проста продавачка

Работя в магазин, ами не се срамувам, ако на някой му пречи / говоря за приятели и роднини в БГ/ прав му път. 
В БГ съм завършила педагогика, не мисля че искам да съм учителка нито в БГ , нито тук, разбрах че това не е за мен
Определено, не се срамувам, добро заплащане, страхотен безплатен иншуранс за цялото семейство, 40 дена ваканция, 20% дискаун в магазина, през 2-3 месеца $50 гифт карти. Въпреки , че съм със счупен крак, ми пазят мястото и позицията / е не е на продавачка / и си получавам 80% от заплатата
Това, което ме дразни е , една роднина на съпругът ми " ти до кога ще работиш в тоя глупав магазин" говориш, обесняваш, че с малко дете вече и приоритетите се променят, отговор " аз на улицата ще спя ама в магазин няма да работя" . Лошото, е че доста хора разсъждават така
Е да си призная, често се замислям че трябва да се учи / мечтата ми е икономика/ , но не винаги става това , което искаме. Аз като се замисля, доста добре си прилагам икономиката и на работа / ордери, ревизии, и др/
Това е от мен 

някой спомена библиотекарка.
сега ако ми кажат, че в бг ще ми дават заплата 1000 Е да продавам вестници и книги в някоя културна будка навивам пружината и обратно.

мечта ми е да работя някъде, където мога да си чета между другото докато бачкам

как забравих
ми то и аз бях продавачка, ама сложна 
продавахме телефонни услуги и интернет на белгийци в един колцентър, на фламандски
точно ми писна след 4 месеца и ме повишиха преди да напусна
та останах още 1 год вече на по-добра длъжност

Их, една от "любимите" ми теми. Даже съм пускала подобна, за това как оценяваме хората.

Респект към продавачите, сервитьорите, миячите етц, етц, етц. Шапка им свалям на тези хора.

Не свалям шапка на идиоти, които не искат да са прости продавачки. Такова изказване, ако ще от доктор на науките да идва, говори много за ценностната система и нивото на развитие на дадения субект.

И замалко да забравя - с удоволствие бих станала продавачка. Ама де тоя късмет 

П.П. Кой стои все още в заблуждението, че това, което работиш, те прави и съответно по-възвишен? Има хора за всичко, като всеки един допринася с дейността си за благото на останалите. Не би трябвало изобщо да правим разлика между зидар, продавач и адвокат. Това се нарича препечелване на насъщния, а не модно дефиле за "категория - човек".

Трудно ли е при вас да си намериш работа за продавачка, или имаш друго предвид?

Ами като ги гледам колко им е спокойна работата на продавачките ( не визирам касиерки в супермаркет, а обикновена продавачка в магазин ), а магазините са чисти, спретнати, всичко се върши с лекота и усмивка. Заплатата е също коректна. Не само, че няма нищо срамно в това, ами и им завиждам даже, хехе.
Дали е трудно, незнам. Като пробвам, ще ти кажа 

Ами дано ти излезе късмета тогава. Звучи чудесно 

Най-интересно ми беше мнението на златна толумбичка, защото въпреки доктората си тя смята, че е далеч по-интересно да нямаш амбиции и няма значение дали работиш по професията си. Ето тук не мога да се съглася, защото един докторат или два, не те правят автоматично специалист в областта ти. Доста отвътре съм запозната, лично засегната и с не малко приятели с PHD, които въпреки вътрешните им амбиции не успяват да работят по спецалността си, независимо дали в България или в чужбина. Доктората, или която и да е друга степен, са само едно начало, от което се тръгва, за да приложиш това, което си учил. Той не те прави автоматично изследовател /това е основната цел на такова научно ниво/  и най-голямата грешка на повечето завършващи тази степен в България е, че по време на следването си не работят нещо свързано с професията им, а неща именно като продавачи/чистачи.

Аз също никога не съм считала, че това са срамни дейности /защото не мога да ги нарека професии - всеки, който не го мързи може да го прави и не изисква никакво образование/. Това не прави по-малоценни хората, които го упражняват, но обикновено тези хора не са си напъвали мозъка да се сдобият с "гънки" структуриращи познанията в някоя област. Тази липса на мозъчни упражнения ги е направила един вид бохеми в живота, с които често не можеш да намериш обща тема за разговор освен семейство, хубави ресторанти, екскурзии, мъже/жени ... Все пак тук зависи какво е заплащането им и какво могат да си позволят със заплата, която изкарват. Затова мисля, повечето хора тук се изказват за временност в упражняването на такъв вид дейност, а не защото са срамни и не бихме ги работили.

По въпроса за "амбицията". Това понятие според мен от дълги години се насажда в българското мислене като негативна корелация на израстване в професионалния свят. За мен то е двигател на себе-еволюцията и носи само положителен смисъл, когато не е във вида "болни амбиции", т.е. неподкрепени с нищо. Хората, които не са амбициозни са "спящи" и се самозаблуждават, че са просто bon vivant  (за тези, които знаят френски език) и например ако имат добро образование това автоматично ги прави високо интелигентни и вече доказани професионалисти. Всъщност трудната работа идва след като придобиеш дипломата и се опиташ да намериш приложението на знанията си.

Познавам доста хора, включително и себе си преди известно време, сдобили се с PHD дипломи и размахващи ги като знаме на професионализма си, без капчица трудов стаж в областта си. Това не се цени от работодателите и само в някои държавни служби можеш да бъдеш ангажиран "по документи".

Съгласна съм, че едно образование не те прави специалист, но поне показва, че имаш мозъчни гънки, които можеш да използваш по най-различни начини, ако имаш желание и амбиция.
Сетих се за моята баба, която беше завършила прекрасна специалност, с отлични бележки и въпреки това цял живот беше домакиня. Интерсното е, че бяхме разбрали за нейното образование много късно, тъй като тя никога не говореше по този повод. Ролята на домакиня й и да се грижи за дядо ми й беше достатъчна.

Възможно е на баба ти да не й е било достатъчно, но това са били други времена, когато жените рядко са се изявявали извън дома си и не е било прието да работят за пари навън. А може и да е била доволна, защото това са били нормите на обществото тогава и тя се е чувствала на мястото си ... Слава-богу, жените еволюираме и променяме вековни стереотипи последните десетилетия.

Също така е вярно, че придобиването на добро образование е доказателство за развитие на мозъчните гънки, но не е достатъчно да легнеш на тези лаври и да кажеш - "Ок, доказах че мога да мисля, сега започвам да се забавлявам". Това е много грубо казано, по-скоро е доказателство за интелектуален мързел или неспособност да реализираш на практика знанията си. Истината е, че да си продавачка/сервитьорка/чистачка е доста изморително физическо занимание, което рядко изисква сериозен умствен труд и отговорност. Поради тази причина е по-лесно да се упражнява, с условието, че не те мързи.

Интересна тема наистина. Трудът на всеки е важен и трябва да се оценява. Говоря с уважение за всички професии и позиции. Ако ми се наложи бих работила като продавачка и аз, но и аз бих казала временно.

Всеки си решава колко и защо иска да е натоварен/а и за това няма правилно решение.
Нещо, с което обаче не мога да се съглася е това, че работейки като продавачка си заобиколен/а със същите хора както и работейки в адвокатска кантора. Както и да го мисля не е една и съща средата и това има значение поне за мен.

нима нагъването на гънки в висше учебно заведение, те прави годен за общи разговори

понеже съществуват индивиди, чийто  интереси не се простират подалеч от служебното им поприще и те също са далеч от общите теми....

Е, сега, никъде не съм казвала, че е далеч по-интересно!
Казах, че няма нищо лошо в това да нямаш амбиции.
Да, няма значение, ако това което вършиш, те удовлетворява.


Свързаните с историята докторати, в повечето случаи, наистина те правят най-добрия в това, за което пишеш.
Ти си човека, който се заравя до ушите в документи, минали публикации, архиви, живи източници и пр.
Имаше секретни документи от архивите на МВР, които съм виждала единствено и само аз. Необходими са специални
разрешения, за да ги докопаш. Дори и да си историк, трябва да докажеш, че са ти свързани нещо с темата, която
изследваш. А сериозните изследвания се одобрени и гласувани от съответното научно звено. И т.нат.
И ми се струва, че и с другите специалности е така. Нима искаш да ми кажеш, че по темата на твоя докторат
ти не си една от най-добрите в областта? Сигурна съм , че си.


Има стотици хиляди хора, които не са  PhD и не могат да работят по специалността си...


Ами то писането на самия докторат си е огромна работа и труд!
И съм правила точно това, което правеха и колегите научни сътрудници, че даже и по-старателно.
Пък на мен, неквалифицирания труд-чистенето напр. ми действаше безкрайно разтоварващо.
След 6-8 часа заровил нос в стенограмите на поредния партиен пленум, да напъваш гънки и на допълнителната работа-благодаря....


Ужасно много ми се иска да съм интелектуално мързелива.
За съжаление не мога да си го позволя, защото съм от работническо семейство  ,
а и все залюбвам едни такива бедни интелектуалци като мен.

А защо не помислите и върху варианта-разочарование от професионалната среда
към която толкова си драпал или смяна на приоритетите в живота?!

greendream (с най-топли чувства, не се заяждаме, само си писателстваме тук  ),

Майка ми след като се пенсионира работеше като проста продавачка, след дълги години в  научна лаборатория.
Много пъти ми е казвала, че се чувства чудесно да работи с хора, да ги консултира, и изобщо смята, че е родена за 'търговия'.
Харесваше й, че хората я търсят, че идват да купуват, когато тя е на работа, че оборота й е двоен на този, който прави другата жена, която работеше. Когато реши да си остане просто баба на внуците, собствениците на магазина й се молеха да остане, предлагаха й какви ли не варианти. Защото не се намират такива хора лесно.
Така че, не е за всеки. За да си добър се иска много повече от това да издаваш касова бележка.
Не мисля, че е лесна  област, в която от теб се иска да убедиш някой да ти даде парите си.
Да не говорим, че има специалности в у-т за продавачки, имам позната в Германия, която учеше за 'проста продавачка' ( не знам как се казва специалността, но винаги казваше ' абе, аз уча за продавачка" )

Е да де, и за това говорехме - че понякога писва от натоварена работа в офис. Но както казах - аз не бих станала нито проста, нито сложна, просто защото не ми харесва. На мен като ми писне ще отида да стана една проста селянка, защото земеделието и животновъдството ме влекат много. Ако пък нямам избор ще продавам и лук картофи, ако трябва. Въпросът на темата все пак беше, как се отнасяме с хората направили този избор и пак повтарям  - всички казахме, че го приемаме съвсем нормално и при определени обстоятелства и ние бихме го направили, но че не е първият ни избор.