Лятна - магрибско - образователна - 1

Колко къса е и нашата памет. Самите ние сме били емигранти. Не смели така приключенски настроени като конквистадорите, но определено сме били в търсене на по-добър живот. Насилствено изгонени от нашите съотечественици през 1939 г., или жертви на слабото развитие в резултат на материалната и човешка криза, последвала Гражданската война и наложената диктатура. Когато постигнах мечтата си – да отида в Париж и да се наслаждавам на свободата и правата, които тези години ми бяха отнели, пътувах във влак, натъпкан с мои съотечественици. Париж беше пълен с испанци. Мъжете работеха в строителството и фабриките, а жените – като домашни помощнички на буржоазни семейства, които из казваха събирателно conchitas. Същата беше и ситуацията в Женева, в Брюксел и в основните немски градове. Ние бяхме хора-щъркели, някои ни приемаха като термити. С промотирането на европейската мечта, повечето от нашите емигранти се върнаха след 20 години странство и те се интегрират в своята стара среда и стават свидетели на огромни социални трансформации, които са избутани в ъгъла като антика, за да отворят място на стратегиите на приемниците на диктатора.
 
“Светът е дом на онези, които нямат свой собствен.” – така пише в Хиляда и една нощ, а онези, които нямат свои собствен дом или не могат да понесат наложените ограничения, се научават да пътуват, да се пренасят и да се адаптират към други живи същества и да проявяват зачитане. Неориентирани и седящи в периферията, полека те откриват нови навици и обичаи: различни от тези, на метрополиса, в който са живели, но и обичаите на другите чужди общности, населяващи същия този метрополис. Африканци, араби, индийци, турци, индуси, които при неуспешните опити за миграция , са се опиталида се построят и изградят отново като Крузо. Аз живях в този свят в продължение на десетилетия и научих за особеностите му точно толкова, колкото и от четенето на Сервантес. Движението на човешките тела променя пространството, което населяват. Моят квартал редовно се трансформира, без да се променя. Бях свидетел на непрекъснатото нашествие на хора, езици, костюми, обичаи, кулинария. С усилия от своя страна, понаучих няколко нови езика и азбуки; Осъзнах по-добре моята вътрешна различност, ценността на това да бъде комплексен. Оттогава хомогенните, компактни градове ми се струваха безвкусни и чужди. В любимите ми предградия в Париж, Берлин и Ню Йорк, гивят опредметена  тази ценна фраза на Ели Форе: “Духовността никога не е изниквала от съвети, възприятия или догми, а от същината на креативния живот и творчеството”.
Движения, миграции, пренос на знания и умения, без които цивилизациите няма да съществуват. Ние сме събрани в големите градове, но идваме от различни места в различен опит. Учим се да разбираме градската реалност, така, както ни е учил Бодлер, от дестабилизиращата призма на промяната. Да видим света като продължителен процес на разруха и събиране. Да видим културата като набор на влияния, които сме получили чрез историята. Това е точно антитезата на безвремието и фиксираните идентичности.
Движенията и миграциите са безкрайни, а медиите и масовите комуникации ги насърчават. Милиони милиарди сателитни чинии предават картини на света, който изглежда лесно достижим, свят на необозримо богатство и спиращо дъха благополучие, където, по думите на албански емигрант, задържан на италианското крайбрежие „Мислех, че хранят кучетата със сребърни лъжици!” В лицето на поглъщащия магнетизъм на сателитните чинии, параболите и световете загубват всякакво значение. В Латинска Америка, Африка, Средният Изток, Индия, далечен Китай, погълнатите от мизерия искат да бъдат Робинзон Крузо и подобно на щъркелите свободно да прелетят до крепостта Европа. Те знаят, че така ще да преминали, рано или късно, трудните тестове, които боговете са им дали, с надеждата рано или късно да намерят място за гнездене. Природата от друга страна, изпитва ужас от празноти и работните места, които не са заети от местните, несъмнено ще бъдат начин за изява на емигрантите.

Добро утро на всички! Докато имате търпение да изчакате за останалите  части от есето "Метафори на миграцията", ви черпя с чаша марокански чай, прилагам рецептата за него и една песен на Шеб Калед. Успешен ден!

http://www.youtube.com/watch?v=DqLBovemTGE&feature=related


Ментов чай

Съставки
2 1/2 чаши вряла вода 
3 чаени лъжици захар 
2 чаени жълици зелен чай на прах 
6 листа мента

Приготвяне
Смесете всички съставки в чайник. Залейте с врялата вода и оставете да се запари 5 минути. Излейте малко вода в чаша, върнете я отново в чайника и така 2-3 пъти.
Сега вече можете да отпиете. Добре е да ви се намират и сурови кедрови ядки. Сложени в чай, те придават особен вкус. 

кате браво  ,4удесна тема,записвам се да я следя   

Mи за танца ?      Малко в междучасието да не се преметнем задно салто от четене 

Бравос на темата пак!

Ще  чакаме и Кус Кус да ни черпиш.То си е  чалъмско в Мароко!А какви  количества готвят ...

Брао Катенце за хубавата образователна темичка
за Магреба има много да се каже....ще следя с интерес и доколкото мога ще се включвам с преживени впечтления от Алжир
Мен не ме бива много в разказите обаче....

Радвам се искренно че отваряш такава образователна темичка -арабската култура е древна и заслужено предизвиква интерес   

Кате, бравос за темичката    

я разказвай още за загадачните туареги- бит, традиции, военно изкуство....

Ухааа, пълна къща!! 

Ето и последната част от есето.... давам и линк, който иска да чете в оригинал.

Пете, този танц на някои от гноа ми прилича.... ще видим ние тази работа.

Ех, Абра, какво е живота на магрибец без поезия!!


Значи ли това, че трябва да отворим границите си без да налагаме забрани и да приемем, че всички са добре дошли, всички, които имат желание да дойдат и да работят в нашите страни, трябвали да бъдат добре дошли? Това е непродуктивно, а освен това е и утопия, тъй като непрекъснато променящият се Закон за Емиграцията, който популярната Партия прилага, твърде несистематично, не го позволява. Собственият интерес и уважение към Европейските Закони за работната сила съветват силно всеки, решил да работи в чужда страна, да направи това по законен начин, тъй като така се противодейства на незаконната миграция и нарушаването на правилата води до нередности и нарушения – особено през последните години. Заради нелегалните емигранти, страдат и онези, чиито разрешения за работа не биват подновявани, а липсата на редовни документи, автоматично прави милиони хора нелегални, а анти-северноамериканската политика, основана на промотирането на “културни специфики” – като под културни се разбира естествено религиозни, превърна Литва и Украйна в risum teneatis, поради законови разпоредби, тези две страни се оказа, че дългогодишни връзки с Испания повече, отколкото нашите южни съседи.
Пространството се променя заедно с движението на хората. Миграциите, които са били актуални в миналото сега отново се възраждат и ще продължат да обогатяват нашия полуостров, да торят почвата, да полагат нов пласт лишей и мъх – този на новите езици, обичаи, подправки, кухня. Барселона на Равал, Рамбла и Рибера вече наподобяват области на Париж – такива, каквито ги помня преди 40 години. Берлин някой турски град ... на моменти са твърде еднакви – видях го през няколкото месеца на 1981. Семената и спорите от „магистралата на ветровете” поникват в градските условия и създават нови форми на живот. По моя личен опит, съвместното съществуване в границите на градската фабрика става опитно поле, от експериментите на които всички ние можем да имаме полза. Да изгоним имигрантите далеч от центровете на градовете си – не е възможно, тъй като далеч от центъра, имигрантите ще намерят ниша и скоро ще обособят едно гето и ще жертват концепциите на съвместното съществуване и толерантност – това ще се превърне в сляпа спекулация. Какво се случва днес в размирните предградия на Париж, Лион и Марсилия – това е ясно предупреждение към всички нас. Маргинализацията е среда за отглеждането на социални отклонение и срок в посока назад към ерата на митовете.
Имигрантите могат и трябва да учат много от нас: концепцията за гражданството, равнопоставеността на половете и всеобщо признатите права на човека на моменти не се прилагат в страните, от които повечето от тях идват. Но и ние трябва да имаме способността да се учим от тях. В тези променливи и взаимнопроникващи градски пространства, равновесието се основава на съществуването на динамиката  - и твърде често не на различността, а на противоположността. Ето тук ни е в помощ културата на бъдещето – ако нашата изтощена планета може да се справи с това – културата, която преди 20 госини в Брюксел нарекох “surplus Europeans” трябва да просъществува. Културата на страната-домакин, където имигрантите са се интегрирали – повече или по-малко успешно, и тяхната собствена култура, онази, която са донесли със себе си, ще преживеят динамично и земетръсно пътуване. 
Нека се върнем към 1001 нощ и темата, че светът е дом за онези, които нямат свои собствен. Нека не слагаме входни знаци, нито на тълкуваме миграцията от гледната точка на законовите основания. Всички ние сме емигранти, деца и внуци на емигранти. Светът е хетерогенно място, което се променя и тази динамика ще продължи все по-активно. Свесените идентичности, не-историчните прояви на национализъм, те само ще отнемат от многообразието на света, те ще бъдат пречка пред безспирното движение на хора, езици, обичаи, методи на артистично изразяване. Всички ние можем да бъдем различни и за де учим от опита. Нещастията на глобализацията в услуга на налудничавата и самоубийствена егоистичност на по-състоятелните само ще влоши недоразуменията, създадени от свободното движение на стоки и капитали и ще отслабят надеждността на отбранителните бариери, заложени да бранят нашата крепост. Поради тази причина, дори с все повече ентусиазъм, трябва да разбираме и удържаме нашата собствена идентичност на Робинзон Крузо. Всички ние страдаме от опасността да кораборушираме и да копнеем за свободния полет на щъркелите.
Масови парадокси: в настоящата ера на технологична революция и присъствие на моменти системи за комуникация на дълги разстояния – интернет, мобилни телефони, разбираме, че „истинските” пространства за комуникация са застрашени от все по-проникващата урбанизация и културата на хомогенност, която от друга страназадължава някои правителства да събудят усещането си за култура и за намират начини за запазване на различните езици и висока култура. Както ни предупреждава Октавио Паз, нашата епоха ще бъде и епоха на претопяване на различията, на обезмисляне на несъвместимостите. Това ще е епоха на взаимодействие на асимилационната политика на Америка и противниците й.
В просветленото си и рационално есе Perpetuum mobile, белгийската антроположка Кристиане Стелерт се стреми да разруши ”илюзията, че етническите и съ-съществуващи стратегии (като например САЩ) са насочени към определена посока или че политическите граници, обявени за ненарушими могат да отстоят на движенията за създаване на колективна идентичност.” Затова, добавя тя, има потребност от “изоставяне на утопичната визия за мулти-етническо и мулти-културно съществуванеи поглед към бъдещето от реалистична перспектива, от гледната точка, че процесите на определяне и социализация, които бележат всяко съ-съществуване, се характеризират с безкрайно движение.”
Това е голямото ни предизвикателство – не мултикултурната утопия или хомогенната етничност, а нещо по-крепко, което търпи непрекъсната резивия. Предизвикателството динамично създадената общност, създадена от проникването на антагонистични модели, която може да предотврати капсулирането на гетото и опасностите на маргинализацията. Барселона и Мадрид все повече заприличват на Париж, Берлин и Брюксел. Цветните плодове на човешката различност показват, че ако черното е петно на фона на бялото, то също така, както Куеведо казва, бялото е петно на фона на черното. Нашият проект за съвместно съществуване трябва да бъде непрекъснато подлаган на критичен преглед.  Дългата история на геноцид и насилствено изселване във всяка част на света показват необходимостта от точни ангажименти и споразумения. По този начин никой няма да бъде способен да налага потенциално смъртоносни утопии. Всички ние трябва да бъдем Крузо в сърцето на нашите общности и да ги изградим отново с ежедневно участие. Това не трябва да стане в рамките на гигантски и спекулативни проекти за градско развитие, а чрез продуктивния обмен на опит и знание – наред с конфликтите и аргументите, които възникват в социалната фабрика на града.

Барселона със своите имигранти, които от начало са дошли от останалата част на Иберийския полуостров и по-късно от Латинска Америка, Северна Африка, Пакистан, Филипините и Африка показва изключително богатство на житейски ситуации, които са се формирали и съществуват между асимилационните проекти и „центрофужни” стратегии. Сharnegos (емигрантите от Андалусия), които са се  заселили в града преди години и са били наричани “другите каталунци”, ще ви разкажат, някои от тях все още биват приемани за такива. Всеки, дошъл в страна през последните 10 години е бил обект на една или друга форма на конфронтация. Същото е и с общностите в Брюккел и Квебек, които кипятот културни и етнически разделения. Някои от новодошлите търсят интеграция – за някои това граници с асимилация. – като интеграцията е под формата на учене, постигане на достатъчно разбиране и боравене с каталунски език, да което те получават подкрепата на генералската власт и образователните и социални институции. Други ще научат испански и това ще им донесе много ползи и ще ги интегрира към други региони и общности в Испания. Езиковата грамотност ще ги отличи от другата маса на емигрантите, но нека отбележим, че това няма да им даде национална признатост. Те винаги ще бъдат Северно Африканци, представители на централна Африка, които говорят каталански/испански. Независимо дали самите те са верни, или не на своите етнически или лингвистични идентичности, „старите” емигранти ще заформят общ фронт срещу новодошлите от мюсюлманските страни – както знаем, те са страните-изпращащи доста много емигранти. Тях ги атакуват активно “азнарските мислители” – извинете този оксиморон – без да разбират, те повтарят най-познатите и утвърдени клишета за последните 2 века – тези на анти-семитизма в Европа. Отстояването на тези етнически и религиозни реакции ще даде тласък на нова стагнация в проблемите гета и предградия. Това ще накара основното население да измисли и приложи нови форми на противодействие и отхвърляне.
Това ще подсили различни по вид и естество конфликти, които няма да могат да бъдат разрешени посредством декрети и закони, а чрез тактически компромиси. Социалната и културна динамика на града ще създаде и отгледа  механизми за стоково-разменно съществуване в сърцето на гражданското общество. Това ще смекчи, надявам се, зле-нареченния „конфликт на цивилизациите”. Ежедневно, на нас ни е необходимо за измисляме нови форми на съ-съществуване, да станем Робинзон Крузо на градските пространства, които са в непрекъснато движение. Социалната и асоциативна фабрика на смеденитеи общности трябва да хармонизира с взаимоизключващите се реалности. „Трябва да прибавяме,винаги да прибавяме!” казва Антонио Гауди. Нека отхвърлим отровните метафори, които се прокрадват от лингвистичните към етническите разлики и стават дори жестоко расистки. Човешкият живот е непрекъсната ротация, доври когато ни се струва, че не се движи. Всички ние сме потенциални хора-щъркели или техни деца и внуци. Нека не поставяме дискриминационни пречки пред онези, които вече са долетели при нас.

 http://www.iemed.org/documents/goytisoloang.pdf

Хуан Гойтисоло

За всички поетични души

Поредица съвременна мароканска поезия - така помежду текстовете и информацията за Магриб, заедно ще четем и поезия, писана от съвременни поети - мъже и жени.

Приятно четене


Абдел Илах Сахли

Самота

В Париж  живеят 700 000 самотни жени
Те са на възраст между 30 и 40 години
Неженени, разведени или
майки
Гласът на говорителя е така неутрален
Предъвква тази елементарна цифра сред многото подробности от
Модерния  живот.
Така завършват новините
700 000 самотни жени,
О, Боже!
А ти, в продължение на часове се тормозиш пред компютъра
В търсене на добро обяснение за това колко трудно се живее без жена.   




Има истории, които завършват преди да са започнали

Емоцията е свирепо куче
Хапе ме до кръв като 90% от хората в този град
Кучето пази вълка в мен.
Много изречения ме предадоха по време на вечерята
Спомените за мъжът ти витаеха над нас, въпреки приглушената светлина
Трябваше да допия чашата си тихо
И да те гледам състредоточено, без да се концентрирам
Трябваше са де въздържам, за да не избягам, да изчезна зад ъгъла
Това ме кара да се чувствам малък, в очакване на твоето обаждане
Хубаво вино
И вкусен марокански кускус
Толкова си близо до мен – като на вечерно парти 
Сърцето ми замря като на нечакан гостенин, и аз изтръпнах,
Но ти се предаде, така лесно
И вместо да те отвлека в гората като вълк
Ближа дланта ти като куче, търсещо любов!

Добро утро! Събудете се!

Хапнете по малко... или по много сладолед с мед и кардамом, а за който не е достатъчно - и по една плодова салата. Медът в Мароко е много скъп, защото на юг е топло и практически няма пчели, а и няма с какво да се хранят, за да правят мед. Ето затова, през тези няколко дена, моят съпруг се е превърнал в голяма усмихната пчела и ходи да купува мед от където се сети.

   

Повечето марокански десерти са комбинация от следните вкусове – бадем, мед, кардамон и роза. Ето едва лесна рецепта за домашен сладолед.

1 кафяна чаша захар
5 белтъка
250 грама сметана
250 грама мляко
70 грама мед
1 мароканец

Ами сега?     

1. Мароканецът разбива захарта и белтъците –по възможност без да вдига много шум и без да се опитва да надвика миксера.
2. Ваша милост внимава да не кипне млякото
3. Групови занимания по интереси – млякото е изстинало. А какво правите вие, докато това се случва? Мислите какво да готвите за обяд или гледате каталог на магазин за мебели – частта за джунджурии и декорации. Възможно е и мароканеца-помощник да разказва нещо, вие слушате. Леко и решително го водите към момента, в който вие ще говорите, а той ще слуша.
Оп, млякото, вече е изстинало. Вие наливане на тънка струйка в по-голяма купа, а мароканеца – бърка усилено до получаването на консистенция от мляко, жълтъци и захар. Ако не сте доволни от произведението, мароканеца продължава да бърка, а вие решително преминавате към стъпка 4. Взимате тефлонова тенджера и влючвате котпона на 1. Бъркате в дървена шпатула, докато сместта се сгъсти. Внимавайте да не се сварят белтъците.
5. Мароканеца бърка мед с кардамом на прах и се опитва да яде. Привикайте го към печката.
6. Следващият етап от рецептата е труден: оставете сместа – яйца, захар, мляко да се охлади за 1 нощ. Купата в хладилника, а вие ангажирайте вниманието на мароканеца. Ако не се сещайте как, говорете само за сладолед и го натоварете с тежката задача той да бъде център на вашето внимание.
7. Добро утро! За събуждане разбъркайте отново меда с кардамона.
8. Извадете млечната смес от хладилника
9. Смесете 2-те
10. Хайде сега – сложете това кулинарно чудо във фризера.
11. После знаете: кафе, чай, препечени вафлени корички... сладолед...       

Мароканска плодова салата

По принцип, 4 порции – за онези хора, които не обичат да си хапват много

Продукти:

6 портокала – хубаво узрели
Половин диня   
Прясна мента
1 кафяна лъжица канела
Мед


Охладете плодовете. Нарежете ги на малки хапки, смесете ги и полейте с меда и канелата. Украсете с мента.  Добър апетит!!

То сладолед, то диня.... а сега и малко танци....

http://www.youtube.com/watch?v=sCewmGsR55k&feature=related

Добре, че сме в мезонет и под нас няма никой - като се качим на втория етаж, понеже аз го докарвам засега по-зле и от тези зАспи....

http://www.youtube.com/watch?v=xYQKRHhhLe0&feature=related

Хайде сега малко танци на тази стара тунизийска песен, че после ще четем поезия и за "домашното изкуство на амазигите!     

Какви готвачи , брех !

http://www.smh.com.au/ffximage/2008/03/10/MarrakeshFoodCourt_wid … eb__470x303,0.jpg

Вечер -  http://www.tailormade-morocco.co.uk/images/large-landscape/Page1 … opNightEating.JPG



Това   ми се струва телешко с грах ...много апетитно!

В София има Марокански ресторант , дай линк на хората да  го видят , а може би и посетят... 

Катя , надявамс е да не бъркам реда на темата с лирични отклонения 

Със  здраве! 

Ти пък!!    мароканска работа..... важното е да се говори и жените да са бъбриви - в смисъл - да се усеща едно чуруликане и веселост и дух, а не напрегнато мълчание!!

Давай, всичко що е по много и хубаво не връщаме!!   

Никакво пропускане! Щом има нещо градивно и смислено аз  съм на обучение  нали съм си любознателно.И то безплатно 


И к'во с  домашното изкуство на амазигите ?