Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 5

Значи да си кажа.За ГНМ тъкмо почвам да я чета.Всъщност харесах я защото аз сама стигнах до тези изводи, а този метод потвърждава моето виждане на проблема.Смея да го напиша тъй като вече две психотерапевтки и една психиатърка потвърдиха, и похвалиха насоката на мислите ми.Значи аз изпях майчиното си мляко и на трите, и им обясних изводите до които съм стигнала.Те казаха браво, че сама съм се анализирала и съм стигнала до третата фаза на траура.Ако не бях се самоанализирала правилно - те трябваше да ми помогнат да стигна до там.Трите фази на траура вероятно ги знаете, а ако не ще ги напиша.Когато родителя разбере за проблема на детето /или почине близък / отрича проблема.Втората фаза е самосъжаление и самообвинение, третата фаза е да приемеш проблема и да го преодолееш.Със свои думи го написах  .
Една година ми отне да го преодолея.Помогнаха ми терапевтите на Мишо.Както знаете той работи с три психоложки.Две от тях са и психотерапевти.По време на съвместната ни работа те анализираха не само Мишовата главица, а и ми даваха насоки за моето съзнание.Не, че съм лягала на дивана да си изрева проблемите, просто ги "чувах" какво казват.

За маматерапия.Преди една година я четох три пълни месеца по начина описан там.Постепенно докато четях, аз взех, че си повярвах, че това ще стане.Поуспокоих се и постепенно започнах да се радвам на детето си съвсем истински.Колкото повече му се радвах, толкова повече той разцъффаше.Маматерапия по скоро помогна на мен, като ми даде увереност, че няма непреодолими неща.Даде ми увереност да се боря.Почнах да чета такъв тип литература и се запалих по идеята.Така сама си анализирах майчиното мляко, и детството и намерих причината за това което става, не само Мишовия проблем.Просто почнах да намирам същноста на проблемите.Станах непоправим оптимист, и имам увереност в себе си.Повиши ми се самочуствието и това се отрази на детето.
Дългичко стана - сори, ама го споделям, защото съм сигурна, че не си измислям.Всичко това го споделих с казах по горе кои специалисти, и ме посъветваха даже да помогна и на други родители да стигнат до третата фаза.Не е много удачно така с писане, ама наистина трябва да обърнем внимание най - вече на себе си.Една смачкана и плачеща майка би помогнала по малко на детето си, от една успокоена и усмихната майка.

Да допълня само ГНМ би помогнала да открием откъде идва проблема и би помогнала по бързо да се стегнем сами.ГНМ помага повече на майката.Аз така го разбрах.Както казах тъкмо почвам да го чета.

Абсолютно по същия начин процедираме и у дома. Като почне да се тръшка и реве безпричинно /т.е. да си налага неговото  / го водим в друга стая, в която да се нареве. Като се успокои сам идва. Това му състояние не продължава дълго и обикновенно винаги после е все едно нищо не е станало 

Моите отскоро лъжат  В момента в който някой направи беля(кажи речи всеки 20 минути  ) като ги попитам "какво е това/какво правите??" И двамата малките в хор отговарят "Той го направи"  Общо взето отскоро забелязвам някаква особенна връзка да се появява между тях - правят пакости постоянно, шушукат си, крият се да правят "Забранени" неща, защитават се един друг пред мен и т.н. до супер побои които си нанасят  Въпреки 3те години разлика помежду им са като дупе и гащи - и двамата като че ли са на един акъл. Знам, че най-малкия с 2ма по-големи братя е нормално малко по-рано да "съзрява" за някои неща, обаче и малкия батко ужасно ми се "вдетенява" покрай по-малкия(което пък не ми харесва, ама...)

Да ви разкажа нещо смешно от белите- Пристига малкия батко снощи в хола(по времето когато трябва да е в леглото и да заспива) и съобщава, "Тоалетната e голяма вода, това е нещастен случай"  (Toilet is big water, it is an accident)
Отивам да видя - тоалетната запушена с тоалетна хартия, водата до ръба на тоалетната а най-малкия пляска щастливо във водата и вика "Морееееееееееееееее"  Да се чуди човек да плаче ли да се смее ли   
Ей такива щуротии у дома нон стоп...  наскоро бяха боядисали кучето и му бяха сложили памперс  Емил от Льонеберя ряпа да яде - аз го имам у дома в двойна доза....
Ама пък много ме радват белите...защото за мен са сигнал, че всичко с малкия батко е наред.

Здравейте!Аз съм нов участник в този форум.Благодаря много на тези,които ме упътиха за да дойда тук.Моят син е на 5г. и 7 м. и е аутист.Не сме го водили в София ,за да му поставят диагнозата,но във Варна са го наблюдавали детски психиатър,логопеди,двама психолога и двама специални педагога,които се занимават само с такива дечица като моето.Единственото притеснение за него в началото ни беше,че не иска да говори.Детето е много палаво,по цял ден не се спира на едно място,но в момент в който не се изпълни неговото желание,започва да крещи и да си удря главата в стената или в земята ,все в твърди повърхности.Започва да се тръшка и аз изпадах в паника от това.Започна да се храни избирателно,яде само няколко определени неща.Страхува се,когато отиваме някъде,където на него не му е познато,тогава ме стиска за ръцете и понякога плаче.Когато тръгнем на разходка,той си е запомнил точно определен маршрут и в никакъв случай не позволява да го променяме.Ако реша да променя пътя,става тревожен и започва да се дърпа.В началото ми казваха,че детето ми е така,защото не ходи на детска градина,но аз не съм съгласна с това.Давах го два пъти на градина и беше трудно наистина,детето страдаше видимо,а освен това и на 4-5 ден вече беше болен с пневмония и се налагаше да правим инжекции.Но това се случваше и с другото ми дете,имам и дъщеря на 11 г.,тя също се разболяваше в градината и не я посещаваше.С нея нямаме никакъв проблем.Нормално дете е.Но голямата ни болка е нашето малко момченце-Наско.Живеем в малко морско градче и не бях чувала дори за такива дечица тук.Много е трудно да нямаш с кого да споделяш,да не те разбират.Близките ни също не са чували за аутизъм.Опитваме се  със съпруга ми да им обясняваме за състоянието на детето,но им е трудно да го проумеят.Има моменти,когато се чувствам зле,объркана,няма с кого да споделиш,това което се случва с детето ти,да обмениш някакъв опит с други майки на такива дечица.Заради това съм тук при вас.Просто не знаех откъде да започна.

Mimoza_mm с болка ти казвам "Добре дошла при нас"  Надявам се да намериш това, което търсиш - диалог, съпричастност. Каквото зависи от нас, считай че си го намерила 

Здравей, Мимоза!
Силвиа, в кой град е това детско студио?

Благодаря за разбирането и отзивчивостта Pepi_r.Мисля,че наистина открих мястото,където мога свободно и без всякакви притеснения да говоря и споделям,това което се случва с моя син.Старая се да прочета почти всички публикации,написани тук.Убеждавам се колко много прилича на вашите дечица моето момченце.По държание,по поведение.Попивам всичко написано,дори чета между редовете за болката в сърцата ви,но в същото време виждам колко сте всеотдайни и неуморими.Радвам се,че ви намерих!

Здвавейте и ви благодаря за отговорите,
За терапиите вече забравихме страха и дори се смее като я карам да прави нещата, които там я караха. Може би по-бурната реакция е била от комбинацията с настинката й.
Обаче все пак се натъжих най-трудната част е да пренесат терапиите в реалният живот. Според мен трябва да имат близък, с който да тренират показаното от терапевтите и когато го овладеят на прилично ниво, да ги пускаме да се пробват в широкият свят. Но в крайна сметка е важно да правим това, което считаме за правилно.
Деси, и Дара си удря така шамарчета по главата. Почти съм сигурна, че го прави, когато иска да каже нещо "като съжалявам..." Тя го прави все пак контролирано, т.е гледа ме  от време на време. Като я видя се навеждам и й казвам да не се бие, а да ме изслуша и казвам къде е сбъркала, повтарям, питам разбрала ли е, и повече да се старае да не прави така и после въстановявам мира. Наказвам я като я изпращам да лежи на голямото легло, нямам контакт с нея, но и аз обикновено съм ядосана в такъв момент, та по-добре да не ми е пред очите. Тя реве няколко няколко минути и после променя начина на реване и тогава отивам и пак обяснявам белята. Сега се сещам, че в началото правеше спалнята нагоре с краката от яд, та не ми беше лесно да я науча, да си изкарва нервите само на леглото.
Веселчето, много ми стана интерсно адвоката колко централна роля заема. А има ли закон против дискриминацията, в смисъл, ако в училище някой обиди аутист с "болен мозък" може ли да бъдат осъдени родителите на детето или учителите за дискриминация. И какво представлява този финансов ресурс(който ще бъде използван след пълнолетната възраст на детето), как се използва, родители те ли го събират или идва от дарения и застраховки?
Mimoza_mm, сигурна съм, че тук ще намериш сродни души. На мен ми стана много интерсно това за страха в детето ти от промяната. При нас го има подобно, дори е в момента съм решила да видя какво може да се направи.

Дали другите сте  имали такива ситуации - Като детето е с мен, гледачката или татко си, по някакъв начин черпи увереност от нас, не ни изпуска от поглед, може и на 10 метра да си играе с деца, но те следи, както се казва с кожата си. Ако ме изпусне от поглед, се разтреперва от страх и яд. На мен ми казаха, че сигурно е, защото детето не осъзнава какво следва, не си е осъзнало режима. Може би има нещо.
silviatm, аз съм водила детето при Мила мамо и няколко пъти съм споделяла много добри впечатления, дори по-нагоре съм дала линк към едно мое есе.

Ох това ми е много болно когато стане  . Когато Мири нещо е сгафил - взел е нещо, което не трябва или пипа нещо, или нещо нередно го плесвам поучително през ръцете, като целта ми не е да го заболи, а да осъзнае, че това което е направил е грешно. Аз го плесвам веднъж, а той почва да си пляска ръчичката още и още. Тогава го хващам и му казвам да престане, а той се опитва да ме накара да го плесна още веднъж  . Много ме боли от това му поведение, но поне виждам, че си осъзнава допуснатата грешка 

При нас това нещо го няма. Няма страх, няма нищо. Чувства се уверен в себе си - ходи, обикаля и отвреме на време поглежда да види дали съм наблизо. Но общо взето на познати места /или след като опознае непознатото място/ се впуска да обикаля.

Здравейте:)
Таня разгледай задълбочено този сайт-http://www.autism-pdd.net/special-needs-trust.html#organiz.
Със сигурност без адвокат е трудно да разбере едно семейство,кое му се полага и кое трябва да организира само.А за американците адвокатът,семейния доктор и религиозния пастор са част от бита им.Също много е разпространено създаването на нон-фор-профит организации от самите родители на деца със специални нужди-не само като допълнително субсидиране на програми за децата, но и като мрежа за обмяна на информация,контакт с политици,публична информираност.
В моите очи-форумите на БГ Мама са точно такива нерегистрирани безценни сдружения.По въпроса за дела за дискриминация в училищата-със сигурност съществуват, аз нямам лични наблюдения.Но преди да се стигне до съд-като крайна форма,трябва да са се изчерпали всички възможни начини на разрешаване на проблема,а тук около детето е създадена една мрежа от асистент,помощен учител,социален работник,чиято цел е да направляват и контролират целия механизъм .Картината не е идеална,но работи.Говоря за държавното училище.В частните е още по-добре.  

Mимозка, прегръщам те силно! Наистина, когато човек споделя болката си, тя сякаш намалява, а споделената радост се удвоява. Сега най-важното е да не се поддадеш на отчаянието, зная че няма да ти е лесно. Но опитай да се мобилизираш, да намериш точните терапевти, при които да водиш детенце.
Таня и Мимозка, Мими преди две години имаше период, през който много държеше да се спазва точния маршрут. Минавахме по един и същи път за ДГ. Докато един ден не ми се наложи да го сменя (имах някаква причина). Изпадна в истерия, търкаляше се по земята, пищеше с цяло гърло... До този момент не се бях замисляла, че всъщност промяната на маршрута би могъл да я изплаши. Незнаех как да постъпя, кой е правилния подход. Тогава постъпих така, както ми подсказа инстинкта. Реших, че от време на време е добре да разчупвам стериотипа и днес тя е дете, което не изпитва страх от промяната на обстановката, мястото, маршрута. Години по-късно от психоложката разбрах, че съм постъпила правилно.

Деси, наблюдавай как се бият малките калпазани.И по скоро забележи къде Арти най често шамари малкия.Предполагам преобладават ударите по главата.И забележи след като Арти цапардоса малкия по главата и съответно и той получава удар по главата.Предполагам той сам направлява брат си, къде точно да ми помогне в сензорната стимулация.За мен тези силови игри са си вид търсене на сензорни стимулации.Мишо имаше любима игра да скача върху матрака надолу с главата и да вдигне нагоре краката.Как не си счупи врата и до ден днешен се чудя  .Аз влязох в играта му.Лягаме двамата на дивана и почвам да го притискам с тялото си ужким го гъделичкам или целувам.Притисках с брадичка темето му, а той пищеше и се кикотеше.Когато спра да го притискам си подлагаше главата за още натиск.Почнах да го реша с четка по главата, почнах да му правя масажи с ръце по цялото тяло във вид на игра.Четкането отделно.Много обича и да му стискам пръстите на ръката.Виж товаНе е необходмо да се спазват точните точки, но не е лошо да ги разгледаме нали  .Китайската медицина и СИД са някак свързани.Мишо най много търси стимулация в една конкретна точка на главата 3М е според линка.Може би има връзка.

Здравейте!
Мари Анка и Tanya MG,благодаря ви от сърце за споделеното тук.Мен ме тревожи и нещо друго.Синът ми както е още на 5 г.,освен че се тръшка и блъска,когато не става по неговата ,но и много често посяга с ръце да удря мен ,кака си,бабите и дядовците.Само на баща си не смее.Баща му никога не го е удрял,но като че ли има някакъв респект от него,в къщи ли е той,всичко е спокойно ,малкият си кротува,но излезе ли таткото,детето се развихря като торнадо.Това посягане и удряне ме притеснява,дори понякога,когато не иска да изпълнява,това което му казва специалната педагожка,той започва да я удря и нея.Направо потъвам в земята от срам и неудобство от жената.Тя ме успокоява и ми казва,че и с други деца е така.Наистина ли има и други такива дечица,по-агресивни като моето?А и на всичкото отгоре от месец насам започна да си гризе ноктите,направо ужас.