- Публикувана: 17 юли 2008, 19:02 ч.
- Последно мнение: 19 авг. 2008, 18:35 ч.
Колко от вас са били унижавани?!
Имала съм няколко срещи с онези, опипващите. Чувство на безсилие е ужасно, а ще по-ужасно е, че хората отстрани стоят и гледат, че някои се хилят даже. Понеже все е ставало в тълпа, аз просто се премествах и от далеч хвърлях кръвнишки погледи на субекта. Няма що, разбила съм им сърцата. 
Веднъж обаче побяснях много. И то не заради нещастника, а точно заради хората, които се подхилкваха. Не знам как събрах кураж и сила, но щом вратата на автобуса се отвори на спирка, го подхванах и го изритах. Падна на спирката, говедото му с говедо. И знаете ли какво? Почувствах се добре.
Като дете също съм преживяла голям тормоз - от страна на съучениците ми. Преместихме се от София в едно село. На децата не им харесваше, че не съм като тях - говорех различно и въобще, бях различна. Всеки божи ден бях обиждана, ритана, бита, скубана, заплашвана... Защо? Защото съм била софиянка. И така няколко години. Бях ужасно наплашена. Учителите знаеха, но не предприеха нищо. Беше ме срам да кажа на нашите, исках да съм друга, да съм смела (като героите в книгите
). Ужасявах се всеки ден, че часовете свършват, защото знаех - пак ще ме чакат отвън. Ужасявах се, че ще трябва да ходя на събрания, бригади, празници - те винаги бяха там и винаги ме причакваха на път за вкъщи.
Един ден побеснях и набих най-лошото момче. Не знам как - аз бях най-дребната в класа, а той си беше едро, селско момче. Оставиха ме на мира. След години ми се извиниха, всичките. Дойдоха и се извиниха.
Пардон, разплаках се. Още ми е страшно и мъчно, още не мога да разбера защо бяха толкова жестоки и зли тези деца.
Затова пък сега в сърцето ми има много обич и разбиране към различните хора. В каквото и да е тяхното различие - недъг, болест, близнат бретон или собствено мнение.
Много тежка тема.
Веднъж обаче побяснях много. И то не заради нещастника, а точно заради хората, които се подхилкваха. Не знам как събрах кураж и сила, но щом вратата на автобуса се отвори на спирка, го подхванах и го изритах. Падна на спирката, говедото му с говедо. И знаете ли какво? Почувствах се добре.
Като дете също съм преживяла голям тормоз - от страна на съучениците ми. Преместихме се от София в едно село. На децата не им харесваше, че не съм като тях - говорех различно и въобще, бях различна. Всеки божи ден бях обиждана, ритана, бита, скубана, заплашвана... Защо? Защото съм била софиянка. И така няколко години. Бях ужасно наплашена. Учителите знаеха, но не предприеха нищо. Беше ме срам да кажа на нашите, исках да съм друга, да съм смела (като героите в книгите
). Ужасявах се всеки ден, че часовете свършват, защото знаех - пак ще ме чакат отвън. Ужасявах се, че ще трябва да ходя на събрания, бригади, празници - те винаги бяха там и винаги ме причакваха на път за вкъщи. Един ден побеснях и набих най-лошото момче. Не знам как - аз бях най-дребната в класа, а той си беше едро, селско момче. Оставиха ме на мира. След години ми се извиниха, всичките. Дойдоха и се извиниха.
Пардон, разплаках се. Още ми е страшно и мъчно, още не мога да разбера защо бяха толкова жестоки и зли тези деца.
Затова пък сега в сърцето ми има много обич и разбиране към различните хора. В каквото и да е тяхното различие - недъг, болест, близнат бретон или собствено мнение.
Много тежка тема.
Аз за опипване не съм правила друго освен отместване, то общо взето толкова недоумявах, че не се и сещах, че мога да направя друго.
А ти си постъпила както трябва. И единия, и другия път. Евалла, момиче.
Мен два-три месеца си ми викаха зубър (не беше вярно), подиграваха ми се за разни физически неща. Веднъж в шести клас ми спретнаха ситуация а ла "Плашилото", на опитното поле. Аз обаче верно бях много отнесена, някак си не достигаха до мен. Иначе да ме бият не смееха, щото бях едричка и бях окютала веднъж двама нападатели.
Различието плаши, нямам обяснение защо. Ксенофобия му думат. Хората се страхуват,
защото не знаят какво да очакват от непознатото, сварва ги неподготвени.
И ние си имахме софиянче в седми клас, кой знае защо интернирани от София в Делиормана.
То си беше различно, откъдето и да го погледнеш. Рижаворус, пък с тъмнокафяви очи, вежди
и мигли. Да не говорим, че ние, 42-мата бяхме прабългари, с черни и тъмнокестеняви коси.
Веднъж момчето по руски спомена за суфикс "ы". И си остана Суфикса. Чак след 5 години разбрах, че наистина има такова нещо като суфикс.
Говореше различно, имаше хубав химикал, майка му бе някак по-красива, не работеше.
Абе всичко бе невиждано.
Веднъж ме покани у тях, баща му беше фелдшер или лекар, и ме почерпи с компот от ягоди.
До тогава не знаехме, че компоти могат да се правят от нещо друго, освен от череши.
Бих му се извинил, но не съм го виждал от 1971г.
Днес имах повод да се сетя за още един вид тормоз, за който никой не държи сметка.
Отнощението на родителите на здрави деца към болните и техните родители.
Много хора не знаят, че синдром на Даун, аутизъм, диабет и ДЦП епилепсия не са заразни неща.
Реплики от рода на Ела, ама без детето, да не го гледат децата.
Не води детето си на тая площадка, гнус ни е да го гледаме. Изумен съм.
Децата възприемат съвсем естествено различните си другарчета,
има такива детски градини със смесени групи. Три деца с по две прави крачета, едно с
едно право и едно криво, едно на количка и едно неговорещо и едно, което понякога припада. А за родители е трудно. Що?
А също и отношението на служители, когато си търсиш или поискваш някакво законно право на детето си. То едно, че за да си го търсиш, трябва да си информиран, наче никой няма да ти
каже ей, ела тук, пусни си една молба, полага ти се това и това. Гледат те като лентяй,
живеещ от двойните детски добавки на недъгавото си дете. За една кирилива винетка те
правят на маймуна, и ти си в поза партер, да доказваш, по кой параграф, член, алинея, имаш
право на това и това. И като излезе социалната по тВ и канто каже ние им даваме ОООсем лева
за това, Ооосем лева за онова, сякаш казва осемстотин. Има такива куриози при еднакви условия в два окръга дават за нещо някакво сума, в други два не дават. Налагаше се да си разменяме
факсове с решения на социалните от едни социални до други.
защото не знаят какво да очакват от непознатото, сварва ги неподготвени.
И ние си имахме софиянче в седми клас, кой знае защо интернирани от София в Делиормана.
То си беше различно, откъдето и да го погледнеш. Рижаворус, пък с тъмнокафяви очи, вежди
и мигли. Да не говорим, че ние, 42-мата бяхме прабългари, с черни и тъмнокестеняви коси.
Веднъж момчето по руски спомена за суфикс "ы". И си остана Суфикса. Чак след 5 години разбрах, че наистина има такова нещо като суфикс.
Говореше различно, имаше хубав химикал, майка му бе някак по-красива, не работеше.
Абе всичко бе невиждано.
Веднъж ме покани у тях, баща му беше фелдшер или лекар, и ме почерпи с компот от ягоди.
До тогава не знаехме, че компоти могат да се правят от нещо друго, освен от череши.
Бих му се извинил, но не съм го виждал от 1971г.
Днес имах повод да се сетя за още един вид тормоз, за който никой не държи сметка.
Отнощението на родителите на здрави деца към болните и техните родители.
Много хора не знаят, че синдром на Даун, аутизъм, диабет и ДЦП епилепсия не са заразни неща.
Реплики от рода на Ела, ама без детето, да не го гледат децата.
Не води детето си на тая площадка, гнус ни е да го гледаме. Изумен съм.
Децата възприемат съвсем естествено различните си другарчета,
има такива детски градини със смесени групи. Три деца с по две прави крачета, едно с
едно право и едно криво, едно на количка и едно неговорещо и едно, което понякога припада. А за родители е трудно. Що?
А също и отношението на служители, когато си търсиш или поискваш някакво законно право на детето си. То едно, че за да си го търсиш, трябва да си информиран, наче никой няма да ти
каже ей, ела тук, пусни си една молба, полага ти се това и това. Гледат те като лентяй,
живеещ от двойните детски добавки на недъгавото си дете. За една кирилива винетка те
правят на маймуна, и ти си в поза партер, да доказваш, по кой параграф, член, алинея, имаш
право на това и това. И като излезе социалната по тВ и канто каже ние им даваме ОООсем лева
за това, Ооосем лева за онова, сякаш казва осемстотин. Има такива куриози при еднакви условия в два окръга дават за нещо някакво сума, в други два не дават. Налагаше се да си разменяме
факсове с решения на социалните от едни социални до други.
Вълчо, не си прав. Децата не възприемат еднакво различните си другарчета. В нашия блок имаме дете със синдрома на Даун. Дъщеря ми беше на 2, когато се преместихме. Детето, като я види- грейва, а нея я е страх. Не идва от нас- обяснявали сме, примери сме давали с филмчето "Мадагаскар", с "Мечо Пух"- как всичките животни са различни, а са приятели и се обичат. Ами не помага. Избягваме детето вече, че става по-неприятно. То тръгва към Калина, радва и се, а тя се плаши и бяга.
Януари месец бях в Шейново, имах кухо яйце. Това беше най-голямото унижение в живота ми 
.Сестрата се държеше с мен като парцал, боклук дошъл да прави 15 аборт по желание, не ми обясниха нищо, хвърлиха ми една нощница да се обличам и през цялото време с 2 пръста ме побутваше, по-бързо, че да не съм била единствена. Беше ми много тежко, не ми сложа пълна упойка, защото съм била "дебела" и щяло да им бъде тежко да ме местят, ще издържа и с местна. Беше ужасно, ако не бях в такова психическо състояние, никога не бих допуснала такова нещо, но диагнозата за мен беше шок, а детето беше желано и дълго чакано. Мразя ШЕЙНОВО!И сега плача при спомена.
Пред входа с 2 приятелки, седми и се хилим щастливо, на вън вече е тъмно, но ни бяха приели в гимназиите според желанията ни. Един седи на пейката срещу нас, не го познаваме, в тъмното успях да видя че лъска бастуна. Сбутахме се и стигнахме до вкъщи за по малко от 5 секунди, баща ми тръгна да го търси но не го намери.
Отново пред входа, със същата приятелка, вече е 23.00 лятото, тъмно е и си говорим, изпращам я до завоя и се връщам към входа, виждам, че между етажите стой и ме гледа един от кварталните изнасилвачи, всички го знаехме и се пазехме, като ме видя да приближавам почна да слиза по стълбите, вратата на мазето зееше страшно. Добре че чух, момчетата от блока се бяха събрали в детската градина, не ме интересуваше кои са и дали ги познавам, беж на там. Оказа се, че в една от компаниите е едно момче, семеен приятел, бая израстен, разказах му и 5 човека ме изпратиха до апартамента, баща ми се същиса, но нищо не попита, а момчетата тръгнаха да търсят оня. Вече не се сещам как се казваше, след 2 години го намериха удавен в язовира. Явно все пак някой го беше намерил. Иначе въпросния беше с десетина висящи дела.
Моя близка беше изнасилена във Варна от полицай. В този случай къде точно да подаде жалба?!
Мой близък прибиваше жена си редовно, дори пред децата. Идваше вкъщи с посинени очи и плачеха двете с майка ми. Много я обичам, радвам се че отърва и сега живее далече, щастливо с друг мъж.
.Сестрата се държеше с мен като парцал, боклук дошъл да прави 15 аборт по желание, не ми обясниха нищо, хвърлиха ми една нощница да се обличам и през цялото време с 2 пръста ме побутваше, по-бързо, че да не съм била единствена. Беше ми много тежко, не ми сложа пълна упойка, защото съм била "дебела" и щяло да им бъде тежко да ме местят, ще издържа и с местна. Беше ужасно, ако не бях в такова психическо състояние, никога не бих допуснала такова нещо, но диагнозата за мен беше шок, а детето беше желано и дълго чакано. Мразя ШЕЙНОВО!И сега плача при спомена.Пред входа с 2 приятелки, седми и се хилим щастливо, на вън вече е тъмно, но ни бяха приели в гимназиите според желанията ни. Един седи на пейката срещу нас, не го познаваме, в тъмното успях да видя че лъска бастуна. Сбутахме се и стигнахме до вкъщи за по малко от 5 секунди, баща ми тръгна да го търси но не го намери.
Отново пред входа, със същата приятелка, вече е 23.00 лятото, тъмно е и си говорим, изпращам я до завоя и се връщам към входа, виждам, че между етажите стой и ме гледа един от кварталните изнасилвачи, всички го знаехме и се пазехме, като ме видя да приближавам почна да слиза по стълбите, вратата на мазето зееше страшно. Добре че чух, момчетата от блока се бяха събрали в детската градина, не ме интересуваше кои са и дали ги познавам, беж на там. Оказа се, че в една от компаниите е едно момче, семеен приятел, бая израстен, разказах му и 5 човека ме изпратиха до апартамента, баща ми се същиса, но нищо не попита, а момчетата тръгнаха да търсят оня. Вече не се сещам как се казваше, след 2 години го намериха удавен в язовира. Явно все пак някой го беше намерил. Иначе въпросния беше с десетина висящи дела.
Моя близка беше изнасилена във Варна от полицай. В този случай къде точно да подаде жалба?!
Мой близък прибиваше жена си редовно, дори пред децата. Идваше вкъщи с посинени очи и плачеха двете с майка ми. Много я обичам, радвам се че отърва и сега живее далече, щастливо с друг мъж.
Да сте чували някой някога да си е отмъщавал. Нямам предвид чрез съда, а лично. Да знаете как някоя от жертвите е намирала адреса на извършителя и е измисляля хитър план за отмъщение? А вие, не искате ли да убивате? Не сте ли мислили, че можете да се превърнете, макар и години след случката, в по-силната страна и да отмъстите както трябва? 
Когато съм можела да въздействам на насилника по някакъв начин,за да не се опита отново,съм го правила...Имах един опит за изнасилване от един хлапак,който не само че не ме изнасили накрая,но и бягаше със сетни сили две спирки по-надолу,докато аз го догоних с такси 
...Искренно се надявам това да му е бил първи,и последен опит...Но имам тежки моменти,които още не са отмъстени...И ако някога ми попаднат в лапите въпросните хора,ще съжаляват адски много...На полицаи НЕ вярвам,и аз знам за изнасилвания от подобни,а един приятел така го бяха ритали,че му бяха счупили ребрата,и някое от тях му раздрало дроба,докато го водехме към Пирогов храчеше страшно много кръв,и не можеше да диша...Как оцеля,не знам,но наистина как да подадеш оплакване?! 
Децата могат да бъдат много жестоки. Лошото е, че в последно време забелязвам, че те дори го осъзнават и това им доставя огромно удоволствие. Тъжно, много тъжно.
Не ми се ще да си спомня за това... Но ако някой иска да запише детето си при госпожа Мария Георгиева в 4-то ОУ да бяга далеч! Нищо, че вида и е на мила жена... Същите тези родители ме срещат и сега из квартала, и не смеят да ме погледнат в очите, защото бяха зли, нагли и постъпиха подло!
При мен случките не са чак толкова страшни, сякаш винаги съм минавала метър.
В училище бях унижавана най-редовно от учителите пред целия клас. Баща ми беше международен шофьор и ни носеше много неща, които на времето не всеки можеше да си позволи. Учителите ме изнудваха татко да носи на тях разни неща, които разбира се не се заплащаха, а ако татко не изпълни поръчката - публично унижена. В 4 ти клас дори спрях да ходя на училище, не исках просто да срещам класната си. Толкова ме тормозеше. Бях пред изключване, но тя така или инече нямаше сметка да се разбира, защо точно не искам да хода на училище и сама потули нещата и все пак се върнах... Не смеех да кажа дори и на родителите си за психическия тормоз, който тази жена ми прилагаше.
Незнам колко голяма съм била, когато ме биха, защото се опитах да защита приятелка, която обарваха най брутално пред погледите на доста по голями хора от нас. Никой не каза нищо! Бях ритана като куче и обиждане, наричана с какви ли не думи.
Нещо, което пак няма да забравя и ме е боляло повече, дори и от тогава когато ме бита. Купувам в магазина семки. Бях пълна като дете. Та взимам аз семки и един глупак се изцепва "Свинете със семки ли ги хранат?" Не отговорих! Много плаках после. Това е човек, който и до ден днешен просто ненавиждам.
Години по-късно пак същия нещастник ме "отвлече".Закара ме на Витоша и ми каза, че или ще му "свиря" или незнам си какво... Куп вулгаризми, които не искам да споменавам. Слезна от колата да пикал и после ме почвал. Виждам аз във вратата на шофщорската врата мобилния му телефон в бързината звъна на мой познат (човек, който ме спасяваше от доста подобни ситуаций. Доста по голям от мен, беше ми като брат) казвам къде съм и да идва бързо и затварям. Нещастника обаче видял, че свети телефона. Стана му ясно на кой съм звъняла и ме заряза в сама в нищото посред нощ. Просто бях ужасена. Незнам след колко време, на мен ми се стори цял век моя приятел дойде. На въпросния путьо после му се случиха доста неприятни неща. Аз просто му пожелах да има дъщеря и да и се случи всичко, което ми е причинил. Човек в яда си казва неща, които не винаги мисли. Сега въпросния има наистина дъщеря. Едно прекрасно създание и наистина на нея пожелавам само хубави неща в живота и, никога да не изпита тази болка и страх, който аз съм изживяла благодарение на баща и.
Тъкмо бях взела книжка. Возиме се през ноща с моя позната по околовръстното. Тъмно, коли се срещат от време на време. В участака между Драгалевци и Симионово някакъв се опитва да ме изпревари, аз намалявам с идеята да му дам път и да си отмине. Изпреварва ме и набива спирачки пред мен. Аз за да не се спра в него, давам ляв и го изпреварвам. Той пуска след мен дълги, тръгва пак да ме изпреварва, стига на едно ниво с мен и почва да се опитва да ме избута от пътя. Вече много се оплаших. Извадих телефона и пак звъна на въпросния познат от предишната случка. Той виждайки, че вече говориме с некой по телефона, явно вече не му се "играеше с нас". Даде газ и да го няма, моята приятелка в колата видя и записахме номера. Имахме малко съмнение за последните букви, но като знаехме и каква беше колата лесно се разбра кой е. В последствие се оказа, че човека е "син на баща си" и просто решило да се пошегува. Е да, ама шегата много солена, ама на чужд гръб и 100 тояги са малко. Тогава се почуствах толкова зле. Какво му даваше права да се държи така, да ни плаши. Какво от това, че е някой си... Това достатъчно ли е да побъркаш човек от страх. Жалко, че такива остават ненаказани!
В училище бях унижавана най-редовно от учителите пред целия клас. Баща ми беше международен шофьор и ни носеше много неща, които на времето не всеки можеше да си позволи. Учителите ме изнудваха татко да носи на тях разни неща, които разбира се не се заплащаха, а ако татко не изпълни поръчката - публично унижена. В 4 ти клас дори спрях да ходя на училище, не исках просто да срещам класната си. Толкова ме тормозеше. Бях пред изключване, но тя така или инече нямаше сметка да се разбира, защо точно не искам да хода на училище и сама потули нещата и все пак се върнах... Не смеех да кажа дори и на родителите си за психическия тормоз, който тази жена ми прилагаше.
Незнам колко голяма съм била, когато ме биха, защото се опитах да защита приятелка, която обарваха най брутално пред погледите на доста по голями хора от нас. Никой не каза нищо! Бях ритана като куче и обиждане, наричана с какви ли не думи.
Нещо, което пак няма да забравя и ме е боляло повече, дори и от тогава когато ме бита. Купувам в магазина семки. Бях пълна като дете. Та взимам аз семки и един глупак се изцепва "Свинете със семки ли ги хранат?" Не отговорих! Много плаках после. Това е човек, който и до ден днешен просто ненавиждам.
Години по-късно пак същия нещастник ме "отвлече".Закара ме на Витоша и ми каза, че или ще му "свиря" или незнам си какво... Куп вулгаризми, които не искам да споменавам. Слезна от колата да пикал и после ме почвал. Виждам аз във вратата на шофщорската врата мобилния му телефон в бързината звъна на мой познат (човек, който ме спасяваше от доста подобни ситуаций. Доста по голям от мен, беше ми като брат) казвам къде съм и да идва бързо и затварям. Нещастника обаче видял, че свети телефона. Стана му ясно на кой съм звъняла и ме заряза в сама в нищото посред нощ. Просто бях ужасена. Незнам след колко време, на мен ми се стори цял век моя приятел дойде. На въпросния путьо после му се случиха доста неприятни неща. Аз просто му пожелах да има дъщеря и да и се случи всичко, което ми е причинил. Човек в яда си казва неща, които не винаги мисли. Сега въпросния има наистина дъщеря. Едно прекрасно създание и наистина на нея пожелавам само хубави неща в живота и, никога да не изпита тази болка и страх, който аз съм изживяла благодарение на баща и.
Тъкмо бях взела книжка. Возиме се през ноща с моя позната по околовръстното. Тъмно, коли се срещат от време на време. В участака между Драгалевци и Симионово някакъв се опитва да ме изпревари, аз намалявам с идеята да му дам път и да си отмине. Изпреварва ме и набива спирачки пред мен. Аз за да не се спра в него, давам ляв и го изпреварвам. Той пуска след мен дълги, тръгва пак да ме изпреварва, стига на едно ниво с мен и почва да се опитва да ме избута от пътя. Вече много се оплаших. Извадих телефона и пак звъна на въпросния познат от предишната случка. Той виждайки, че вече говориме с некой по телефона, явно вече не му се "играеше с нас". Даде газ и да го няма, моята приятелка в колата видя и записахме номера. Имахме малко съмнение за последните букви, но като знаехме и каква беше колата лесно се разбра кой е. В последствие се оказа, че човека е "син на баща си" и просто решило да се пошегува. Е да, ама шегата много солена, ама на чужд гръб и 100 тояги са малко. Тогава се почуствах толкова зле. Какво му даваше права да се държи така, да ни плаши. Какво от това, че е някой си... Това достатъчно ли е да побъркаш човек от страх. Жалко, че такива остават ненаказани!
НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ НА ОЧИТЕ СИ!!!!!!!!!!!!! 65 изнасилени?!?!??!?!?!? И то от близки??????
Не! няма думи...едвам си сдържам гнева!!!!! Това е най гнусното долно престъпление, което мога да си представя..или поне не искам да си предствая по гнусните...
Но това!! да се е случило на 65 от вас?? на 5 %?? и като си представя че тук пишат все красиви млади жени на по 30 години просто ще си шчупя пръстите от яд!!!!!!! Боже господи само ако видя, някой посяга на жена ОСОБЕНО сексуално се кълна че съм способен на убийство..
Не искам да си мисля какво бих си мислил ако пострадалия е мой близък....бих намерил насилника и бих го убил
А какви истории сте написали...., та тези хора заслужават смъртно наказание....
А също не мога да повярвам че си мълчите??????? Какво е това??? 100 и кусур от вас жени са си премълчали?? Какво като насилниците са ви близки? Не разбирам защо сте мълчали..не сте ли били ядосани?? Бесни? От какво ви е срам да го признаете на близък мъж до вас...на всеки може да се случи...... вие сте слабия пол..трябва да сте нежни и добри и не бива да ви се случват такива неша...но в такива случай кажете на мъжете си , кажете на приятелите си.....не става дума за съд!! Тука съда няма думата....всичко което изчетох , а си предтсавям за момичетата, които не са се престрашили да си спомнят ...всичко това заслужава лично отмъщение...и то жестоко отмъщение!!!
Тц...ужас..май малко прекалих с емоциите но съм бесен....
Аз съм на 19 и не съм женен все още, се моля на господ да не се случи с моята жена или дете защото....незнам просто не мога да мисля
А онова момиче дето циганин е удрял по вратата на входа...въобще не искам да си представя какво е преживяла.... само ако го бях видял това нещо щях да го кастрирам там пред входа ...ако ще да пукне долния мангал...
Съжалявам за емоциите . Пазете се и бъдете здрави и щастливи и много силни !!!
Не! няма думи...едвам си сдържам гнева!!!!! Това е най гнусното долно престъпление, което мога да си представя..или поне не искам да си предствая по гнусните...
Но това!! да се е случило на 65 от вас?? на 5 %?? и като си представя че тук пишат все красиви млади жени на по 30 години просто ще си шчупя пръстите от яд!!!!!!! Боже господи само ако видя, някой посяга на жена ОСОБЕНО сексуално се кълна че съм способен на убийство..
Не искам да си мисля какво бих си мислил ако пострадалия е мой близък....бих намерил насилника и бих го убил
А какви истории сте написали...., та тези хора заслужават смъртно наказание....
А също не мога да повярвам че си мълчите??????? Какво е това??? 100 и кусур от вас жени са си премълчали?? Какво като насилниците са ви близки? Не разбирам защо сте мълчали..не сте ли били ядосани?? Бесни? От какво ви е срам да го признаете на близък мъж до вас...на всеки може да се случи...... вие сте слабия пол..трябва да сте нежни и добри и не бива да ви се случват такива неша...но в такива случай кажете на мъжете си , кажете на приятелите си.....не става дума за съд!! Тука съда няма думата....всичко което изчетох , а си предтсавям за момичетата, които не са се престрашили да си спомнят ...всичко това заслужава лично отмъщение...и то жестоко отмъщение!!!
Тц...ужас..май малко прекалих с емоциите но съм бесен....
Аз съм на 19 и не съм женен все още, се моля на господ да не се случи с моята жена или дете защото....незнам просто не мога да мисля
А онова момиче дето циганин е удрял по вратата на входа...въобще не искам да си представя какво е преживяла.... само ако го бях видял това нещо щях да го кастрирам там пред входа ...ако ще да пукне долния мангал...
Съжалявам за емоциите . Пазете се и бъдете здрави и щастливи и много силни !!!
НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ НА ОЧИТЕ СИ!!!!!!!!!!!!! 65 изнасилени?!?!??!?!?!? И то от близки??????
А защо трябва да е от близки?
Не е така.Между другото впечатлена съм от поста ти.
НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ НА ОЧИТЕ СИ!!!!!!!!!!!!! 65 изнасилени?!?!??!?!?!? И то от близки??????
А защо трябва да е от близки?
Не е така.Между другото впечатлена съм от поста ти.
Ами не , просто забелязах че над 100 от вас са отговорили и че насилника е бил близък за това.
Моля ти се, снощи бях почервенял от яд ....камо ли, че може да се случват тези неща и на майки с деца... абе ужас
Препоръчани теми