Отговори
# 30
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Постоянно се страхувам от критики и осъждане от околните. И се чудя как да преборя този свой вътрешен страх от света, около мен?
Допуснала си страха да те завладее, защото си прогонила любовта от сърцето си (едното е противоположност на другото и винаги са на кантар... това са ада и рая). Когато осъзнаеш, че си проявление на Бог и си върнеш любовта към себе си, ще се отървеш от страха, несигурността и всички негативни емоции. Тогава ще можеш да създадеш здрава връзка, основана на взаимна обич и уважение.
Това сега не е любов, а удобство- ти храниш неговото его, а той- нуждата ти да те подтискат (на подсъзнателно ниво) - това е като наркотик и за двама ви. Хубавото е, че вече се осъзнаваш.

# 31
  • Мнения: 46 558
Luna_80, най-важното е, че си стигнала до момента да осъзнаеш, че това не е нормално. Това е същественото, защото без него няма спасение. Сега остава само да направиш крачката навън.

Взимаш си гащите и чантата и си тръгваш, кой те спира?
Психологическитя тормоз е много сериозна спирачка. Това спира жени в такава ситуации. До такава степен човекът до тях ги е убедил, че грешат и нищо не става от тях, че наистина вярват в това и полагат всевъзможни усилия да влязат в "правия път". Не е проблем, който трябва да се омаловажава.

# 32
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 708
Такива хора са напаст. Далече от тях. Да си стоят сами.

# 33
  • Мнения: 79
Бедата е там, че те  никога не остават сами, Лейди. Просто си имат умели похвати да привличат все повече и повече нови жертви. В моят случай не съм единствената и когато го разбрах изпаднах в  потрес. Той дори е предизвикал развода на една от тях (разбрах това най-случайно). Обикновено преследва самотни и плахи жени и ги улавя... с много нежност и покровителствено държане сякаш си от най-крехък вид порцелан... И после настъпва адът. Често не знаеш кое, защо и как се случва. Всичко във връзката се развива шеметно бързо все едно те е всмукал водовъртеж, а откопчиш ли се от него се чувстваш, като изцеден лимон... Просто е ужасно да се влюбиш в токсичен човек, ужасно е...

# 34
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Много добре преценяваш ситуацията. Предполагам ще си вземеш поуките и повече няма да се оставиш друг манипулатор да те оплете. Веднъж като ти се отворят очите, много бързо ще можеш да преценяваш хората и да знаеш с кого как да се държиш и колко близо да допускаш хората. Искреността и фалша си личат веднага когато си направиш правилните настройки.

# 35
  • Мнения: 15 619
Любовник ли е токсичният мъж или съпруг?
Получавам усещане от постингите ти, Луна, че някой те е раздърпал по най-слабата струна - да търсиш външно одобрение. 
 

# 36
  • София
  • Мнения: 24 839
Това е написала авторката:

Постоянно се страхувам от критики и осъждане от околните. И се чудя как да преборя този свой вътрешен страх от света, около мен?

Дали мъжът, когото обвинява в страшните грехове, я е направил такава?
Не, не е- тя сочи родителите си като първопричина, защото са я предпазвали прекалено.
За мен, с такава настройка тя и приятелки няма да задържи около себе си.
Да живееш с човек, на когото нищо напреки не можеш да кажеш, защото се чувства все наранен, не си е работа.
Имах близък поглед върху жена с такъв проблем- само и само да не сгреши нещо, за което да се наложи да се извини, беше готова на чутовни "перфекционистки" дивотии.
Най- дребната критика я докарваше до срив- затваряне в себе си, окайване на съдбата и накрая- неприязън към този, който си е позволил критиката.

# 37
  • Мнения: 79
И двете, Luna... в едно си права, че успя да налучка слабото ми място, но ако пък не го беше налучкал аз нямаше и до днес да осъзная колко е вредно да се стрeмиш постоянно към външно одобрение без да помислиш колко нездравословно е то и колко е хубаво в един момент да поискаш да обичаш повече себе си (дори и тази новородена обич да покълва в такава стресираща ситуация). Иска ми се да дойде ден, в който ще се събудя спокойна, умиротворена и открила докрай емоционалната си свобода с преодолени завинаги вътрешни страхове - мощен стимулатор за привличане на токсични хора.

Имам приятелки, Абсурт, и те се броят на едната ми ръка (съвсем целенасочен избор от моя страна), защото съм прекалено недоверчива по природа. И съм съгласна с теб, че с хора, като мен се живее трудно. Просто сме лесно раними и прекомерно чувствителни, а относно родителите ми, които засегнах в предната тема искам да ти кажа, че акцентирах главно върху своята неспособност да се противопоставя на прекалената им загриженост към мен, която беше много задушаваща, а не върху някаква тяхна вина, която ти "прозря" между редовете ми. И пак ти го казвам нито обвинявам някого, нито търся съжаление. Просто споделям и съответно чета всички мнения, които не е задължително да съвпадат с моето. Така че считам и твоят коментар за полезен.

Последна редакция: нд, 28 апр 2019, 22:31 от Не се сърди, човече

# 38
  • Мнения: 46 558
Дали мъжът, когото обвинява в страшните грехове, я е направил такава?
За щастие житейският опит и човешките инстинкти успяват да ни накарат да разпознаем агресията, въпреки грешките във възпитанието.
Не съм чела другата тема, но дори родителите да са поставили основата, нищо не пречи да попадне на психически тормоз в друга ситуация. И той не се преврща в нормални отношения, само защото в детството е била възпитана така.

# 39
  • Мнения: 79
Другата тема се отнасяше за ролята на възпитанието от родителите, която повлиява сериозно на избора на партньор(ка) и аз просто изложих своята гледна точка. И оттам тръгна леката ни конфронтация с Абсурт, но истината се крие някъде по средата мисля, защото всеки има право на различна гледна точка. Аз самата идеално осъзнавам, че също не съм идеална, но това не значи, че знаейки това не се стремя да подобрявам себе си и да се стремя да науча защо съм допуснала да стана жертва на собствените си слабости и да потърся съвет за дадена ситуация от хора, които са я преживели или я преживяват, като мен в момента.

# 40
  • Мнения: 15 619
Писах, писах, че изтрих.
Само едно ще вметна - човек, дето се има за светлина, озаряваща живота на околните, може да ме развесели, не и да ме накара да се влюбя в него до такава степен, че и да се натровя от токсичността на връзката ни.
Какво значи, че си прекалено чувствителна!? Повече от останалия свят ли!?
Не разбрах твърде в какво се изразява токсичното влияние на този Адам. Ще се въздържа от коментар засега.

# 41
  • Мнения: 79
Поздравявам те за устойчивостта ти към подбни личности, Luna. В какво се изразява токсичността на този мъж ли? Ще ти споделя. Тя се изразява в това, че той някак инстинктивно усеща коя жена се чувства непълноценна, неудовлетворена и самотна и започва ловко да дърпа нужните струни, за да накара сърцето ѝ да запее любовната песен. В началото той въплъщава всичко, за което една жена си мечтае. За щастие аз имам един рядък късмет да разбирам упорито крити от мен неща и да се откопчвам навреме от неприятности. Постепенно разбрах, че си имам много другарки по съдба с този човек. Единствено този път не успях да се осъзная навреме, т. е. да си тръгна преди да е станало толкова мъчително за мен. ВЯРВАМ, ЧЕ СЛЕД ВРЕМЕ и аз ще казвам, като теб, че подобни изказвания само ще ме развеселяват, но в този случай те белязаха повратна точка в моят живот. И  дали съм по-чувствителна от останалият свят!? Едва ли... Знам само, че прекомерната чувствителност е тежко бреме. Личен опит.

# 42
  • INFJ
  • Мнения: 9 419
Добре де, а като се влюби в него, той какво започна да прави? Какво се промени в неговото поведение, това не става ясно.

# 43
  • София
  • Мнения: 17 851
Царе сте. Как се живеело с такъв човек като нея...
Не четете ли- наказва я с мълчание, когато нещо не му изнася, мисли се за пътеводна светлина на другите, тя се извинява, вместо той на нея. Баш личностно разстроен си е, а те налитат на чувствителни и уязвими хора.
Лично изтъкване по темите и ръчкане на тормозен човек също е знак за токсичност, впрочем.

Авторке, писах ти го и в първия пост. Но ще го повторя. Да се махнеш не е последната ти стъпка, с която всичко се решава, а първата. Да се научиш да разпознаваш такива поведенчески линии няма да ти помогне, ако не сложиш граници, които да отстояваш с цената на всякакви последствия, включително незабавен край на отношенията. Ако не се заобичаш, дори да разпознаеш някого като еди- какъв си, ще продължаваш да се самозаблуждаваш и да оправдаваш другия.

# 44
  • Мнения: 15 619
Не съм за поздравления. Просто това не е моята слабост. Не се съмнявай, че всеки си отглежда такава, а фактът, че ти си се овъртолила в някаква трудност, не е причина да увесваш нос, нито пък да не вярваш в значимостта си, важността си за собствения ти житейски път. Ти си тази, която придава определена стойност на хората в живота ти. Ти си. 

 

Общи условия

Активация на акаунт