мъжете са мноооого страхливи и жалки.Затова не се тормози и не рови,за6тото колкото пове4е рови6 пове4е мири6е А относно признаците разли4но е ,но  внимаваи в отношението му към теб,ако му е за пръв път 6те го разбере6.Успех и дано притесненията ти да са безпо4вени

Отслабна, и вечно GSM-a с него, дори в тоалетната с изключен звук на SMS-те. Един чут разговор по телефона с въпросната хубавица. Тонът беше този за който аз молех и мечтаех-пълен с чуствата, които аз търся. Това  е преразказ на много скорошна реалната ситуация. Няма такъв филм като не му обръщай внимание и не се ври там където не ти е работата. Никой няма право да лъже никого. И мен трябваше да ме светне за да си търся и аз щастието някъде, а не да се измъчвам половин година в разяждащи съмнения. Да се съмняваш и подозираш е по-гадно отколкото да рабереш истината. Олекна ми накрая. Абсолютно съм съгласна, Боби!!!

ревността гледа с далекоглед, който прави джуджетата великани и подозренията истини

Аз ще си позволя да отида малко понавърти в материята! Няма да пиша за признаците на изневярата, доста добре сте ги изброили до тук. Искам само да ви попитам, как можете да продължите да живеете с този мъж, аз даже след толкова окуражителни постове, не можах да разбера точно, на всички вас мъжете са ви изневерявали и вие сте разбирали, но това не е важно за вас, правите се, че не сте разбрали, прощавате, за да си запазите семейството??? Или не сте го преживели това, но така си мислите, че бихте реагирали, т.е. успокоявате другите? Аз се изнесох от мъжа ми, без да имам дори доказателство, че има друга, то се усещаше. Не е имало вечер да не се прибере и даже за разлика от преди, като пътуваше някъде, дори и до Варна и Бургас да е имал в един ден работа, се прибираше посред нощ. Това е пак признак, но не доказателство, гузен е бил. Факт беше обаче, че той беше само тялом в къщи. Не говорехме, много рядко правихме секс, все бременността, раждането му бяха на устата, абе, бяхме на две различни планети, питах го хиляди пъти, предупреждавах го, че няма да го търпя ако не се промени, взимам си детето и се махам. Ти луда ли си, толкова работа и проблеми си имам, ти за любовница ми говориш, минало ми е времето да се занимавам с глупости. Добре, щом казваш. Три месеца след като се разделихме разбрах, че има връзка с девойка на около17-18-20год. Незнам точно, всеки различно ми говори, но много била послушна, за разлика от мен, аз шапка не съм му сваляла никога, викам и крещя и хич не ми пука. И че тази връзка е от шест месеца преди аз да си тръгна. Сега само ходи и се жалва на наще, да се прибираме, семейството, детето, колко съжалявал! Никога нямало да е щастлив без нас. Как не, много ясно, че съжаляваш! Какво може да ти даде тази малолетна пикла, дали пък с нея нещо си говори, кой знае какви общи теми имат! Да се оправя, той си го е избрал. И аз си искам семейството, страшно ми е мъчно, десет години съм била с него, но не мога да бъда с него повече, той ще отиде утре на фитнес, на работа, а за мен все ще си го слага някъде с някоя, как да живея така, да не ми пука, да се правя, че не виждам??? Как го правят това жените, как лягат до мъжа си вечер, като той мисли за друга, а тя знае за това... Имам познати, с приятели с жени и деца, и сума ти случай, в които мъжът отива и казва не съпругата си, че иска да се изнесе, обича друга, не иска вече да са заедно, а тя започва едни сцени, ревове, ми детето, аз, семейството, моля те, остани, една беше казала, ми ти си ходи и при нея, няма проблеми, ама моляте да си живееш при мен   Нямаш ли достойнство бе жена!!!! Луда ли си, каква си! Или аз не съм добре?

Ами какво да ви кажа, първо, в никакъв случай по цяла вечер не викам и крещя! Имах предвид това, че когато една жена на днешно време намери прекрасно изглеждащ мъж, с пари и положение, който да й купи кола и да я води по почивки, тя в повечето случай слуша много, както е в нашия. Не ми се навлизаше в подробности. Аз съм с моя мъж то времената, когато нямаше два лева в джоба и ме чакаше да се прибера от работа, за да го изведа, него и един негов приятел. Затова не мълча и не ми е хубаво като ме правят на маймуна. Минаха сумати години, в които съм го чакала по цели нощи да се прибере, рев, нерви, мъка, предполагам и не малко изневери, но не съм разбрала, винаги съм си го мислила, разбира се, познавайки приятелите му. Толкова много сме се обичали, така се е държал с мен, че винаги съм прощавала всички сбирки и прибирането когато аз тръгвам за работа или след това! Все съм си мислила, че ще се наживее, но то явно е до човек. Аз имам нужда от семейство, от спокойствие и атмосфера, от приятел в къщи, а той дава всичко от себе си в работата и бог знае още къде, но в къщи само реанимира! И когато няма доверие, повярвайте ми, няма спокоен живот, не става. Имала съм приятели преди него, разбирам, че когато всичко ти е наред, няма нужда да ровиш, съгласна съм. Е, не можах да се науча да не обръщам внимание. Последните да кажем около три години, се съобразяваше, промени се много, нямаше го стария разюздан живот, но аз вече бях толкова измъчена и смазана, нямах силици. В никакъв случай не си мислете, че съм била някой вампир дето да не ти се прибира при него, абсолютно не е така. Всичко възможно съм направила, аз имам за пример моето невероятно семейство, но той не е имал такова, за съжаление. И когато двамата имат различна представа в главата си, очевидно е, че не могат да се променят, какво става с любовта във времето, ами изчезва. Или по-точно, има я, но разбираш, че обичаш друг човек, една представа, мечта, онова, което сте искали да ви се случи преди години, но то сега е съвсем съвсем различно. Дано ме разбирате

Здравейте!Чета,чета и ще полудея направо,защото съм с моя съпруг от 17г.,той ми е първият и аз на него-първата и се кълняхме във вечна вярност,но сега...Той е много ревнив или поне беше-все ми повтаряше ,че с моята усмивка и чар рано или късно ще прегреша,все ми приписваше мисли и дела,за които не бях и помисляла,все ми повтаряше как ме обожава и никога няма да ми изневери,но и няма да ми прости изневяра.Е,всичко това в подходящия момент,с подходящия човек доведе до връзка-страстна и трудна,която от 3 години се опитвам да прекратя само заради съпруга си-толкова виновна и гузна съм,че прогнозите му се сбъднаха ,а толкова нещастна бих била без другия-той ми е като сродна душа и телом,и духом,но и той е семеен,така че за развод изобщо не става дума.Живея на принципа,че всичко се връща и понеже съм гузна,макар съпругът ми въобще не ме подозира в момента,започнах да мисля,че рано или късно и той ще кръшне,което за мене би било голямо облекчение,защото ще докаже,че никой не е светец и никога не бива да се заричаме.За свое оправдание ще кажа само,че напълно се обезличих и се превърнах в жената,която той би искал,което с години натрупваше напрежение и негодувание у мене-с две думи неговото отношение ме тласна към другия-по принцип съм абсолютно моногамна,но от страх да не ме зареже и от ниско по онова време самочуствие преглътнах себе си и станах друг човек.Аз съм лъв,той телец-според всички астролози невъзможна комбинация,но вече имаме 2 прекрасни деца и рутина,която устройва и двама ни...Другият е стрелец и сме като едно цяло,но въпреки че сме заедно безкрайно рядко за безкрайно кратко,невидима нишка ни свързва и не ни разделя въпреки трудностите.Та така...предисловието беше за да споделя накрая,че от известно време съпругът ми много се промени,повечето признаци ,изброени по-горе са налице,но просто няма как да го хвана-той е мнооого умен,а и работата му позволява свободно да кръшка,ако пожелае-таксим.шофьор.Правим секс ,даже много често,много е мил ,не ми повтаря ,че мрънкам,не ми звъни като преди постоянно по телефона,не ме дебне,повтаря ми че много ме обича и че съм единствена,но аз,с шестото си чуство усещам нещо и вчера го попитах така между другото как устоява на неприличните предложения на клиентки,за които той сам ми разказва ,на което отвърна,че може и да не устои,ако аз престана да му обръщам внимание-това беше нов отговор-обичайният до скоро беше-аз винаги отклонявам,защото имам теб и т.н.Просто съм почти сигурна,че има нещо,но той е неуловим и това ме побърква-аз не искам да го нараня с моята връзка,която от страх пред Бога сигурно ще срина накрая,но ако той ,въпреки високопарните си думи ми изневери -ще съм съкрушена,защото през всички години ми втълпяваше,че аз съм лошата,аз съм грешната и такава и станах...да не говорим ,че в секса свършва ужасно бързо иаз си оставам недо...,докато с другия и един път  на няколко месеца да го направим ми държи до следващата ни среща-не че това е оправдание,но не е и маловажно...
Е,момичета,това е моята история-не съм я споделяля никъде,но ще ви бъда признателна за мненията-поне ще ме ориентират в пространството-да прекратя ли извънбрачната си връзка от чуство на дълг и вина или да живея на мига???

Фрее, разбирам те напълно и аз имах извънбрачна връзка с човек, който много ми допадаше....Прекрчтих я, беше много трудно, защото от време на време се засичаме и все още нещо ме пронизва.  Честно казано още е рано да правя закл чения, но се чувствам по-спокойна, но от друга страна усещам една  голяма празнота.
В моя случай също не можеше да става дума за раздяла, заради децата, така че исках да го освободя и той да си намери щастието и истинско семейство.
Не знам какво да те посъветвам - един път се живее.....

Да,Злати,напълно си права-искам съпругът ми да сгафи най-вече за да му натрия после носа,че  не е ангел,за какъвто се има понеже не пие ,не пуши и по жени не ходи и по неговите думи е мъж с достойнство и не се занимава с глупости ,а на проститутка не би отишъл,защото не е луд да даде толкова пари за една минута кеф ...
А другия се появи в живота ми още преди 13 години,но тогава го отблъснах заради съпруга си-тогава бяхме гаджета и аз бях бетон по отношение на другите мъже.Не се бяхме виждали и се срещнахме наистина случайно,а може би не ,в много труден за мене момент-мъжът ми ме пращаше  на работа с 1лев джобни и не ми даваше други,ако не съм ги похарчила-в това отношение имаме проблеми  и този човек ми отвори очите за това как сама съм се отказала от личната си свобода в името на "любовта".
В интерес на истината в мислите си аз отдавна му бях изневерила с един колега,така че сякаш само съм чакала подходящия човек ...Не съм светицата,за която ме мисли съпругът ми и на шега отдавна съм му казала ,че кръшкам с тази разлика,че шегата стана реалност  и аз и сега не го отричам-напротив-просто направих това,което той през всичките ни първи хубави години,когато само той съществуваше за мене във вселената-той все ме обвиняваше и заричаше,че рано или късно ще сгафя и ако ме хванел или разберел-край-оставам сама и без неговата любов и подкрепа...Да не говорим колко пъти ,когато съм искала да говорим за взаимоотношенията си ,той ми е казвал ако не ми изнася да си ходя при мама,имайки предвид ,че не мога да претендирам за жилището му,понеже е дарено от родителите му.Та точно другият мъж ми отвори очите за това,че мъжът ми ме има за собственост и макар ,че никога не ми е посегнал или нагрубил ,е успял да ми вземе страха...Може би всичкото това разбиране и то от мъж ме тласна към следващата стъпка -съвършеният секс,след който разбрах какво всъщност е истински оргазъм.И оттогава вече 3 години се саморазрушавам оат вина ,но не искам да загубя човека ,който истински ме разбира,но не искам да нараня и съпруга си в случай,че е искрен и наистина ме обича толкова,както той казва,че ако ме няма ,ще остане сам до края си.Според Другия тези думи са чиста манипулация,но как да знам,как да съм сигурна.Имам тайни от съпруга си -например странични пари,за които не знае -за всеки случай-това също ме трови-по друг начин си представях брака аз,но само децата и само те ме спират да го напусна -вече знам ,че ще се справя и сама,колкото и трудно да ми бъде,но той е добър баща и не искам да разбивам живота на децата си.А и след като започнах връзката си с Другия,си позволих лукса да променя някои порядки у дома като очаквах гръм и мълнии,но  за моя изненада мъжът ми се съгласи-така че сега живея по-добре и дишам малко по-спокойно именно благодарение на Другия.Не знам ,объркана съм ,обичам и двамата по различен начин,но със сигурност страстта в брака ни вече я няма-дори сексът е механичен,поне от моя страна-не ме пали и не ми тупти нищо в стомаха-дори не искам да го целувам,докато с Другия-сигурно с него е така,защото е рядко,не знам...Сама на себе си съм най-голямата съдница,повярвайте ми,но не искам животът ми да мине в преструвки и самосъжаление...
Много се извинявам за обема на поста,но съм насъйбрала много мъка...Благодаря ви за вниманието

Напълно съм съгласна с Pacific!

Free!  Не се самобичувай толкова, всеки има право на щастие и ти не правиш изключение.

А ако пусна една тема от сорта на "Снощи изневерих на жена си" считай че ще бъда изяден с парцалите   

Няма  , ще питаме за подробности - защо, как, къде 
 

Извинявам се   free83  но ми оспамихте темата . Моля те , пусни си самостоятелна тема по твоя проблем!

Много благодаря на всички,които изказаха мнение-най-много ми помогна Злати.
Извинявам се на Рали за отклоняването на нейната тема.Ще следя развитието й и понеже моето си е направо филм,може би ще пусна отделна тема,ако съвсем се задъня.Благодаря ви !