Попадали ли сте във връзка с токсичен за вас партньор? До каква степен ни вредят връзките с емоционалните манипулатори, нарциси или опасни социопати? След колко време човек се осъзнава, че е попаднал в капана на подобна "любов"? И как най-бързо можем да я прекъснем и преодолеем, ако осъзнаем, че изграждаме отношения с някого изключително вредни за нас!?...
- Публикувана: 28 апр. 2019, 15:41 ч.
- Последно мнение: 28 окт. 2023, 12:07 ч.
Токсична връзка. По какво бихме я определили, като такава и как да се измъкнем навреме от нея?
Не съм имала, защото от ученичка съм с мъжа ми. Но и не бих попаднала на такава, защото съм доста своенравна и свободолюбива и е обичам да ми се поставят някакви измислени условия, норми, забрани, натяквания и каквото се сетиш.
Не биха могли да ме манипулират, защото бих разбрала много бързо, бързо разкривам неискрени хора и прекъсвам връзка с тях/приятелска/.
Не биха могли да ме манипулират, защото бих разбрала много бързо, бързо разкривам неискрени хора и прекъсвам връзка с тях/приятелска/.
Да, попадала съм и след това имам опит, и след това не се позволявам. Когато осъзнаеш - направо прекратяваш връзката, всичко, че не се знае какво може да стане следващият път, изобщо бъдеще нямате с такива токсични партньори, които се имат за нещо повече, агресори и такива.
Някои не могат да осъзнаят отвратителните отношения в една токсична връзка, даже ако им се даде съвет, разбират го чак много късно, когато са крайни нещата.
Някои не могат да осъзнаят отвратителните отношения в една токсична връзка, даже ако им се даде съвет, разбират го чак много късно, когато са крайни нещата.
Аз самата съм в процес на откъсване от такъв партньор и е адски болезнено. Имам чувството, че съм попаднала в кошмар безкрай. До започването на тази връзка бях човек със сравнително уравновесен характер и пазеща разумна дистанция от инстинктивно надушени потенциални неподходящи партньори, а сега често ми се случва да бъда объркана до такава степен, че си мисля дали не откачам!?... Затова отворих тази тема. За първи път се сблъсквам с подобно нещо и съм ужасена... най-вече от себе си...
Имах... първите месеци беше страхотен, направи всичко за да се влюбя в него. Щом това се случи, започна с тормоза. Карал ме е да се съмнявам в себе си, наранявал ме е с отношението си, разплаквал ме е. 7 месеца издържах, в които нервите ми бяха постоянно опънати, докато събера сили и кажа "край". Но ми предаде безценен урок. Научих се да разпознавам безпогрешно сигналите на мъжете, научих, че аз съм най-важната в моя живот и какво искам и какво не искам в любовта.
Започни да се обичаш и да си бъдеш самодостатъчна. Трябва да осъзнаеш, че нямаш нужда от ничие одобрение за да се чувстваш щастлива и да имаш пълноценен живот. Мъже (както и жени) като тези са дълбоко в себе си самотни и нещастни и само когато карат другите да се чувстват зле, се издигат в собствените си очи и се чувстват значими. Ще дойде ден, в който и те ще си научат урока.
Започни да се обичаш и да си бъдеш самодостатъчна. Трябва да осъзнаеш, че нямаш нужда от ничие одобрение за да се чувстваш щастлива и да имаш пълноценен живот. Мъже (както и жени) като тези са дълбоко в себе си самотни и нещастни и само когато карат другите да се чувстват зле, се издигат в собствените си очи и се чувстват значими. Ще дойде ден, в който и те ще си научат урока.
Аз самата съм в процес на откъсване от такъв партньор и е адски болезнено. Имам чувството, че съм попаднала в кошмар безкрай. До започването на тази връзка бях човек със сравнително уравновесен характер и пазеща разумна дистанция от инстинктивно надушени потенциални неподходящи партньори, а сега често ми се случва да бъда объркана до такава степен, че си мисля дали не откачам!?... Затова отворих тази тема. За първи път се сблъсквам с подобно нещо и съм ужасена... най-вече от себе си...
Не процес, направо се отделяй от този, щом не се чувстваш добре. А, за това, че ти е болезнено, и на мен ми беше някак си болезнено, защото бяхме свързани с този човек. И то ми мина вече, за кратко време, защото си виках, че нямам място при него, особено заради последните случки... и има толкова мъже, има и мъже с твоят характер, които биха те оценили. Трябва да осъзнаеш всичко, че да не тръгнат нещата и на още по-лошо.
Имала съм много ревнив партньор в късните тийн години, който е стигал до екстремни действия, но не бих го нарекла нарцис или социопат. Просто слаб характер. Имаше драми, които продължиха месец-два след раздялата, но после бързо ме замести и забрави.
Не мисля, че нарциси и социопати в истинският смисъл, биха ме избрали, защото аз не се поддавам на контрол и манипулации, не слушам никой, което в някои моменти не е хубаво, но пък явно ме е опазило от такива хора.
Обикновено тези хора винаги са недостъпни, никога не знаеш какво мислят и чувстват към теб, винаги те държат на standby, неудовлетворена, несигурна, животът ти се превръща в преследване, което в крайна сметка никога няма да доведе до яснота и вътрешен мир.
Окажеш ли се в подобна ситуация, и съответно, ако другият отказва да внесе яснота, просто бягай. Няма да се промени, защото тях това ги "храни" и им носи сигурност, и самите те, няма с какво да заменят това поведение.
Обикновено това ти вреди, като те изцежда емоционално, физически и ти губи времето.
Не мисля, че нарциси и социопати в истинският смисъл, биха ме избрали, защото аз не се поддавам на контрол и манипулации, не слушам никой, което в някои моменти не е хубаво, но пък явно ме е опазило от такива хора.
Обикновено тези хора винаги са недостъпни, никога не знаеш какво мислят и чувстват към теб, винаги те държат на standby, неудовлетворена, несигурна, животът ти се превръща в преследване, което в крайна сметка никога няма да доведе до яснота и вътрешен мир.
Окажеш ли се в подобна ситуация, и съответно, ако другият отказва да внесе яснота, просто бягай. Няма да се промени, защото тях това ги "храни" и им носи сигурност, и самите те, няма с какво да заменят това поведение.
Обикновено това ти вреди, като те изцежда емоционално, физически и ти губи времето.
Благодаря ви сърдечно, момичета! И при мен, като при СаРаНия всичко започна, като вълшебна приказка, която обаче се превърна в ад. И наистина макар, че бавно започнах да осъзнавам, че именно моята несамодостатъчност го привлече към мен. Май този ми житейски урок ще се окаже доста полезен за мен, макар и да беше много труден за усвояване. А теб, Дао, поздравявам за бързият ти отпор и отдалечаване от подобен индивид!
Скрит текст:
Започни да се обичаш и да си бъдеш самодостатъчна. Трябва да осъзнаеш, че нямаш нужда от ничие одобрение Имах... първите месеци беше страхотен, направи всичко за да се влюбя в него. Щом това се случи, започна с тормоза. Карал ме е да се съмнявам в себе си, наранявал ме е с отношението си, разплаквал ме е. 7 месеца издържах, в които нервите ми бяха постоянно опънати, докато събера сили и кажа "край". Но ми предаде безценен урок. Научих се да разпознавам безпогрешно сигналите на мъжете, научих, че аз съм най-важната в моя живот и какво искам и какво не искам в любовта.
Скрит текст:
за да се чувстваш щастлива и да имаш пълноценен живот. Мъже (както и жени) като тези са дълбоко в себе си самотни и нещастни и само когато карат другите да се чувстват зле, се издигат в собствените си очи и се чувстват значими. Ще дойде ден, в който и те ще си научат урока.
С две ръце подкрепям този съвет. И малко ще го разширя: отнася се за всякакви връзки – приятелски, роднински... Всякакви.
Има тема, която се казва "червените лампи". Там на първите 20-30 стр се коментират всякакви сигнали за токсичност.
Как да се измъкнеш- като си вдигнеш границите и критериите. В момента, в който го направиш и ти идва отвътре, сами ще избягат. Престани да се раздаваш емоционално.
Как да се измъкнеш- като си вдигнеш границите и критериите. В момента, в който го направиш и ти идва отвътре, сами ще избягат. Престани да се раздаваш емоционално.
Когато го срещнах аз бях на голям житейски кръстопът готова най-накрая да направя свой съзнателен избор за самата себе си без да позволявам на никого да се бърка в решението ми за това. Правех задълбочен анализ на това доколко живея собствения си живот и доколко живота на другите (вярна на убеждението, че като отстъпвам и се съобразявам с това, което се харесва на другите ще ставам все по-добра.) Дълго време ми беше нужно да осъзная, че трябва да се науча понякога да казвам думичката не... И тогава се появи Той - точно, когато бях най-уязвима и с неподправен чар помете всичките ми убеждения за добро и зло и правилно и неправилно. В продължение на четири години аз сякаш не бях на себе си. Когато обаче започнах бавно да си възвръщам собствената идентичност той най-накрая показа истинското си лице. И кошмарът започна... Никога до сега не съм се чувствала толкова незначителна и жалка в собствените си очи. Да не говорим за тези, които са в течение на исотрията ни... Да не пропусна... многократно бях предупреждавана от своите близки, че тази връзка е токсична за мен, обаче аз сякаш не ги чувах... Докато сама не се убедих, че сама съм се вкарала във филм на ужасите. Проблемът е, че го обичам, а той го знае и постоянно ме провокира, така че да не мога да се откъсна от него. А и аз хем знам, че искам да се откъсна, хем чувствам, че съм прекалено слаба да си тръгна окончателно... А трябва, зная, е трябва веднъж завинаги да го изтрия от живота си.
Не, няма физически тормоз, но емоционалният е много голям. Просто умее да подклажда неувереността ми в това да се справям без него в една специфична област на изкуството (Литературата, въпреки че аз си знам възможностите добре. Става въпрос за природна дарба). Нещата сама ги усложних, като споделих и своите комплекси от детството с малък физически недостатък и така му дадох възможност тънко да ме убеждава, че е моят Спасител. А аз приемах това безпрекословно, докато редица случки и създали се ситуации между нас не ми показаха истинската му същност и не ме накара да си помисля дали не вървя в грешна посока...
Психическия тормоз е в пъти по-жесток от физическия и се усеща години след това. Прекрати тази връзка и си живей живота.
Така и направих, но мислите ми упорито ме водят все към него и са коя от коя по-мъчителни. И все се питам дали е нормално това!?... А не ми се иска да започвам всичко отначало... Откровено си казвам, че се страхувам да го срещна. Ако това стане моята съпротива лесно ще рухне...
Мисля си, че причината да се връщма постоянно към тези нездравословни отношения, а и да ги създавам поначало се корени в това, че съм свръхкритична към себе си. Постоянно се старя да бъда перфектна и идеална за другите, но не и за себе си. Постоянно се страхувам от критики и осъждане от околните. И се чудя как да преборя този свой вътрешен страх от света, около мен?
Никога до сега не съм се чувствала толкова незначителна и жалка в собствените си очи.
Просто умее да подклажда неувереността ми в това да се справям без него в една специфична област на изкуството (Литературата, въпреки че аз си знам възможностите добре. Става въпрос за природна дарба).
Наистина, ако ти е останало поне чест и достойнство, не си позволявай да се чувстваш жалка в себе си, дори и пред другите не позволявай такова нещо! Трябва да продължиш напред, учи се от грешките си, не позволявай тези грешки друг път, изграждай опит и мисли трезво... опитай да продължиш сама в тази специфичната област на изкуството, но преди това се настрой психически, за да продължиш и да се развиваш в тази сфера... понякога не осъзнаваме колко много повече можем сами.
Постоянно се старя да бъда перфектна и идеална за другите, но не и за себе си. Постоянно се страхувам от критики и осъждане от околните. И се чудя как да преборя този свой вътрешен страх от света, около мен?
Старай се да изглеждаш поне перфектна и идеална за себе си, не за другите. Най-важното е да се чувстваш добре в кожата си, всякак!
Накарал те е да се чувстваш зависима от него, виновна за разни неща . Има една книга Отровните хора на Лилиан Глас пробвай да я отриеш и я прочети.
"Страхът убива разума. Той е малката смърт, която води до пълното унищожение. Ще се изправя с лице пред страха си. Ще му позволя да мине покрай мен и през мен. И когато е вече отзад, ще се обърна да видя стъпките му. Там, където е минал той, няма да има нищо. Ще остана само аз." „Дюн“, Франк Хърбърт
Авторката изначално не е била много автономна личност, май... Аз бих препоръчала и "Когато любовта срещне страха" Дейвид Ричо/ а и другата му "Наръчник за съзряване"/.
"Страхът убива разума. Той е малката смърт, която води до пълното унищожение. Ще се изправя с лице пред страха си. Ще му позволя да мине покрай мен и през мен. И когато е вече отзад, ще се обърна да видя стъпките му. Там, където е минал той, няма да има нищо. Ще остана само аз." „Дюн“, Франк Хърбърт
[/quote]
Така е, Роси, аз не съм научена да бъда самостоятелна, и когато дръзнах да направя своите първи стъпки към лична независимост и способността да взимам самостоятелни важни решения той се появи в живота ми. Привлякох го към себе си със своята изключително мрачна поезия, така както кръвта на ранения плувец привлича акулите. Но явно е трябвало да се случи тази среща, за да намеря правилният път към себе си Ще потърся препоръчаните от вас книги и ще ги прочета внимателно. Искам да се измъкна чс по-скоро от тази ситуация и наред с това да променя себе си трайно и устойчиво към по-добро.
"Страхът убива разума. Той е малката смърт, която води до пълното унищожение. Ще се изправя с лице пред страха си. Ще му позволя да мине покрай мен и през мен. И когато е вече отзад, ще се обърна да видя стъпките му. Там, където е минал той, няма да има нищо. Ще остана само аз." „Дюн“, Франк Хърбърт
[/quote]
Така е, Роси, аз не съм научена да бъда самостоятелна, и когато дръзнах да направя своите първи стъпки към лична независимост и способността да взимам самостоятелни важни решения той се появи в живота ми. Привлякох го към себе си със своята изключително мрачна поезия, така както кръвта на ранения плувец привлича акулите. Но явно е трябвало да се случи тази среща, за да намеря правилният път към себе си Ще потърся препоръчаните от вас книги и ще ги прочета внимателно. Искам да се измъкна чс по-скоро от тази ситуация и наред с това да променя себе си трайно и устойчиво към по-добро.
Накарал те е да се чувстваш зависима от него, виновна за разни неща . Има една книга Отровните хора на Лилиан Глас пробвай да я отриеш и я прочети.
"Страхът убива разума. Той е малката смърт, която води до пълното унищожение. Ще се изправя с лице пред страха си. Ще му позволя да мине покрай мен и през мен. И когато е вече отзад, ще се обърна да видя стъпките му. Там, където е минал той, няма да има нищо. Ще остана само аз." „Дюн“, Франк Хърбърт
Luna_80, може би в твоето семейство е причината ти да си била недооценена, не си била призната за това което правиш или мислиш, или не са те оставяли да се докажеш.
Трябва да имаш собствено мнение и наистина първо да обичаш себе си!
Колкото хора искат да ме критикуват, но ще го напиша. Когато дъщеря ми беше бебе и по-малка дори да е будна първо пиех кафе и хапвах нещо и после се заемах с нея, е сори ама аз ако не съм в кондиция как ще гледам нея. Та това е същото според моите виждания. Ти си на първо място после другите.
Да, Теди, наистина беше така, но не обвинявам за нищо семейството си. Моите родители просто се опитваха да ме предпазват от много неща и от много неща ме спряха съвсем несъзнателно. Години наред живеех така че да бъда идеалната дъщеря за тях и така се оформих, като нерешителна и интровертна личност без да проумявам, че дори и тогава съм имала шанса да се противопоставя на всичко това вместо да се пускам по течението, което ме изхвърли на неподходящ за мен бряг. Сега пред мен стои изборът да започна да отстоявам себе сии не зная доколко съм силна да го сторя.
Измъкваш се навреме, когато все още нямате деца. След това пак става измъкването, но е малко по-трудно.
И все пак мисля, че си с нарцис. Ако искаш прочети тази статия по диагонал.
http://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/4272-prikritiyat-nar … e-za-kontrol.html
Между другото май Бояна имаше много добра тема за нарцисите, но не я намирам.
И все пак мисля, че си с нарцис. Ако искаш прочети тази статия по диагонал.
http://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/4272-prikritiyat-nar … e-za-kontrol.html
Между другото май Бояна имаше много добра тема за нарцисите, но не я намирам.
Ами той постоянно се изтъква колко е добър и колко много светлина носи на всички (не само на мен) и ако си ппозволя да кажа, че греши надига вой или се отдръпа в дълго мълчание... И точно в подобен дълъг период на мълчание, в който аз трябваше да се извиня и поема вината за мълчанието запонах да осъзнавам, че нещо в тази връзка не е наред. След прочита на статията виждам, че повечето от описаните ситуации ги имаше и в нашата връзка... УЖАС!!!
Постоянно се страхувам от критики и осъждане от околните. И се чудя как да преборя този свой вътрешен страх от света, около мен?
Това сега не е любов, а удобство- ти храниш неговото его, а той- нуждата ти да те подтискат (на подсъзнателно ниво) - това е като наркотик и за двама ви. Хубавото е, че вече се осъзнаваш.
Luna_80, най-важното е, че си стигнала до момента да осъзнаеш, че това не е нормално. Това е същественото, защото без него няма спасение. Сега остава само да направиш крачката навън.
Психологическитя тормоз е много сериозна спирачка. Това спира жени в такава ситуации. До такава степен човекът до тях ги е убедил, че грешат и нищо не става от тях, че наистина вярват в това и полагат всевъзможни усилия да влязат в "правия път". Не е проблем, който трябва да се омаловажава.
Взимаш си гащите и чантата и си тръгваш, кой те спира?
Бедата е там, че те никога не остават сами, Лейди. Просто си имат умели похвати да привличат все повече и повече нови жертви. В моят случай не съм единствената и когато го разбрах изпаднах в потрес. Той дори е предизвикал развода на една от тях (разбрах това най-случайно). Обикновено преследва самотни и плахи жени и ги улавя... с много нежност и покровителствено държане сякаш си от най-крехък вид порцелан... И после настъпва адът. Често не знаеш кое, защо и как се случва. Всичко във връзката се развива шеметно бързо все едно те е всмукал водовъртеж, а откопчиш ли се от него се чувстваш, като изцеден лимон... Просто е ужасно да се влюбиш в токсичен човек, ужасно е...
Много добре преценяваш ситуацията. Предполагам ще си вземеш поуките и повече няма да се оставиш друг манипулатор да те оплете. Веднъж като ти се отворят очите, много бързо ще можеш да преценяваш хората и да знаеш с кого как да се държиш и колко близо да допускаш хората. Искреността и фалша си личат веднага когато си направиш правилните настройки.
Това е написала авторката:
Постоянно се страхувам от критики и осъждане от околните. И се чудя как да преборя този свой вътрешен страх от света, около мен?
Дали мъжът, когото обвинява в страшните грехове, я е направил такава?
Не, не е- тя сочи родителите си като първопричина, защото са я предпазвали прекалено.
За мен, с такава настройка тя и приятелки няма да задържи около себе си.
Да живееш с човек, на когото нищо напреки не можеш да кажеш, защото се чувства все наранен, не си е работа.
Имах близък поглед върху жена с такъв проблем- само и само да не сгреши нещо, за което да се наложи да се извини, беше готова на чутовни "перфекционистки" дивотии.
Най- дребната критика я докарваше до срив- затваряне в себе си, окайване на съдбата и накрая- неприязън към този, който си е позволил критиката.
Постоянно се страхувам от критики и осъждане от околните. И се чудя как да преборя този свой вътрешен страх от света, около мен?
Дали мъжът, когото обвинява в страшните грехове, я е направил такава?
Не, не е- тя сочи родителите си като първопричина, защото са я предпазвали прекалено.
За мен, с такава настройка тя и приятелки няма да задържи около себе си.
Да живееш с човек, на когото нищо напреки не можеш да кажеш, защото се чувства все наранен, не си е работа.
Имах близък поглед върху жена с такъв проблем- само и само да не сгреши нещо, за което да се наложи да се извини, беше готова на чутовни "перфекционистки" дивотии.
Най- дребната критика я докарваше до срив- затваряне в себе си, окайване на съдбата и накрая- неприязън към този, който си е позволил критиката.
И двете, Luna... в едно си права, че успя да налучка слабото ми място, но ако пък не го беше налучкал аз нямаше и до днес да осъзная колко е вредно да се стрeмиш постоянно към външно одобрение без да помислиш колко нездравословно е то и колко е хубаво в един момент да поискаш да обичаш повече себе си (дори и тази новородена обич да покълва в такава стресираща ситуация). Иска ми се да дойде ден, в който ще се събудя спокойна, умиротворена и открила докрай емоционалната си свобода с преодолени завинаги вътрешни страхове - мощен стимулатор за привличане на токсични хора.
Имам приятелки, Абсурт, и те се броят на едната ми ръка (съвсем целенасочен избор от моя страна), защото съм прекалено недоверчива по природа. И съм съгласна с теб, че с хора, като мен се живее трудно. Просто сме лесно раними и прекомерно чувствителни, а относно родителите ми, които засегнах в предната тема искам да ти кажа, че акцентирах главно върху своята неспособност да се противопоставя на прекалената им загриженост към мен, която беше много задушаваща, а не върху някаква тяхна вина, която ти "прозря" между редовете ми. И пак ти го казвам нито обвинявам някого, нито търся съжаление. Просто споделям и съответно чета всички мнения, които не е задължително да съвпадат с моето. Така че считам и твоят коментар за полезен.
Имам приятелки, Абсурт, и те се броят на едната ми ръка (съвсем целенасочен избор от моя страна), защото съм прекалено недоверчива по природа. И съм съгласна с теб, че с хора, като мен се живее трудно. Просто сме лесно раними и прекомерно чувствителни, а относно родителите ми, които засегнах в предната тема искам да ти кажа, че акцентирах главно върху своята неспособност да се противопоставя на прекалената им загриженост към мен, която беше много задушаваща, а не върху някаква тяхна вина, която ти "прозря" между редовете ми. И пак ти го казвам нито обвинявам някого, нито търся съжаление. Просто споделям и съответно чета всички мнения, които не е задължително да съвпадат с моето. Така че считам и твоят коментар за полезен.
Дали мъжът, когото обвинява в страшните грехове, я е направил такава?
Не съм чела другата тема, но дори родителите да са поставили основата, нищо не пречи да попадне на психически тормоз в друга ситуация. И той не се преврща в нормални отношения, само защото в детството е била възпитана така.
Другата тема се отнасяше за ролята на възпитанието от родителите, която повлиява сериозно на избора на партньор(ка) и аз просто изложих своята гледна точка. И оттам тръгна леката ни конфронтация с Абсурт, но истината се крие някъде по средата мисля, защото всеки има право на различна гледна точка. Аз самата идеално осъзнавам, че също не съм идеална, но това не значи, че знаейки това не се стремя да подобрявам себе си и да се стремя да науча защо съм допуснала да стана жертва на собствените си слабости и да потърся съвет за дадена ситуация от хора, които са я преживели или я преживяват, като мен в момента.
Писах, писах, че изтрих.
Само едно ще вметна - човек, дето се има за светлина, озаряваща живота на околните, може да ме развесели, не и да ме накара да се влюбя в него до такава степен, че и да се натровя от токсичността на връзката ни.
Какво значи, че си прекалено чувствителна!? Повече от останалия свят ли!?
Не разбрах твърде в какво се изразява токсичното влияние на този Адам. Ще се въздържа от коментар засега.
Само едно ще вметна - човек, дето се има за светлина, озаряваща живота на околните, може да ме развесели, не и да ме накара да се влюбя в него до такава степен, че и да се натровя от токсичността на връзката ни.
Какво значи, че си прекалено чувствителна!? Повече от останалия свят ли!?
Не разбрах твърде в какво се изразява токсичното влияние на този Адам. Ще се въздържа от коментар засега.
Поздравявам те за устойчивостта ти към подбни личности, Luna. В какво се изразява токсичността на този мъж ли? Ще ти споделя. Тя се изразява в това, че той някак инстинктивно усеща коя жена се чувства непълноценна, неудовлетворена и самотна и започва ловко да дърпа нужните струни, за да накара сърцето ѝ да запее любовната песен. В началото той въплъщава всичко, за което една жена си мечтае. За щастие аз имам един рядък късмет да разбирам упорито крити от мен неща и да се откопчвам навреме от неприятности. Постепенно разбрах, че си имам много другарки по съдба с този човек. Единствено този път не успях да се осъзная навреме, т. е. да си тръгна преди да е станало толкова мъчително за мен. ВЯРВАМ, ЧЕ СЛЕД ВРЕМЕ и аз ще казвам, като теб, че подобни изказвания само ще ме развеселяват, но в този случай те белязаха повратна точка в моят живот. И дали съм по-чувствителна от останалият свят!? Едва ли... Знам само, че прекомерната чувствителност е тежко бреме. Личен опит.
Царе сте. Как се живеело с такъв човек като нея...
Не четете ли- наказва я с мълчание, когато нещо не му изнася, мисли се за пътеводна светлина на другите, тя се извинява, вместо той на нея. Баш личностно разстроен си е, а те налитат на чувствителни и уязвими хора.
Лично изтъкване по темите и ръчкане на тормозен човек също е знак за токсичност, впрочем.
Авторке, писах ти го и в първия пост. Но ще го повторя. Да се махнеш не е последната ти стъпка, с която всичко се решава, а първата. Да се научиш да разпознаваш такива поведенчески линии няма да ти помогне, ако не сложиш граници, които да отстояваш с цената на всякакви последствия, включително незабавен край на отношенията. Ако не се заобичаш, дори да разпознаеш някого като еди- какъв си, ще продължаваш да се самозаблуждаваш и да оправдаваш другия.
Не четете ли- наказва я с мълчание, когато нещо не му изнася, мисли се за пътеводна светлина на другите, тя се извинява, вместо той на нея. Баш личностно разстроен си е, а те налитат на чувствителни и уязвими хора.
Лично изтъкване по темите и ръчкане на тормозен човек също е знак за токсичност, впрочем.
Авторке, писах ти го и в първия пост. Но ще го повторя. Да се махнеш не е последната ти стъпка, с която всичко се решава, а първата. Да се научиш да разпознаваш такива поведенчески линии няма да ти помогне, ако не сложиш граници, които да отстояваш с цената на всякакви последствия, включително незабавен край на отношенията. Ако не се заобичаш, дори да разпознаеш някого като еди- какъв си, ще продължаваш да се самозаблуждаваш и да оправдаваш другия.
Не съм за поздравления. Просто това не е моята слабост. Не се съмнявай, че всеки си отглежда такава, а фактът, че ти си се овъртолила в някаква трудност, не е причина да увесваш нос, нито пък да не вярваш в значимостта си, важността си за собствения ти житейски път. Ти си тази, която придава определена стойност на хората в живота ти. Ти си.
Поздравявам те за устойчивостта ти към подбни личности, Luna. В какво се изразява токсичността на този мъж ли? Ще ти споделя. Тя се изразява в това, че той някак инстинктивно усеща коя жена се чувства непълноценна, неудовлетворена и самотна и започва ловко да дърпа нужните струни, за да накара сърцето ѝ да запее любовната песен. В началото той въплъщава всичко, за което една жена си мечтае. За щастие аз имам един рядък късмет да разбирам упорито крити от мен неща и да се откопчвам навреме от неприятности. Постепенно разбрах, че си имам много другарки по съдба с този човек. Единствено този път не успях да се осъзная навреме, т. е. да си тръгна преди да е станало толкова мъчително за мен. ВЯРВАМ, ЧЕ СЛЕД ВРЕМЕ и аз ще казвам, като теб, че подобни изказвания само ще ме развеселяват, но в този случай те белязаха повратна точка в моят живот. И дали съм по-чувствителна от останалият свят!? Едва ли... Знам само, че прекомерната чувствителност е тежко бреме. Личен опит.
Трябва да се научиш да си устойчива на влияния и да отстояваш себе си, това което ти мислиш да го защитаваш, щом нещо не искаш - не го правиш, щом не искаш да отидеш някъде - не отваш, щом не искаш да ядеш нещо- не го ядеш, той искал ама той много неща може да иска катоиска айде вънка от парцела и да си иска на друго място.
Ти си тази, която ще трябва да защити себе си. Дръж на мнението си и не се съобразявай кой идиот какво иска.
Когато го хващах в лъжи и то очевадни се държеше така все едно, че не знам какво говоря, наричаше ме луда, и че вечно не оценявам това, което е направил за мен. А ако дръзнех да поискам обяснения за дадени действия все се чувстваше обиден до такава степен, че мълеше упорито, докато не се извиня. Оказа се, че по същият начин е постъпвал и с други жени паралелно с мен. Да не говорим, че наскоро узнах, че една от тях му е особено близка и с нея споделя за всички в играта, включително и за мен. Все още се чудя на себе си с какво успя толкова да ме омае, че дълго след, като разбрах всичко това все още желаех да бъда с него!?... Случайно попаднала ми статия тук в нета за емоционалните манипулатори и токсичните хора ме удиви с много прилики между характеристиките на подобни хора с моя настоящ партньор. И оттогава започнах да ровя назад в миналото си, за да разбера къде се крие моята грешка във възприятията ми за живота. Така стигнах до детството си и влязох в другата тема, за която спомена Абсурт. И поставих началото на дълго пътуване към себе си, за да прекъсна болезнените си зависимости, които ще ме срещат с още подобни хора, ако продължавам да живея, както до сега.
Добре, че си се избавила от него и продължавай да стоиш далеч. Възхищавам се на хора, които вместо да отидат да реват в ъгъла за това как само лоши неща им се случват, се обръщат към себе си и търсят причините за собствените си грешки, с идеята да ги поправят. На прав път си.
Ами ето ти сравнителна табличка.
Нормалните хора правят неща за другите от сърце, не искаъ похвала, признание, просто го правят. Токсичните или са пътеводна светлина, или нр ги оценяваш достатъчно.
Нормалните хора водят диалог, търсят грешката и в себе си, когато им кажеш свое недоволство. Токсичните правят като твоя- млъкват, за да те накажат и принудят ти да поемеш отговоността за проблема.
Нормалните хора питат "защо се чувстваш така, кое те накара да мислиш това", а токсичните ти казват, че не си разбрала или си луда.
Нормалните хора не въртят емоционално по няколко човека, а токсичните обичат да смучат енергия от различни хора и коментират един човек пред друг и обратно, за да създадат несигурност.
Като те потърси и изглежда точно като човека, когото си искала, прави и ти казва нещата, които искаш да чуеш, недей да се заблуждаваш и поддаваш : ) Просто иска да те хване пак на въртележката.
Нормалните хора правят неща за другите от сърце, не искаъ похвала, признание, просто го правят. Токсичните или са пътеводна светлина, или нр ги оценяваш достатъчно.
Нормалните хора водят диалог, търсят грешката и в себе си, когато им кажеш свое недоволство. Токсичните правят като твоя- млъкват, за да те накажат и принудят ти да поемеш отговоността за проблема.
Нормалните хора питат "защо се чувстваш така, кое те накара да мислиш това", а токсичните ти казват, че не си разбрала или си луда.
Нормалните хора не въртят емоционално по няколко човека, а токсичните обичат да смучат енергия от различни хора и коментират един човек пред друг и обратно, за да създадат несигурност.
Като те потърси и изглежда точно като човека, когото си искала, прави и ти казва нещата, които искаш да чуеш, недей да се заблуждаваш и поддаваш : ) Просто иска да те хване пак на въртележката.
С всички сили се опитвам да стоя надалече от него, Елунария, и се моля да не се срещнем, докато не се стабилизирам емоционално достатъчно. Защото наскоро при мой опит да стоя надалече случайно се засякохме на едно културно мероприятие и аз не му устоях... Затова временно съм изоставила социалните си ангажименти и съм се посветила на работата си и наред с това в свободното си време анализирам себе си, чета материали за това, как да си изградя емоционална свобода без да допускам повече посегателства над нея. И така... Искрено вярвам, че ще се справя с тази житейска криза. Мотивът ми е да изляза от нея помъдряла, поулегнала и научила своите тъмни кътчета докрай. Свързала се най-накрая с истинското си Аз...
Ляла, той постъпи така с мен, защото аз го позволих. Поговорката: "Не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава" не е измислена току така. Че съм мазохистка спрямо себе си спор няма, но този път прекалих тотално... Той е такъв, защото ние - жените, около него го правим такъв и хем го знаем, хем си траем... аз бях май най-непокорна, де - защото често го опонирах и изливах срещу него безумни емоции, които не съм си позволявала към никого до сега... ама дори и така пак се чувствам опустошена. Просто не си бях имала работа с подобен тип хора. И представа си нямах, че съществуват толкова манипулативни характери, но явно е имало какво още да науча от живота.
Ами нормално е да се държиш като луда, като те е провокирал с мълчанието си. То в някакъв момент като няма с кой да си поговориш ти идва да се изпокараш със себе си. Не знам дали се усещаш, но дори в момента се чудиш как да го извиниш и да обвиниш жените за токсичния му характер и отношението му най-вече.
Не знам дали се усещаш, но дори в момента се чудиш как да го извиниш и да обвиниш жените за токсичния му характер и отношението му най-вече.
Тя е права- няма полза да го обвинява него, защото така се оказва опасно близо до това, да влезе в ролята на жертвата.
Нищо по- хубаво няма от усещането, че в теб е грешката, но и от теб зависи да я поправиш.
Ако не му позволиш да си тества отровния характер върху теб, няма и да го направи.
Нищо по- хубаво няма от усещането, че в теб е грешката, но и от теб зависи да я поправиш.
Ако не му позволиш да си тества отровния характер върху теб, няма и да го направи.
Точно това ме плаши, Ляля, правилно си ме усетила. Преди него всичко беше лесно. Видя нещо нередно и режа до кокал, а тук... хем нещата са повече от ненормални и аз пак някак си търся вратичка към него. Сериозно се страхувам и то, не толкова от него, колкото от себе си... До сега абсолютно никой не ми е повлиявал така, никой!!! Тук на 100% съм съгласна и с мнението на Абсурт. Грешката не само трябва да се отчита, като такава, а и да се поправи и то трайно...
Трудно е да ти го обясня, Ляля... Когато сме заедно, той успява да създаде една невероятно задушевна атмосфера, в която се чувствам значима и оценена. Някак знае какво да направи или какво да каже, че да ме успокои. Но вмомента, когато усетя нечие друго присъствие и се опитам да предизвикам открит диалог, за да изясним нещата между нас някак всичко остава да "виси" във въздуха. Все има нещо недозигладено, недоизказано и ппонеже съм много критична към себе си, все си мислех, че аз съм избързала да го разсърдя с прекалената си нетърпеливост (особено към обещания, които е дал и не е изпълнил). За бъдещето е ясно... Не мисля да продължа с него. Прекалено изтощна се чувствам емоционално... Искам душевен покой и затова прекратих връзката си с него, но по цял ден не ми излиза от ума и понеже това ми се случва за пръв път се уплаших сериозно за себе си и своите бъдещи действия спрямо този човек.
Така наскоро и аз го определих, Теди, като съпоставях уловените от мен прилики между неговите постъпки към мен и описанията на емоционалните манипулатори в статиите, които четох. Едва при този прочит някъде в замъгленото ми от емоции съзнание присветна сигналната лампичка, че е твърде възможно да съм манипулирана ежедневно от този човек. И малко по малко откри, ч ене само е добър в това. Просто е перфектен в изкуството да ти играе по чувствата виртуозно. По професия е инженер по информационни технологии и непрекъснато пътува, за да обучава учители по тази дисциплина за отделни квалификации.
Това са особено близки и скъпи на сърцето хора, Дренка, и при този ти леко агресивен тон едва ли би трябвало да очакваш да ти споделя нещо повече. И държа да отбележа нещо: моите постове в другата тема са свързани отчасти с проблема, който споделям в тази тема. И държа да отбележа СПОДЕЛЯМ, а не очаквам някоя от вас да го реши. Не е редно, нито честно към включилите се в дискусията. Просто споделяйки свои гледни точки и наистина сериозен за мен проблем се надявам да науча различни и обективни мнения за него със спокоен ум да преценя кое е правилното и кое не без да засягам или натоварвам някого ненужно.
Някакъв литературен шедьовър ни представяш тук, не мога да взема насериозно ни една дума.
Съжалявам
Съжалявам
А, не. Аз в никакъв случай не съм определяла историята като шедьовър.
Изразих се пределно ясно. Ако имаш нужда от помощ, формулирай си проблема конкретно. Ще помогнем с каквото можем. А ако ти се разтягат локуми, чудейки се какво искаш и къде те сърби, разтягай. Но да знаеш, не ти се получава шедьовър.
Изразих се пределно ясно. Ако имаш нужда от помощ, формулирай си проблема конкретно. Ще помогнем с каквото можем. А ако ти се разтягат локуми, чудейки се какво искаш и къде те сърби, разтягай. Но да знаеш, не ти се получава шедьовър.
Съвсем не искам да разтягам локуми, мила, нито пък съм в настроение да създавам шедьоври. Просто споделям, че намирам връзката си за токсична и си мисля, че си имам работа с емоционален манипулатор. Отворих темата, за да разбера дали има и други потърпевши, като мен, защо се получи така, въпреки че съм дала всичко от себе си и колко е голям рискът при следващ опит за нова връзка от това, което преживявам в момента.
Просто споделям, че намирам връзката си за токсична и си мисля, че си имам работа с емоционален манипулатор. Отворих темата, за да разбера дали има и други потърпевши, като мен, защо се получи така, въпреки че съм дала всичко от себе си и колко е голям рискът при следващ опит за нова връзка от това, което преживявам в момента.
Аз пък се чудя какво по-конкретно искате да научите вие двете!?... И по какво определихте темата, като литературен шедьовър!? Ако беше така щяхме да обсъждаме конкретна книга, а не лична история, която не мисля, че преживявам само аз. Има много, подобни на моята.
Виж, ти започна историята с въвличане на близки, невинни, деца в решението да........ами прочети си поста.....
Създаде впечатление, че искаш да се разделиш с този човек, защото е неподходящ за теб, но без примери за някакъв тормоз, освен загатнато манипулиране.
И последвалите обяснения са твърде разтегливи и някак "литературни"- оказа се, че си се разделила вече, но за деца не говориш, а да някакви мъгляви близки, които биха се натоварили от раздялата ти.....
Може би, професията ти оказва влияние, но наистина звучиш като от роман.
Вие и двете наистина не знаете какво говорите. Първо професията ми е твърде земна за сътворяването на романи. Шия саи. А пък не знам защо се опитвате да намесите друга моя позиция за съвсем отделна тема тук. Като не ви харесва тази тема защо сте тук!?...
1. Не раздаваш билетчета за темата.
2. Къде прочете, че не ми харесва тази тема?
3. В съседната тема ти самата написа за връзка, която ще засегне децата ти. Как си въобразяваш, че написаното там няма нищо общо с казуса ти в тази тема?
4. Всъщност, писанията ти може и да нямат нищо общо помежду си. Това е характерно за некадърните пързалки.
Luna_80, не се обяснявай и оправдавай. Няма нужда да обясняваш всичко на всеки. Не можеш да угодиш на хората (като цяло), но това не е твой проблем. Неудовлетворените (от теб) хора имат проблем със себе си, не с теб. Ей това трябва да проумееш и да спреш да се кахъриш за щяло и нещяло... Не приемай нещата лично, никога.
Ето този урок май трябва най-първо да науча, мила SaRaNia, и ти благодаря, че се включи тук съвсем адекватно! Просто така и не успявам да устоявам на подобни предизвикателства от страна на околните и съответно си понасям последствията от това. Но пък е хубаво наред с хейтърите да срещнеш и човечни хора, които разбират наистина за какво иде реч.
Аз, освен прекалена емоционалност и съпротива срещу някакво усетено зло, в тази тема конкретика не виждам.
С какво те завъртя този токсичен мъж. Какво ти прични?
Темата сама по себе си е полезна, но при теб е само емоция. Как да помогнем, подкрепим, съдействаме ?
С какво те завъртя този токсичен мъж. Какво ти прични?
Темата сама по себе си е полезна, но при теб е само емоция. Как да помогнем, подкрепим, съдействаме ?
Уточнила е какво е причинил, пост #46.
Какви взаимодействия ... .
Допълвам се, прочетох поста по- горе.
Луна , очевидно си в някакъв стрес, така се и изразяваш. Объркано ти е , измамно, нелепо, непростимо тъпо, че си в ситуация. И продължаваш да описваш емоциите си само. Аз съм минала през токсичен брак, а не само приятел, имам как да дам акъл, защото и аз съм била с емоции, но ти наистина пишеш хаотично и не по същество. Съжалявам, няма как да участвам с ох и ах. А ти така интерпретираш ситуацята, че друго не очакваш. Този форум е доста полезен. Ако си фактологична.
Ето този урок май трябва най-първо да науча, мила SaRaNia, и ти благодаря, че се включи тук съвсем адекватно! Просто така и не успявам да устоявам на подобни предизвикателства от страна на околните и съответно си понасям последствията от това. Но пък е хубаво наред с хейтърите да срещнеш и човечни хора, които разбират наистина за какво иде реч.
А, недей така- като не ти изнася нещо, да се фръцваш и да обявяваш хората за хейтъри.
В първия си пост, отново ще ти припомня, писа за деца, които ще пострадат от решението ти да се разделиш с мъжа си.
После се оказва, че вече си се разделила, а деца вече няма, ами имало някакви други близки, които страдат от вече осъществилата се раздяла.
Не става така- пускаш теми, във всяка даваш различни и мъгляви факти, отказваш да опишеш случка, че да разбере публиката за какво точно иде реч, а после се сърдиш, че има въпроси и недоверие.
Освен "Ох, ах, страдам... Защо страдам?!", аз лично друго не прочетох... И въпреки липсата на фактология, ето един действащ съвет "тотален Игнор. На всеки, който не те кара да" подскачаш "от радост всеки ден... Звучи пресилено, но следвайки го, човек много си улеснява живота. Всеки, който не ме кара да се усмихвам и да се радвам на живота, няма място в него.
Виж тези две книги:
https://www.colibri.bg/knigi/1323/mari-frans-irigoajen-moralniqt … vyv-vsekidnevieto
https://www.colibri.bg/knigi/650/mari-frans-irigoajen-zheni-pod- … AYASAAEgJG1PD_BwE
Междувременно бягай далече и се дръж за основното правило – никакъв контакт. Ако ти е трудно потърси професионална помощ. И знай, че ще отнеме време да се възстановиш, вероятно много. Може би дълго ще циклиш в причините да стане така, ще се срамуваш, ще се чувстваш предадена, ограбена, но с всички жертви на насилие, дори да е само психологическо, е така.
Да даваме червени флагчета за такива връзки е възможно, но не знам дали би било полезно. Когато човек е във водовъртежа на манипулацията не може да се усети и няма значение какъв е човекът. Достатъчно е да няма и той разстройство от Клъстър Б, т.е. Тъмната триада. Психиатрите казват, че най-добрата връзка на нарцис е с човек с гранично разстройство, защото изпитва ужас от изоставяне и постоянно ще се бори нарциса да не го напусне. И все пак, всеки подложен на ефекта на газената лампа, който постепенно губи ориентация, чувства се объркан, дори луд, който не знае какво става, къде е сбъркал, който вижда ту лицето на съвършената половинка, ту на безчувствения, студен садист, ще стане ако не ревнив, то уплашен, готов да се бори, най-вече с действителността, в която би трябвало да признае, че е жертва на измама. Този тип връзки са като варене на жаба – толкова бавно се затопля водата, че като заври жабата не може и да запищи.
И най-интересното е, че всички жертви смятат преживяното за уникално, нали е толкова ужасно и налудно, а като срещнат други жертви или попрочетат малко установяват, че независимо от града, държавата и континента, тези хора имат дори едни и същи реплики – толкова са банални. Цялата работа я вършат жертвите с очакванията си за нормалност. Когато някой е толкова извън норма, колкото са нарцисите, психопатите и социопатите, съзнанието на нормалния човек отчаяно търси логика и я намира, отчаяно търси нормата и вкарва всичко видяно в нея. Той не умее, на него сега му е трудно, изглежда го обидих, имал е трудно детство, много е емоционален – и прочее.
Но по темата има изписани тонове литература, има блогове, видео влогове, няма смисъл да преповтарям всичко. Важно е да бягаш с 200 и да не се обръщаш назад. Обсебващите мисли са плод на навици създадени от токсичния човек, който завързва жертвата за огромното му и гладно его и дори след раздялата навика остава, страховете стават дори по-големи, но това минава. Много хора са минали през това и разказите им са достъпни в интернет. Има и достатъчно литература. Успех!
https://www.colibri.bg/knigi/1323/mari-frans-irigoajen-moralniqt … vyv-vsekidnevieto
https://www.colibri.bg/knigi/650/mari-frans-irigoajen-zheni-pod- … AYASAAEgJG1PD_BwE
Междувременно бягай далече и се дръж за основното правило – никакъв контакт. Ако ти е трудно потърси професионална помощ. И знай, че ще отнеме време да се възстановиш, вероятно много. Може би дълго ще циклиш в причините да стане така, ще се срамуваш, ще се чувстваш предадена, ограбена, но с всички жертви на насилие, дори да е само психологическо, е така.
Да даваме червени флагчета за такива връзки е възможно, но не знам дали би било полезно. Когато човек е във водовъртежа на манипулацията не може да се усети и няма значение какъв е човекът. Достатъчно е да няма и той разстройство от Клъстър Б, т.е. Тъмната триада. Психиатрите казват, че най-добрата връзка на нарцис е с човек с гранично разстройство, защото изпитва ужас от изоставяне и постоянно ще се бори нарциса да не го напусне. И все пак, всеки подложен на ефекта на газената лампа, който постепенно губи ориентация, чувства се объркан, дори луд, който не знае какво става, къде е сбъркал, който вижда ту лицето на съвършената половинка, ту на безчувствения, студен садист, ще стане ако не ревнив, то уплашен, готов да се бори, най-вече с действителността, в която би трябвало да признае, че е жертва на измама. Този тип връзки са като варене на жаба – толкова бавно се затопля водата, че като заври жабата не може и да запищи.
И най-интересното е, че всички жертви смятат преживяното за уникално, нали е толкова ужасно и налудно, а като срещнат други жертви или попрочетат малко установяват, че независимо от града, държавата и континента, тези хора имат дори едни и същи реплики – толкова са банални. Цялата работа я вършат жертвите с очакванията си за нормалност. Когато някой е толкова извън норма, колкото са нарцисите, психопатите и социопатите, съзнанието на нормалния човек отчаяно търси логика и я намира, отчаяно търси нормата и вкарва всичко видяно в нея. Той не умее, на него сега му е трудно, изглежда го обидих, имал е трудно детство, много е емоционален – и прочее.
Но по темата има изписани тонове литература, има блогове, видео влогове, няма смисъл да преповтарям всичко. Важно е да бягаш с 200 и да не се обръщаш назад. Обсебващите мисли са плод на навици създадени от токсичния човек, който завързва жертвата за огромното му и гладно его и дори след раздялата навика остава, страховете стават дори по-големи, но това минава. Много хора са минали през това и разказите им са достъпни в интернет. Има и достатъчно литература. Успех!
Точно това забелязах в себе си, Бояна, че зациклям в преживяното и почти всяка вечер превъртам лентата отначало. Примерът за сварената жаба съм го засичала и на много други места в нета. За пръв път не успявам да възпроизведа емоционална устойчивост срещу човека до мен и да прееня трезво, че е динственият изход е да БЯГАМ. Много благодаря на теб и останалите момичета за линковете с книги, които мисля да си поръчам и купя, за да прочета. Надявам се скоро да успея да се почувствам свободна и устойчива откъм емоции пред случайна среща (защото такава ми се случи), въпреки че аз всякак се мъчех да избегна такава. А сега съм двойно повече предпазлива и за по-сигурно избягвам местата, на които зная, че тя може да се случи.
Точно това забелязах в себе си, Бояна, че зациклям в преживяното и почти всяка вечер превъртам лентата отначало. Примерът за сварената жаба съм го засичала и на много други места в нета. За пръв път не успявам да възпроизведа емоционална устойчивост срещу човека до мен и да прееня трезво, че е динственият изход е да БЯГАМ. Много благодаря на теб и останалите момичета за линковете с книги, които мисля да си поръчам и купя, за да прочета. Надявам се скоро да успея да се почувствам свободна и устойчива откъм емоции пред случайна среща (защото такава ми се случи), въпреки че аз всякак се мъчех да избегна такава. А сега съм двойно повече предпазлива и за по-сигурно избягвам местата, на които зная, че тя може да се случи.
Аз пак ще попитам- за извънбрачна връзка ли говорим, за потърпевши от развода, евентуално, деца? 
Или за страдание от раздялата с манипулатора, което се разгаря пред очите на семейството?
Или се събира материал за литературна изява, с която да се победи манипулатора?
Или за страдание от раздялата с манипулатора, което се разгаря пред очите на семейството?
Или се събира материал за литературна изява, с която да се победи манипулатора?
Луна, какъв е шанса ти да подклаждаш тази токсичност или ти да си токсична също?
Аз дори не дочетох мненията ти в темата - самият филмарски начин, по който се изразяваш тук може да е доста дразнещ, не си представям за партньора ти.
Токсичността я има във всеки човек и при определени обстоятелства не се знае къде ще избие. Както ти казаха, или си трайкаш, или се махаш, няма драми.
Аз дори не дочетох мненията ти в темата - самият филмарски начин, по който се изразяваш тук може да е доста дразнещ, не си представям за партньора ти.
Токсичността я има във всеки човек и при определени обстоятелства не се знае къде ще избие. Както ти казаха, или си трайкаш, или се махаш, няма драми.
Луна, какъв е шанса ти да подклаждаш тази токсичност или ти да си токсична също?
Аз дори не дочетох мненията ти в темата - самият филмарски начин, по който се изразяваш тук може да е доста дразнещ, не си представям за партньора ти.
Токсичността я има във всеки човек и при определени обстоятелства не се знае къде ще избие. Както ти казаха, или си трайкаш, или се махаш, няма драми.
Аз дори не дочетох мненията ти в темата - самият филмарски начин, по който се изразяваш тук може да е доста дразнещ, не си представям за партньора ти.
Токсичността я има във всеки човек и при определени обстоятелства не се знае къде ще избие. Както ти казаха, или си трайкаш, или се махаш, няма драми.
Глупости, токсичността я имало във всеки човек...
Ами принципният токсичен човек се забелязва винаги - все някаква мрачна физиономия, все мрънка за нещо, все недоволен или не му харесва почти всичко и някак си успява да предава негативната енергия на другите.
Дотолкова за моята представа за токсичен човек. Няма начин да не се усети такъв тип човек.
Дотолкова за моята представа за токсичен човек. Няма начин да не се усети такъв тип човек.
Май бъркате отрицателни качества, които всички ние имаме, с токсичност. Разликата е в чувството за самокритичност. Едните осъзнават негативите си, някои от ттях се борят с тях, а другите се смятат за перфектни и няма начин да видят зеещата бездна.
Аз съм заобиколена явно само от токсични. Всички се смятат за безгрешни. Скоро не съм срещала човек със самокритичност. Време е да сменя средата явно, но впечатленията са ми, че с годините човек става все по-токсичен, а именно все прав.
Около мен само смятащи се за идеални, като кажеш нещо различно - вой до небесата.
Около мен само смятащи се за идеални, като кажеш нещо различно - вой до небесата.
Ако сте чели "Хора на лъжата " на М.Скот Пек, там са описани токсичните хора. Винаги са безгрешни, външно нямат дефекти, обичайно са с висок обществен статус. Умеят да вменяват на партньора непълноценност, вина, да го омаловажават. Да живееш с токсичен човек, те срива емоцонално, физически, убива самочувствието ти, стремиш се да импонираш, но винаги се намират нови и нови поводи да изглеждаш жалък и малък до такъв титан.
Ае, и аз как го обясних
Ае, и аз как го обясних
Ако сте чели "Хора на лъжата " на М.Скот Пек, там са описани токсичните хора. Винаги са безгрешни, външно нямат дефекти, обичайно са с висок обществен статус. Умеят да вменяват на партньора непълноценност, вина, да го омаловажават. Да живееш с токсичен човек, те срива емоцонално, физически, убива самочувствието ти, стремиш се да импонираш, но винаги се намират нови и нови поводи да изглеждаш жалък и малък до такъв титан.
Ае, и аз как го обясних
Ае, и аз как го обясних
Ох, това си е дълбоко комплексиран човек, вътрешно съзнаващ, че не е достатъчно стойностен, който цял живот драпа да доказва на другите колко е велик, безгрешен и богоподобен, едва ли не.
Често са кадърни, всъщност, и хората им го признават, но комплексите им от това не намаляват.
С годините стават все по- параноични в страха си да не бъдат "разкрити" и търсят обида във всяко изречение, мачкат и скачат върху главите на хората, внушавайки им точно собствените си чувства за непълноценност.
Отровни хора им казваше баба ми и беше права- нито да им импонираш, нито да им опонираш- все намират за какво да те заръфат.
Много правилно го обясни, Tays, но лошото е, че ги има и сред нас реално, не само в книгите. Ако си интровертен тип човек, с вродена емпатия и неизкоренени комплекси си тяхна идеална жертва. Естествено връзка с подобен тип човек е избор - дали напълно съзнателно или несъзнателно от страна на потърпевшия не е от значение. От значение са травмите и последиците след подобна "любов". Те наистина се имат, а и се държат, като перфектни, докато не започнеш да им опонираш. В момента, в който се случи това те започват малко по малко да разкриват истинското си лице. Но в повечето случаи това става прекалено късно...
Авторке, защо така старателно пропускаш да отговориш на въпроса какъв ти е въросният токсичен мъж- съпруг/партньор или любовник, с когото изневеряваш на партньора? Също, защо така старателно заобикаляш въпроса за децата, за които ти самата писа, че ще бъдат засегнати? Няколко души те попитахме 5-6 пъти.
Ами, ако ти самият би се определил като токсичен човек, какво може да се направи по въпроса?
Ще пиша направо, пък после ще чета предните страници.
Токсична връзка - там където има НЕДОМЛЪВКИ, неща, които се "подразбират" - чрез жестове, гримаси и т.н.; Там където има перверзна комуникация - темата често се извърта, нищо не е ясно, точно и конкретно.. Човекът не носи на основателна критика, за всичко има обяснение и оправдание.
Ако се чувствате необяснимо потиснати или раздразнени най-вероятно сте в токсична връзка.
Иначе има и очевидни знаци - контролиране, ревност, изисквания (недоизказани директно), омаловажаване, шегички (обидни), двойни комплименти, целящи да те обидят, без да те обидят "Дебеличка си, но си хубавичка" и т.н., т.н.
Офф, защо я няма темата вече за червените лампички
Там мога да напиша роман.
Токсична връзка - там където има НЕДОМЛЪВКИ, неща, които се "подразбират" - чрез жестове, гримаси и т.н.; Там където има перверзна комуникация - темата често се извърта, нищо не е ясно, точно и конкретно.. Човекът не носи на основателна критика, за всичко има обяснение и оправдание.
Ако се чувствате необяснимо потиснати или раздразнени най-вероятно сте в токсична връзка.
Иначе има и очевидни знаци - контролиране, ревност, изисквания (недоизказани директно), омаловажаване, шегички (обидни), двойни комплименти, целящи да те обидят, без да те обидят "Дебеличка си, но си хубавичка" и т.н., т.н.
Офф, защо я няма темата вече за червените лампички
Там мога да напиша роман.
За токсичните връзки, за мен е основополагащо, дисбалансираното и неравнопоставено положение на партньорите от типа: насилник - жертва; майка-дете; плащащ - купен и пр. Токсичният е привилигерован, налагащ се, по-обгрижван и изискващ. Зависимият партньор, често с ниска самооценка или с преживяване за свръхценност, че е избран от въпросната персона - "претапя се" и се оставя в контрола му. Токсичният черпи ресурси, тровейки своя партньор и обстановката. Затова усещането е за задушаване и токсичност. /токсичният възприема другия като ресурс, не като личност, той е ценен само с това, което може да му даде и докато му го дава/. Първоначално по-завоалирано и скрито, а по-натам със сериозен арсенал от манипулативни техники и/или агресия.
Предполагам, че авторката разбра какво трябва да прави при токсична връзка , как да я разпознае, какви книги да чете / дано има членство в kindle ili amazon ,че доста скъпо ще й излязат/ , а сега поне да каже какво е предприела , дано е свършила нещо и ако , ако поне малко има желание да ни каже какво и е направил този мъж.....молим
ти се
ти се
Ако ти си токсичен, идентифицираш си слабите места, които тровят околните, и работиш върху тях. С литература и терапевт, има и семинари всякакви, за който иска - начини има.
Но като цяло съм съгласна, че който е по-по-най отровен, отрича и твърди, че всичко му е наред.
Но като цяло съм съгласна, че който е по-по-най отровен, отрича и твърди, че всичко му е наред.
Иначе хора с разни характери има, може да дразнят околните поради несходство в характерите, но това не ги прави наистина токсични, само неподходящи или малко трудни, но докато в тях има човещина проблемите не са чак толкова големи. В наистина токсичните хора човешкото напълно отсъства, макар да опитват да го играят и обикновено да се представят за многострадални жертви, това си остава просто театър.
Ако ти си токсичен, идентифицираш си слабите места, които ...
Предполагам, че авторката разбра какво трябва да прави при токсична връзка , как да я разпознае, какви книги да чете / дано има членство в kindle ili amazon ,че доста скъпо ще й излязат/ , а сега поне да каже какво е предприела , дано е свършила нещо и ако , ако поне малко има желание да ни каже какво и е направил този мъж.....молим
ти се
ти се
Ако пък съм малко по-свободна контактувам със своята приятелка и разговаряме за много неща, за да се разсейвам или чета в нета за предпазване от подобни хора, докато ми дойдат книжките.
Наясно съм с това, Теди, както зная, че най-много аз трябва да си помогна, като променя и характера си така, че поне от токсичните хора да се пазя добре занапред. То се знае, че няма да е всичко по мед и масло и, че по един или друг начин живота в бъдеще ще продължава да ме поставя пред други нови предизвикателства, но важното аз да съумея да си изградя някакъв вътрешен баланс посредством вашите насоки тук, книгите, които ще прочета и предстоящите сеанси при психолога до такава степен, че да не се стига повече до подобни драми и нездрави емоции, а ако се боря с нещо, то това да бъдат реални проблеми, а не вятърни мелници.
Луна не смяташ ли,че заслужаваш нещо по-добро?
Не смяташ ли,че заслужаваш да бъдеш истински обичана?
Покажи,че имаш достойнство и себеуважение.
Как може да обичаш някой,който те тормози ?
Хубаво е,че осъзнаваш проблема.Само от теб зависи дали ще промениш живота си.
Хората се държат с теб така,както им позволяваш.
Никога повече не позволявай на никого да се държи така с теб.
Това което ще напиша сигурно ще прозвучи грубо, но кратката версия за мен е: Омъжена, отегчена съпруга с две деца се е влюбила в Дон Жуан, който върти няколко крехки, неуверени женички. Чета, че връзката продължава от около 4 години. По мое време такива мъже ги наричаха "коцкари", сега е модерно да са "токсични". Поддържането на паралелна връзка си е висш пилотаж и не е за всеки. Историята малко на "Мадам Бовари" ми прилича. Съвет към авторката, загърбвай я тази история, защото е видно, че много се терзаеш.
Ей, умряхте от любопитство какво точно се е случило. Темата е за нещо конкретно, нито се пита за съпрузи, нито за любовници.
Не. Авторката не е написала нищо конкретно. Ако иска реална дискусия по темата и полза от тази дискусия, конкретиката е важна. Не заради любопитството, а защото има значение дали въпросът е "Съпругът ми е токсичен човек и тормози мен и децата ми" или "Любовникът ми е токсичен човек, но си чеша крастата с него".
Не. Ако имаш токсичен съпруг/партньор, се налага да спасяваш себе си, деца, евентуално жилище и друга собственост, което прави операцията сложна, рискова и изискваща максимум помощ и подкрепа. Ако просто изневеряваш с някой, който те бройка за луда калинка, единственият съвет е да си седнеш на гъза и да не се тръшкаш като фея несеряща.
Темата на Бояна беше за психопати предимно. И то родители.
https://m.bg-mamma.com/?topic=686117
А не знам защо сте решили, че става дума за любовник. Жената беше си написала- съпруг, две деца, невинни (демек те), дали ще има сила да се откъсне и преобърне живота си. Това е.
https://m.bg-mamma.com/?topic=686117
А не знам защо сте решили, че става дума за любовник. Жената беше си написала- съпруг, две деца, невинни (демек те), дали ще има сила да се откъсне и преобърне живота си. Това е.
Благодаря!
Пак ще е полезна.
Не. За съпруг не е писала никъде и старателно избягва да го споменава. Писала е само за децата.
Цитат
Да не пропусна само - съпругът ми наистина в много отношения прилича на баща ми и аз несъзнателно съм попаднала при избора му в порочния кръг поваряемост на моделите. Сега пред мен стои голямата дилема: Стиска ли ми да напусна старите си модели на живот, за да заживея истински!? Мога ли да платя цената на цялостната си промяна, за да израсна, като човек!?
Сори Кечър, но цитатът, който ти пускаш се разминава с инфото на авторката отпреди 1-2 страници. Мързи ме да ровя, но понеже виждам, че теб не те мързи, можеш да намериш поста ѝ, в който пише, че токсичният мъж се зарибявал едновременно с нея и други жени и че живеели в различни градове. Не ми прилича точно на съпруг. Съпругът май е друг.
Всъщност, авторката можеше да напише, че греша и става въпрос за съпруга ѝ. Странно защо не го е направила и упорито отбягва въпроса. Не само аз я попитах.
Всъщност, авторката можеше да напише, че греша и става въпрос за съпруга ѝ. Странно защо не го е направила и упорито отбягва въпроса. Не само аз я попитах.
на мен ми направи силно впечатление метафората с ранения плувец, кръвта му и акулите.
За мен това е разковничето.
Кой го играе съпруг, любовник, колега, съсед, ухажор и пр. не е важно. Важно е защо плувецът е ранен, защо му изтича кръвта и как може да му се превърже раната.
Иначе, много е лесно да се рита по слабия.
За мен това е разковничето.
Кой го играе съпруг, любовник, колега, съсед, ухажор и пр. не е важно. Важно е защо плувецът е ранен, защо му изтича кръвта и как може да му се превърже раната.
Иначе, много е лесно да се рита по слабия.
Съпругът може да е бивш, настоящ, бъдещ, а може и да става дума за един и същ човек. Няма никакво значение в случаят. Авторката не е длъжна да дава обяснения, особено, когато въпросите са зададени по не особено любезен начин, а най-малко пък на анонимници с евтини теории.
Установила е, че я привлича мъж, който е токсичен и иска да разбере как да промени това в себе си, защото това е емоционален проблем, по който трябва да се работи.
Установила е, че я привлича мъж, който е токсичен и иска да разбере как да промени това в себе си, защото това е емоционален проблем, по който трябва да се работи.
Изчетох внимателно всички нови отговори и на твърде любопитните ще отговоря така: НЕ СЪМ ОТВОРИЛА ТЕМАТА, ЗА ДА ЗАМИНАВАМ НЕПОЗНАТИ ХОРА С МОЯТ ЖИВОТ!!! Днешната реалност е достатъчно напрегната за всички нас и откъм работа, и откъм други ангажименти, за да седна да рева тук мъжа ми, "любовника", комшията или пр. ме правят на кайма. И ако на някои не съм отговорила каква е точно ролята на конкретно посочения от мен мъж за токсичен, то е защото ми се струва, че прекалено нагло се опитахте да нахлуете в личното ми пространство. За щастие повечето от вас (за което ви благодаря най-сърдечно) разбраха каква точно помощ търся тук. А именно - веднъж попаднала на подобен индивид (занапред не съм застрахована и от токсична приятелка нали!?...) как да се отърва от него, да открия дали в мен се корени причината да привлека подобна личност до себе си и какво бих могла да коригирам в себе си, за да израсна до такава степен, че да не допускам повече подобно нещо. Да не говорим, че темата е общодостъпна и за потребители, извън форума и наистина ще се радвам, ако помогне и на някой друг, изпаднал в подобен период в своя живот. Защото повечето от вас дават наистина добри съвети и насоки кое, как и защо да се направи в такива междуличностни отношения и си мисля, че дискусията трябва да продължи в тази посока. Затова ще помоля най-учтиво обвиняващите ме в недомлъвки и извъртания да се концентрират повече върху заглавието на темата, а не върху моят личен живот, защото независимо от това каква е ролята на мъжа до мен важното е, че се припокрива с всичко, което написахте за това, какво представлява токсичният човек, ако до сега не бях на пълно убедена с кого си имам работа, то вече нещата ми се изясниха още повече и поне зная какво със сигурност следва да предприема оттук нататък. За това още веднъж искам най-сърдечно да благодаря на отзовалите се със съвети и насоки затова как най-правилно да постъпя за себе си!
НЕ СЪМ ОТВОРИЛА ТЕМАТА, ЗА ДА ЗАМИНАВАМ НЕПОЗНАТИ ХОРА С МОЯТ ЖИВОТ!!!
Луна, след като си си дала ясна сметка какво ти причинява токсичния мъж, че даже и уж вече сте разделени, не виждам нищо сложно в преживяването на ситуацията. Ако търсиш гаранции това да не се случи в бъдеще-такива няма. Само от теб зависи дали ще допуснеш отново някой да използва комплексите ти, за да те омотае. Мисля, че прекалено романтизираш преживяното и сякаш се опиваш от това да продължиш да копаеш в лошите си емоции и украсени в съзнанието ти картини. След като си разбрала, че това му е метода да те оплете, би трябвало много лесно да можеш да скъсаш и да си дадеш сметка, че нищо прекрасно и специално не е имало в тези отношения. Книжките няма да ти помогнат, теб си те тегли миналото и това е проблемът. Била съм във връзка с токсичен човек, но в момента, в който се натрупа критична маса от изцепки от негова страна и разбрах, че няма да го променя, ако ще да си даря бъбрека, просто теглих чертата. Не ми липсват грам драмите му. За всеки момент, в който съм се чувствала свръх специална е имало пет, които са ми бъркали в здравето и емоциите по недопустим начин. Аритметкиката е много проста всъщност: какво давам и какво получавам. Като не излиза сметката - прекратяваш и точка. Колко пъти може да те лови като маймуна с един и същи трик??? То в един момент спира да действа просто.
От моя опит токсичен мъж е този, който те надушва, че си слаба, неуверена, самотна, изплашена. В началото ти става най-доверен приятел. След това, те обсипва с жестове, внимание, мечти, които да сбъдне, ухажване, помощ. Появява се навсякъде и по всяко време. Докато не усетиш, че здраво си се оплела в мрежите му. Тръпки ме побиват от думите:"Никой няма да те обича повече от мен". Ставаш зависима от него и вниманието му. Ставаш даже безпомощна, защото той е супер мъж и се грижи за всичко. Ревността му е свръх, въпреки че често е коцкар и се смята за умен хубавец, душата на компанията. Страшното става, когато си позволиш да му опонираш. Тогава започват драми и приказки от сорта, как в началото си се възхищавала, а сега любовта ти е намаляла и затова си позволяваш да го критикуваш. Умират от кеф да правят драми и да бъдат огромно подкрепяни и изслушвани, защото видиш ли те са прави и хората не ги заслужават. Доста често, такива мъже злоупотребяват с алкохола и ги избиват на агресия.
Ако искаш да избягаш, ти вменяват огромна вина!!!! Че разрушаваш велика любов и друг никой няма да те обича така. Защото си неговата принцеса и само той знае и може. Ужасно е! Златна клетка с елементи на психотрилър.
Ако искаш да избягаш, ти вменяват огромна вина!!!! Че разрушаваш велика любов и друг никой няма да те обича така. Защото си неговата принцеса и само той знае и може. Ужасно е! Златна клетка с елементи на психотрилър.
От моя опит токсичен мъж е този, който те надушва, че си слаба, неуверена, самотна, изплашена. В началото ти става най-доверен приятел. След това, те обсипва с жестове, внимание, мечти, които да сбъдне, ухажване, помощ. Появява се навсякъде и по всяко време. Докато не усетиш, че здраво си се оплела в мрежите му. Тръпки ме побиват от думите:"Никой няма да те обича повече от мен". Ставаш зависима от него и вниманието му. Ставаш даже безпомощна, защото той е супер мъж и се грижи за всичко. Ревността му е свръх, въпреки че често е коцкар и се смята за умен хубавец, душата на компанията. Страшното става, когато си позволиш да му опонираш. Тогава започват драми и приказки от сорта, как в началото си се възхищавала, а сега любовта ти е намаляла и затова си позволяваш да го критикуваш. Умират от кеф да правят драми и да бъдат огромно подкрепяни и изслушвани, защото видиш ли те са прави и хората не ги заслужават. Доста често, такива мъже злоупотребяват с алкохола и ги избиват на агресия.
Ако искаш да избягаш, ти вменяват огромна вина!!!! Че разрушаваш велика любов и друг никой няма да те обича така. Защото си неговата принцеса и само той знае и може. Ужасно е! Златна клетка с елементи на психотрилър.
Ако искаш да избягаш, ти вменяват огромна вина!!!! Че разрушаваш велика любов и друг никой няма да те обича така. Защото си неговата принцеса и само той знае и може. Ужасно е! Златна клетка с елементи на психотрилър.
Изчетох внимателно всички нови отговори и на твърде любопитните ще отговоря така: НЕ СЪМ ОТВОРИЛА ТЕМАТА, ЗА ДА ЗАМИНАВАМ НЕПОЗНАТИ ХОРА С МОЯТ ЖИВОТ!!! Днешната реалност е достатъчно напрегната за всички нас и откъм работа, и откъм други ангажименти, за да седна да рева тук мъжа ми, "любовника", комшията или пр. ме правят на кайма. И ако на някои не съм отговорила каква е точно ролята на конкретно посочения от мен мъж за токсичен, то е защото ми се струва, че прекалено нагло се опитахте да нахлуете в личното ми пространство.
............
Затова ще помоля най-учтиво обвиняващите ме в недомлъвки и извъртания да се концентрират повече върху заглавието на темата, а не върху моят личен живот, защото независимо от това каква е ролята на мъжа до мен важното е, че се припокрива с всичко, което написахте за това, какво представлява токсичният човек, ако до сега не бях на пълно убедена с кого си имам работа, то вече нещата ми се изясниха още повече и поне зная какво със сигурност следва да предприема оттук нататък. За това още веднъж искам най-сърдечно да благодаря на отзовалите се със съвети и насоки затова как най-правилно да постъпя за себе си!
............
Затова ще помоля най-учтиво обвиняващите ме в недомлъвки и извъртания да се концентрират повече върху заглавието на темата, а не върху моят личен живот, защото независимо от това каква е ролята на мъжа до мен важното е, че се припокрива с всичко, което написахте за това, какво представлява токсичният човек, ако до сега не бях на пълно убедена с кого си имам работа, то вече нещата ми се изясниха още повече и поне зная какво със сигурност следва да предприема оттук нататък. За това още веднъж искам най-сърдечно да благодаря на отзовалите се със съвети и насоки затова как най-правилно да постъпя за себе си!
Нека ти кажа как изглежда темата ти в очите на повечето съфорумки.
Ти описваш отрязък от ТВОЯ живот, в който присъстват мъже, деца и други близки.
Това, още в първия ти пост.
И искаш съвет как да се откачиш от токсичния, без да пострадат децата и близките ти.
Да ти минава през ум, че изясняването на ситуацията- мъжът ти ли е токсичия или си се обзавела с любовник, когото определяш като такъв, е от особено значение за това дали тях ще приемем за такива или по- скоро теб?
Щото, да въртиш 4 години връзка под носа на мъжа си, не говори за наивна и чистосърдечна женица, а за доста обиграна и доволно токсична личност.
Когато притискате така авторката на такива теми за цялата история със спестените детайли, очаквайте размиване на истината и създаване на алтернативна история, която да й сложи ореол и сили да се бори срещу нечистите сили на мрака. Когато е запитана и не е отговорила, явно има защо и надали иска да е плюта от сестринството тук.
Естествено, темата не беше поставена хипотетично, а се визираше конкретен казус и токсичност.
Авторката ни заля с емоция, литературни изблици, примесени с въпросителни.
И в един момент- ама чакайте, аз не исках да пишем за мен.
Непоследователна позиция, извъртане, че и високомерие. Ами, ок. Така да бъде. Всеки си се представя, както намери за уместно.
Авторката ни заля с емоция, литературни изблици, примесени с въпросителни.
И в един момент- ама чакайте, аз не исках да пишем за мен.
Непоследователна позиция, извъртане, че и високомерие. Ами, ок. Така да бъде. Всеки си се представя, както намери за уместно.
А на мен ми звучи като този да е бил първата и единствена връзка на авторката досега, с този фатален драматизъм (и "никога вече мъж сяма да допусна"). Това с децата май са догадки, или са нечии други .?
И за децата не са догатки- тя си го написа.
Най-бързо за да прекъснеш връзка с човек нарцис, социопат и т.н. , прекъснах като изтрих контактите на всички други хора , които са ме свързвали с този човек и неговия номер , дори стигнах до там , че си смених и номера.
Звучи крайно, но понякога се налага!
За мен токсичните връзки са два типа: В единият тип, партньорът е агресивен. Използва физическа, емоционална или вербална агресия. Патологично ревнив е. Така се издава бързо и може да бъде разпознат навреме. Вторият вариант е по- опасен. Тук другият е умел манипулатор - в повечето случаи, контролира емоциите и хората около себе си, много добре, не изпитва чувство на вина, оправдава постъпките си, лъже или често смесва истината с лъжата, за да замъгли реалната картина и така, докато не започнете самите вие да се питате дали наистина не сте луди.
Смея да твърдя, че вторият тип е най- опасен. Той/Тя/ никога няма да ви удари,( може би) но лъжите и емоционалните вреди, които системно ви нанася са огромни и остават жестоки душевни травми във времето. Този тип е нарцис и постоянно има нужда от внимание. Такъв човек е много ласкав на думи, но делата не ги покриват в повечето случаи. Попадала съм в такава връзка и истината е, че някак винаги усещаш, че нещо не е наред. Първо забелязваш дребните лъжи и несъответствията в историите, после ти казват, че прекаляваш, че си прекалено взискателна или прекалено емоционална личност, дори ревнив/а/, въпреки търпението ти.Така постепенно започваш да обвиняваш себе си, когато всъщност друг ти причинява болка и трябва да се замисли за постъпките си. Опитваш да се нагодиш и да приемеш, че ти трябва да се коригираш към една токсична връзка.Точно като вирус, който подчинява и уврежда здравите клетки, за да се размножава. Това, което съм правила в подобни ситуации е винаги да изчакам емоциите да преминат и съм взимала съвети от най- близките за мен приятели. В повечето случаи са ми помагали страшно много. Истината е, че всички ние трябва да работим по себе си, а това е много трудна задача. Когато обаче, някой от двамата реши, че няма нужда да работи по себе си, не уважава вашите чувства любов, търпение и грижи, е време да си тръгнете.
Смея да твърдя, че вторият тип е най- опасен. Той/Тя/ никога няма да ви удари,( може би) но лъжите и емоционалните вреди, които системно ви нанася са огромни и остават жестоки душевни травми във времето. Този тип е нарцис и постоянно има нужда от внимание. Такъв човек е много ласкав на думи, но делата не ги покриват в повечето случаи. Попадала съм в такава връзка и истината е, че някак винаги усещаш, че нещо не е наред. Първо забелязваш дребните лъжи и несъответствията в историите, после ти казват, че прекаляваш, че си прекалено взискателна или прекалено емоционална личност, дори ревнив/а/, въпреки търпението ти.Така постепенно започваш да обвиняваш себе си, когато всъщност друг ти причинява болка и трябва да се замисли за постъпките си. Опитваш да се нагодиш и да приемеш, че ти трябва да се коригираш към една токсична връзка.Точно като вирус, който подчинява и уврежда здравите клетки, за да се размножава. Това, което съм правила в подобни ситуации е винаги да изчакам емоциите да преминат и съм взимала съвети от най- близките за мен приятели. В повечето случаи са ми помагали страшно много. Истината е, че всички ние трябва да работим по себе си, а това е много трудна задача. Когато обаче, някой от двамата реши, че няма нужда да работи по себе си, не уважава вашите чувства любов, търпение и грижи, е време да си тръгнете.
При мен беше вторият тип и смея да кажа, че е по-опасен, защото няма как да го усетиш навреме. Започва да се издава, когато дойде моментът на различните мнения и дръзнеш да не се съгласиш с него. Прибягват до физическо насилие изключително рядко. Трябва доста сериозно да ги изкараш извън строй с отстояване на собственото си мнение, зада вдигнат ръка срещу теб. И аз, като теб губех напразно време да се нагодя към него, като си бях внушила,че нещо в мен е сбъркано да не върви. Оказа се, обаче обратното и не аз съм причината за това. Също така иначе и аз в началото смътно на подсъзнателно ниво усещах, че има нещо нередно, но не знаех какво е... Случайно попадане тук в нета на статия за токсичните хора и емоционалните манипулатори ми даде отговор на много въпроси. Сега и темата тук ми доказа окончателно, че последният ми избор (да се разделя с него) е бил правилен. Макар, че никак не ми бе лесно си тръгнах.
А дали някой се запитва,дали човекът отсреща е наистина токсичен или на самия "потърпевш" му се иска и вижда неща,и "търси" докателства във всяка дума и жест,извличайки негативно,за да се почуства"жертва",несъзнателно естествено.Човек понякога влиза в такива сапунени сериали.че няма излизане....Познавам хора .които се разделиха,понеже той бил Токсичен и й исмуквал енергията,и тя била като "парцал" без живинка....Разделиха...Той е супер щастлив с новата си любов.А тя......е във филм със следващият..защото...познайте...и той бил Токсичен..Това си е мое мнение и друга гледна точка.И за инфо изживявал съм токсична връзка,и знам какво е.
А дали някой се запитва,дали човекът отсреща е наистина токсичен или на самия "потърпевш" му се иска и вижда неща,и "търси" докателства във всяка дума и жест,извличайки негативно,за да се почуства"жертва",несъзнателно естествено.Човек понякога влиза в такива сапунени сериали.че няма излизане....Познавам хора .които се разделиха,понеже той бил Токсичен и й исмуквал енергията,и тя била като "парцал" без живинка....Разделиха...Той е супер щастлив с новата си любов.А тя......е във филм със следващият..защото...познайте...и той бил Токсичен..Това си е мое мнение и друга гледна точка.И за инфо изживявал съм токсична връзка,и знам какво е.
Човек, който постоянно търси грешките в другите, никога няма да е щастлив. Щастието, не идва отвън, а отвътре.
А дали някой се запитва,дали човекът отсреща е наистина токсичен или на самия "потърпевш" му се иска и вижда неща,и "търси" докателства във всяка дума и жест,извличайки негативно,за да се почуства"жертва",несъзнателно естествено.Човек понякога влиза в такива сапунени сериали.че няма излизане....Познавам хора .които се разделиха,понеже той бил Токсичен и й исмуквал енергията,и тя била като "парцал" без живинка....Разделиха...Той е супер щастлив с новата си любов.А тя......е във филм със следващият..защото...познайте...и той бил Токсичен..Това си е мое мнение и друга гледна точка.И за инфо изживявал съм токсична връзка,и знам какво е.
Човек, който постоянно търси грешките в другите, никога няма да е щастлив. Щастието, не идва отвън, а отвътре.
Съгласен...Но хората не го осъзнават това или....не искат..
Calpi
Headshot! Право в десятката! Имам предвид, снощи отчетох това, което описваш като вероятност, и сякаш се засякох в собствените си мисли, как приемам ролята на жертвата. Как си бъркам сама в раните, за нещо, което човека ,,Х” ми е причинил някога, и сега нося последствията. Ами, това, което аз съм причинила, начина, по който и аз съм се отнасяла? Сигурно и аз съм токсична до някаква степен, защо, обаче го пренебрегвам и виждам само ,,токсичните” към мен, осъждам ги, сърдя им се, което води до отчуждаване и убиване на отношенията. Именно, изкарвам се жертва.
Върнах се назад, и помислих, кога се е загнездил в мен този негативен начин на мислене. Вярвам, че съм приела ролята на жертвата, когато несъзнателно търсих внимание и разбиране, в тийнеджърските ми години. И, към ден днешен, се е превърнало в начин на мислене, ужасно вреден начин на мислене.
Понякога решенията на сложните проблеми са адски прости, нуждаем се от малко thinking out of the box 📦
Извинявам се, ако наспамих
Headshot! Право в десятката! Имам предвид, снощи отчетох това, което описваш като вероятност, и сякаш се засякох в собствените си мисли, как приемам ролята на жертвата. Как си бъркам сама в раните, за нещо, което човека ,,Х” ми е причинил някога, и сега нося последствията. Ами, това, което аз съм причинила, начина, по който и аз съм се отнасяла? Сигурно и аз съм токсична до някаква степен, защо, обаче го пренебрегвам и виждам само ,,токсичните” към мен, осъждам ги, сърдя им се, което води до отчуждаване и убиване на отношенията. Именно, изкарвам се жертва.
Върнах се назад, и помислих, кога се е загнездил в мен този негативен начин на мислене. Вярвам, че съм приела ролята на жертвата, когато несъзнателно търсих внимание и разбиране, в тийнеджърските ми години. И, към ден днешен, се е превърнало в начин на мислене, ужасно вреден начин на мислене.
Понякога решенията на сложните проблеми са адски прости, нуждаем се от малко thinking out of the box 📦
Извинявам се, ако наспамих
Съгласен...Но хората не го осъзнават това или....не искат..
[/quote]
Защото винаги е по- лесно да кажеш, че някой друг е виновен. Когато всъщност проблемът е дълбоко скрит в теб.
[/quote]
Хората са огледала в една връзка.Всеки отразява или проектира своите чувства и моментно състояние върху другия...И после другия бил такъв или онакъв.Ами ти го правиш такъв несъзнателно.Но когато не осъзнаваш това и смяташ,че вината е в другия.....Бум.бум...раздели,изневери и драми..
Да се отърсиш от токсичен човек, никога не е просто.
Той се храни от твоето безсилие, което ти вменява постоянно с манипулативни техники. При истински токсичен партньор, другият дълго време не осъзнава, че е жертва. А процесът на освобождаване отговаря на периода на затлачване.
Той се храни от твоето безсилие, което ти вменява постоянно с манипулативни техники. При истински токсичен партньор, другият дълго време не осъзнава, че е жертва. А процесът на освобождаване отговаря на периода на затлачване.
Познавам хора .които се разделиха,понеже той бил Токсичен и й исмуквал енергията,и тя била като "парцал" без живинка....Разделиха...Той е супер щастлив с новата си любов.А тя......е във филм със следващият..защото...познайте...и той бил Токсичен..Това си е мое мнение и друга гледна точка.И за инфо изживявал съм токсична връзка,и знам какво е.
Познавам хора .които се разделиха,понеже той бил Токсичен и й исмуквал енергията,и тя била като "парцал" без живинка....Разделиха...Той е супер щастлив с новата си любов.А тя......е във филм със следващият..защото...познайте...и той бил Токсичен..Това си е мое мнение и друга гледна точка.И за инфо изживявал съм токсична връзка,и знам какво е.
Съгласен.Жалко ,че минава време докато хората разберат това.А времето не чака никого...
И като са огледала хората, защо с един ми е хубаво и спокойно, а от друг бягам на 200 ?
Аз съм си все същата. Огледалата ли са различно криви / прави ?Или аз се променям под тяхното въздействие неузнаваемо?
Знам отговора. Написах въпроса си, защото огледалната връзка, за която се говори по - горе е двустранен процес. Във взаимоотношенията участват и двете ( трите, четирите и т.н.) страни , което ще рече, че делът, с който аз участвам в "оглеждането " в конкретното огледало е в зависимост и от неговите настройки, желания, качества, скрити дълбини и пр. Това е един невидим с очите процес( видим донякъде за духовните ни очи, при това не винаги кристално и напълно ), който се развива под въздействието на много фактори, някои които са извън нашата сила и власт.
Аз съм си все същата. Огледалата ли са различно криви / прави ?Или аз се променям под тяхното въздействие неузнаваемо?
Знам отговора. Написах въпроса си, защото огледалната връзка, за която се говори по - горе е двустранен процес. Във взаимоотношенията участват и двете ( трите, четирите и т.н.) страни , което ще рече, че делът, с който аз участвам в "оглеждането " в конкретното огледало е в зависимост и от неговите настройки, желания, качества, скрити дълбини и пр. Това е един невидим с очите процес( видим донякъде за духовните ни очи, при това не винаги кристално и напълно ), който се развива под въздействието на много фактори, някои които са извън нашата сила и власт.
Капито като страничен наблюдател описва нещо толкова токсично всъщност, но понеже е отстрани, й се вижда обърнато.
1. Логично е жената да е отново с токсичен човек. Понякога това е pattern, някои неосъзнати жени привличат по няколко пъти едни и същи хора.
2. Той е толкова щастлив с новата си изгора. Това е голям mindfuck. Винаги така изглежда отстрани : ) И с предната е бил мнооого щастлив... за пред хората.
1. Логично е жената да е отново с токсичен човек. Понякога това е pattern, някои неосъзнати жени привличат по няколко пъти едни и същи хора.
2. Той е толкова щастлив с новата си изгора. Това е голям mindfuck. Винаги така изглежда отстрани : ) И с предната е бил мнооого щастлив... за пред хората.
Капито като страничен наблюдател описва нещо толкова токсично всъщност, но понеже е отстрани, й се вижда обърнато.
1. Логично е жената да е отново с токсичен човек. Понякога това е pattern, някои неосъзнати жени привличат по няколко пъти едни и същи хора.
2. Той е толкова щастлив с новата си изгора. Това е голям mindfuck. Винаги така изглежда отстрани : ) И с предната е бил мнооого щастлив... за пред хората.
1. Логично е жената да е отново с токсичен човек. Понякога това е pattern, някои неосъзнати жени привличат по няколко пъти едни и същи хора.
2. Той е толкова щастлив с новата си изгора. Това е голям mindfuck. Винаги така изглежда отстрани : ) И с предната е бил мнооого щастлив... за пред хората.
Може да си избира токсични жената, това е психологически проблем. Това, че тя има проблем, не означава, че той не е Токсичен, ама изобщо. Просто и двамата имат проблеми, той - че е Токсичен, а тя - че не разпознава бързо токсичните.
А, може просто да залитаме в последната мода- думата "токсичен" нали я бяха избрали за дума на миналата година......
Всеки човек има положителни и отрицателни качества, които са едни и същи, но се проявяват като плюс или минус в зависимост от обстоятелствата.
Отровната връзка се инициира от двамата- когато са силно еднакви или съвсем противоположни.
Защо все ги дърпа жените към ролята на жертви, не мога да разбера?!
Той я бил манипулирал, той я бил токсикирал........айде стига, голям мерак да се уеднаквяваме с мъжете, ама и да се изживяваме като вечни техни жертви.
Дълбоко се съмнявам на някоя жена да ѝ бъде приятно да се изживява, като жертва на мъжете, Абсурт. Същото важи и в обратен ред. А думата токсичен си е съвсем на място в много случаи. Явно си от късметлийките, които са се научили отрано да правят ясни, логични и осъзнати избори за партньор и не си попадала в лапите на емоционален манипулатор. Това е извънредно токсичен човек, нанасящ трайни емоционални щети в жертвата и процесът на възсътновяване на човека след подобна връзка е ужасно дълъг, труден и непоносим окъм наситеност на чувства. В същото време обаче е неизмеримо ценен житейски урок. След кошмара от измъкването от капана следва едно дълбоко гмуркане в собственото ти Аз, изравянето на дълбоко заровени скелети от миналото, първопричините потърпевшият да попадне в именно такова влияние, а не във връзка, която е здравословна и нормална, активиране на човешкото в теб, овладяване на прекомерната емпатия, поставяне на ясни граници за кое може и кое - не, отработване на лоши навици и създаване на по-добри такива. Та накратко всичко се случва на базата на наши избори (липсата на такива) и последствията от тях. Важното е след преживяното обаче равносметката да бъде направена правилно и всички неотработени неща в нас да се изкристализират максимално ясно, за да ги трансформираме по такъв начин, че когато решим още веднъж да се свържем с някого духовно нито той(тя) да бъде токсичен за нас, нито ние за него (нея).
Абсурт, такава е статистиката. Мъжете като цяло са по- склонни да пренебрегват, унижават и лъжат. Иначе си говорим като цяло- без полове. Просто авторката е жена и се даде пример с жена и мъж в конкретна "роля".
Лоши хора има и от двата пола. Всеки си има негагиви, разбира се, но когато негативите се проявяват всеки път по един и същи начин- очевидно проблемът е друг. С един си се разделил заради едно, с друг сте поели по различни пътища, трети пък теб те е оставил и т.н. Но си има едни хора, които винаги бившите им са ги нарании/предали/намразили до един/една.
Авторке, не се гмуркай твърде дълго. Сигурна съм, че си била в това състояние на самопреценкаци осъзнаване много преди фактическата раздяла, така че си имала време да помислиш. Живей си живота. Успех
Лоши хора има и от двата пола. Всеки си има негагиви, разбира се, но когато негативите се проявяват всеки път по един и същи начин- очевидно проблемът е друг. С един си се разделил заради едно, с друг сте поели по различни пътища, трети пък теб те е оставил и т.н. Но си има едни хора, които винаги бившите им са ги нарании/предали/намразили до един/една.
Авторке, не се гмуркай твърде дълго. Сигурна съм, че си била в това състояние на самопреценкаци осъзнаване много преди фактическата раздяла, така че си имала време да помислиш. Живей си живота. Успех
Луна, нещата са много прости....за обяснение, но не и за "лечение". Както отрицателен и положителен йон се привличат, по същия начин "жертвата" и "агресорът". Тука не става дума дали на някого му е приятно да е жертва или пък друг иска да бъде агресор, това са несъзнателни неща. И така - кое те прави жертва? Ти каза нещо - искам да съм перфектна за другите. Това е само проявата, симптомът...а къде е причината? Причината е че ти нямаш свой вътрешен център и свои граници. Нещо, някой...ти е попречил в процеса на идентификация, който протича някъде там в детско- тийн годините. Дали твърде властни родители, дали...липса са собствено пространство /приемерно си нямала своя си стая/, но някакви обстоятелства не са ти позволили да съградиш свое пространство - не само външно, но и вътрешно. Центърът е бил външно за теб нещо - може би някаква свръхприлепеност към родител. Ти сама си го усетила и била започнала да работиш над това...работата е само и единствено с теб самата. В момента ти пак си с външен център и си като марионетка. Започни работа с психотерапевт, има техники. Ти трябва да се доизградиш...в противен слечай непрестанно ще привличаш такива хора и обстоятелства които ще те превземат ....трябват ти граници, трябва да правиш избори основани единствено на вътрешния си център, да упражняваш да казваш "не" при всяка една възможност - в магазина, когато се опитват да те изманипулират да купиш нещо, на родители или приятели, които се опитват да те уговарят за нещо, което те искат, но ти не, не допускай вмешателство при вземане на решения, не споделяй намерения, съмнения и колебания...ако нещо си решила никога не допускай някой да ти повлияе и отклони от решението ти, когато звъни телефона си разреши понякога да не вдигаш просто така...остави го да звъни и не вдигай, а се обади по-късно, ако някой те вика някъде, кара те нещо...упражнявай се да отказваш без да е необходимо да изредиш цял куп обяснения и оправдания защо отказваш...упражнявай такива "прости" неща ежедневно и многократно...защото на това ниво трябва да се работи, а не на нивото на връзката. Нея ще я има докато ти си такава. Тя автоматично ще се разпадне когато ти станеш друга. Сценарият се сменя и някои роли просто отпадат. Ако играеш в трилър в който ти играеш жертвата, ясно е, че и агесорът ще е някъде там в сценария. Но ако изведнъж станеш неподходяща за ролята "жертва" ти автоматично попадаш в съвсем друг сценарий в който и агресор няма.
И още едно важно упражнение за създаване на граници - прави избори. Упражнявай се първо в магазини за дрехи, обувки и пр. където асортиментът е огромен...забележи как избираш, забележи, когато си с друг човек дали успяваш наистина ТИ да избереш или си повлияна от мнението на тоя с теб и после се чудиш що купи това...упражнявай се да избираш САМА..упражнявай се да си правиш план за уикенда или отпуската САМА точно следвайки взетите решения, дори и да се появят изкушаващи предложения...такива неща...имаш толкова много лична работа, че...просто отмести вниманието от връзката към работата със себе си...
И още едно важно упражнение за създаване на граници - прави избори. Упражнявай се първо в магазини за дрехи, обувки и пр. където асортиментът е огромен...забележи как избираш, забележи, когато си с друг човек дали успяваш наистина ТИ да избереш или си повлияна от мнението на тоя с теб и после се чудиш що купи това...упражнявай се да избираш САМА..упражнявай се да си правиш план за уикенда или отпуската САМА точно следвайки взетите решения, дори и да се появят изкушаващи предложения...такива неща...имаш толкова много лична работа, че...просто отмести вниманието от връзката към работата със себе си...
Дълбоко се съмнявам на някоя жена да ѝ бъде приятно да се изживява, като жертва на мъжете, Абсурт. Същото важи и в обратен ред. А думата токсичен си е съвсем на място в много случаи. Явно си от късметлийките, които са се научили отрано да правят ясни, логични и осъзнати избори за партньор и не си попадала в лапите на емоционален манипулатор. Това е извънредно токсичен човек, нанасящ трайни емоционални щети в жертвата и процесът на възсътновяване на човека след подобна връзка е ужасно дълъг, труден и непоносим окъм наситеност на чувства. В същото време обаче е неизмеримо ценен житейски урок. След кошмара от измъкването от капана следва едно дълбоко гмуркане в собственото ти Аз, изравянето на дълбоко заровени скелети от миналото, първопричините потърпевшият да попадне в именно такова влияние, а не във връзка, която е здравословна и нормална, активиране на човешкото в теб, овладяване на прекомерната емпатия, поставяне на ясни граници за кое може и кое - не, отработване на лоши навици и създаване на по-добри такива. Та накратко всичко се случва на базата на наши избори (липсата на такива) и последствията от тях. Важното е след преживяното обаче равносметката да бъде направена правилно и всички неотработени неща в нас да се изкристализират максимално ясно, за да ги трансформираме по такъв начин, че когато решим още веднъж да се свържем с някого духовно нито той(тя) да бъде токсичен за нас, нито ние за него (нея).
Ти се съмняваш, но много хора се чувстват уютно в ролята на жертва и така си откарват цял живот.
Всъщност, да се изживяваш като жертва е много по- лесно за мнозина, защото те не носят отговорност за нищо, което направят или не направят.
Винаги има външна причина, винаги някой им е попречил и винаги друг е виновен за състоянието, в което са изпаднали.
Нещата са прости- хора има всякакви и всеки с порастването си минава през школата на живота, срещайки се с всякакви типажи и набирайки практически опит.
Ето и ти- вярно, че премълчаваш за кого си се оказала отровна, но се тръшкаш че си получила урока, който е трябвало да получиш.
И са драми, и не си можела да се събереш, че и психолози ще търсиш да ти наместят чувствата и мислите.......
Какво да ти наместват, не ми е ясно само?
Осъзнаването че от тук нататък ще разпознаваш бързо и точно такъв тип мъже и няма да позволиш отново да изпаднеш в същата ситуация?
Ами, нали това е целта на живота- да ти даде опитност, практически да те направи годна за трудностите, които ти предстоят.
ПП. Ако не се научим да си превеждаме високопарните слова от книгите, които четем, ще се изживяваме като вечните жертви на всяко изпитание, което ни се появи, и ще си "отработваме" до скъсване душите, вместо да благодарим за поредния урок.
Учудват ме детските разсъждения на явно зряла жена .Недомлъвките вероятно са основателни,предвид някои изуснати " несъществени" вметки. .. Към авторката:
Най- лесно е да обвиниш другите,за своите собствени избори!На всичкото отгоре,вместо да си извадиш градивни изводи,касаещи и близките ти, продължаваш да въздишаш по въпросната " токсична" любов!
Ето ти го и противоречието.
Няма как и някой да ти манипулира чак толкова границите и критериите,та да бъркаш основни категории- редно\нередно,добро\зло, истина\ лъжа и т.н.
Колкото и метафори за ранени акули и кръв да използваш, всяка история от такъв тип е банална и някой вече е минал по твоя път.Ако мислишмда го избиваш на романи и поезия,лечение и търсене на отговорите чрез книжки и статии - давай,може и да ти помогне. Истината е обаче,че трябва да признаеш пред себе си,че си сбъркала и да продължиш напред без излишни драми.В крайна сметка си имала и положителни емоции от от " токсичната" връзка,нали?
Ако имаш липси,няма да се предпазиш и вбъдеще.Затова дай си равносметка какво искаш от живота и какво можеш да загубиш.И разграничи очаквания от реалност.Иначе рискуваш да си самотна и нещастна цял живот.Няма как някой да помогне,ако ти не виждаш реалността. В тоя живот освен пърхащи пеперуди имаме и отговорности,ако приемеш това,може би ще ти е по- лесно да си обясниш Вселената, която ти е крива в момента.
Най- лесно е да обвиниш другите,за своите собствени избори!На всичкото отгоре,вместо да си извадиш градивни изводи,касаещи и близките ти, продължаваш да въздишаш по въпросната " токсична" любов!
Ето ти го и противоречието.
Няма как и някой да ти манипулира чак толкова границите и критериите,та да бъркаш основни категории- редно\нередно,добро\зло, истина\ лъжа и т.н.
Колкото и метафори за ранени акули и кръв да използваш, всяка история от такъв тип е банална и някой вече е минал по твоя път.Ако мислишмда го избиваш на романи и поезия,лечение и търсене на отговорите чрез книжки и статии - давай,може и да ти помогне. Истината е обаче,че трябва да признаеш пред себе си,че си сбъркала и да продължиш напред без излишни драми.В крайна сметка си имала и положителни емоции от от " токсичната" връзка,нали?
Ако имаш липси,няма да се предпазиш и вбъдеще.Затова дай си равносметка какво искаш от живота и какво можеш да загубиш.И разграничи очаквания от реалност.Иначе рискуваш да си самотна и нещастна цял живот.Няма как някой да помогне,ако ти не виждаш реалността. В тоя живот освен пърхащи пеперуди имаме и отговорности,ако приемеш това,може би ще ти е по- лесно да си обясниш Вселената, която ти е крива
в момента.
Факт е, че има хора, които си умират да се правят на жертви. И от двата пола. Обикновено именно те са с личностови разстройства от клъстър Б. Липсата на достойнство и срам са най-ярките червени флагчета, когато говорим за токсични хора. И обикновено погрешно свързваме безсрамието с някакво провокативно поведение и разпуснати нрави, но истината е, че нарочното предизвикване на съжаление е сигнал, че човекът не е ок. Дори неизлечимо болни и умиращи хора пазят до последно достойнството си, не злоупотребяват с чувствата на останалите, но социопатите, психопатите и зловредните нарциси паразитират именно върху съчувствието, съжалението и видите ли такъв човек тип горкия, вечната жертва, все прецакан от другите, все трагичен, все едно мъж или жена, стойте далече. Рефлекс е на нормалните хора да са емпатични, да съчувстват, да помагат и това е най-простия капан, който този тип зли хора залагат.
2. Той е толкова щастлив с новата си изгора. Това е голям mindfuck. Винаги така изглежда отстрани : ) И с предната е бил мнооого щастлив... за пред хората.
Добавям към това на Бояна- депресия. Половината от депреснатите всъщност са личностно разстроени. Уж са апатични, а всъщност има нещо наречено reality gap- понеже са делюзионни и смятат, че ще станат втория Стив Джобс, а на практика ровят по кофите- ето ти непоносимост, апатия и гняв. И психолози понякога не се усещат бътзо.
Има хора, на които им се случват кофти неща, но е важно когато се сближаваш с някого, да ти сваля звезди и сладоледи, а не да ти рецитира трагичния епос на живота си.
Замислете се- кой нормален човек би започнал да обяснява на тръпката си от 10 дни за негативните неща, вместо да комуникира за хубавите. Значи търси емпатия и дърпа чрез нея, а не любов.
Все пак не мисля, че в случая на авторката е така. По- скоро се е досмачкала и е облякла одеждите на жертва. (Дума, която насилниците мразят, защото действа като огледало, щом има потърпевш, има деятел, грозен деятел) Не е нещо срамно, кактонсе опитва да го изкара абсурт. Нека погледне истината в очите, за да може да предотврати слеващ път. Много добър пост на pandorina!
Вдигнеш ли си границите, престанеш ли да се обясняваш на всеки въпрос и да се оправдаваш, научиш ли се да казваш "Не", всичко ще се измести към друга динамика.
П.П. Една позната на майка ми има син в университета и я помоли отново да му реша задачи. Не да му помогна да ги схване, а да му ги реша. Преди година- две щях. Защото 1. Нищо не ми струва 2. четкам си евото, че до мен се допитват 3. Понякога ми е приятно, има интересни неща. Онзи ден просто казах "не". Онази беше много учудена и ме пита какво имам като ангажимент, че не мога. Аз имах ангажимент същия ден, но все пак имаше време. Въпреки това казах, че просто не желая и вече не раздавам акъл на другите. Хората, които се опитват да прекрачат границите ти, измислят нови начини- предложи ми да плати. Няма да казвам какво отговорих, защото не е фокусът. Просто ето това е опит да ти прекрачат границите.
Има хора, на които им се случват кофти неща, но е важно когато се сближаваш с някого, да ти сваля звезди и сладоледи, а не да ти рецитира трагичния епос на живота си.
Замислете се- кой нормален човек би започнал да обяснява на тръпката си от 10 дни за негативните неща, вместо да комуникира за хубавите. Значи търси емпатия и дърпа чрез нея, а не любов.
Все пак не мисля, че в случая на авторката е така. По- скоро се е досмачкала и е облякла одеждите на жертва. (Дума, която насилниците мразят, защото действа като огледало, щом има потърпевш, има деятел, грозен деятел) Не е нещо срамно, кактонсе опитва да го изкара абсурт. Нека погледне истината в очите, за да може да предотврати слеващ път. Много добър пост на pandorina!
Вдигнеш ли си границите, престанеш ли да се обясняваш на всеки въпрос и да се оправдаваш, научиш ли се да казваш "Не", всичко ще се измести към друга динамика.
П.П. Една позната на майка ми има син в университета и я помоли отново да му реша задачи. Не да му помогна да ги схване, а да му ги реша. Преди година- две щях. Защото 1. Нищо не ми струва 2. четкам си евото, че до мен се допитват 3. Понякога ми е приятно, има интересни неща. Онзи ден просто казах "не". Онази беше много учудена и ме пита какво имам като ангажимент, че не мога. Аз имах ангажимент същия ден, но все пак имаше време. Въпреки това казах, че просто не желая и вече не раздавам акъл на другите. Хората, които се опитват да прекрачат границите ти, измислят нови начини- предложи ми да плати. Няма да казвам какво отговорих, защото не е фокусът. Просто ето това е опит да ти прекрачат границите.
Добавям към това на Бояна- депресия. Половината от депреснатите всъщност са личностно разстроени.
Все пак не мисля, че в случая на авторката е така. По- скоро се е досмачкала и е облякла одеждите на жертва. (Дума, която насилниците мразят, защото действа като огледало, щом има потърпевш, има деятел, грозен деятел) Не е нещо срамно, както се опитва да го изкара абсурт.
Нека погледне истината в очите, за да може да предотврати слеващ път.
Къде видя да твърдя, че е срамно да се изживяваш като жертва?
За мен е жалко, заради факта че оставят дргиите да движат живота им и да взимат решенията вместо тях, но за срамно не съм и помислила.
И да, пиша го, за да се погледне истината в очите, да спре да се изживява като трагична героиня, обладана едва ли не от злокобно- токсична вселенска сила, опустошила я из основи.
И да, не виждам какво има " да отработва", забила нос в душата си и чоплейки раната.
Има само да усмири нараненото си его, че е позволила да я манипулира, както и да си напише черно на бяло всичко, което си спомни за характера му и начина на действие, че да не се окаже забравила утре, и да не разпознае типажа, който е отровен за нея.
Не за Пенка комшийката, защото за Пенка той може да си е най- подходящия.
Даже не мисля, че половината от депресираните са личностно разстроени. Залагам на 90%.
Има и други причини за депресия, а и депресията е придружаващо заболяване при много други заболявания, включително сред първите симптом на онкологичните заболявания.Извинявам се за отклонението.
2. Той е толкова щастлив с новата си изгора. Това е голям mindfuck. Винаги така изглежда отстрани : ) И с предната е бил мнооого щастлив... за пред хората.
А и токсичните хора (мъже и жени) не са само лоши или само добри през цялото време.
Това също е голям mindfuck.
Ако насилникът/психопатът/нарцисът непрекъснато беше лош, заядлив, ревнив, свадлив, посягащ и т.н., щеше да е много лесно да го напуснеш. Щеше да е най-логичното нещо. Но те не правят така. Понякога са добри, мили, съобразителни, общо-взето редуват периоди на добро и лошо поведение, което за жертвата е много объркващо. Та как така човекът, който сваляше звезди (т.нар. "love bombing" - бомбардиране с любов), изведнъж изчезна? Какво стана, да не би да съм аз виновна? Да не го предизвиках с нещо? И се опитваш да върнеш колкото се може по-скоро "добрия" период, доброто отношение. Да върнеш "добрата страна" - която впрочем е много добре пресметната от страна на манипулатора. Преглъщаш обидата, докато търпиш физически или психически тормоз, и/или я минимизираш: "Но той по принцип не е лош... купува ми цветя, заведе ме веднъж еди-къде-си, понякога е толкова мил, понякога се грижи за мен и т.н....
Трудно е.
И, впрочем, подкрепям мнението на pandorina за вътрешния център и за личните граници. Много е права.
Човек не може и вечно да е жертва. Трябва да правим разграничение между нещата.
ДА, наистина понякога човек попада в обстоятелства, които не може да контролира - лоши родители, лоша социална среда, които изкривяват подрастващия индивид, развалят самочувствието му, и го правят податлив на манипулации. Това е наистина неблагополучие. В такава ситуация наистина си жертва. И когато си жертва, попадаш само в токсични връзки - включително приятелски, работни. Аз съм го минала това!!! Много често съм била в ролята на жертва, наистина много често. И смятам, че като дете съм била жертва на доста неприятни обстоятелства. Но все пак вече съм пълнолетна и вече, на тези години, имам контрол над изборите си и поведението си.
Най-важно е човек да се обича и да си пази личните граници. pandorina прекрасно го е написала. Терапията помага. Все пак в един момент човек трябва да действа. Да спре да го е страх. Да поеме контрол над живота си, да поема отговорности. Колкото и да е тежко. Не омаловажавам травмите на хората, нито оправдавам зверовете, които се възползват от слабостите на друг човек (както правят токсичните).
Но в един момент човек трябва да почне да работи и над себе си. Да е малко или много конфронтиран.
А ако токсичният във връзката си ти!?
Ако човек си задава въпроса дали е токсичен, с много голяма вероятност не е.
Защото има самокритичност у него, сиреч, здрава част на личността. Изобщо някаква саморефлексия, някаква способност за промяна. Способност да се вглеждаш и в твоите негативни черти.
Това, при истински токсичните хора, липсва. Замислянето дали грешат, дали не нараняват някого.
Ако случайно "обвиняват" за нещо себе си, то е показно, манипулативно и с цел да се извъртят по някакъв начин нещата.
Така че - не.
Краткият отговор е - ако се питаш дали си токсичен, най-вероятно не си (или поне не до голяма степен).
Защото има самокритичност у него, сиреч, здрава част на личността. Изобщо някаква саморефлексия, някаква способност за промяна. Способност да се вглеждаш и в твоите негативни черти.
Това, при истински токсичните хора, липсва. Замислянето дали грешат, дали не нараняват някого.
Ако случайно "обвиняват" за нещо себе си, то е показно, манипулативно и с цел да се извъртят по някакъв начин нещата.
Така че - не.
Краткият отговор е - ако се питаш дали си токсичен, най-вероятно не си (или поне не до голяма степен).
Това изкривена психика ли е? Питам се, защото: пример - четем тук едната гледна точка за някаква история, разказана от първо лице... приемаме за достоверна, но дали е така, кой е токсичният и дали въобще има токсични в историята или просто някакви несъвместимости...
Това изкривена психика ли е? Питам се, защото: пример - четем тук едната гледна точка за някаква история, разказана от първо лице... приемаме за достоверна, но дали е така, кой е токсичният и дали въобще има токсични в историята или просто някакви несъвместимости...
Цитат
25. Понякога онова, което за един е лекарство, за друг е отрова; понякога едното и другото за единия и за другия е лекарство, когато се дава в подходящо време, а дадени ненавреме, те са отрова.
Св. Йоан Лествичник
Св. Йоан Лествичник
Мисля, че цитатът подхожда напълно и за човешките взаимоотношения ( за което е и темата)- като обмен на мисли, думи и дела.
А аз пък не мисля, че историите са чак толкова необективни, че да се чудим, четейки някаква потресаваща история, кой е истинския токсичния - разказвача или този, за когото се разказва.
Иначе го има и момента, че самите токсични хора често се изкарват жертви. Но при личен разговор с тях не усещаш дори минимални съмнения в тях самите, да се чудят дали аджеба нещо те са сгрешили. Докато при жертвите е обратното - имат много съмнения, чак прекалено, като цяло са по-"слаби" хора, и им личи, че в ситуации биха били потърпевши, а не агресивни. Напр., прекалено са наивни, прекалено вярват в доброто у хората, дават много шансове и т.н.
Иначе го има и момента, че самите токсични хора често се изкарват жертви. Но при личен разговор с тях не усещаш дори минимални съмнения в тях самите, да се чудят дали аджеба нещо те са сгрешили. Докато при жертвите е обратното - имат много съмнения, чак прекалено, като цяло са по-"слаби" хора, и им личи, че в ситуации биха били потърпевши, а не агресивни. Напр., прекалено са наивни, прекалено вярват в доброто у хората, дават много шансове и т.н.
Иначе го има и момента, че самите токсични хора често се изкарват жертви. Но при личен разговор с тях не усещаш дори минимални съмнения в тях самите, да се чудят дали аджеба нещо те са сгрешили. Докато при жертвите е обратното - имат много съмнения, чак прекалено, като цяло са по-"слаби" хора, и им личи, че в ситуации биха били потърпевши, а не агресивни. Напр., прекалено са наивни, прекалено вярват в доброто у хората, дават много шансове и т.н.
Това за съпричатието е изключително точно обрисувано. Самата аз съм се пържила на този огън. Съпричастие, примесено с някакви допълнителни усещания, вътрешни състояния, страхове...и хоп, ставаш много бързо и неусетно жертва.
Покрай моето хоби, бях изследвала характеристиката на един много известен сериен убиец, станал медийна звезда със своя чар и сладкоречие. Чак журналистите го заобичали и събрал хиляди фенове. Той е примамвал жертвите си (жени, които първо брутално изнасилвал, а след това насичал), предизвиквайки тяхната емпатия, съчувствие и искрено желание да окажат помощ. Или слагал фалшиви патерици, че уж му е счуепн крака и не може да си довлече количката от супера до колата, или си превързвал ръката, че уж била наранена, или разкавал някаква сърцераздирателна история... за да хване жертвата на кукичка.
Най- страшното било, че бил образован, чаровен, колегите му не подозирали, че той е с болна душа и престъпни наклонности. Имал жена и дете. Дори работел като психолог в телефон на доверието и успявал да подбере най- силната и точна дума, с която да спаси самоубийци.
Уви, от неговата ръка са загинали десетки жени.
Покрай моето хоби, бях изследвала характеристиката на един много известен сериен убиец, станал медийна звезда със своя чар и сладкоречие. Чак журналистите го заобичали и събрал хиляди фенове. Той е примамвал жертвите си (жени, които първо брутално изнасилвал, а след това насичал), предизвиквайки тяхната емпатия, съчувствие и искрено желание да окажат помощ. Или слагал фалшиви патерици, че уж му е счуепн крака и не може да си довлече количката от супера до колата, или си превързвал ръката, че уж била наранена, или разкавал някаква сърцераздирателна история... за да хване жертвата на кукичка.
Най- страшното било, че бил образован, чаровен, колегите му не подозирали, че той е с болна душа и престъпни наклонности. Имал жена и дете. Дори работел като психолог в телефон на доверието и успявал да подбере най- силната и точна дума, с която да спаси самоубийци.
Уви, от неговата ръка са загинали десетки жени.
Това за съпричатието е изключително точно обрисувано. Самата аз съм се пържила на този огън. Съпричастие, примесено с някакви допълнителни усещания, вътрешни състояния, страхове...и хоп, ставаш много бързо и неусетно жертва.
Мисля си, че отиваме в другата крайност- да изкараме всички отровни хора с патологични отклонения.
Стигнахте и до серийните убийци, а нали говорим за нормални хора, които може да са отровни за едни, но не само не пробиват при други, ами въобще не виреят около тях.
Или си намират еша, сродната душа, с която намират общ език.
Това, което тук в темите ми прави впечатление е, че наистина уж зрели жени, на по 30+, много често кълват на гола кука и се хвърлят в жестока защита на откровено несъстоятелни истории. Без да им направят впечатление очеизвадни ламБи. Включват на емоции и са в състояние да преминат от "осанна" към "разпни го", без никакъв анализ на фактите.
Стигнахте и до серийните убийци, а нали говорим за нормални хора, които може да са отровни за едни, но не само не пробиват при други, ами въобще не виреят около тях.
Или си намират еша, сродната душа, с която намират общ език.
Това, което тук в темите ми прави впечатление е, че наистина уж зрели жени, на по 30+, много често кълват на гола кука и се хвърлят в жестока защита на откровено несъстоятелни истории. Без да им направят впечатление очеизвадни ламБи. Включват на емоции и са в състояние да преминат от "осанна" към "разпни го", без никакъв анализ на фактите.
Мисля си, че отиваме в другата крайност- да изкараме всички отровни хора с патологични отклонения.
Стигнахте и до серийните убийци, а нали говорим за нормални хора, които може да са отровни за едни, но не само не пробиват при други, ами въобще не виреят около тях.
Или си намират еша, сродната душа, с която намират общ език.
Това, което тук в темите ми прави впечатление е, че наистина уж зрели жени, на по 30+, много често кълват на гола кука и се хвърлят в жестока защита на откровено несъстоятелни истории. Без да им направят впечатление очеизвадни ламБи. Включват на емоции и са в състояние да преминат от "осанна" към "разпни го", без никакъв анализ на фактите.
Стигнахте и до серийните убийци, а нали говорим за нормални хора, които може да са отровни за едни, но не само не пробиват при други, ами въобще не виреят около тях.
Или си намират еша, сродната душа, с която намират общ език.
Това, което тук в темите ми прави впечатление е, че наистина уж зрели жени, на по 30+, много често кълват на гола кука и се хвърлят в жестока защита на откровено несъстоятелни истории. Без да им направят впечатление очеизвадни ламБи. Включват на емоции и са в състояние да преминат от "осанна" към "разпни го", без никакъв анализ на фактите.
За другото си права, човек не иска да е фантазирал и да се е излъгал, да се е самопрецакал. То и с токсичните хора изглежда да има такъв момент, но там е наистина трудно дори за специалист. Имаше в инструкция към психиатри да спрат работа със социопат или психопат ако разберат, че е такъв, пример с една психиатърка работила в клиника и лекувала социопат от депресия и за две седмици лечение му превела доброволно всичките си пари по негова сметка. Като някой каже манипулативен често не знае за какво наистина става въпрос. Истински токсичните и манипулативни хора оставят цялата власт на теб, доброволно, често уж против волята им даваш каквото искаш, защото ти искаш така. Поне така излиза. Което не отменя отговорността за живота и на тези жертви, и на всички останали хора, които са се прецакали, защото са виждали каквото искат, вместо реалността. Това за мен е истински mind fuck. Извън извиненията пред самия себе си.
Мисля си, че отиваме в другата крайност- да изкараме всички отровни хора с патологични отклонения.
Стигнахте и до серийните убийци, а нали говорим за нормални хора, които може да са отровни за едни, но не само не пробиват при други, ами въобще не виреят около тях.
Или си намират еша, сродната душа, с която намират общ език.
Това, което тук в темите ми прави впечатление е, че наистина уж зрели жени, на по 30+, много често кълват на гола кука и се хвърлят в жестока защита на откровено несъстоятелни истории. Без да им направят впечатление очеизвадни ламБи. Включват на емоции и са в състояние да преминат от "осанна" към "разпни го", без никакъв анализ на фактите.
Стигнахте и до серийните убийци, а нали говорим за нормални хора, които може да са отровни за едни, но не само не пробиват при други, ами въобще не виреят около тях.
Или си намират еша, сродната душа, с която намират общ език.
Това, което тук в темите ми прави впечатление е, че наистина уж зрели жени, на по 30+, много често кълват на гола кука и се хвърлят в жестока защита на откровено несъстоятелни истории. Без да им направят впечатление очеизвадни ламБи. Включват на емоции и са в състояние да преминат от "осанна" към "разпни го", без никакъв анализ на фактите.
Тук малко по- напред имаше една доста дръзка, почти обвинителна публикация , как видите ли авторката била с детски разсъждения, пък била зряла жена и цялата история била банална.... стигайки до изводи за липси, пърхащи пеперуди и криви Вселени.
Как може да се правят тези умозаключения за човек, който нито му знаеш детството, нито близките, нито го виждаш в плът и кръв пред себе си?
ха ха. .. и кое е определнието за " нормални хора'? Да, И убийците са сред нас. И да, крайности има всеки ден, уви. Обществото е шарено. И пълно с патологии.
А изводи лесно се правят точно като не виждаш човека емоционално. Границата е тънка, затова терапевтите и анализаторите преминават обучения. Ако са успешни се получава, но това е трудна материя, трудно е да не си въвлечен, когато си човек и става дума за хора.
Как може да се правят тези умозаключения за човек, който нито му знаеш детството, нито близките, нито го виждаш в плът и кръв пред себе си?
Бояна, токсичните хора в голямата си част са психопатни. Казваш, че не си лекар и някои работи не са ти работа....ама се изтърваш нещо.
Естествено, че наистина токсичните хора са до един с патология и то тежка, клъстър Б, затова са токсични. Останалите хора могат да нараняват някого, но не по този начин. Някой може да е излъган, измамен дори, но наистина да се е самоизлъгал, защото много е искал нещо да е както си го представя. И все пак няма да се изправи срещу злото, а при токсичните хора точно това става. И пораженията са сериозни.
За другото си права, човек не иска да е фантазирал и да се е излъгал, да се е самопрецакал. То и с токсичните хора изглежда да има такъв момент, но там е наистина трудно дори за специалист. Имаше в инструкция към психиатри да спрат работа със социопат или психопат ако разберат, че е такъв, пример с една психиатърка работила в клиника и лекувала социопат от депресия и за две седмици лечение му превела доброволно всичките си пари по негова сметка. Като някой каже манипулативен често не знае за какво наистина става въпрос. Истински токсичните и манипулативни хора оставят цялата власт на теб, доброволно, често уж против волята им даваш каквото искаш, защото ти искаш така. Поне така излиза. Което не отменя отговорността за живота и на тези жертви, и на всички останали хора, които са се прецакали, защото са виждали каквото искат, вместо реалността. Това за мен е истински mind fuck. Извън извиненията пред самия себе си.
Нека си останем във форумската приказка без да намесваме клъстъри и mind fuck- ове, и психиатрите, а да се сетим че хората, които също имат дефицити, след първоначалното поддаване на "чара" на психопата, затъват и стават жертви, вместо да дадат заден и да прекратят връзката.
В този смисъл- психиатърката от твоя пример, е била с огромни дефицити и как въобще са я допуснали да работи тази работа, Господ знае.
Тази точно тема е поле за литературни изяви, не виждам какво друго да кажа.
Психиатрите често скъсяват дистанция, налага се. И те са човеци. Я, колко филми има по темата
Психиатрите често скъсяват дистанция, налага се. И те са човеци. Я, колко филми има по темата
Бтв не, не говорим за нормални хора в темата, които са добри за едни и отровни за други. Това е голямо извъртане. Ако си отровен, ти имаш личностова характеристика от рода на гранична личност или някакво л-во разстройство. Това НЕ се променя и го няма вариантът да си добър за един, лош за друг. Приемете го - има си хора с човешки тела, човешки облик и т.н., но душата им не е човешка. Уау. Скандално, но факт. Не всички хора имат емпатия, някои учени дори твърдят, че психопатията е абнормно развитие на мозъка - липса на огледални неврони....
Отровните хора обикновено са отровни за всички.
И, впрочем, не е вярно, че трябва да имаш много тежка и много ВИДИМА (обозримо видима) патология, за да си клъстър Б.
Обикновено могат да бъдат и доста фино манипулативни. Насилници само на закрити врата, т.е. за пред обществото хич да не им личи какви са. Само най-близките да знаят, а те мълчат по различни причини.
Единственото, с което съм съгласна, което Апсурт е написала, е че не е особено нормално да продължаваш да си в такива отношения, когато забележиш, че нещо куца (т.е. да НЕ дадеш на заден при червените сигнали за нарцис/токсик). Но за тази абнормност (тази на жертвата) си има обяснение защо е така, и тя вреди преди всичко на самата жертва. Докато токсичните хора вредят на много хора и по много начини.
Аман от реторика.
Отровните хора обикновено са отровни за всички.
И, впрочем, не е вярно, че трябва да имаш много тежка и много ВИДИМА (обозримо видима) патология, за да си клъстър Б.
Обикновено могат да бъдат и доста фино манипулативни. Насилници само на закрити врата, т.е. за пред обществото хич да не им личи какви са. Само най-близките да знаят, а те мълчат по различни причини.
Единственото, с което съм съгласна, което Апсурт е написала, е че не е особено нормално да продължаваш да си в такива отношения, когато забележиш, че нещо куца (т.е. да НЕ дадеш на заден при червените сигнали за нарцис/токсик). Но за тази абнормност (тази на жертвата) си има обяснение защо е така, и тя вреди преди всичко на самата жертва. Докато токсичните хора вредят на много хора и по много начини.
Аман от реторика.
Може ли някой да ме насочи къде да чета за Клъстър Б. 
Нищо не ми говори .
Нищо не ми говори .А, клъстърът е за посветени- друго си е като ти го плеснат многонАучно на масата....
Може ли някой да ме насочи къде да чета за Клъстър Б. Нищо не ми говори .
Нищо не ми говори .Това са токсичните хора. Често плод на истинска драма, но все пак въпросът остава дали си готова да се принесеш в жертва на тяхната история. Дренка да ме поправи ако греша.
absurT, много е смешно. Наистина.
https://bgmedbook.com/kakvi-sa-narusheniyata-na-lichnostta-na-klster-b/
Ето ти на български, мисля че доста добре обяснено.
Ето ти на български, мисля че доста добре обяснено.
Здравей Luna_80,
аз съм имала такава връзка, която продължи повече от година и нещо. Тормозът се прояви постепенно като в началото беше само психически, докато в един момент човекът не си изпусна нервите и не се прояви и физически тормоз и заплашване, че няма да ме остави на мира.
Тогава бях още студентка и ми беше много трудно да се справя със ситуацията понеже момчето ми беше колега и го виждах ежедневно, а той всиячески се опитваше да ме обсебва.
Накрая се измъкнах от тази въртележка, благодарение на хора от близкото ми обкръжение и защитата на един приятел, който го предупреди, че ако ме доближи ще го прибие.
Момчето можеше да е откачен, но не беше глупак и се отдръпна. На мен ми отне 1 година да се съвзема, беше ме страх да се прибирам сама вкъщи, защото знаеше къде живея и всеки път треперех да не ме причака някъде.
За щастие се оказа, че е разбрал, че ще има големи неприятности и не се е появявал повече.
Няма да се изненадам, ако сега тормози и друго момиче. Вече знам, че прекалено обсебващите и изискващи хора, имат някакви по-генерални проблеми и такъв мъж ще го разчета веднага и ще избягам с 200.
Пуста младост и незрялост.
аз съм имала такава връзка, която продължи повече от година и нещо. Тормозът се прояви постепенно като в началото беше само психически, докато в един момент човекът не си изпусна нервите и не се прояви и физически тормоз и заплашване, че няма да ме остави на мира.
Тогава бях още студентка и ми беше много трудно да се справя със ситуацията понеже момчето ми беше колега и го виждах ежедневно, а той всиячески се опитваше да ме обсебва.
Накрая се измъкнах от тази въртележка, благодарение на хора от близкото ми обкръжение и защитата на един приятел, който го предупреди, че ако ме доближи ще го прибие.
Момчето можеше да е откачен, но не беше глупак и се отдръпна. На мен ми отне 1 година да се съвзема, беше ме страх да се прибирам сама вкъщи, защото знаеше къде живея и всеки път треперех да не ме причака някъде.
За щастие се оказа, че е разбрал, че ще има големи неприятности и не се е появявал повече.
Няма да се изненадам, ако сега тормози и друго момиче. Вече знам, че прекалено обсебващите и изискващи хора, имат някакви по-генерални проблеми и такъв мъж ще го разчета веднага и ще избягам с 200.
Пуста младост и незрялост.
Здравейте,намирам се в токсични отношения от близо 5 години,там е въпроса че приятелят ми иска нещата да стават по неговия начин и ако не се случи,се започват обиди ,мълчание дори блокиране на номера ,сега отново сме в такава серия ,понеже той учи за изпит и дори не е в София и имаше желание аз да ида с него и да стоя там докато учи,т.е да зарежа работа и всичко за да му е удобно на него,имали ли кге подобен проблем и изобщо такъв тип хора променят ли се....той е на 31 и не е имал съвместно съжителство с жена до този момент и успешна връзка
Да,права сте напълно,явно е трябвало да сложа края много отдавна,аз все мислех че с много компромиси ще се получат нещата,но уви
А защо още седиш с него?
Не живеете заедно доколкото разбирам. Значи безпроблемно може да се разделите и всеки по пътя си.
Да,права сте напълно,явно е трябвало да сложа края много отдавна,аз все мислех че с много компромиси ще се получат нещата,но уви
За компромисите си права. Без тях, няма дълга и успешна връзка. Но, важното е, да се правят от двамата. Когато са единствено от едната страна се натрупва недоволство, обида, огорчение и в един момент нещата ескалират.
Достатъчно време си му дала. Стига.
аз допреди няколко месеца бях във връзка с човек от този “avoidant” тип
бяхме заедно 2 години, като в началото на втората превключи на 180 градуса и стана много студен без причина. Мисля си , че защото говорехме да живеем заедно
Изкарах 8 месеца плачейки по нощите и чудейки се какво съм направила, той казваше че няма нищо, но нито флуртуваше с мен , нито показваше интерес, само се отдръпваше. но пък си ме държеше на каишката до него и аз се връзвах, чаках да мине лошия период
накрая сложих край, като той ме умоляваше да останем поне приятели, че много ме обичал
После като тръгнах с друг ме блокира навсякъде и така приключи сагата
Много съм глупава ама любовта е сляпа
бяхме заедно 2 години, като в началото на втората превключи на 180 градуса и стана много студен без причина. Мисля си , че защото говорехме да живеем заедно
Изкарах 8 месеца плачейки по нощите и чудейки се какво съм направила, той казваше че няма нищо, но нито флуртуваше с мен , нито показваше интерес, само се отдръпваше. но пък си ме държеше на каишката до него и аз се връзвах, чаках да мине лошия период
накрая сложих край, като той ме умоляваше да останем поне приятели, че много ме обичал
После като тръгнах с друг ме блокира навсякъде и така приключи сагата
Много съм глупава ама любовта е сляпа
Здравейте! Мисля, че съм попаднала в капана на токсичен човек.Заедно сме малко повече от година.Държи се на моменти прекрасно и на моменти много гадно като иска да ме контролира, критикува ме, изведнъж нещо го прихваща и започва да има лош език, кара ме да се чувствам по-ниска като личност, игнорирал ме е като не му харесва нещо, което съм направила(напр. ако съм закъсняла за работа) и започва да натяква, че постоянно нещо не е наред, защо така защо иначе, понякога говори срещу майка ми и много често са се карали, заради това, че иска да си наложи мнението, властен човек е и какво ли още не.Имаме силна емоционална връзка обаче, но вече започвам да осъзнавам какво става и се чудя как да избягам от него.Проблемите, които ме спират са много:
1.Нямам финансовата възможност да се вдигна на квартира.
2.Искам да си събера всичко и да се махна без да знае, но почти винаги сме заедно и вкъщи и на работа и няма да мога да се изнеса без да разбере.Ще трябва да избера удобен момент и да чакам за да го направя и тогава след това отношенията ни ще станат по-лоши, заради раздялата , а и се виждаме всеки ден на работа.
3.Имаме общо жилище и кола и кредит, който изплащаме заедно и вероятно ще имам проблеми с разпределянето на материалното след раздяла.
4.Честно казано се притеснявам директно в очите да му кажа, че го напускам и прекратявам отношенията ни, защото ще започнат едни убеждения и извинения след дъжд качулка и изведнъж се осъзнава, че това което е правил е грешно.
Как да изляза от тези отношения по-безболезнено?Няма кой да ми помогне финансово и няма къде да отида без наем.
1.Нямам финансовата възможност да се вдигна на квартира.
2.Искам да си събера всичко и да се махна без да знае, но почти винаги сме заедно и вкъщи и на работа и няма да мога да се изнеса без да разбере.Ще трябва да избера удобен момент и да чакам за да го направя и тогава след това отношенията ни ще станат по-лоши, заради раздялата , а и се виждаме всеки ден на работа.
3.Имаме общо жилище и кола и кредит, който изплащаме заедно и вероятно ще имам проблеми с разпределянето на материалното след раздяла.
4.Честно казано се притеснявам директно в очите да му кажа, че го напускам и прекратявам отношенията ни, защото ще започнат едни убеждения и извинения след дъжд качулка и изведнъж се осъзнава, че това което е правил е грешно.
Как да изляза от тези отношения по-безболезнено?Няма кой да ми помогне финансово и няма къде да отида без наем.
Щом жилището е общо,може той да се изнесе. Ти ще можеш ли да плащаш кредита?
Също е добре да започнеш да си търсиш друга работа. Дори, е по-добре първо да смениш работата, за да не се налага да го виждаш след раздялата.
Казването "в очите" няма как да се избегне. Ако се притесняваш от агресия, вземи някоя приятелка или роднина за свидетел.
Също е добре да започнеш да си търсиш друга работа. Дори, е по-добре първо да смениш работата, за да не се налага да го виждаш след раздялата.
Казването "в очите" няма как да се избегне. Ако се притесняваш от агресия, вземи някоя приятелка или роднина за свидетел.
Само не разбирам как за една година при това положение във връзката ти ( тия размисли едва ли са от вчера) успя да се уредиш с общо жилище, кола и кредит?
Измъкването ще е много сложно и с големи финансови загуби за теб, както и възможности за него да ти прави сечено. Обаче предвид всичко описано е по добре от колкото да стоиш и след време да се сдобиеш и с дете или две от него. Да ти кажа, с времето не става по добре, особено след появата на децата, тези проблеми се засилват, а изхода още по труден. Пак ти си решаваш, противно на разпространеното мнение, единствено ти можеш да си помогнеш и да прекратиш.
Измъкването ще е много сложно и с големи финансови загуби за теб, както и възможности за него да ти прави сечено. Обаче предвид всичко описано е по добре от колкото да стоиш и след време да се сдобиеш и с дете или две от него. Да ти кажа, с времето не става по добре, особено след появата на децата, тези проблеми се засилват, а изхода още по труден. Пак ти си решаваш, противно на разпространеното мнение, единствено ти можеш да си помогнеш и да прекратиш.