Трудно ли казвате "край"?

  • 2 401
  • 58
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 139
По отношение на родители и роднини не мога да кажа "край". Опитвам се да снижа контактите до "санитарен минимум", но истински "край" някак няма как да се получи по разбираеми причини Confused

По отношение на приятели и познати - склонна съм да давам втори шанс, но ако и след него човекът се издъни, краят е окончателен и връщане назад няма  Naughty Малко пъти обаче съм прибягвала до такава стъпка.

И аз съм така. Едно е семейството (майка/баща/брат/сестра), съвсем друго - всичко и всички останали. За семейството съм готова на компромис отново и отново - за всички останали - благоразумно се ограничавам до втория шанс.

# 16
  • Мнения: 2 716
Изобщо не стигам до такива състояния.
Хората са различни.
Обикновено казвам на близките кое не им е наред и те слагат категорично край  Crazy
В това число не влизат роднините. Смятам, че съпругът ми има право и на майка и на жена. И аз също.

# 17
  • Мнения: 3 782
Май преди ми беше по-трудно, търпяла съм доста неща изневери, лъжи. Сега се уча да бъда истинска, да казвам това, което не ми харесва и не ми допада. Но правя компромиси. За хубаво или лошо. Mr. Green
buttinsky, доста си интересна като човек. Wink

# 18
  • Мнения: 1 731
Дългогодишен конфликт нямам с никой засега. Thinking
Нито роднини,нито близки са ми пречели толкова ,че да скъсам всякакви отношения.Виж с "приятели" имам и ги отрязвам в мига ,в който разбера че ме пускат по тънката лайсна.Изобщо не си губя времето .Има достатъчно хора ,за които да дам сили и енергия и да ги направя щастливи. Heart Eyes Така че с другите изобщо не се занимавам. Crossing Arms

# 19
  • София
  • Мнения: 12 554
Настъпят ли ме - хапя. Нарушат ли личното ми пространство - ставам зла. Врата затварям трудно, но категорично и без възможност да бъде отворена отново.

Такава съм и аз. Когато сривам мостове, направо ги взривявам. Път назад няма и не може да има. Не ме интересува кой какъв роднина ми се пада, интересува ме какво му е отношението към мен. По този повод 6 месеца не стъпих в дома на родителите си, нито се обадих. Докато баща ми не разбра, че той трябва да се извини.
Всички около мен знаят правилата и играят по тях. В противен случай- два жълти и автоматично червен картон доживот.

# 20
  • Мнения: 278
Никога не съм казвала "край". Грешки не съм прощавала, но втори шанс съм давала. Не изпитвам нужда категорично да поставя точката, нещата сами си идват по местата. Ако не искам някой да ми досажда - не му обръщам внимание. Аз нямам нужда от хората, а те от мен ...

# 21
  • Мнения: 2 401
Ох, много обичам да го правя  Simple Smile. Къде лесно, къде по-трудно, но направя ли го направо литвам от кеф.

# 22
  • Мнения: 2 401
Аз нямам нужда от хората, а те от мен ...

Да не си докторИца?  hahaha

# 23
  • Мнения: 662
Моето слагане на края е особено нещо. Хем имам силното убеждение,че така ще е по-добре за мен,хем в повечето случаи сама страдам повече от този факт, отколкото да речем личността ,с която съм скъсала (ако е било връзка). Сякаш страданието ми е необходимо,за да постигна истински катарзис. С годините,обаче,забелязвам, че ме налазва една колебливост, която дава някакъв шанс,па макар и нищожен,за преразглеждане на подтика да скъсам с въпросното нещо. Все още се уча да имам воля и да живея с хората,които обичам. Защото с тези,които не обичам е някак си по-лесно.

За съжаление и при мен е така, с годините ставам по-мека и колеблива. Аз лично имам един огромен недостатък-много бързо се паля, ставам адски люта, зла дори  Twisted Evil, но мине ли малко време и изведнъж омеквам. Лошо е, защото има няколко човека около мен-от роднините ми, които заслужават не "край", ами "марш", но все нещо ме спира. Затова и задавам тези въпроси-интересува ме какви са подбудите ви да прощавате дълго време едни и същи грешки, предателства, интриги-само заради кръвната връзка ли в някои случаи?

# 24
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 850
Едно е да кажеш.
Друго - да можеш.
Трето и четвърто - да го направиш..

 Peace

# 25
  • Мнения: 6 619
За съжаление -да много трудно казвам край.

# 26
  • Мнения: 11 747
Бързо ми се изчерпва търпението. По- лесно давам втори шанс на познати и подобни, тъй като от тях не ми пука. Ако се отнася за роднини и близки приятели - няма прошка. Не, че не ми се е искало понякога - не мога. Край и толкова, няма връщане назад.

# 27
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Търпелива съм с хората, които обичам, с другите съм дзвер.
Край казвам, само когато крайно не ми изнася.

# 28
  • Мнения: 2 448
Когато "краят" зависи от мен, трудно казвам тази дума, защото е окончателна и връщане назад няма.

Друг е въпроса, че не винаги имаме право да кажем "край", дори когато това не ни изнася.

# 29
  • Мнения: 468
 До сега не съм изпадала в ситуация, която да налага подобни крайни мерки. Аз обичам всички и всички ме обичат Mr. Green.  Като се замислих, май липсата на по- сериозни конфликти се дължи на факта, че пресичам в зародиш опитите да бъда малтретирана. За сега успявам да взема страха на врага Twisted Evil.

Общи условия

Активация на акаунт