Имах лека и хубава бременност и бързо раждане. Оттогава съм различен човек.
- Публикувана: 16 юли 2008, 19:58 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2008, 18:03 ч.
Бременността като...
И моята бременност беше като на шега, неусетна и безпроблемна, раждането със секцио - също. Та в този смисъл нямам нито един неприятен момент, и респективно, може да се каже, че като цяло бременността ми беше приятно изживяване, несмущавано или, да речем малко смущавано събитие!
Аз не обичам да съм бременна и не се прехласвам от състоянието си. За мен бременността е просто един етап, който трябва да премина. Когато усещам движенията на бебето, не спирам да си мисля как ли ще изглежда, какъв ли ще е живота ни... Раждането е друго нещо. Може да боли, може да е трудно, но си заслужава всеки изстрадан миг. Всичко започва след това, а не преди.
И за мен бе така.
През бременността си нямах проблеми, но определено ми се стори цяла вечност. Иначе всички наистина много ме глезеха, но не мисля че нещата са се променили кой знае колко и след бременността. Иначе както е писала и една друга мама - раждането не е нищо страшно. Целия свят от там е излязъл
... как бихте описали бременността,раждането-с една дума ...
Имах много лека бременност без никакви физически неразположения и леко раждане.
Едната дума, с която ще ги опиша обаче е - Кошмар
Какво най-ви хареса и какво не ...
Хареса ми само резултата
И двата пъти бях много щастлива,че съм бременна и всички около мен го забелязваха 
Раждането не е толкова страшно-мига когато бебето проплаче и ти го видиш за първи път е най-прекрасния миг
Раждането не е толкова страшно-мига когато бебето проплаче и ти го видиш за първи път е най-прекрасния миг
С първите си 2 бременности съм нямала никакви проблеми,но третата.....докторът ме посъветва да махна бебето заради скъсена шийка и опасност да загубя бебето.
Бременността ми беше желана и реших да рискувам.Лежах повече,движих се по малко....Броях всеки ден,всяка седмица,всеки месец.Много искахме малкото човече!!!
Беше ме много страх да не загубя бебето,но благодарение на съпруга ми и децата се справих.
Сега имаме прекрасна дъщеря,която ни радва всичките
Бременността ми беше желана и реших да рискувам.Лежах повече,движих се по малко....Броях всеки ден,всяка седмица,всеки месец.Много искахме малкото човече!!!
Беше ме много страх да не загубя бебето,но благодарение на съпруга ми и децата се справих.
Сега имаме прекрасна дъщеря,която ни радва всичките
Бременността- най-хубавите 9 месеца през живота ми.
Раждането- най-върховният момент в живота ми.
Раждането- най-върховният момент в живота ми.
И аз ги усетих така
Забременях съвсем съзнателно и планирано, смятах че мноооого съм видяла и преживяла преди това
Не вярвах че има нещо, което така да преобърне и осмисли наново живота ми, докато не се случи.
Ами... Бременността е приключение. И... доброволно ... отдаване на заем, предаване в чужда власт, изобщо - отказване от собственото си тяло. Всъщност е доброволно приемане на паразит в тялото (до колкото чужд организъм, развиващ се в дадено тяло, зависещ изцяло от него и не подпомагащ жизнените функции на основния организъм (тогава е симбиоза) доста точно отговаря на понятието паразит).
Раждането - родих с операция. Нищо особено. Аз само си лежах, други вършеха работата. От мен се искаше само да се явя на място.
Бебето - ами... приключение. И оправдание за всички детински постъпки, които иначе ми е... хм, неудобно да осъществя. (да се люлея на детска люлка, например, или да се пързалям по пързалката.)
Раждането - родих с операция. Нищо особено. Аз само си лежах, други вършеха работата. От мен се искаше само да се явя на място.
Бебето - ами... приключение. И оправдание за всички детински постъпки, които иначе ми е... хм, неудобно да осъществя. (да се люлея на детска люлка, например, или да се пързалям по пързалката.)
Ами аз споделям мнението на Nikol. Нямах никакви проблеми нито първият път, нито сега. Първото ми раждане беше общо взето леко, надявам се и това да е такова. Обаче въпреки това, състоянието "бременност" никак, ама наистина никак не ми харесва. Просто стискам зъби и търпя заради бебето. Нямам търпение да свърши и да си заживея отново нормално - чувствам се като че ли съм на заточение.