Не виждам къде е проблема,когато казах на родителите си,че приятелят ми(вече настоящият ми съпруг )ни е почти 17год.разликата,майка ми каза следното:
"Ти гледай да си щастлива с него и да те уважава,а не някой ,който да ти удари два шамара и да ти каже гледай си детето"
И до ден днешен съм щастлива и много се обичаме(да чукна на дърво),та не виждам,къде е проблема
"Ти гледай да си щастлива с него и да те уважава,а не някой ,който да ти удари два шамара и да ти каже гледай си детето"
И до ден днешен съм щастлива и много се обичаме(да чукна на дърво),та не виждам,къде е проблема
Чудесно, случила си на мъж. И изхождаш от своята позиция, нормално.
Обратният пример- моя приятелка се омъжи за 23 години по- възрастен мъж, с две деца, голямото е само 2 години по- малко от мащехата си. Прекрасно за сапунен сериал
Жената му роди още двама сина в период от 2 години, заедно издържаха и големите му деца, и в един момент гордият татко си намери нова жена, този път близо 30 години по- млада от него...Аз винаги бих изхождала от това, не от твоята щастлива история, понеже съм съпреживяла много от случилото се с приятелката ми, а не с теб
Шегувам се 
иначе - няма лошо, ако имам щерка, не бих я спряла, както по-горе се каза - щом може да се разпише без мен - какво дете? за страдане - може и да страдам, ама кой ме пита? всеки носи отговорност за своя си живот, от един момент нататък. пък и идеята да ме черпят околосветско пътешествие никак не е лоша... 
