Хиперактивност с дефицит на концентрация

  • 207 768
  • 1 095
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 199
Мили родители,който Ви насочва към тази абсолютна пародия на специалисти -не вярвайте!!! #2gunfireПреди 3 години участвахме в програма за диагностициране проблема на нашата дъщеря,която беше на три годинки.Искам да кажа,че чакахме два месеца докато дойде нашият ред,попълнихме купища документи удостоверяващи,че сме здравноосигурени и т.н.Дойде заветният ден и отидохме!По програма 15 дни трябваше да се работи с детето-5 дни с психолог,5 дни с логопед и 5 дни да вкарат детето в група с деца за да проследят нейните реакции.Три дни ходихме в клиниката,3-часа психоложка се занимаваше с детето и след това казаха,че поради липсата на говор от нейна страна,те са готови с диагнозата.Събраха се три вещици да ми изказват СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ за това че детето ми страдало от АУТИЗЪМ.Костваше ми една година обикаляне по доценти,психолози и т.н.,които единодушно ми казаха хиперактивност с дефицит на концентрацията получена вследтвие на стрес (на 2.6 год.претърпяхме операция с местна упойка на едното оченце-по решение на други СПЕЦИАЛИСТИ в Александровска болница).Детето ми пищя през цялото време на операцията,а тия гадове дори не ме пуснаха в операционната поне да съм до нея.След това повече от половин година казваше само "помощ".А тия от СВ.Никола такива глупости ми писали в експертизата че да се хванеш за главата.С ходенето напред назад се оказа,че тази диагноза била практика-щото е най-лесно!

# 301
  • Мнения: 485
Моите уважения, oddy, но едва ли вследствие на стрес може да се получи хиперактивност с дефицит на концентрацията. Все още не са проучени добре  и открити причините за възникването му, но стреса не се спряга като възможна такава.

# 302
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 146
Зара, но пък не е нормално, лекари да вземат дете и при манипулация или операция да не е спокойно. До ден днешен си спомням ужаса с който ме бяха взели 3-4 годишна и ми драха сливиците. Пълната упойка в такива моменти е решение според мен , както и оперираха малкият ми син с такава. 

# 303
  • Мнения: 485
Дороти,не съм коментирала лекарската намеса, която явно е била стрес не само за детето,а и за майка му. Коментирах само причините за хиперкинетичния синдром.
Освен това отдавна се каня да коментирам и формулировката на темата: "Хиперактивност с дефицит на концентрация". По-правилно е да е "Хиперактивност с дефицит на вниманието", защото концентрацията е просто една от характеристиките на вниманието, но не го изчерпва. Не по- малко важни са устойчивостта и превключваемостта му. Не че това ще промени темата, но все пак е важно да се знае.

# 304
  • Мнения: 3 504
Може много да спорим и да коментираме.
Но аз също си мисля, че един стрес може да промени и повлияе на детето.
Все си мисля, че и Гери е претърпяла стрес още по време на яслите, когато лятото имаше дежурни ясли, не в твоите, а отиваш в друга ясла. Други г-жи и лелки, където Гери ревеше и се дърпаше, тръшкаше по земята и не искаше да ходи там, а в другата си - нейната ясла нямаше такова нещо.
Лелките бяха много бойни, на възраст, едрички, с ръце на кръста. Един месец беше там, след това, детето започна да се променя, спря да говори и думичките които казваше - като за нейната възраст около година и половина. Промени се.....
Или се е отключило явно бъдещия ни проблем, или просто там така тежко го е преживяла..

За това казвам, че е спорен момент.
За мен хиперактивността е - буйно дете, концентрацията - че не фокусира вниманието си в границите на нормалното - като "нормалните" деца.

# 305
  • София
  • Мнения: 4 412
Аз също мисля, че стреса оказва влияние. Дъщеря ми в продължение на 7-8 месеца след изписването от родилния дом беше на рехабилитация в клиниката по ДЦП, всеки ден по 2 пъти в най-активното за бебето време. Определено в интервала 4 - 8 месец се промени и съм сигурна, че една от причините е принудителното държане в определена поза. Познавам и други деца, които прохождат нормално и не спират да тичат след рехабилитациите. Аз не отричам рехабилицията по Войта, предполагам, че след като е препоръчана от лекарите е полезна, но работата с детето трябва да продължи и след това. Между 1 и 2,5  години беше като подплашена, което външно изглеждаше, че само тича, като стигне препятствие се отказва  и нищо не изпълнява. Мисля, че и понаместват понятията, но не стана без помощ от специалисти.

Последна редакция: нд, 10 юни 2007, 19:38 от tigonew

# 306
  • Мнения: 11 512
Стресът отключва синдрома. Не причинява. То си го има.
Така беше и при дъщеря ми - раждането на брат и, почването на детска градина, заминаването на баба и и смъртта на чичо, всичко това в рамките на 2 месеца.

# 307
  • София
  • Мнения: 4 412
Аз съм съгласна, че го отключва и детето е предразположено. Но никой не знае нервната му система колко може да понесе. Просто си мисля, че трябва повече да се говори за стреса при малките. Пищенето в детската ясла и отказа на детето да прави определени неща не е безобидно. Много е трудна, поне за мен, границата къде е налагане, глезене или нервната система е към края на възможностите си.

# 308
  • Мнения: 11 512
Освен това отдавна се каня да коментирам и формулировката на темата: "Хиперактивност с дефицит на концентрация". По-правилно е да е "Хиперактивност с дефицит на вниманието", защото концентрацията е просто една от характеристиките на вниманието, но не го изчерпва. Не по- малко важни са устойчивостта и превключваемостта му. Не че това ще промени темата, но все пак е важно да се знае.

Много си права за грешката в заглавието.  Peace
Когато започнах темата, все още нямах дори идея как може този синдром да се казва на български. Първо се сблъсках с него на немски и ми беше изключително трудно въобще да свикна с диагнози, състояние на детето и тн.
Дори по-правилно би било Свръхактивности и липса на внимание. Ако сте съгласни, можем да помолим Йоси или Мая да го оправят?

# 309
  • Мнения: 4 587
Аз съм чел всички постинги, но не съм писал (не може да бъде!)
Може ли да правя предложение? Например да бъде променено така,
както се използва в литературата и медицината като диагноза.
Съображението ми е това, че така ще го търсят с Гутълката
други родители. Мир вам.

# 310
  • Мнения: 485
Точно хиперактивност с дефицит на вниманието е терминът.

# 311
  • Мнения: 3 504
Вълчо, може и самата дума "хиперактивност" да е ключава за Гугълката и да си излиза дори с промененото име, но щом има хиперактивност.. нета ще го прочета и свърже, ще го даде за вариант .. на това което търсиш.

# 312
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 969
Тъй-като в момента част от лекциите ми са за този проблем, бих искала да добавя ( може някъде да сте го споменали), че истинските причини за заболяването не са напълно ясни. Може да от по-скъсените нерви в мозъка, може да се прояви след удряне на главата, но и при определен начин на живот и отглеждане на детето. ( което не значи, че всички родители на такива деца са лоши). Може и при стрес, когато се нарушава създаденият режим ( примерно детето е свикнало и знае, че сега ще прави това, след половин час друго нещо и т.н. ).

Има и друга форма: ADD, когато хиперактивноста липсва. Среща се предимно сред момиченца.

Интересно ми е как се процедира с тези деца в училище ( от професионална гледна точка ) и то най-вече в България ( и не само  ) .

# 313
  • Мнения: 474
дааа,при нас липсва хиперактивност имаме дефицит на внимание и дислекция тази година свършихме първи клас,работим с логопед три пъти седмично,и веднъж седмично с психолог.Йоанна завърши първи клас с успех  добър,трудно си задържа вниманието при писане и смятане и за кратко време,за четене не ми се говори просто Mr. Green Embarassedно трябва да работим и да вървим напред трудно е нооооооооо..................

# 314
  • Мнения: 11 512
Kalinka, ти знаеш къде сме.
При нас зависи от родителите. Можеш да си поискаш интеграционен учител. Може да минеш без и да разчиташ на благоразумието на учителя водещ класа. Можеш да си поискаш домашна помощ от Отдел Просвета (тукашния еквивалент).
Ние сме само с домашна помощ. Учителката е доволна, защото Мирел се справя много добре, но иска все повече и повече информация. Пада си малко над средното ниво интелигентност и и става скучно като почне да повтаря за недоразбралите, става в час, разхожда се, закача другите деца, драска по чиновете, тича по коридорите.
Това не е всеки ден, но все още се случва. Добре поне, че даскалицата е разбрана, та се старае в това отношение.
Иначе в къщи е невероятно променена - пораснала, сериозна, отговорна.
Имам чувството, че сред многото деца се превръща в клоун и не може да си събере целостта.

Общи условия

Активация на акаунт