Не, няма физически тормоз, но емоционалният е много голям. Просто умее да подклажда неувереността ми в това да се справям без него в една специфична област на изкуството (Литературата, въпреки че аз си знам възможностите добре. Става въпрос за природна дарба). Нещата сама ги усложних, като споделих и своите комплекси от детството с малък физически недостатък и така му дадох възможност тънко да ме убеждава, че е моят Спасител. А аз приемах това безпрекословно, докато редица случки и създали се ситуации между нас не ми показаха истинската му същност и не ме накара да си помисля дали не вървя в грешна посока...
- Публикувана: 28 апр. 2019, 15:41 ч.
- Последно мнение: 28 окт. 2023, 12:07 ч.
Токсична връзка. По какво бихме я определили, като такава и как да се измъкнем навреме от нея?
Психическия тормоз е в пъти по-жесток от физическия и се усеща години след това. Прекрати тази връзка и си живей живота.
Така и направих, но мислите ми упорито ме водят все към него и са коя от коя по-мъчителни. И все се питам дали е нормално това!?... А не ми се иска да започвам всичко отначало... Откровено си казвам, че се страхувам да го срещна. Ако това стане моята съпротива лесно ще рухне...
Мисля си, че причината да се връщма постоянно към тези нездравословни отношения, а и да ги създавам поначало се корени в това, че съм свръхкритична към себе си. Постоянно се старя да бъда перфектна и идеална за другите, но не и за себе си. Постоянно се страхувам от критики и осъждане от околните. И се чудя как да преборя този свой вътрешен страх от света, около мен?
Никога до сега не съм се чувствала толкова незначителна и жалка в собствените си очи.
Просто умее да подклажда неувереността ми в това да се справям без него в една специфична област на изкуството (Литературата, въпреки че аз си знам възможностите добре. Става въпрос за природна дарба).
Наистина, ако ти е останало поне чест и достойнство, не си позволявай да се чувстваш жалка в себе си, дори и пред другите не позволявай такова нещо! Трябва да продължиш напред, учи се от грешките си, не позволявай тези грешки друг път, изграждай опит и мисли трезво... опитай да продължиш сама в тази специфичната област на изкуството, но преди това се настрой психически, за да продължиш и да се развиваш в тази сфера... понякога не осъзнаваме колко много повече можем сами.
Постоянно се старя да бъда перфектна и идеална за другите, но не и за себе си. Постоянно се страхувам от критики и осъждане от околните. И се чудя как да преборя този свой вътрешен страх от света, около мен?
Старай се да изглеждаш поне перфектна и идеална за себе си, не за другите. Най-важното е да се чувстваш добре в кожата си, всякак!
Накарал те е да се чувстваш зависима от него, виновна за разни неща . Има една книга Отровните хора на Лилиан Глас пробвай да я отриеш и я прочети.
"Страхът убива разума. Той е малката смърт, която води до пълното унищожение. Ще се изправя с лице пред страха си. Ще му позволя да мине покрай мен и през мен. И когато е вече отзад, ще се обърна да видя стъпките му. Там, където е минал той, няма да има нищо. Ще остана само аз." „Дюн“, Франк Хърбърт
Авторката изначално не е била много автономна личност, май... Аз бих препоръчала и "Когато любовта срещне страха" Дейвид Ричо/ а и другата му "Наръчник за съзряване"/.
"Страхът убива разума. Той е малката смърт, която води до пълното унищожение. Ще се изправя с лице пред страха си. Ще му позволя да мине покрай мен и през мен. И когато е вече отзад, ще се обърна да видя стъпките му. Там, където е минал той, няма да има нищо. Ще остана само аз." „Дюн“, Франк Хърбърт
[/quote]
Така е, Роси, аз не съм научена да бъда самостоятелна, и когато дръзнах да направя своите първи стъпки към лична независимост и способността да взимам самостоятелни важни решения той се появи в живота ми. Привлякох го към себе си със своята изключително мрачна поезия, така както кръвта на ранения плувец привлича акулите. Но явно е трябвало да се случи тази среща, за да намеря правилният път към себе си Ще потърся препоръчаните от вас книги и ще ги прочета внимателно. Искам да се измъкна чс по-скоро от тази ситуация и наред с това да променя себе си трайно и устойчиво към по-добро.
"Страхът убива разума. Той е малката смърт, която води до пълното унищожение. Ще се изправя с лице пред страха си. Ще му позволя да мине покрай мен и през мен. И когато е вече отзад, ще се обърна да видя стъпките му. Там, където е минал той, няма да има нищо. Ще остана само аз." „Дюн“, Франк Хърбърт
[/quote]
Така е, Роси, аз не съм научена да бъда самостоятелна, и когато дръзнах да направя своите първи стъпки към лична независимост и способността да взимам самостоятелни важни решения той се появи в живота ми. Привлякох го към себе си със своята изключително мрачна поезия, така както кръвта на ранения плувец привлича акулите. Но явно е трябвало да се случи тази среща, за да намеря правилният път към себе си Ще потърся препоръчаните от вас книги и ще ги прочета внимателно. Искам да се измъкна чс по-скоро от тази ситуация и наред с това да променя себе си трайно и устойчиво към по-добро.
Накарал те е да се чувстваш зависима от него, виновна за разни неща . Има една книга Отровните хора на Лилиан Глас пробвай да я отриеш и я прочети.
"Страхът убива разума. Той е малката смърт, която води до пълното унищожение. Ще се изправя с лице пред страха си. Ще му позволя да мине покрай мен и през мен. И когато е вече отзад, ще се обърна да видя стъпките му. Там, където е минал той, няма да има нищо. Ще остана само аз." „Дюн“, Франк Хърбърт
Luna_80, може би в твоето семейство е причината ти да си била недооценена, не си била призната за това което правиш или мислиш, или не са те оставяли да се докажеш.
Трябва да имаш собствено мнение и наистина първо да обичаш себе си!
Колкото хора искат да ме критикуват, но ще го напиша. Когато дъщеря ми беше бебе и по-малка дори да е будна първо пиех кафе и хапвах нещо и после се заемах с нея, е сори ама аз ако не съм в кондиция как ще гледам нея. Та това е същото според моите виждания. Ти си на първо място после другите.
Да, Теди, наистина беше така, но не обвинявам за нищо семейството си. Моите родители просто се опитваха да ме предпазват от много неща и от много неща ме спряха съвсем несъзнателно. Години наред живеех така че да бъда идеалната дъщеря за тях и така се оформих, като нерешителна и интровертна личност без да проумявам, че дори и тогава съм имала шанса да се противопоставя на всичко това вместо да се пускам по течението, което ме изхвърли на неподходящ за мен бряг. Сега пред мен стои изборът да започна да отстоявам себе сии не зная доколко съм силна да го сторя.
Измъкваш се навреме, когато все още нямате деца. След това пак става измъкването, но е малко по-трудно.
И все пак мисля, че си с нарцис. Ако искаш прочети тази статия по диагонал.
http://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/4272-prikritiyat-nar … e-za-kontrol.html
Между другото май Бояна имаше много добра тема за нарцисите, но не я намирам.
И все пак мисля, че си с нарцис. Ако искаш прочети тази статия по диагонал.
http://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/4272-prikritiyat-nar … e-za-kontrol.html
Между другото май Бояна имаше много добра тема за нарцисите, но не я намирам.
Ами той постоянно се изтъква колко е добър и колко много светлина носи на всички (не само на мен) и ако си ппозволя да кажа, че греши надига вой или се отдръпа в дълго мълчание... И точно в подобен дълъг период на мълчание, в който аз трябваше да се извиня и поема вината за мълчанието запонах да осъзнавам, че нещо в тази връзка не е наред. След прочита на статията виждам, че повечето от описаните ситуации ги имаше и в нашата връзка... УЖАС!!!