Отговори
  • Мнения: 79
Попадали ли сте във връзка с токсичен за вас партньор? До каква степен ни вредят връзките с емоционалните манипулатори, нарциси или опасни социопати? След колко време човек се осъзнава, че е попаднал в капана на подобна "любов"? И как най-бързо можем да я прекъснем и преодолеем, ако осъзнаем, че изграждаме отношения с някого изключително вредни за нас!?...

# 1
  • Мнения: 2 694
Взимаш си гащите и чантата и си тръгваш, кой те спира?

# 2
  • Варна
  • Мнения: 36 619
Някои никога не се осъзнават. Че и не вярват, когато близки се опитват да им отворят очите. Много ревностно ги държат затворени.

Разбира се, че вредят. Що за въпрос, до каква степен? Няма степен. Плюеш си на петите.

# 3
  • Мнения: X
Не съм имала, защото от ученичка съм с мъжа ми. Но и не бих попаднала на такава, защото съм доста своенравна и свободолюбива и е обичам да ми се поставят някакви измислени условия, норми, забрани, натяквания и каквото се сетиш.
Не биха могли да ме манипулират, защото бих разбрала много бързо, бързо разкривам неискрени хора и прекъсвам връзка с тях/приятелска/.

# 4
  • Мнения: X
Да, попадала съм и след това имам опит, и след това не се позволявам. Когато осъзнаеш - направо прекратяваш връзката, всичко, че не се знае какво може да стане следващият път, изобщо бъдеще нямате с такива токсични партньори, които се имат за нещо повече, агресори и такива.

Някои не могат да осъзнаят отвратителните отношения в една токсична връзка, даже ако им се даде съвет, разбират го чак много късно, когато са крайни нещата.

# 5
  • Мнения: 79
Аз самата съм в процес на откъсване от такъв партньор и е адски болезнено. Имам чувството, че съм попаднала в кошмар безкрай. До започването на тази връзка бях човек със сравнително уравновесен характер и пазеща разумна дистанция от инстинктивно надушени потенциални неподходящи партньори, а сега често ми се случва да бъда объркана до такава степен, че си мисля дали не откачам!?... Затова отворих тази тема. За първи път се сблъсквам с подобно нещо и съм ужасена... най-вече от себе си...

# 6
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Имах... първите месеци беше страхотен, направи всичко за да се влюбя в него. Щом това се случи, започна с тормоза. Карал ме е да се съмнявам в себе си, наранявал ме е с отношението си, разплаквал ме е. 7 месеца издържах, в които нервите ми бяха постоянно опънати, докато събера сили и кажа "край". Но ми предаде безценен урок. Научих се да разпознавам безпогрешно сигналите на мъжете, научих, че аз съм най-важната в моя живот и какво искам и какво не искам в любовта.
Започни да се обичаш и да си бъдеш самодостатъчна. Трябва да осъзнаеш, че нямаш нужда от ничие одобрение за да се чувстваш щастлива и да имаш пълноценен живот. Мъже (както и жени) като тези са дълбоко в себе си самотни и нещастни и само когато карат другите да се чувстват зле, се издигат в собствените си очи и се чувстват значими. Ще дойде ден, в който и те ще си научат урока.

# 7
  • Мнения: X
Аз самата съм в процес на откъсване от такъв партньор и е адски болезнено. Имам чувството, че съм попаднала в кошмар безкрай. До започването на тази връзка бях човек със сравнително уравновесен характер и пазеща разумна дистанция от инстинктивно надушени потенциални неподходящи партньори, а сега често ми се случва да бъда объркана до такава степен, че си мисля дали не откачам!?... Затова отворих тази тема. За първи път се сблъсквам с подобно нещо и съм ужасена... най-вече от себе си...

Не процес, направо се отделяй от този, щом не се чувстваш добре. А, за това, че ти е болезнено, и на мен ми беше някак си болезнено, защото бяхме свързани с този човек. И то ми мина вече, за кратко време, защото си виках, че нямам място при него, особено заради последните случки... и има толкова мъже, има и мъже с твоят характер, които биха те оценили. Трябва да осъзнаеш всичко, че да не тръгнат нещата и на още по-лошо.

# 8
  • INFJ
  • Мнения: 9 371
Имала съм много ревнив партньор в късните тийн години, който е стигал до екстремни действия, но не бих го нарекла нарцис или социопат. Просто слаб характер. Имаше драми, които продължиха месец-два след раздялата, но после бързо ме замести и забрави.

Не мисля, че нарциси и социопати в истинският смисъл, биха ме избрали, защото аз не се поддавам на контрол и манипулации, не слушам никой, което в някои моменти не е хубаво, но пък явно ме е опазило от такива хора.

Обикновено тези хора винаги са недостъпни, никога не знаеш какво мислят и чувстват към теб, винаги те държат на standby, неудовлетворена, несигурна, животът ти се превръща в преследване, което в крайна сметка никога няма да доведе до яснота и вътрешен мир.
Окажеш ли се в подобна ситуация, и съответно, ако другият отказва да внесе яснота, просто бягай. Няма да се промени, защото тях това ги "храни" и им носи сигурност, и самите те, няма с какво да заменят това поведение.

Обикновено това ти вреди, като те изцежда емоционално, физически и ти губи времето.

# 9
  • Мнения: 79
Благодаря ви сърдечно, момичета! И при мен, като при СаРаНия всичко започна, като вълшебна приказка, която обаче се превърна в ад. И наистина макар, че бавно започнах да осъзнавам, че именно моята несамодостатъчност го привлече към мен. Май този ми житейски урок ще се окаже доста полезен за мен, макар и да беше много труден за усвояване. А теб, Дао, поздравявам за бързият ти отпор и отдалечаване от подобен индивид!

# 10
  • Мнения: 101
Луна, разкажи повече, какво те притеснява и какъв е проблема във връзката ти Thinking

# 11
  • София
  • Мнения: 28 605
Скрит текст:
Имах... първите месеци беше страхотен, направи всичко за да се влюбя в него. Щом това се случи, започна с тормоза. Карал ме е да се съмнявам в себе си, наранявал ме е с отношението си, разплаквал ме е. 7 месеца издържах, в които нервите ми бяха постоянно опънати, докато събера сили и кажа "край". Но ми предаде безценен урок. Научих се да разпознавам безпогрешно сигналите на мъжете, научих, че аз съм най-важната в моя живот и какво искам и какво не искам в любовта.
Започни да се обичаш и да си бъдеш самодостатъчна. Трябва да осъзнаеш, че нямаш нужда от ничие одобрение
Скрит текст:
за да се чувстваш щастлива и да имаш пълноценен живот. Мъже (както и жени) като тези са дълбоко в себе си самотни и нещастни и само когато карат другите да се чувстват зле, се издигат в собствените си очи и се чувстват значими. Ще дойде ден, в който и те ще си научат урока.

С две ръце подкрепям този съвет. И малко ще го разширя: отнася се за всякакви връзки – приятелски, роднински... Всякакви.

# 12
  • София
  • Мнения: 17 777
Има тема, която се казва "червените лампи". Там на първите 20-30 стр се коментират всякакви сигнали за токсичност.

Как да се измъкнеш- като си вдигнеш границите и критериите. В момента, в който го направиш и ти идва отвътре, сами ще избягат. Престани да се раздаваш емоционално.

# 13
  • Мнения: 79
Когато го срещнах аз бях на голям житейски кръстопът готова най-накрая да направя свой съзнателен избор за самата себе си без да позволявам на никого да се бърка в решението ми за това. Правех задълбочен анализ на това доколко живея собствения си живот и доколко живота на другите (вярна на убеждението, че като отстъпвам и се съобразявам с това, което се харесва на другите ще ставам все по-добра.) Дълго време ми беше нужно да осъзная, че трябва да се науча понякога да казвам думичката не... И тогава се появи Той - точно, когато бях най-уязвима и с неподправен чар помете всичките ми убеждения за добро и зло и правилно и неправилно. В продължение на четири години аз сякаш не бях на себе си. Когато обаче започнах бавно да си възвръщам собствената идентичност той най-накрая показа истинското си лице. И кошмарът започна... Никога до сега не съм се чувствала толкова незначителна и жалка в собствените си очи. Да не говорим за тези, които са в течение на исотрията ни... Да не пропусна... многократно бях предупреждавана от своите близки, че тази връзка е токсична за мен, обаче аз сякаш не ги чувах... Докато сама не се убедих, че сама съм се вкарала във филм на ужасите. Проблемът е, че го обичам, а той го знае и постоянно ме провокира, така че да не мога да се откъсна от него. А и аз хем знам, че искам да се откъсна, хем чувствам, че съм прекалено слаба да си тръгна окончателно... А трябва, зная, е трябва веднъж завинаги да го изтрия от живота си.

# 14
  • Мнения: 101
Много съжалявам за теб мила, щом стигаш до там да го описваш като филм на ужасите наистина е лошо, тормози ли те физически, какво те спира да си тръгнеш от него Thinking

Общи условия

Активация на акаунт