Азаф, именно - и аз това казвам. За себе си съм решила кой е оптималния вариант, за другите - не коментирам и приемам, че и те са направили същото.
- Публикувана: 17 юли 2008, 17:08 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2008, 02:01 ч.
жена ми не иска трето дете...
Абе то бременността и раждането на трето - както и да е.
Ама гледането...
Дори другите две да са на градина или училище, вечер пак ще е тежко.
Майката трябва май само да си седи вкъщи и да си гледа децата.
А бащата какво - пак ще си бачка и живее както преди!
Има някои жени, на които това им харесва, но има някои, които имат други цели. Това е.
Ама гледането...
Дори другите две да са на градина или училище, вечер пак ще е тежко.
Майката трябва май само да си седи вкъщи и да си гледа децата.
А бащата какво - пак ще си бачка и живее както преди!
Има някои жени, на които това им харесва, но има някои, които имат други цели. Това е.
Абе то бременността и раждането на трето - както и да е.
Ама гледането...
...
Ама гледането...
...
Ами, зависи. На мен частта с бременеенето и раждането ми се вижда най-трудна.
А и подобни неща с промяната в живота на майката или с безотговорността на бащата аз не ги разбирам. Моят живот не се е променил драстично (единствено, първите 1-2 г. ми беше "по-нанагорно", а сега не мога да си правя 100%-ови планове, без да отчитам, че имам деца). Животът на мъжа ми се промени точно, колкото и моя - той също е родител на нашите деца, все пак.
Още 1 дете няма да ни промени драстично начина на живот - единствено ще трябва да си съобразявам малко повече служебните пътувания...
Цитат
да ощастливя някой непознат за 3/4 от секундата. Не си заслужава усилията просто - нищо лично.
доста е елементарно това разсъждение. Аз се радвам и на малките неща в живота ми.
Рени
Цитат
Що за глупост?!
А бащата какво - пак ще си бачка и живее както преди!
Има някои жени, на които това им харесва, но има някои, които имат други цели. Това е.
Има някои жени, на които това им харесва, но има някои, които имат други цели. Това е.
Цитат
Жулиет, след толкова много изказани отговори до какъв извод стигна за самия себе си?
хм.... аз за себе си знам, че искам трето дете и това е... може футбол да не ритат, ама виж - художествена гимнастика, ансамбълче...
само не мога да се начудя на тези жени дето не искат и да чуят за второ, пък и за първо дете...
иначе моята половинка е страхотна майка, даже мисля, че това й е призванието... ще чакам... удобния момент... да сме живи и здрави...
... само не мога да се начудя на тези жени дето не искат и да чуят за второ, пък и за първо дете ...
Ами ходи всеки месец по 1-2 пъти да те пребъркват, да те бодат за кръв, носи 10 кила торба, от която имаш чувството, че костите ти ще се спраскат всеки момент, накрая иди да те изкормят и ще се начудиш ...
Успех все пак.
... само не мога да се начудя на тези жени дето не искат и да чуят за второ, пък и за първо дете ...
Ами ходи всеки месец по 1-2 пъти да те пребъркват, да те бодат за кръв, ...
чак пък, чак пък...
Цитат
да ощастливя някой непознат за 3/4 от секундата. Не си заслужава усилията просто - нищо лично.
доста е елементарно това разсъждение. Аз се радвам и на малките неща в живота ми.
Само дето това не е малко нещо, поне за мен. Може и елементарно да е - де да знам, сигурно съм елементарна, но каквото повикало - такова се обадило.
Чак пък, ама на 2 седмици ходех на преглед, а кръв веднъж месечно, до следващия месец едва ръцете ми възвръщаха нормалния си вид, иначе посиняваха от китките до лакътя, а вената вътре накрая ми стана като въже, отгоре всичко червено, ръката изтръпнала и не можех да я движа.
Да, изглеждах и сега изглеждам по-млада, но бременеенето беше тежко, раждането ужасно (преждевременно), след това живях в напрежение за детето (застрашено от много увреждания) ... сега съм по-спокойна, но наистина се чувствам премазана.
Какво ли би станало след още едно (две) раждания.
Ако беше преди 5-6 години, може би щеше да е различно.Та едно е да родиш на 28-30, друго е на 35-40.
Обожавам дъщеря си, тя е най-голямото, единствено щастие в живота ми и ми е напълно достатъчна.
Към това добавям: родих на 37 (възрастта на жената на автора), сега 4 години след раждане мога да кажа МОМИЧЕТА ВЪЗРАСТТА Е МНОГО, МНОГО ВАЖНА.
Съгласна съм.
Съпругът ми също иска трето дете, казала съм му, че ще помисля, но ако до 35 години не се реша / сега съм на 32 /, забравяме за идеята.
Към това добавям: родих на 37 (възрастта на жената на автора), сега 4 години след раждане мога да кажа МОМИЧЕТА ВЪЗРАСТТА Е МНОГО, МНОГО ВАЖНА.
Съгласна съм.
Съпругът ми също иска трето дете, казала съм му, че ще помисля, но ако до 35 години не се реша / сега съм на 32 /, забравяме за идеята.
И аз съм съгласна с вас.
Желая ви много щастие!