Лятна - магрибско - образователна - 1

ето така
копирам и пействам това с някои поправчици

Прибрах се от Мароко и честно казано ми се искаше да остана още там. Имаше прекрасни моменти, имаше странни неща, имаше някои стресиращи мигове, но като цяло беше невероятно.
Бях в Казабланка, минах през Джадида, Фес, Мекнес, Танжер и Тетуан, останах за няколко дни в Шефшауан, преборих се с реката при Акшор и видях Моста на Бог.
Казабланка не ми хареса като цяло, но истината е, че през цялото време съм обикаляла с кола. Така че определено преценката ми не може да е правилна. Видях много прекрасни места, но уви не спряхме да се разходим из тях. Отвисях си по разни кафета и други местенца за ядене и пийване в компанията най-малко на 3-ма, а обикновено на поне 5-ма мароканци. Установих, че арабският малко ми куца  ,  което си беше проблем, защото нищо не разбирах от тяхното дъра, дъра Посетих местните забележителности като най-голямата джамия в Африка, която определено е огромна и внушителна и вдъхва невероятен респект. Чувстваш как портите се отварят и сякаш нещо те грабва и дъхът ти спира. Великолепно чувство. Все пак джамиите там ми се сториха странни, може би защото съм свикнала с тези в Турция и четвъртитата им архитектура ни ми допадна, не че това е от значение от религиозна гледна точка. Обиколих и един невероятен пазар, в който трябва да си ловък като змия, за да се измъкнеш от множеството хора, които щъкат навсякъде. Никой не те дърпа или ти предлага нещо, но пък има невероятно изобилие. Това е т.нар. Баб Маракеш. (струва ми се, че името не е съвсем правилно, но така ми го написа моят мароканец, та ако е сбъркано, моля за извинение)  Вярно е, че се върнах с празни ръце от там, но истината е, че през цялото време ме беше ударила цепеницата по главата, та другият път ще поправя тази грешка. Не ми допадна мястото, но само поради причината, че ненавиждам да ме бутат и ръчкат, а там имаше толкова много хора, че направо да ти се завие свят.  Момчето ми вървеше отпред, аз се бях вкопчила в ризата му и изобщо не мислех за пазаруване. Вторият път отидох с определена цел, приключих набързо и се прибрах. Просто не съм любителка на подобни преживявания, но който обича Капалъ Черши ще заобича и този пазар. Заведоха ме и в едно друго място, което е като нашия битак, оттам се снабдих с маратонки за последващите преживявания, та този другия пазар е като лабиринт - огромна площ, покрита с брезент и вътре само сергии - можеш да си купиш от бюро с необичайна форма до пиратски дискове - каквото искаш. Уви, отново това не беше моята страст. От неприятно чувство къде съм попаднала изгубих за няколко минути 2-мата си спътници и направо бях в паника, че съм се запиляла там, но те бързо ме откриха и се оправихме.
Плажът в Джадида е великолепен. Не съм виждала такава красота. Пясък и океан в едно. Разхождаш се, а Атлантикът просто гали краката ти. Е, вярно, че водата е ужасно студена, но кой се интересува от това  Изкъпах се тамян няколко пъти, за което сега си плащам, но все пак си е преживяване.
Въпреки че любимият ми спътник твърдеше, че Фес е отвратителен град, на мен си се стори великолепен. Палми, зеленина и други подробности. Само че храната там нещо не ми понесе на стомаха, но имаше кой да я изяде.
Шефшауан е като малко алпийско селце. Ако се мине по дългия път ще ви трябват около 7, а според мен си бяха 8 дори повече часа от Казабланка, за да го стигнете през планините. Минава се по криволичещ третокласен път, на който има само малки бедуински селца и изглежда толкова мизерно, че чак страшно. Хората по пътя почти изкачат пред колата, за да предлагат разни неща, но най-вече хашиш. Оказа се, че Шефшауан е градът, в който европейци от къде ли не идват само и само, за да пушат най-висококачествения хашиш. Да си призная честно бях леко стресирана от този факт. Там можеш да седнеш и наред с мароканския чай да изпушиш една цигарка, защото ти предлагат съвсем спокойно. Добре, че тези работи никак не са ми в кръвта само гледах като ударена с мокър парцал как върви бизнесът. Направо не е за разказване какви подробности за хашиша научих там. 
Ако някой иска да се отдаде на екстремни алпинистки преживявания, то трябва да посети местността Акшор, за да види т.нар. Моста на Бог. Вземете си подходящи обувки - маратонки или гуменки, бански, хавлия и най-добре дрехи за преобличане. Там се върви по реката, в реката, върху камъните, лазиш, скачаш, промъкваш се и се завираш между храсти. Добре, че и този път бях с подходяща група бодигардове, които носеха раницата и постоянно ми подаваха ръка, побутваха ме, дърпаха ме и ми обясняваха къде да си сложа крака, за да не се озова в реката с разбита глава. Това е преживяване за екстремисти и ако някой си мисли, че преувеличавам го съветвам да хване самолета и да провери сам  Гледката на Моста на Бог спира дъха ти. Това е някаква огромна чудата скала около 50 метра висока, която не може да се опише с думи. След като бяхме мокри до кости се навряхме в реката и застанахме точно под нея. Там усещаш истинската невероятна енергия. Прекрасно е.
Ами странно или не, но за толкова дни само веднъж ядох с вилица, останалото беше ядене от една чиния и с пръсти - за европейско градско момиче като мен си беше малко стресиращо, но пък част от визитата. Т.нар. куфта или българското кюфте е повече от великолепно. Закуските, които правят ти се топят в устата, а за чаят да не говорим. Уговорих се да ме научат как да го правя и имам обещание, ама да видим.  Трафикът е повече от ужасяващ и всеки кара, както намери за добре  Присъствах на лекинка катастрофа, при която двамата шофьори слязоха, захилиха се, подадоха си ръка и си тръгнаха. Във влака обаче двама се сбиха, защото единият не е направил път на другия... къде е истината кой знае. Щастлива съм, че оцелях, защото шофьорът на нашата кола караше между 160 и 180 км, пляскаше с ръце на Cheb Mami и пееше на висок глас по магистралата. Прекрасни магистрали - шапка им свалям.
Мароканците са повече от любезни, мили и правят всичко, за да се почувстваш добре. Човекът, който ме чакаше, положи толкова грижи, че само дето вдишванията ми не броеше дали съм добре. Държеше ме за ръка докато пресичам улицата и разни други подробности, които ми се сториха странни, но това се оказва един вид грижа и опека, за които определено съм благодарна. Правят всичко възможно, за да те накарат да се почувстваш прекрасно и успяват  Да, невероятно е!
На тръгване ме изпратиха 4-ма и голям рев му изревах в самолета. Та... такам 

  Олеле ... чуден разказ от лични преживявания! Ако изнамерите линкове из интернет на разните места , на които Yellow_girl  е  била ще  е още по-живописно.Ето какво намерих за  Шефшауан:
http://images.google.com/images?q=Chefchaouen&um=1&ie=UT … p;sa=N&tab=wi

Тук в ляво има за различните градове :
http://3mk.ru/t/gory-ryfa


Дворецът в Маракеш (ходихте ли там ? ) :
http://www.letimvmorocco.ru/marakesh

Ел Джадида с плажа :
http://marokko.miheeff.info/el_dgadida.php
( в ляво има и за други градове)


http://www.maghreb.ru/gor/IMG_0148.JPG

Да, пресичането на улицата и държенето за ръка аз също свързвам с Мароко. Както и премахването на препятствия като отпадъчета, клони, какво ли не елементарно за български пешеходец нещо ..... е огромно НЕЩО в очите на твоя мароканец, който е повел теб нанякъде.
Следващото странно нещоу още на ден 2-ри от престоя ми там е как като звънне на вратата роднина от мъжки пол, е застанал с лице съм улицата в с гръб към входа на къщата. Защо е това? Защото се оказва ново семейно нововъведение: любящия мароканец е прецемил, че ноята милост понякога ходи да отваря вратата без кърпа на косата и е предупредил....

Ау, хубава станала темичката! Ми тука мароканските снахи, хайде хайде, да се пише и говори.

Казабланка също не е моят град. Ако не ме баха чакали на летището като се появих, може би щях да си тръгна - такъв първоначален стрес- гъмжи от хора, шумно. А и посред нощ кацнах аз, със всичкия багаж.

А за сук-овете, и аз като жълтурчето не ги уважавам много. То в Агадир като град с целогодишен туризъм е ужасно - пълно с хора, викат, очите ти стават на 16. Най-обичам обаче щандовете с подправки. Надонесох много, а и само там ходех. Аз нали все казвам, че не ме пускаха сама и секунда, а и за 10 дена и аз, в които и сватба, не ходих да разглеждам страната с любим човек, а като се работи по проекти, няма как наистина да тръгне човек да се разходи.

Видях и аз катастрофа - много сърдечно се поздравиха шофьорите. Бой не съм видяла. На кафете както казах не можах да стъпя, но пък ти, жълтурче, си ходила и заради мене. Аз ме можех да се загубя, че все хосеше някой доброволка да ме обгрижва.

Разбрах и аз, че без марокански арабски  - дериджа, си загубен и сега се почвам да го уча. Дано, иншалла да изкарам Рамадана там - за мароканци и за мен самата това е много важно събитие: да бъда там по време на Свещения месец.

Аз със вилици не съм яла. Водиха ме на семеен плаж, ама нямам снимки аз, че не беше прилично. Семейният плаж беше нещо странно - като малки заливчета и във всяко има двойка. Да този семеен плаж карахме 70 км, защото нали казах как исках да ходя на градския плаж по цял бански и какво щях да си докарам - няколко от изобилстващите в Мароко beach boys, които идват и както ужасено казва мъжът ми "говорят със жените и им досаждат!". 

 

Привет отново момичета,
въпреки че се върнах преди няколко дни все още витая из облаците, пък и се виждам с разни приятели, разказвам им какво е било и все едно преживявам всичко наново. Много ми е мъчно, защото съм далече от любимия човек, а той горкият ми се обажда всеки ден да ми че този път вече не бива да изкараме разделени дълго и олелееее стана тя каквато стана 
Петя, радвам се, че ти е харесало това, което написах, то е само част от онова, което ме впечатли, а имаше още ехааааа  много неща, които сигурно съм забравила. Шефшауан е точно такъв, какъвто си го намерила на снимките, че и много по-красив. Направо човек не може да предположи, че това градче е скрито високо в планината след като наоколо местността е дива.
Като слезеш на гарата на Джадида и все едно попадаш в гето  след 5 минути обаче всичко се променя и градът прилича по-скоро на курорт, отколкото на селце. Разбрах, че много семейства от Казабланка пътуват до там за събота и неделя, за да ходят на плаж или да си починат. За мое нещастие или просто любопитно преживяване се наложи да се приберем с последния влак в неделя. Олелеееееее настана истинско меле, защото народът - млади, стари, майки с деца се блъскаха и бутаха, за да се качат във влака, защото ако го изпуснат остават на гарата.
Кате, в интерес на истината, аз много сериозно съм се замислила да седна и да науча този език, доколкото ми позволяват силите, защото наистина се чувствах отчаяна на моменти, въпреки познанията си по френски и английски. Просто те си говорят на арабски и това е.
За кафетата... повечето, в които сядахме бяха наистина страхотни, но ми се струва, че по-голямата част от жените там бяха чужденки. Факт си е, че като влязох с бойната групичка от братя и братовчеди и половината кафе се обръщаше след мен - защо ами... тяхна си работа. Това до известна степен предизвикваше ревност...
бадемче, не знам за пристанището в Танжер, ние по-скоро профучахме през този град и само се огледах наоколо  Човекът, който караше нашата кола не познаваше скоростите и не падеше под 100 - газ, спирачка, газ, спирачка... Промушва се през колите, но пък като види майка с дете спира и й прави път. Накрая си сложих колан на задната седалка, за да не изхвърча от колата му...  За разлика от Фес и Мекнес, които са приятни за очите, но много топли градове Танжер ми се стори странен и не толкова гостоприемен. Храната хъмммм  Ами трудно е да се каже, ако някоя от мароканските снахи ми помогне с безбройните закуски и месени работи, които опитах там, ще й бъда благодарна безкрайно    Всеки ден се грижеха да опитвам по някоя безкрайна вкуснотия с мед, сирене или нещо друго, което просто се топеше в устата  Не знам откъде ги измисляха тези прекрасни закуски или просто фактът, че си падам по месените работи, ноооо  да това ми се стори превъзходно. Ако не сте забелязали, от мароканския чай езикът ти става жълт, но това си е част от удоволствието. Мога да го пия в неограничено количество. Май споменах за т.нар. кюфта или нашият еквивалент на кюфтето, което не знам какви подправки му слагаха, но си облизвах пръстите и нищо, че се правих на възпитана и че пазех линия  си хапвах с удоволствие. Установих, че "кюфтата" я използват и върху пица, но това си беше направо кайма - ооо, да беше великолепно - най-вероятно заради подправките.  Нямам никаква идея за наименованието на ястието, което опитах, но беше смесица между миш-маш и гювеч и с тамошния хляб просто се чудех дали ще е много нахално да си поискам още  Единственото, което не ми хареса беше завити в арабска питка дреболии, а не знам дали се майтапеха или бяха сериозни, но ми казаха, че в нея имало и печен мозък... Това ми дойде малко в повечко  Всички наоколо обаче цъкаха с език и примляскваха щастливо - добре, че имаше кой да изяде моята порция.

Жълто патенце, така е, сега вече с тази раздяла, след като и ти си била там и родата те е харесала, а и ти тях, ще е трудно, когато сте разделени и плановете за пътуване и бюджетите имат вече нов смисъл. Да има времеи начин да сте заедно.

За закуските и месенкото: какво да кажа: при нас - в моето семейство, а и на юг, закуската всяка сутрин е чай, хляб и масло от арган, а също така има и крем - като халва е, от ядки от арган. Медът на юг е проблемен - заради големите горещини, но пък иначе много го обичат и затова аз носех от България. Има и Фестивал на меда в Агадир, но по-скоро се показва как се е събирал - вадел от кошовете и обработвал в миналото.

За месенкото гледах да се изявявам аз - питки с мед, мсиммен, баница, питки роти - печени на чугунен тиган, "кошнички". Направи ми впечатление колко много хляб ядат и по възможност- бял. Другото много консумирано нещо е месо, просто ако няма месо, все едно не си ял, но аз нали обичам риби, а не месо, си отядох.

Харесаха ли се подаръците? Разпитваха ли за България? Имахте ли много гости?

Аз като не съм с него и ми остава една огромна празнота - от липсата на вниманието и от липсата на споделените моменти.         

Момичета , като ви чета се натъжавам , за това че има толкова километри разстояние между вас и любимия човек . Надявам се всичко да е ок. , и скоро да сте отново заедно .
В Мароко правят страхотен мсъммен , хърша , багрер , а имат и невероятно вкусни плодове и маслини .
Има и голямо разнообразие от салами , които са също много вкусни и добре подправени .
Жълто - пате , ходихте ли и до Сиди Харазем ?
А ние до Моля Идрис , ходихме поне 10 пъти и напълнихме къщата на свекърва ми със свещи от там и разни други религиозни сувенири .
Хората са невероятно гостоприемни .
Един ден излязохме ей така на обиколка и се забихме в някаква камениста местност , там спряхме до една къща със съвсем непознати хора .
Нямаха осветление и използваха слънчева енергия събирана през деня за да имат някаква мизерна светлина .
Поканиха ни веднага в дома си , предложиха ни чай и започнаха да говорят със свекърва ми да сме останели на вечеря . Предложиха ни домашни яйца за Самира , че тя беше малка и не можеше да ги яде е отделен въпрос .
Когато си тръгвахме първородната ни дъщеря беше само на 11 месеца и как плака за свекърва ми и я стискаше направо ни изуми с това как се привърза към мъй .

Здравей Деси! Добре дошла!

Охооо, 2 момичета от Агадир станахме!! А за документи и женитбата - къде е по-собре ще ти пиша на лични страници. Как се запознахте? Хареса ли ти страната? Прекрасно е, нали? Пиши ми на лична страница като разучиш как се ползва форума.

С визите е кошмар!!!!

Питай спокойно, деси!!       

Ах, деси, как те разбирам!! И моето сърце и душа вече не са при мен, но и при мен има едно останало арабско голямо и нежно сърце.... тази тема я окъпах със сълзи. Да, такъва са сърцати мароканците..., нали? Това ми компенсира всичко! Отношението и спокойствието, макар, че да ти кажа, някои части на красивият и уреден Агадир да страшно шумни и пренаселени.   

Ще се върнем скоро, как? Още повече - проверих - май се познават мъжете ни - както ти споменах! Малък свят е!! Ако пък не се познават - ще ги запознаем!! 

Гледам точно сега, докато пиша, с темата сме най-обзетите от носталгия по нежните ни любими хора. Затова да разведря малко - бях писала за това, че понякога, когато имахме гости, те носиха за подарък захар...или аз носех. И по едно време аз си мислех, че нямаме захар, стана ми много неудобно. Все купувах и аз, 10 кила и те пак носят. Оказа се, че размяната на захар е берберска традиция и едно време бербер, който си взема мома, трябва да даде на баща й захарта, която самия той, женихът е направил.

За това ще разкажа утре... много е интересно.