Хиперактивност с дефицит на концентрация

  Здравейте, случайно попаднах на тази полемика, но като майка на дете с Хиперкитетичен синдром бих искала да Ви споделя своя опит. Синът ми е вече почти на 11 години и в момента е в 4-ти клас в масовото училище. Като чета целия материал, си спомням ада, през който преминахме.Роди се нормално,проходи на 11 месеца и от тогава настъпи хаос в къщи.Имам и по-голям син, но за разлика от малкия, беше много спокойно дете. Все едно детето ми беще хванато от зъл дух - белите бяха нещо нормално за него. Мислех, че е въпрос на темперамент и той си е палаво дете. С това свиквахме, но най-голямото ми притеснение беше това, че не може да говори.На 2 години и половина тръгна на ясла, а на 3 - на детска градина. Все се надявах, че ще проговори и няма да е различен. На 4 години казваше само десетина думи. Тогава случайно попаднахме на лекар, който ме насочи към детски и фамилен психотерапевт - д-р Нина Николова в Сливен/ ние сме от Сливен/. Веднага ни насочи към психолог и логопед. Диагнозата, която му поставиха бе Хиперкинетичен синдром с дефицит на вниманието, моторна алалия - увреден говорен център на Брок, увреден фонематичен слух, трудности в произнасянето на звукове, трудно подвижен език. Нямаше умствена изостаналост - интелектът страдаше вторично, в резултат на всички увреждания.Изписаха му Пирамен, който пи в продължение на 4-5 месеца и го спряхме. Започнахме да посещаваме всяка седмица логопеда /в началото по 2 пъти, после 1 път/ и психолога 1 път. На всеки 2 седмици бяхме на преглед при д-р Николова. Цялото ми семейство бе подложено на фамилна терапия. Всичко това продължи до 8 годинки на детето. Не е лесно да учиш детето си да говори - от всеки звук до образуването на думички. На 6 години започнахме обучение по символно знакова система Макетон с цел развитие на фината моторика. Тръгна на училище на 5 години и половина. Две години посещаваше подготвителен клас. През първата година в училище се учеше да говори , но основната цел бе да се научи да седи мирно на едно място 30 минути - нещо изключително трудно за едно хиперактивно дете. Но през тази година, благодарение на екипната работа с логопеда, психолога, психотерапевта и мен, синът ми постепенно започна да казва думички, научи цялата азбука и цифрите от 0 до 9. На 6 години продължи в подготвителния клас. Установи се, че има фонетична дизлексия, дизкалкулация и дизлексия. Работата продължи със специалистите. Тръгна нормално в първи клас. Реших, че синът ми трябва да се научи на по-голяма самостоятелност и независимост - дадох го в училище, което в града ни се слави с големи постижения. Голямо разочорование. Учителката не искаше да приеме различно дете с проблеми в поведението, говора и всички други проблеми, свързани с хиперкинетичния синдром. За да не го стресирам, изкара първи клас в това училище с категоричната присъда на учителката - никога няма да се научи да чете, да смята и пр. Във втори клас го прехвърлих в друго училище - не ми отпускаха Ресурсен учител - няма ТЕЛК. Благодарение на усилията на новата учителка и това, че децата приеха много добре детето ми, в края на втори клас той се научи да чете,без да срича, научи се да смята, да преписва текстове. В трети клас преодоля доста от проблемите в ученето - дизграфията, дислексията. Може да прави диктовки, макар и по-бавно от другите деца. Трудно му е с предметите, където има разказване - Човек и природа и Човек и общество - това е свързано с късното проговаряне и нарушенията в абстрактно-логическото мислене. Като проблем си остана дизкалкулацията. През тази учебна година - вече в 4-ти клас, след като се разреши деца без ТЕЛК, а само с удостоверение от психиатъра, психологично и логопедично обследване - след молба до РИО на МОН и явяване на комисия, му бе отпуснат ресурсен учител. Медикаментозно лечение почти не му е предписвано.Пил е Пирамен в началото за 4-5 месеца и по-късно, когато тръгна в първи клас - за 4 месеца. Изписваха му Риталин, но поради факта, че е амфитамин и е забранена употрабата му в България, не можахме да го доставим и работата продължи с много упражнения  и занимания всеки ден. Не е лесно да имаш дете с увреждане -  с много голяма болка и разочорования е свързано, с много непосилен труд, с много строгост и дисциплина, но резултати се постигат. Така,че не се отчайвайте. Сега се опитвам да вляза във връзка с органицазии на родители, които да работят с МОН с цел облекчаване на учебните програми и планове, както и въвеждане на алтернативни такива за деца с увреждания и специфични образователни проблеми. За съжаление в България все още няма организации на родителите, които да защитават децата си от глупостите на министерства и ведомства. Ако имате такава информация, моля да ми я посочите.

  Здравейте всички. Благодаря за бързите отговори. Разбирам, че не съм сама и всички можем да работим за децата си . Член съм на Дружеството на родителите на деца с физически, умствени и сензорни увреждания "Св.Стилиян Детепазител" Сливен към Дневен център за деца и лица с физически, умствени и сензорни увреждания в Сливен. През 2002 г. участвах в обучение на родители, чийто деца са с увреждания. През 2005 г. участвах като родител в група от родители на деца с увреждания в арттерапевтични сесии по проект към Фондация "Филаделфия". Убедена съм, че ние родителите трябва да участваме м различни терапии - групови, фамилни, арттерапии и др., с цел да лекуваме себе си от вината , която чувстваме, от депресиите си. За съжаление повечето деца посецават центъра и родителите не се интересуват от образование, учебни програми и планове. През 2005 и 2006 година писах няколко пъти до МОН по въпроси, свързани с обучението и образованието на децата с хронични заболявания и образователни потребности. Бих искала организация на родители, съвместно с адвокати да отстояваме правата на децата си - в края на краищата те не са опитни зайчета. Обмислям да пиша отново във връзка с предстоящите матури след четвърти клас - никой все още не знае как ще се провеждат те и как трябва да бъдат изпитвани децата с проблеми. През м. ноември участвах в национална конференция по училищна психология. За съжаление всичко са само приказки. Ако някой може да ми помогне, се обръщам с молба за помощ - трябва ми информация за генетично заболяване - ринг на 22 хромозома. Във връзка съм с майка от София, чието момченце е с такова заболяване - на 6 годинки е и не може да говори. Има и хиперактивност. От три години посещава логопедична детска градина в София, но няма напредък. След нова година им предстои по 3 пъти седмично да започнат обучение при логопед, а напролет пълно обследване в Медицинска академия. Майката няма представа какво е заболяването - какви перспективи има детето, дали ще проговори - рядко срещано е. Но ние като майки трябва да я подкрепим. Ако имате някаква информация пишете ми на имейл адреса ми : radka_sl@abv.bg
                                                                                       Радка Сиренкова

  В Сливен няма дете с това заболяване - чрез дружеството поисках информация дали имаме дете с такова заболяване, за да мога да се свържа с майката, но няма. Единственото, което са ми обещали е да ми дадат "Медицинска генетика", за да се запозная от там със заболяването . Дадоха ми и адрес на главен асистент  към Медицинския институт в Стара Загора, който е свързан с преподаването по генетика и е лекар. За сега обаче не знам дали мога по неофициален път да се обърна към него с молба да ни помогне, след като в България всичко е користно. Надявам се от София да ми се обадят по линия на една НПО и оттам също да получим информация.

                                                                                РадкаD