Що, ти не помагаш ли на мама през лятото да направи зимнина? 
- Публикувана: 13 юли 2008, 22:38 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2008, 02:30 ч.
Компотите-признак на бедност ли са?
Чета, чета и ми се иска и аз като Селинджър да попитам - колко от вас действително прекарват дни наред прегърбени над казаните? Колко от вас стържат десетки кила домати, докато им се прежулят ръцете до кръв и не могат да си разтворят пръстите след това? Колко от вас чистят, мият, обезкостяват и режат, само за да се похвалят на комшийката, че са затворили 100 буркана тая есен? Или компотецът е супер, но само когато мама/свеки се гърбят и гърчат над него?
И аз съм затваряла буркани в помощ на бабката, и все и повтарям, да не прави толкова зимнина, че няма кой да я яде, но тя е твърдоглава.
Аз домашни компоти много рядко харесвам, а и купените не са ми най любимото нещо.
Единственото ,което си струва да се прави от зимнината е затваряне на месо в буркани, че за зимата много лесно се готви.
Свързвам компотите, сладката, туршиите, лютеницата и т.н. с една прекрасна част от детството ми. Баба ми беше царица на всички видове зимнини, рядко попадам на нещо, което да се доближи до онзи невероятен (вероятно поукрасен и от носталгията) вкус... Същото важи обаче и за баниците, кексовете, мекиците и т.н. и т.н.
Зарекла съм се, като остарея и се изнеса в някое високопланинско село, да се занимавам с всичко това - отглеждане на реколта, слагане на зимнина, месене, точене; дори ще опитам да се науча да плета и да бродирам
Ежедневието ми обаче на този етап изключва напълно всякакви подобни занимания.
И честно казано се учудвам защо всички приемате думите на Карбовски толкова буквално. Сигурна съм, че той няма нищо лично спрямо горките компоти
Става въпрос за съвсем други нагласи и стереотипи на мислене, от които определено не можем да избягаме - дори и тези, които неглижират компотите в частност.
Зарекла съм се, като остарея и се изнеса в някое високопланинско село, да се занимавам с всичко това - отглеждане на реколта, слагане на зимнина, месене, точене; дори ще опитам да се науча да плета и да бродирам
Ежедневието ми обаче на този етап изключва напълно всякакви подобни занимания.
И честно казано се учудвам защо всички приемате думите на Карбовски толкова буквално. Сигурна съм, че той няма нищо лично спрямо горките компоти
Става въпрос за съвсем други нагласи и стереотипи на мислене, от които определено не можем да избягаме - дори и тези, които неглижират компотите в частност.
И честно казано се учудвам защо всички приемате думите на Карбовски толкова буквално.
А!!! Дойдохме си на думата най-сетне!
По принцип не обичам компот и никога не съм обичала. Не правя, щото съм търтей. Но когато свеки ни призове отиваме и помагаме. А тя прави от всичко и по много. Едно, че си хапват здраво, второ, че с 200 лв. за двама души (от които поне 80 са за лекарства) няма какво да ядат зимата и трето - така е свикнала. Или както обича да казва "ми то като се родило....". Всичко си произвежда сама и знам че е екологично чисто, защото на днешно време малко пенсионери могат да отделят пари за амониева.
Вярно е че ако купуваш всичко ще ти излезе по скъп компота, пък и не знаеш какъв плод купуваш, но щом го имам в двора, що не -то не може всичко на ракия да се направи я. А и плодовете, особено кайсиите имат гадния навик да зреят почти наведнъж, няма как да изядем всичко сурово. И не ми обяснявайте, че на пазара има целогодишно всичко. Може и да има, ама с вързани очи трудно се разпознава какво изобщо ядеш. И точно тези са зариваните с амониева селитра плодове и зеленчуци. Достатъчно време съм живяла на село и съм продавала амониева, та знам как се гледат неща за пазар и как за лична употреба.
А и когато се работи на бригаден принцип не отнема бог знае колко време - един ден. И Дона, никой не стърже домати на ренде - има си машинки за това - кеф ти с люспи, кеф ти без. Пък и това е работа на мъжете, така че к`во ти пука
Вярно е че ако купуваш всичко ще ти излезе по скъп компота, пък и не знаеш какъв плод купуваш, но щом го имам в двора, що не -то не може всичко на ракия да се направи я. А и плодовете, особено кайсиите имат гадния навик да зреят почти наведнъж, няма как да изядем всичко сурово. И не ми обяснявайте, че на пазара има целогодишно всичко. Може и да има, ама с вързани очи трудно се разпознава какво изобщо ядеш. И точно тези са зариваните с амониева селитра плодове и зеленчуци. Достатъчно време съм живяла на село и съм продавала амониева, та знам как се гледат неща за пазар и как за лична употреба.
А и когато се работи на бригаден принцип не отнема бог знае колко време - един ден. И Дона, никой не стърже домати на ренде - има си машинки за това - кеф ти с люспи, кеф ти без. Пък и това е работа на мъжете, така че к`во ти пука
Чета, чета и ми се иска и аз като Селинджър да попитам - колко от вас действително прекарват дни наред прегърбени над казаните? Колко от вас стържат десетки кила домати, докато им се прежулят ръцете до кръв и не могат да си разтворят пръстите след това? Колко от вас чистят, мият, обезкостяват и режат, само за да се похвалят на комшийката, че са затворили 100 буркана тая есен? Или компотецът е супер, но само когато мама/свеки се гърбят и гърчат над него?
Ако темата е за или против домашната зимнина - не бих искала да ми е задължение, както едно време едва ли не всички се юрваха да се занимават с това. Правя веднъж на две години пет бутикови бурканчета.
Но принципно го намирам за нещо хубаво; опция, която позволява на избралите я да бъдат по-независими - от пазара, от хранителната индустрия и т.н. Има и нещо симпатично в това цялото семейство (а едно време се събираха по две-три роднински семейства - примерно бабата и дядото плюс семействата на порасналите им деца) да правят нещо заедно и това нещо да не е ядене, а нещо да се създава.
Очевидно е, че причините за правенето на компоти/зимнина, не следват традициите от миналото.
Докато баба ми е правила компоти и слагала туршии, зеле и т.н, за да се запаси за зимата ( не защото е нямала пари, а защото не е имала какво да купи зимата с тези пари), сега тези упражения добиват съвсем друг смисъл и едва ли са в такива количества най-вече.
От една страна, купената лютеница, например ( според майка ми) 'излиза' по-евтина от домашната, т.е както Тайна каза ( ама не е ясно дали някой я прочете), много често това, което сме свикнали да е евтино накрая излиза скъпо. Т.е за спестяващите няма кой знае какъв смисъл.
От друга , хората вече все повече ценят неща, които не идват от рафта в супера.
В общи линии правенето на нещо на есен е продиктувано от други нужди извън дефицита и икономиите.
Храната много често носи емоция и спомен, това е мн. изразено при емигрантите, например.
Аз умирам за кисело зеле, за царската туршия на майка ми, за киселите й краставички и т.н.
Обожавам мириса на печени чушки, носеща се от балконите в София, напомня ми златната есен на ул. Княз БорисI и т.н и гледам да я възпроизведа тук ( ама нямам чушкопек).
Догодина ще си насадя червени чушки, като българските, за да си направя лютеница.
И причината не е , че не мога да изкупя рафта на Барила с доматени сосчета и лютеничкоподобни неща в супера.
ПС: Така и не се научих да ям шопска салата или марули на Коледа.
Докато баба ми е правила компоти и слагала туршии, зеле и т.н, за да се запаси за зимата ( не защото е нямала пари, а защото не е имала какво да купи зимата с тези пари), сега тези упражения добиват съвсем друг смисъл и едва ли са в такива количества най-вече.
От една страна, купената лютеница, например ( според майка ми) 'излиза' по-евтина от домашната, т.е както Тайна каза ( ама не е ясно дали някой я прочете), много често това, което сме свикнали да е евтино накрая излиза скъпо. Т.е за спестяващите няма кой знае какъв смисъл.
От друга , хората вече все повече ценят неща, които не идват от рафта в супера.
В общи линии правенето на нещо на есен е продиктувано от други нужди извън дефицита и икономиите.
Храната много често носи емоция и спомен, това е мн. изразено при емигрантите, например.
Аз умирам за кисело зеле, за царската туршия на майка ми, за киселите й краставички и т.н.
Обожавам мириса на печени чушки, носеща се от балконите в София, напомня ми златната есен на ул. Княз БорисI и т.н и гледам да я възпроизведа тук ( ама нямам чушкопек).
Догодина ще си насадя червени чушки, като българските, за да си направя лютеница.
И причината не е , че не мога да изкупя рафта на Барила с доматени сосчета и лютеничкоподобни неща в супера.
ПС: Така и не се научих да ям шопска салата или марули на Коледа.