Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какво е общото между публикациите във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните емоции, изразени в публикациите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какво е общото между публикациите във форума?
Публикациите във форума се фокусират върху радостта и гордостта на майките за постиженията на техните деца в училище. Те споделят информация за приетите училища, изразяват благодарност към форумната общност за подкрепата и съветите, които са получили, и споделят своите преживявания и чувства във връзка с академичния успех на децата си.
-
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
-
Какви са основните емоции, изразени в публикациите?
-
Какви са основните предизвикателства, които се обсъждат във форума?
-
Какви са резултатите от изпитите в Габрово?


Не е честно, никак даже това с третото класиране. Ти ще си прецениш дали да и кажеш, но тя трябва вече да види, че си много доволна от нея! Това е много важно за децата, защото ние (все още) сме големи авторитети за тях.
Когато кандидатствах навремето (84 или 85-та год.) 0,07 не ми стигнаха за АЕГ въпреки, че по математика имах 6.00. Тогава в София имаше по една езикова г-зия за 3-те езика, СМГ, НПМГ и ...толкоз, като изпитите и класиранията за математическите и хуманитарните бяха отделни. В крайна сметка, приеха ме в СМГ и там завърших. Първоначално умирах от яд за английската, най-вече поради факта, че тия 0,07 се явяваха от 5-ца по рисуване в дипломата (тогава общия успех от дипломата влизаше в бала). Леле колко неща от най-лош характер пожелавах тогава на даскалицата по "тъпото рисуване", пък и на родата й!!! Но, знаеш ли, когато започна учебната година, пък и след това...се оказа, че без да иска ми е направила добро
), който кандидатства в неговото си училище и не се знае колко строго е пазен по време на изпита, да ми се мъдри на първите места на класациите в София, Варна, Пловдив...



Възхищавам ти се и за това, че първа разбра урока и го сподели с всички ни! Не потърси вината никъде другаде, освен в собственото си дете! Така и трябва да бъде, защото осъзнаването на грешките е половината път към поправянето им! Позитивизма и хубавите чувства, които влагаш, говорейки за вашето училище ще донесат само добро, само успехи и само хубави емоции на Ивето
Майчината любов е най- силна и най- Велика! Там е нейния път, там са нейните хора, там са и знанията, които ще я изстрелят високо. Само трябва да протегне ръка и да ...стиска...здраво! И да им покаже какво може! (аз го наричам "сритване на задници". Не звучи много позитивно, но...всички си имаме трески


