Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 5

Хранителни "стимули" за НЕ, колкото щеш Сегашното Да е малко заучено и още не е оттренирано. Засега ми го казва на второ- трето питане, и засега я питам само като съм сигурна, че иска. Има ситуации, в които децата не са сигурни искат или не, и ДА иска малко обмисляне, в нашия случай не знам дали изобщо ще се получи. А за НЕ - по-лесно е да ми бутне ръката или да тръгне нанякъде, дори изражението не се променя, няма да се получи да й бутам нещо насила

И ние трудно казахме НЕ-то.Той по принцип не отговаряше на въпрос "искаш ли" .. Казвахме Не и Да със въртенето и кимането с глава - т.е. да има и визуалено изражение. На БГ мисля, че Да и Не се кимат наобратно  (или поне аз кимах и въртях глава наобратно).  Помня, че питах и си отговаярях сама - Искаш ли? ако се разпищи примерно - отговарях, Не, не искам. Ако го вземе - Да, искам. Не помня кога се научи, не зъм си го поставяла за цел някаква, но ясно си спомням, че имаше период в който се смеехме, че и да му предложа вода от пералнята пак ще е съгласен....  Ние все още се учим да правим избор от 2 неща които харесва - аз тоя проблем имам и с малкия - какво ги правя тея деца, уж следвам всички инструкции - голям проблем имам с научаването да правят избор

И Мишо първо каза да, а почти година по късно научи и не.Любознателна сигурна съм, че точно ти си една от майките, които четат всичко, а и освен това разбираш какво четеш  .Точно на теб е най трудно да се даде съвет, защото почти всичко знаеш  Но се сетих нещо, което може би ще ти е от полза.Научихме се да казваме не и да, и то със разбиране, когато се научи да прави избор между две неща.Ако искаш мога да ти дам много идеи за това.Не само каква храна иска да яде, но и каква дреха да облече, и с коя играчка да играе, и кой цвят фулмастер иска, и в коя чаша да сипя вода, и къде да отидем, и кое филмче да пуснем, и кои обувки да обуем.Май вече ми проследи мисълта 

Сега виждам, че и Деси дава същата идея 

Мартин също първо се научи да отговаря с "да", и все още бих казала че "репетираме" не-то. Както Катина ти е обяснила, може да се задават въпроси не само с храни, но и с други предмети, но при нас, най-осъзнато отговаря за храна  Случва се и следната ситуация, предлагам му нелюбима храна, и го питам дали иска. Убедена съм, че не я иска, но той отговаря с "да", тогава му я подавам, и той започва да недоволоства, по различни начини, след което му обяснявам, "Марти, ти каза "да" значи я искаш , ако не я искаш, кажи "не". Е, определено не винаги се получава да каже не-то, но мен ме посъветваха, в такива случаи да се включи трети човек, който в момента, в който аз му я предлагам и питам, зад него, да "подсказва" само и единствено думичката "не". Това с подсказвача, го има и при обучението по картинки pecs. За съжаление не винаги в ежедневието се намира трети човек, но това е само една идея, която ми я препоръчаха психолозите.

Понякога забравям, че не всеки е видял това, което аз съм виждала при терапевтите  .
martin4e, работим с психоложката, която провежда обученията по pecs.Точно вчера с нея говорихме по този въпрос.pecs, всъщност не са само картинки, именно идеите от тази система са най ценни, дори и не е необходимо да се показват картинките.Това с третия човек отзад е един от начините, друг начин е да се подскаже на детето с жест какво да каже.За "не" се използва примерно вдигнат показалец размахващ се наляво надясно, за "да" например е вдигнат палец, също така може да му подскажеш правилната дума с леко променен глас /това е от логопедите/Има и друг начин питаш искаш ли ........изчакваш, много е важно да се изчака мозъка на детето да обработи въпроса.Знаеш необходимо е 14 секунди за това.И ако не отговори тогава подсказваш с жест, променен глас, или асистент отзад.Или предлагаш нещо любимо и нещо нелюбимо, питаш, кое иска, и ако не отговори с дума, се правиш на неразбрала.Не разбрах това ли искаш, пак изчакваш и по твоя преценка даваш чак когато си удовлетворена от отговора му.Трябва да се прецени докога можем да ги мъчим и колко да изискваме в съответната ситуация.
Вчера ми дадоха още една идея, много ми хареса.Да си направим игра с детето в която ще си залепим устите, и ще си говорим и общуваме със знаци.Имам идея как да стане, ще включим в играта и таткото и най вече каката.Посъветваха ме да следвам игрите на каката, или друго дете, защото децата поднасят по достъпно информацията и от дете по лесно би научил.Това го знам де, ама сега ми надойдоха много идеи как точно да се възползвам от каката повече.Общуването с езика на тялото е много, ама много важен да се усвои.pecs картинките много идеи дават дори и само като ги разгледам, дори и да не ги използваме.

Забравих още един начин на подсказване.Това е онова звучене Ъъ и Ъхъ мъцане или хъмкане, как да го озвуча с текст не се сещам.Те се показват заедно с жеста за да и не, постепенно отпада показване с жест и е достатъчно дори и едно хъмкане за подсказка.

Любознателна, момичетата са ти дали чудесни идеи, аз няма да се повтарям. Може ли да ми дадеш на ЛС някакви координати на сдружението?
Само искам да кажа, че ние имахме обратния проблем - казваше "Не", а не умееше да казва "Да". И трябва да ви кажа, че "Да"-то много трудно го научи, костваше ни сигурно година усилия. Но то си дойде, в момента, в който се научи да прави осъзнат избор между два предмета.
Противно на всички очаквания, Мими от както я спрях от ДГ е невероятна! Много съм доволна. А аз се притесних, че загубата на социалния контакт с децата ще и се отрази зле. С малката добре се погаждат, но дори когато се карат, аз съм доволна. Защото и от споровете има полза. Снощи им слагам вечерята. На двете в отделни купички. Ама докато се сетя да им донеса лъжици, гледам в ръцете и на двете по една. Питам Мими: "Кой донесе лъжици?", а тя: "Аз!". Най-интересното е, че се беше сетила да вземе лъжица и за Веси. Нищо, че на нея беше дала лъжичка за кафе - възможно най-малката.
Катина, аз още си ви чакам на гости, да знаеш. С Мишо и каката, пък може и с мъжо.

Ей това и Мирито го прави от известно време. Сядаме на масата и той отива и колкото души сме на масата на всекиго слага и то точно ги разпределя по места. И чаши ни слага. Някой път му казвам донеси вилица, или лъжица, или донеси си чинийка - ами носи човечето.
Онзи ден сме седнали да вечеряме и аз съм си взела ножче да си режа /амо само за мене си беше ножчето/. Нашия стана, както винаги безмълвно, отиде до етажерката, на която ни стоят приборите за хранене и донесе още ножчета и за всички останали членове на масата. Паднах си от кеф, че детенцето така разсъждава.
За "да"-то и "не"-то, ние нищо не казваме. Ако иска нещо определено си го взема, ако ли не го бутва и не го взема 

Много интересно за избора и другите идеи за комуникация. Бях ви обещала, че ще ви разкажа за музиката, ето го есето :
http://tgeorgieva.multiply.com/journal/item/7/7

Да ви питам вашите деца преживяват ли терапиите по някакъв начин? Дара я водих събота и неделя на едно място, сигурна съм, че беше много полезно за нея, но снощи цивреше необичайно в леглото, напишка се през нощта, днес има лека температера и си мисля, че може и от преживяванията да е. Повтаря често "Оплачеме се" и когато я попитам от какво, казва "Какичката..." А като я попитам "Искаш ли пак да ходим там", почва да пищи. За разлика от музиката, като я питам "Искаш ли на музика", веднага се ухилва и тръгва. Аз лично съм убедена, че това от което се оплаква е много полезно за нея, но не знам до къде е границата. Със сигурност пак ще отидем, добре че ще е след 20 дни, може да се осъзнае до тогава.

Марианка, с най голямо удоволствие ще ви гостуваме, само, че съм без деца - те са на село.Няма да ви лъжа липсват ми, ама пък ми е гот  .
Запалих се по ей това нещоЗапалих се всъщност по психоанализата като цяло.От както се убедих в ползата от маматерапия съм фен на психологията.Ще опитам да ти кажа какво си мисля за Мими /дано не те объркам/.Вероятно детето е имало нужда от почивка, вероятно е имало нужда да бъде с майка си, със семейството си.В момента това, което най много ще и помогне е твоята любов.Препоръчвам ти да наблегнеш не толкова на писане и и учене, а на общуване, гушкане игра.Чрез играта можеш да я научиш на всичко това, което смяташ да постигнеш дори и без писане и оцветяване.Давам пример.
Чакай сега да хвана аз голямото ми момиченце, лелеее колко бързо тичаш, хванах теееее, чакай да видя дали имаш гъдел, гъдел ли те е, защо се смееш, защото те гъделичкам ли.Кой те гъделичка, мама или тати.Хайде сега да играем на готвачки, ще ми помогнеш ли, ето това е тесто за пица, хайде помогни ми да го разточим.Бравооо чудесно се справяш /дори и да не се справя - радвай и се окуражавай я имай и доверие 

Знаеш ли Мишо колко хубаво точи тесто с точилка - подготвям го отрано да ти обслужва момето  .Точи, защото му повярвах, че ще го направи - вярвай в Мими тя е прекрасна и интелигентна бъдеща снаха на Катина 

Танче, може би самата промяна не и харесва на Дари.Не и харесва, че е извън обичайното си ежедневие.Не давам съвети, но моят принцип е да извадя аутиста от неговия свят и да го вкарам в нашия, в тази връзка за мене няма не искам няма недей, целта оправдава средствата.Повтарям това е за аутиста, за Дари .............ами не разбирам  .Принципно да, имало е такива моменти и аз безкрайно се радвах, че ми показа нежелание да ходи на детска или при определен терапевт.За нас това беше стъпка напред, защото прояви характер и воля.Дълго време се борих за това.И постъпих според моите усещания, а не според желанията му - на детска, и при терапевта при който не иска  Преодоляхме проблема   

Катина, много ми стана интересен линка, който си дала. Виждам обаче, че има много писано по темата, а мен ме интересува по-точно само информацията за аутизма и СИД. Можеш ли да ми кажеш къде точно е писано за това в тази тема? За маматерапията съм чела само в сайта биберонбг. Ти как я практикуваш, както е описано там ли? Имаш ли и друга информация?

TanyaMG,  темепратура от нежелание да ходи на терапия едва ли ще вдигне(по-скоро детето реагира по-бурно в недоволството си защото се е поразболяло и е кисело малко повече от обикновенно)
Според мен такава силна реакция от терапия не трябва да има...независимо доколко мислиш че това е полезно за детето. Може би то още не е готово за това.
Знаеш - при нас свалянето на сетивността(бръшинга)  почна почти година след като почна да работи с терапевтите. Всички знаехме, че това е много полезно за него и е стъпката която трябва да се приеме за да се стигне до "големия" прогрес при нас. Обаче чакаха. Много месеци наред - да е готов за това. Как го определиха това "готов" немога да ти кажа - може би момента дойде когато той започна да позлволява да го докосват, да му пипат косата, да го натиснат и т.н. т.е. Пак имаше бурна реакция в началото, но сега като се замисля не такава каквито бяха "бурните" реакции когато беше на 4г. - да се тръшка на пода и пищи часове наред...по скоро имаше писаци и недоволство в началото, но нямаше проблем след терапията и си отиде с кеф следващия път.

Малко е трудно да определяме кое е добре за детето и кое е във възможностите му. Обаче пък има и друго - те на нищо "неприятно" (ново, необичайно за тях) няма самосиндикално да се научат ако не ги понатиснем...
Ако си убедена, че това терапията отговаря на състоянието на детето ти и то може да се справи го понатисни малко - ще се посърди, когато се убеди, че може да се справя ще отмине. Обаче ако реакциите са све таквиа бурни, по-добре г отложи някой друг месец и после опитайте пак. Може да не е "узряла" за нея.

това е като да дедеш пъзел от 100 парчета на 2 годишно дете - то ще иска да го нареди, няма да се справи и ще се разочарова и няма да иска да опитва отново. Ако се опиташ да го накараш ще се противи много защото няма да иска да е унижено отново, че НЕМОЖЕ.

Моя малък батко ме изненада приятно наскоро с пъзели от 100 прачета Сеа се опитвам да го науча да си казва фамилията(никакув успех  ) и му показвам разни букви, той не им обръща много внимание ама все нещо там нали влиза в главата - че хората пишат и използват букви да придават значение на написаното 
Да ви споделя нещо което ме притесни днес. Моите диванета откриха наскоро, че могат да се бият.... и днеска след сбиване наказах малкия батко "навън" зад стъклената врата... и той като взе едни ботуши и почна да се самоналага по главата така , че се насини по лицето  Никога не беше правил така аз чак се изплаших...естествено отворих врата и го вкарах и му се и накарах а той целия трепереше. Не го наказвам за 1ви път там - там има играчки с които той обикновеннос е заиграва докато се успокои като се е разбунтувал, т.е. не вярвам да е минал някакъв такъв шок...то скоро си мисля, че реши, че несправедлово съм го наказала, или е решил, че е отхвърлен или че е виновен и се самонаказва...
много ме изненада реакцията му. А и моята реакция не беше много правилна като се случи това...ама неможах да мисля даже.  Като го вкарах му се развиках, че не давам никой никого да удря - че той неможе да удря нито брат си, нито себе си, нито брат му има право да го удря...  ПОказвах колко съм ядосана аз, а не му предложих решение на неговия проблем.. и толкова бях бясна, че го игнорирах тотално (както се игнорира лоши поведение) и се скрих в спалнята да не ме вижда какво кълбо от нерви съм.. Може би трябваше да го попитам как се чувства(а дали щеше да ми отговори?)Срамувам се от себе си, ама немога да го върна назад...по скоро се опитвам да измисл какд а реагирам ако това се повтори. Или даизмисля нещо ново като наказание (някаква постелка за наказване ама не съм убедена, че най-малкия ще осъзнае че това е място за наказване, а наказанието трябва да е еднакво за всички възрастови групи у дома ) А вие как  наказвате? т.е. къде си слагате децата да се успокоят като се разбушуват? На мен някак си сърце не ми дава да ги затворя в стаите им и да не ме виждат - мисля си че ще решат, че съм ги изоставила....

Здравейте
Изчетох ви внимателно-нека да бъдем откровени.На всички пишещи тук ни е ясно, че децата от спектъра са БЕЗУМНО привързани към майките си.Не се изискват особени усилия да бъдеш обичан от МАМА.Идеята е да ги научим децата да общуват със света ,който е извъм МАМА,а това изисква усилие.Да бъдеш приет и да приемеш.Да получиш команда,да оцениш и да реагираш адекватно.
Катина, абсолютно си права за развитието на взаимоотношенията вътре в семейството,целта е как да ги пренесем отвън,където света няма нашето търпение и усещане.За това са и пекс картите и социализиращата терапия.В ютюб има едни неверояни клипове на пораснало момче с Аспергер синдром-веднъж неговото мнение по житейските въпроси, а след това мнението на неговите приятели.Хубавото е, че те взаимно се самонагласят.Светът става по-толерантен.В класа на сина ми има един Винсент-Аспергер,с асистент през повечето часове.В трети клас  седеше, рисуваше и решаваше математически ребуси, миеше си ръцете на всеки 20 минути.В седми клас вече беше  дългокос, пришкав и "уморен" от живота като всички.Питах Боби(моя хубосник) как е Винсент,а той ми отговори,че без него нямало купон-канят го навсякъде и момичетата го харесвали,ако не бил той нямало да вземат нито един тест по математика.Говорел малко,но само истината.Оказва се ,че в обществото си имал неговото място,че терапиите вършели работа:)
Таня ,статистика на момента е 1: 150 за деца  от спектъра в Америка.За всеобща радост след цялата кампания по разпознаване на ранния стадий на Аутизъм -педиатри, терапевти,родители  и адвокати улесняват адаптацията на децата.От личния си опит виждам ,че с поставяне на диагнозата, на родителя му се дава контакт с местната мрежа от родители с подобен проблем,с адвокат,който да направлява правовите въпроси-какво се полага и какъв е достъпа до терапия,подкрепя се създаването на финансов ресурс(който ще бъде използван след пълнолетната възраст на детето),както и намирането на социален работник(той е междинно звено между родител,дете и терапевт-учител).Нека така да го кажа-финансовата система окуражава родителя да вложи усилия и средста в терапиите,докато детето е малко,за да не се наложи неговото институцилизиране.Трудовата терапия е закон-даже ниско функциониращите аутисти произвеждат  неща ,което им дава  достъп до удоволствия и независимост.
Деси-ние момиченцето го завеждаме в стаятата му(абсолютно обезопасена),като предварително му обясняваме защо точно го наказваме-конкретно за деяние, оставаме го да се самоуспокои и когато то се върне  без да плаче и готово за контакт  го прегръщаме и включваме обратно.На 20-тия път се получава-от страни е зловещо,но това е единствения начин по който то и останалите 3 деца функционират.

Благодаря на всички за съветите, още ги осмислям и се опитвам да ги наглася според особеностите на моето дете 
Катина, малко си ме надценила (за четенето) Аз също много се увлякох по ГНМ, но сама ми е трудно да разнищя проблема, пробвах с Кристиян, но не ми се изпяваше и майчиното мляко В крайна сметка разбрах основното - че проблемите си ги правим сами и решението е в главата ни, затова съм във фаза на релакс  Като гледам, на Наталия й се отразява добре

Веселчето, какво значи пришкав?
Сетих се за още нещо, което нашите даца не могат.
Или поне не съм виждал - не могат да лъжат. Наивно, по детски, или като ще да е.

Вълкът-с пубертетски пришки:)