Какво мислите за тиймбилдинга?

Ненавиждам тиймбилдиннгите на фирмата си, защото...ги организирам. като чуя думата тиймбилдиг и искам да избягам на далеч.
Като страничен наблюдател, когато не си блъскам главата месец преди и месец след билдинга харесвам такива мероприятия- но ако не са на 4 часа път от София!!!! хапнеш ,пийне, заведат те на разходка, поиграете си на нещо и потанцувате. Ако някой има да се забива се забива и в офиса с когото трябва!

Личният ми опит е, че сплотява колектива и не е предпоставка за семейни проблеми. Но нашите партита са вечер след работа- хапване, пийване, може и танци... и кой от където е. През уикенда никой не може и стоп да ме помести от дома.

Аз съм от страната на организаторите.Вече 3та.год. водя фирми.Някои шефове,повярваите ми така оценяват ситуацията в колектива и пишат черни точки.Това съм го чувала лично.Те искат служителите да играятпо тяхната свирка.А това за изневерите си зависи от самия човек.Хората които искат го правят където им падне.Познавам и един шеф,които задължително кани половинките на служителите си.За него семейството е над всичко. Да дава господ повече такива шефове. 

Ами не знам какво да кажа. Да гадно ми е като мъжа ми ходи, но и той като мен ходи за сега веднъж годишно, колкото да не се "цепи" от колектива. Мисля си, че всичко може да се случи. Ето днес е на тиймбилдинг и това малко ме подтикна да пусна темата. Последно беше преди около година. Както казва той, трябва да се отчете поне веднъж, защото е тъпо само той да не ходи. Аз разбира се какво да му кажа, няма да му забранявам я.
И аз като него ходя веднъж годишно. И на мен ми е адски гадно всички като тръгнат аз да си намирам извинения. Не знам може би и той се притеснява за мен така, но никога не ми е казал нещо, когато реша да отида. В нашия екип до сега не ми е правело впечатление да стават каквито и да било забивки. 1/3 от колегите са семейни, но въпреки всичко си ходят всеки път. За това си мислех, че е нормално и аз пак си вкарвам мухи.
Просто се чудех отношенията на другите семейни или пък не съвсем семейни като мен как са. Понякога съпрузите/съпругите ви дали ходят на такива фирмени мероприятия и как се чувствате вие? Нормално ли да ми е толкова едно никакво и тъпо? А вие случва ли се понякога да ходите?

Ами аз и мъж ми работим в една и съща фирма. Много обичам ийм билдингите. Ходим двамата заедно, въпреки, че сме в различни екипи.

да този шеф наистина си го бива. За съжаление обаче, когато фирмата плаща някак си не става много много. Понякога ако фирмата не плаща естествено че може да си вземеш половинката, но ако той/тя не познава никого и е единствения "външен" човек пък му е тъпо и гадно и се чувства не на място.

Мисля,че е до самите хора и желанието им да общуват мила.Много билдванета гледах,до този извод стигнах.

 

Аз лично ги одобрявам.
Имам нужда от някоя вечер сама или още по-добре - целия уикенд. Но никъде не са го водили мъжа ми фирмено за толкова време.

Въобще не съм се замисляла за секс?! Основно правило за мен е да не си вадиш ...., където си вадиш хляба, т.е. за мен тази ситуация не е възможна. Пък ако му се случи, халал да му е.

В моята фирма...зависи с кого трябва да се сплотявам. Има хора, с които не ми се иска да прекарам целия уикенд заедно. Има и такива, с които бих се радвала. Но при нас екипът си по принцип доста сплотен.

При нас и в двете фирми не се канят половинки. Не ми е драма.

Според вас тиймбилдинга дали наистина успява да сплоти колектива? - Да, сплотяват колектива, когато обаче и хората имат желание /лумпените и на Луната да ги заведеш, си остават лумпени/. Колегите се отпускат, намират и не-служебни теми помежду си, стават наистина едно семейство /все пак, прекарваме в работата повече време, отколкото вкъщи/. Но най-много зависи от началника и от неговото отношение - т.е. какъв точно неформален тон ще зададе /да е жива и здрава нашата шефка, но наистина успява да намери начин, време и т.н. и наистина успяваме да се почувстваме достатъчно близки, без да преминаваме онези граници, зад които е личното пространство, семейството и приятелите/. Редовно си правим тийм-билдинги, семинари и обучения /поне веднъж на 2-3 месеца, а пък веднъж на 2 седмици ходим някъде заедно на обяд и изкарваме много добре/. А и ние си избираме заедно къде искаме да отидем, като не плащаме нищо /отделът има специално перо за подобни купони/.

Мислите ли, че тиймбилдинга може да стане и предпоставка за "разваляне на семейства"? - Не, разбира се. Доброто изкарване с колеги не е задължително да води до изневяра. Пък и има достатъчно други поводи, ако ми се иска - не е задължително точно с колегите от непосредственото обкръжение. А познавам и много мъже и жени, които никога не са ходили по-далеч от квартала, ама изневеряват /дори докато излязат уж да купят 1 хляб/. А и си зависи от хората. Пък и при нас специално няма как да стане /ние сме 6 жени и 1 мъж, който няма как да си го поделим  /.

Одобрявате ли тези фирмени събития, които се провеждат през почивните дни когато партньора всъщност би трябвало да е със семейството си? - Точно тези - не, защото аз имам нужда от почивка. Нашите тийм-билдинги си ги правим в делнични дни /е, ако мястото е хубаво и има басейн, понякога оставаме и уикендите, но зависи/, а ние често ходим в командировки, та семействата ни даже не усещат разликата /дали сме на работна среща или купонясваме някъде/. Мъжът ми пък си имат по 1 петък в месеца, когато ходят на "поход"  до някое хубаво заведение, където сплотяват колектива на мръвки и питиета. Нито при нас, нито при тях се канят половинките. Не ни е проблем. Миналият уикенд мъжът ми беше с колегите си на басейн /забравих къде/, а аз използвах уикенда за пълен релакс и за пиене на бира + клюки с моята приятелка. Преди 2 седмици пък аз бях с колегите на спа, докато той използваше уикенда да погостува на майка си и да излезе "по мъжки" с приятели. Всеки понякога има нужда да отдъхне от човека до себе си, за да може после да му се радва повече.

С няколо думи - на нашето семейство ни се отразява добре - и на работата, и на семейството.

Не разбирам защо толкова хоря плюят по тези мероприятия.
Като не ви се ходи - недейте! Ако не искате да ходят мъжете ви - обяснете име го и те няма да ходят! Ако, въпреки това, те ходят, това означава само, че имате проблем с мъжете си.
Дали ще "праснат" някоя колежка няма нищо общо с тимбилдинга. "Има ли желание, има и начин".
И глупавите оправдания, че шефовете задължавали ... айде нема нужда! Мога да разполагам със свободното си време както намеря за добре, ако шефът ме иска някъде, разполага с времето от 8 до 17 през седмицата.
Лично аз не ходя, защото държа да прекарвам свободното си време със семейството си или с хора, които харесвам. А няма как да харесваш всичките си колеги.

Много см изненадана от това, че по подразбиране се смята, че се ходи без семейство на тийм билдинг.
Живея в чужбина и досега не съм чувала да не са поканени съпрузите. Може и да има, но това биха били изключения.

Айде сега, драми! Никой не е умрял от ходене на тийм билдинг 1-2 пъти годишно. И половинката ще го преживее, няма да умре от страх една нощ вкъщи, нито децата да пострадат толкова от липса на внимание.

Няма какво да се лъжем, всички мрънкат заради потенциалните опасности за весело изкарване и секс, които не могат да контролират. Да, така е - стават точно такива работи по тези мероприятия. Само че, ако някой кръшка на жена си, едва ли само на това време и място разчита. "Лошият тийм билдинг развали семейството ни", звучи доста несериозно и някак оправдателно. Кръщкачът винаги си намира време и място.

Аз определено не харесвам такива мероприятия, но когато съм го споделя пред приятелите ми (повечето несемейни, всички без деца) съм установявала, че никой от тях не е на моето мнение.

Първо не разбирам защо повечето се провеждат в почивните дни, като не се гледа с добро око, ако пропускаш - ако е в работните - добре, но работодателят ми няма право на контрол над почивката ми. Ако ми се ходи някъде ще избера сама къде и с кого. Второ дълги планински преходи като споменатия по-горе, грабане с лодки, които в един момент близо до брега се обръщат, за да се наложи хората да си помагат да изплуват до него и спане на палатки, придружени с официално предупреждение, че ще се следи за фалшиви болнични и отпуски в този момент не се дават, защото е платено на фирма и служителите са длъжни да присъстват ми се струват крайно неуместни. Аз върша работа, а не съм за психологически и физически експерименти - на платка не ходя, в лодка се возя, ако друг гребе и обичам разходките в планината, но някой хора и тях не обичат.

От фирмата на мъжа ми винаги канят и семействата на служителите - съпруги/приятелки, деца. Това от една страна ми се струва по-приемливо и вероятно той нямаше да ги посещава толкова, ако не беше така, защото това ни е времето да сме заедно. От друга - не виждам какво сплотяване на колектива е когато всеки е довел половинката си, която не познава или слабо познава всички останали и съответно се грижи да се учувства добре през почти цялото време.

Радвам се безкрайно, че са ми зад гърба и че вече няма кой да ме праща където и да е по служебни мероприятия 

Не става дума за подразбиране. Специално при нас решението да се събираме без половинки дойде от самите нас по следните причини:
1. въпросът е наистина да се сближи колективът, но не искаме да си навлизаме в личното пространство и да ставаме чак лични приятели /това не мисля, че е и нужно/;
2. в нашият отдел сме 2 омъжени, 1 разведена /с гадже-чужденец, който няма как да дойде с нас/, 1 сгодена, 1 с няколко гаджета и 1 "млад ерген" - т.е. някои са с половинки, а други не са; отделно, половинките ни са много различни като образование, работа, среда и т.н. - няма да намерят общ език;
3. тиймбилдингите ни са само в работни дни и тогава никоя половинка няма как да избяга от работа, за да ни придружи;
4. не искаме да смесваме служебните и семейните отношения.


На мен най-странното ми е защо хората си мислят, че тиймбилдингите или командировите може да доведе до "кръшкане". На мен работата ми е такава, че съм командировка минимум 2 дни всяка седмица. Амиии, отивам, за да работя - не да правя секс, все пак... Даже и да искам да правя секс, не остава време. Тиймбилдингите пък са постоянен купон и пак не остава време. А и трябва да си изключително "перде" /и ти, и колегата, с който изневеряваш/, за да го правиш пред всички, защото и да се криеш - пак се разбира /все някой ще види или чуе нещо/.
Примерно, аз си имам една сърдечна тръпка - много красив сърбин, ама никога не сме преминавали границите на флирта /все пак, аз съм семейна, имам деца, обичам мъжа си/ и наскоро си говорихме точно по този въпрос, че евентуалното консумиране на "приятелството ни" /в нашата работна среда/ категорично би провалило "кариерата" /той наистина има такава - при това - шеметна, аз моето го наричам "добра работа"/ и на двама ни и би било чисто професионално самоубийство. Но пък на някои места може и престижно да е...