Токсична връзка. По какво бихме я определили, като такава и как да се измъкнем навреме от нея?

на мен ми направи силно   впечатление метафората с ранения плувец, кръвта му и акулите.
За мен това е разковничето.
Кой го играе съпруг, любовник, колега, съсед, ухажор и пр.     не е важно. Важно е защо плувецът е ранен, защо му изтича кръвта и как може да му се превърже раната.
Иначе, много  е лесно да се рита по слабия.
 

Съпругът може да е бивш, настоящ, бъдещ, а може и да става дума за един и същ човек. Няма никакво значение в случаят. Авторката не е длъжна да дава обяснения, особено, когато въпросите са зададени по не особено любезен начин, а най-малко пък на анонимници с евтини теории.
Установила е, че я привлича мъж, който е токсичен и иска да разбере как да промени това в себе си, защото това е емоционален проблем, по който трябва да се работи.

Не може всички да са мързеливи. Трябва и работа да се върши

Мислех, че се визира другата тема, където авторката беше се разписала. Няколко човека направиха препратка. Явно не.

Изчетох внимателно всички нови отговори и на твърде любопитните ще отговоря така: НЕ СЪМ ОТВОРИЛА ТЕМАТА, ЗА ДА ЗАМИНАВАМ НЕПОЗНАТИ ХОРА С МОЯТ ЖИВОТ!!! Днешната реалност е достатъчно напрегната за всички нас и откъм работа, и откъм други ангажименти, за да седна да рева тук мъжа ми, "любовника", комшията или пр. ме правят на кайма. И ако на някои не съм отговорила каква е точно ролята на конкретно посочения от мен мъж за токсичен, то е защото ми се струва, че прекалено нагло се опитахте да нахлуете в личното ми пространство. За щастие повечето от вас (за което ви благодаря най-сърдечно) разбраха каква точно помощ търся тук. А именно - веднъж попаднала на подобен индивид (занапред не съм застрахована и от токсична приятелка нали!?...) как да се отърва от него, да открия дали в мен се корени причината да привлека подобна личност до себе си и какво бих могла да коригирам в себе си, за да израсна до такава степен, че да не допускам повече подобно нещо. Да не говорим, че темата е общодостъпна и за потребители, извън форума и наистина ще се радвам, ако помогне и на някой друг, изпаднал в подобен период в своя живот. Защото повечето от вас дават наистина добри съвети и насоки кое, как и защо да се направи в такива междуличностни  отношения и си мисля, че дискусията трябва да продължи в тази посока. Затова ще помоля най-учтиво обвиняващите ме в недомлъвки и извъртания да се концентрират повече върху заглавието на темата, а не върху моят личен живот, защото независимо от това каква е ролята на мъжа до мен важното е, че се припокрива с всичко, което написахте за това, какво представлява токсичният човек, ако до сега не бях на пълно убедена с кого си имам работа, то вече нещата ми се изясниха още повече и поне зная какво със сигурност следва да предприема оттук нататък. За това още веднъж искам най-сърдечно да благодаря на отзовалите се със съвети и насоки затова как най-правилно да постъпя за  себе си!

А, ти очакваш познати хора в интернет форум. Браво. Много интелигентно от твоя страна. Лично пространство, развявайки терзанията си в интернет. Гениално.

Луна, след като си си дала ясна сметка какво ти причинява токсичния мъж, че даже и уж вече сте разделени, не виждам нищо сложно в преживяването на ситуацията. Ако търсиш гаранции това да не се случи в бъдеще-такива няма. Само от теб зависи дали ще допуснеш отново някой да използва комплексите ти, за да те омотае. Мисля, че прекалено романтизираш преживяното и сякаш се опиваш от това да продължиш да копаеш в лошите си емоции и украсени в съзнанието ти картини. След като си разбрала, че това му е метода да те оплете, би трябвало много лесно да можеш да скъсаш и да си дадеш сметка, че нищо прекрасно и специално не е имало в тези отношения. Книжките няма да ти помогнат, теб си те тегли миналото и това е проблемът. Била съм във връзка с токсичен човек, но в момента, в който се натрупа критична маса от изцепки от негова страна и разбрах, че няма да го променя, ако ще да си даря бъбрека, просто теглих чертата. Не ми липсват грам драмите му. За всеки момент, в който съм се чувствала свръх специална е имало пет, които са ми бъркали в здравето и емоциите по недопустим начин. Аритметкиката е много проста всъщност:  какво давам и какво получавам. Като не излиза сметката - прекратяваш и точка. Колко пъти може да те лови като маймуна с един и същи трик??? То в един момент спира да действа просто.

От моя опит токсичен мъж е този, който те надушва, че си слаба, неуверена, самотна, изплашена. В началото ти става най-доверен приятел. След това, те обсипва с жестове, внимание, мечти, които да сбъдне, ухажване, помощ. Появява се навсякъде и по всяко време. Докато не усетиш, че здраво си се оплела в мрежите му. Тръпки ме побиват от думите:"Никой няма да те обича повече от мен". Ставаш зависима от него и вниманието му. Ставаш даже безпомощна, защото той е супер мъж и се грижи за всичко. Ревността му е свръх, въпреки че често е коцкар и се смята за умен хубавец, душата на компанията. Страшното става, когато си позволиш да му опонираш. Тогава започват драми и приказки от сорта, как в началото си се възхищавала, а сега любовта ти е намаляла и затова си позволяваш да го критикуваш. Умират от кеф да правят драми и да бъдат огромно подкрепяни и изслушвани, защото видиш ли те са прави и хората не ги заслужават. Доста често, такива мъже злоупотребяват с алкохола и ги избиват на агресия.
Ако искаш да избягаш, ти вменяват огромна вина!!!! Че разрушаваш велика любов и друг никой няма да те обича така. Защото си неговата принцеса и само той знае и може. Ужасно е! Златна клетка с елементи на психотрилър.

Добре го описа.

Все едно си описала моята история. И тук тънкият момент е вината, която успяваше да ми внуши моят човек, когато дръзвах да го опонирам. От една година се боря именно с това чувство на вина, че аз провалям връзката ни, а всъщност е обратното. И точно умело вменяваната такава ме връщаше обратно. Tuali, ти също си права, но предполагам се държа така, защото раните все още са пресни, а и за пръв път ми се случва да попадна на такъв тип човек. За пръв път ми беше и адски трудно да прекъсна връзка. И да, също е вярно, че когато се запознахме аз бях страшно неуверена в себе си, изплашена и объркана. И на мен постоянно ми говореше, че никой няма да ме обича повече от него. Сега, колкото повече време минава, толково по-отчетливо едно вътрешно гласче ми нашепва: Пази, Боже, от такава любов! Сега повече от всичко искам да бъда сама и то дълго време. Болката малко поутихн а, и имам чувството, че се пробуждам от тежък сън. И дишам по-леко, а стомахът ми не е събран на топка. Не мисля, че повече от тук нататък ще допусна мъж отново до себе си. Това преживяване с мъж ми стига...

Нека ти кажа как изглежда темата ти в очите на повечето съфорумки.
Ти описваш отрязък от ТВОЯ живот, в който присъстват мъже, деца и други близки.
Това, още в първия ти пост.
И искаш съвет как да се откачиш от токсичния, без да пострадат децата и близките ти.
Да ти минава през ум, че изясняването на ситуацията- мъжът ти ли е токсичия или си се обзавела с любовник, когото определяш като такъв, е от особено значение за това дали тях ще приемем за такива или по- скоро теб?

Щото, да въртиш 4 години връзка под носа на мъжа си, не говори за наивна и чистосърдечна женица, а за доста обиграна и доволно токсична личност.

Когато притискате така авторката на такива теми за цялата история със спестените детайли, очаквайте размиване на истината и създаване на алтернативна история, която да й сложи ореол и сили да се бори срещу нечистите сили на мрака. Когато е запитана и не е отговорила, явно има защо и надали иска да е плюта от сестринството тук.

Естествено, темата не беше поставена хипотетично, а се визираше конкретен казус и токсичност.
Авторката ни заля с емоция, литературни изблици, примесени с въпросителни.

И в един момент- ама чакайте, аз не исках да пишем за мен.

Непоследователна позиция, извъртане, че и високомерие. Ами, ок. Така да бъде. Всеки си се представя, както намери за уместно.

А на мен ми звучи като този да е бил първата и единствена връзка на авторката досега, с този фатален драматизъм (и "никога вече мъж няма да допусна"). Това с децата май са догадки, или са нечии други .?

Не, авторката писа за децата в друга тема. И там спомена за токсичния мъж и че децата щели да бъдат засегнати. После пусна тази тема и рязко смени сценариото.

Е, не, оказа се че и когато се е запознала с токсичния, била несигурна и уплашена, но в предишни връзки не ѝ се е бил случвал такъв.....
И за децата не са догатки- тя си го написа.