Колко от вас са били унижавани?!

...Мислех, че мога да разкажа какво ми се случи, но се оказа, че вече не помня много...Или не искам да помня. Може би наистина мозъкът блокира неприятните преживявания.
...Осъдиха го на смърт и изпълниха присъдата./1984 год./

Опит за изнасилване, в който явно младежът беше неопитен и моето говорене в заповедна форма и твърд тон (не знам откъде ги извадих) му подейства... Родителите ми не знаят (бях на 17), казах тогава само на гаджето, който не ми повярва...
Инак унижение/тормоз.... не искам да си спомням подробности.

Въпреки, че не си написала историята, тръпки ме побиха...

Отбелязах в анкетата. Не ми се спомня за да разказвам.
резултатите са ужасяващш.

Имам много стари спомени от детството, когато веднъж бях в болница в детското отделение, била съм може би 10-годишна. Всички деца там бяхме с бронхопневмонии. Там имаше едно момче, което биеше всички деца наред. Ей така, за кеф и разнообразие и защото няма какво друго да прави. Висок и много як за възрастта си, около 13-14 г. Ако някой се осмелеше да се оплаче, то биваше пребиван яко още веднъж. Никой от целия медицински персонал не обръщаха внимание на синините по децата. Не остана дете, което да не е било бито от него. Дори ако някой спи, той беше в състояние с един юмрук в гърба или в главата да го събуди. Това му беше развлечението. Как пък никой от възрастните не попита някое от децата - защо имаш синини навсякъде, или защо окото ти е синьо, това поне се виждаше от пръв поглед. Беше ни наплашил, че ако се оплачем на някого, ще ни убие. И ние му вярвахме, че ще го направи и се страхувахме от него. Дори на родителите си никой не каза, така беше наплашил всички. На въпросите им се отговаряше стандартно - паднах сам, ударих се сам без да искам и т.н. Никой не посмя да се оплаче от малкия изрод. Но пък и никой от родителите не се сети да попита персонала от къде са тези синини. За това изобщо нямам обяснение. Тогава за първи пък разбрах колко силен и обсебващ може да бъде страхът. По някое време ме изписаха и си отдъхнах. Чак след 1 година обаче можах да кажа на майка ми от какво са ми били синините по гърба и краката.
Не си представям какво ли е станало от него сега, щом още като дете беше такъв насилник. Много се надявам да си е получил някъде заслуженото.

Не,Анджелина, става въпрос за сексуален тормоз на деца от по-големи деца.

Гласувах в анкетата, била съм обект на насилие, но това не е променило отношението ми към смъртното наказание - против съм.

Запис.Тъжна тема. 

Резултатите от гласуването са плачевни, но не и учудващи за мен. До тук виждам 35 изнасилени и 64, които не са подали оплакване. Защо ли...

Ужасява ме тази тема, по-точно реалността, описана в нея.
На мен не ми се е случвало, да чукна на дърво, сега като се сетя обаче - братовчед ми го биха на два пъти; веднъж на Славейков и веднъж във входа на кооперацията му. Нито е носил много пари, нито е правил нещо някому - просто е слаб, видял им се е лесна плячка.

Моята история е потресаваща. Колко пъти съм била изнасилвана от един и същи човек просто ме е страх да се върна на зад и да си спомня. Много пъти съм яла бой, изнасилвана и малтретирана и заплашвана и това ми се отрази зле на психиката макар че минаха около 5 години аз все още сънувам кошмарните дни който съм преживяла. Но благодарение на Господ малко по малко се опитвам да забравя това нещастие. А най ужасяващото беше като разбрах че ме е записал с телефона до като съм пищяла изнасилвана и бита и пускал на цял квартал да слуша. Цялата треперя като се сещам за това и се извинявам за несвързаните думи ама така се получава защото искам да напиша много неща на веднъж и се стъписах тотално вече. Но да ви кажа че Господ го наказа за гаврите му с мен. Разбрах че го е ритнал кон по мъжкото му достойнство и сега не може да има деца. Извинявам се ако съм ви отегчила но малко ми олекна като споделих.

Аз съм една от тези 64. Защо не съм го направила? В едни от случаите, защото беше срещу баща ми и нито съм знаела към кого да се обърна, нито имаше много места, които да ти помогнат. .
В другите случаи, защото действието се развиваше в едно малко село, където всички са хора на дадената личност. Пак там пребиха майка ми в собственият ни двор, имаше статия с нея в Нощен Труд, медицинско, заведено дело....и тя получи след време отговор, че тя е пребила даденото лице, а не то нея.

Като се сетя за всичко това и все едно всичко се повтаря в душата ми и дори и да съм на 2300 км, все едно съм там. По-добре да не мисля....

Нямам думи...  Дано наистина ти е олекнало, поне мъничко...

Очаквах подобни резултати,но не очаквах че толкова ще ме заболи от това...Съжалявам!Аз своите случки отдавна съм ги преодоляла,а тук отново се сблъсках със реалният,голият ужас...

Ужас    Това, което пишете е много страшно!
Мис арк, и мен м побиха тръпки от това, което си написала!