Публикувана: 16 юли 2008, 14:16 ч.
Последно мнение: 5 фев. 2010, 17:29 ч.

Променят ли се хората?

10 310
32
1

# 15 22 юли 2008, 16:03 ч.

Мнения: 175

Благодаря ви момичета за отговорите, четох една тема в ДиС за кръстопътя в живота, този през който минаваме всички. Това което ми хареса най-много е че човек трябва да слуша интуицията си, вътрешния си глас за да се чувства щастлив от взетите решения. Реалноста обаче е друго нещо и всеки решава може ли да си позволи да се довери само на интуицията си.

Да се надяваме да има повече добри същества около нас, като в онази песен... Hug

# 16 23 юли 2008, 13:25 ч.

Мнения: X

Моят бивш не се е променил, същия безотговорник си е. За себе си - нещо не мога да кажа, объркана съм в момента. Мисля, че се промених, детето, самотното родителство, а сега и поредното изпитание- да, промених се. Но в резултат от поетите отговорности и промените в обстоятелствата, някак самия живот те променя, изисква от теб да се промениш към по-добро, инак няма да оцелееш. Ако неговият живот не изисква от него, той няма да се промени. Незнам дали ме разбирате. Като цяло детето ме промени. Проясни ми се визията - важно-маловажно. Но около мен много хора не се променят, седят си на едното си ниво и то ги удовлетворява, не искат да положат усилия да станат други, щото то не става от само себе си, необходими са постоянни усилия на волята.

# 17 29 юли 2008, 09:09 ч.

Мнения: 197

Мисля,че основните черти на характера не се променят, могат да се подтиснат или усилят в определени етапи, но си остават (един вид скелет, костна система). Обаче начинът на живот може да промени начинът на мислене, а от там и отношението към света, отчасти поведението и т .н , много е сложно (това го оприличавам, като мускулите). Може би това е смисълът на поговорката "Вълкъткозината си мени, но нравът си не". Но всъщност възможно е да има и хора , за които да няма невъзможни неща..........................

# 18 4 авг. 2008, 13:27 ч.

Мнения: 206

Според мен хората се променят само когато истински го желаят. Хората които се променят дори не го съзнават , те просто правят нещата така , както са угодни на партньора им и с времето промяната е налице. За това обаче е нужно постоянство и време. Ако желаеш този мъж си дай време и го наблюдавай. Някои се променят , другите си остават същите "гов.а" .

# 19 24 юни 2009, 00:15 ч.

jivotut e kratuk hora imate deca mislete za tqh ne za sebe si i se staraite da namirate polojitelnite si 4erti koito da zali4avat lo6ite obi4aite se nikoi ne e idealen !!!

# 20 24 юни 2009, 01:38 ч.

Мнения: 64

всичко се променя, хората също но дали ние успяваме да се напаснеме на новата ситуация !!!

# 21 27 юни 2009, 15:10 ч.

Мнения: 6 442

Цитат на: vanina ivanova в ср, 24 юни 2009, 00:15

jivotut e kratuk hora imate deca mislete za tqh ne za sebe si i se staraite da namirate polojitelnite si 4erti koito da zali4avat lo6ite obi4aite se nikoi ne e idealen !!!

Ох,дано не прозвуча грубо,но ми е писнало от подобно мнения.
На мнение съм,че ако аз съм добре и детето ми ще е добре.Ако аз съм зле,изнервена и то ще се чувства по същия начин.
Как една майка би била достатъчно пълноценна,като е подтискана,караща се.Същото се отнася и за бащата.

Ако погледна от моята камбанария в момента детето ми се чувства много по-добре,отколкото когато бяхме заедно.
По-спокоен е и извлича най-доброто от двамата си родители.Когато бяхме заедно баща му не му обръщаше достатъчно внимание,но сега е
много по-различно.Опитва се да общува с него(преди този момент го нямаше,целувка за "Лека нощ" беше почти достатъчна),играят заедно.

И точно защото животът е кратък,реших че това решение е по-добро за всички.В този,краткият живот трябва не да се примиряваме с нещата,които не ни харесват,а да ги променяме.

# 22 27 юни 2009, 16:46 ч.

Мнения: 1 507

Правилно, Пате, и аз съм на същото мнение.
Искам да науча дъщеря си да обича себе си, а най-добрият начин за това е личният пример.

# 23 29 ян. 2010, 11:19 ч.

Живота прави от добрите лоши,а от лошите добри! Ще защитя това си мнение с малко факти ...
Когато си прекалено добър с някой обикновенно ти се качва на главата и те прави нещастен оттам се променяш и подтискаш добротата си в омраза! Лошите хора си мразят по принцип и това често се бърка с това, че са страдали някога ... Оттам хората им съчувстват и ги правят по-добри. Примирете се с мисълта,че добрите винаги страдат! Няма човек в този форум, който може да ме убеди, че човек не се променя ... Ситуацията променя абсолютно всеки.

# 24 29 ян. 2010, 11:47 ч.

Мнения: 187

Цитат на: Костадин в пт, 29 яну 2010, 11:19

Когато си прекалено добър с някой обикновенно ти се качва на главата и те прави нещастен

Ако си прекалено добър с някой и той ти се качва на главата, значи не си добър със себе си. Wink

Това го разбрах покрай моя на път да стане бивш съпруг, за което разбира се съм му много благодарна. Hug

# 25 29 ян. 2010, 12:12 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: Костадин в пт, 29 яну 2010, 11:19

Няма човек в този форум, който може да ме убеди, че човек не се променя ... Ситуацията променя абсолютно всеки.

Естествено, че се променяме..
Особено при по-стерсови или екстремни обстоятелства..
Къде видя някой да твърди обратното??

А относно добротата - тънка е границата между нея и овчедушието.. Sunglasses

# 26 29 ян. 2010, 16:25 ч.

Мнения: 2 660

Звучиш ми балансирано. 7 години са дълго време, за да си сбъркала генерално в човека. Има такива критични периоди във всеки брак, наистина във всеки! Ще минете и през това и ще бъдете по-силни. Не се отказвай. С който и да бъдеш, все ще трябва да търпиш нещо в него, което не ти харесва. Я претенциите му, я мързела, я безотговорността.
Седни с някой, който харесва мъжа ти и си поговорете заедно за добрите му страни. Дали ще е за това, че можеш да разчиташ на него, дали че е мил с теб, дали че е добър баща, съвестен и т.н. Просто си спомнете защо се обичате.
Всичко ще е ок Grinning

# 27 29 ян. 2010, 16:40 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Оооо променят се и още как Peace

.Страхьт да загубиш най/близкият ти 4овек прави 4удеса Wink

.
Седем години са доста,поговорете,кажете си кой от какво има нужда,на кой какво му е липсвало през тези години.Опитайте,ако не се полу4и Thinking

,ще знаете ,4е сте опитали поне да си запазите семейството.

# 28 29 ян. 2010, 19:12 ч.

София
Мнения: 6 477

Цитат на: Костадин в пт, 29 яну 2010, 11:19

Няма човек в този форум, който може да ме убеди, че човек не се променя ... Ситуацията променя абсолютно всеки.

Като цяло характера не може да се промени - отново ще защитя тази теза. И най-грешнатаедия при жените е желанието да променят мъжете! Няма да стане...На вас приятно ли ви е някой да ви променя? newsm78

Друг е въпросът с компромисите, които се правят в името на връзка/семейство. И до колко единия ги прави повече от другия и прага на търпимост къде му свършва...Щото докато се тресат големите емоции е лесно да се "променяме" в името на другия да му е добре...ама после лъсват истинските характери. А онези обещания за промяна - за мен това е обещание понеже и двамата се страхуват да променят стереотипите си и пробват до къде ще се изтърпят....обикновено не се получава....А колкото до поста на bloodywhite - мила, на 16 години още си в пубертета и характера са оформя така че може да се промени...но като станеш на 30 и отгоре и някой се опитва да те промени...no way....

# 29 1 фев. 2010, 09:09 ч.

Според мен човек се променя, ако има достатъчно силна мотивация за това.
Мой познат, който беше върл пушач и изобщо не се съобразяваше с никой, пушеше навсякъде, отказа цигарите от раз, когато му откриха заболяване. Сега дори е горд от себе си.
Ако някой наистина цени човека до себе си и осъзнае, че с поведението си го наранява, би се променил веднага.
Според мен егоизмът е достатъчно силен и не позволява дори елементарно уважение.

Препоръчани теми

Токсична връзка. По какво бихме я определили, като такава и как да се измъкнем навреме от нея?

Дали може да се нарече баща?

Нито бащата нито бабата позвъниха за 1-я учебен ден

БНД

Причина:

Причина: