Пренаталното възпитание или как формираме детето си

  • 26 548
  • 349
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 62 595
Това, което прави от едно живо същество личност.  И май е субективно, поне що се отнася до бебетата преди да се родят.

# 61
  • Мнения: 750
Ако питаш мен изобщо е субективно  Mr. Green

# 62
  • Мнения: 3 092
И на мен ми беше интересна статията , както и другите линкове дадени от Иве благодаря   bouquet

# 63
  • Мнения: 753
само се записвам и почвам да чета...

# 64
  • Мнения: 54
за пренаталното възпитание на мен и детето мога да говоря до утре - толкова мн.четох, но мисля, че ще е по-интересно да споделя личния си опит пък дано съм полезна с него.
През бременността се случиха всякакви стресиращи неща(починаха баба ми и дщдо ми,работата не вървеше, имах и проблеми с бременността във 2-ри, 4-ти, 6ти и 7-ми, в 8-мия просто легнах..., имах сериозни разправии с полицията по погрешка, скарах се с баща си и той и до сега не ми говори и не е виждал внушето си; понеже ежедневието на половинката и той самия са мн.по-нервни, положих Огромни усилия всичко това да не се отразява на бебето ми: плашех и си давах кураж, като мислено обеснявах на детето в мен как такъв е живота и това се слъчва не всеки ден, но.., гледах всяко красиво нещо Картини, планината, природата.. като за 2-ма и търсех причина да се успокоя, като слушам лека музика, а когато положението бе нетърпимо си представях че се изолирам в нещо като метален скафандър с бебо и оставаме само 2-мата...., през 9-те мес.се храних изклучително с домашно приготвена задушена или печена храна, само със зехтин, без свинско, сандвичи и пр...
Резултата е здраво родено почти 5 кг бебе, което нямаше колики и както чувчм други майки и чета тук е доста спокоен...Simple Smile
пробвайте - не губите нищо, най много да не ви разберат, но бременните не ги разбират, така че....Успех




Резултатае - бебето е на 3мес, здраво родено около 5 кг

# 65
  • София
  • Мнения: 62 595
А каквода правят майките, които през цялата бременност ходят на работа, тичат насам-натам и нямат време да си починат, да не говорим за целенасочени действия за пренатално възпитание? През двете бременности съм търчала като кон и последната ми мисъл е била да възпитавам себе си или бебето преди да се е родило. Мисля, че с изключение на стреса и изобщо здравето на майката нищо друго няма решаващо значение за бебето преди то да се е родило.

# 66
  • София
  • Мнения: 2 508
А каквода правят майките, които през цялата бременност ходят на работа, тичат насам-натам и нямат време да си починат, да не говорим за целенасочени действия за пренатално възпитание? През двете бременности съм търчала като кон и последната ми мисъл е била да възпитавам себе си или бебето преди да се е родило. Мисля, че с изключение на стреса и изобщо здравето на майката нищо друго няма решаващо значение за бебето преди то да се е родило.

Това, че работиш, не е причина да не се опитваш да гледаш позитивно и да си спокойна. Аз също работя, но всеки ден се сещам за чудото, което се случва с мен и съм щастлива. Това, че си заета, няма нищо общо с това дали си спокойна.

# 67
  • Мнения: 1 336
А каквода правят майките, които през цялата бременност ходят на работа, тичат насам-натам и нямат време да си починат, да не говорим за целенасочени действия за пренатално възпитание? През двете бременности съм търчала като кон и последната ми мисъл е била да възпитавам себе си или бебето преди да се е родило. Мисля, че с изключение на стреса и изобщо здравето на майката нищо друго няма решаващо значение за бебето преди то да се е родило.
Не само стресът и здравето на майката са важни, както беше обяснено по-горе всяка емоция на майката достига до бебето. Някои хора смятат, че е достатъчно майката да се храни здравословно и да приема достатъчно витамини и минерали, но всъщност душевният и комфорт е много по-важен от строгата здравословна диета. Можеш и да ходиш на работа по цял ден, да пиеш кафета, да ядеш пица и сандвичи, но ако се чувстваш щастлива то и малкото човече е щастливо.

# 68
  • София
  • Мнения: 62 595
Виж сега, ако трябваше да раждам за пръв път след 30-тата си година сигурно щях повече да се замислям за спокойствие или специално да си мисля за чудото, което се случва в мен. Не че не съм се сещала, но и не съм се прехласвала по него, защото го приемах за нещо нормално, нещо случващи се в един момент на всяка жена, а не за някакво чудо невиждано. С второто пък съвнем нямах време да мисля, защото трябваше да сменям памперсите на първото бебе. И като добавиш и свързаното с всичко това хронично безсъние картинката се изяснява. Е, да, сещах се най-осезаемо, когато първото бебе се наакаше и трябваше да го измия. Тогава така ми се гадеше от миризмата, че изобщо не ми приличаше на "златото в памперса"..., мани, мани. И като се прибави и не особено доброто финансово положение, само до пренатално възпитание ми е било, да знаеш.  Laughing Peace
Написах всичко това, защото написано като текст и намерение нещата изглеждат много пухкави, розови и направо блажени, особено ако става въпрос за първо бебе и нямаш никакви финансови или други проблеми за разрешаване.

# 69
  • Sf
  • Мнения: 977
Радостина, не гледай толкова черно на нещата - със сигурност не си единствената майка с породени деца. Намира се време за всичко. Пет минути медитация, гледане на залеза, положителни мисли - не е кой знае колко енергоемко.

# 70
  • София
  • Мнения: 62 595
Абе, вярно, че не съм. Петте минути изобщо не са за медитация, а за сън като войниците на пост - използваш затишието да дремнеш. Няма баби, няма бавачки. Надникни в темата за породените и ще видиш колко е лесно. Вярно, само оптимизмът крепи в този период, но чак пък пърхане в розови облачета няма.

# 71
  • Sf
  • Мнения: 977
Розовите облачета не бяха ли към темата за екстази и други халюциногенни? Не съм казала, че е лесно, а че се намира време за всичко.

# 72
  • Русе
  • Мнения: 123
 От началото на бременността ми до сега прочетох доста за пренаталното възпитание.На мен за съжаление ми е много трудно да съм спокойна,щастлива и т.н.Нещата не са такива каквито ми се иска да бъдат.Но все пак се старая да гледам позитивно;отдавам се на приятни спомени и мечти,защото те,макар и да не са реално случващи се в момента,пораждат емоции,които влиаят положително на плода;правя йога и медитирам,когато обстановката вкъщи ми го позволява;И все пак доста често съм тъжна,изнервена или нещо такова Sad
 За душата - на моето бебче май още 'витае' около мен,така го усещам поне.
 А вие как говорите на нередоните си бебчета - на глас или наум?Аз му говоря наум.Като се опитам на глас(защото знам,че му действа успокояващо) имам чувството,че си говоря сама,нямам никакво усещане за общуване.
 А за плача на бъдещата мама какво ще кажете?Винаги е хубаво човек да си поплаче,когато нещо му тежи.Но как ли се влияе плодът от това?
 На всички бъдещи мами пожелавам щастлива бременност и щастливи бебчета   bouquet

# 73
  • Мнения: 750
През първата си бременност бях изключително спокойна и щастлива, резултатът - прекрасно здраво момиченце Simple Smile През втората - имах страшни ядове, много нерви, плач....роди се видимо здраво момиченце, но от раждането си до сега - 1 година и 5 месеца, не е спряла да боледува и нищо не може да я излекува. Все повече се замислям, че тези мои състояния по време на бременността са й повлияли...
Иначе и аз общувах с моите бебчета на ум, сега имаме страхотна връзка по между си.

# 74
  • София
  • Мнения: 62 595
Я не се прехласвайте толкова! Ако отсега толкова се стягате как ще я карате с нервите след раждането? Направо отсега избирайте и университета!  Laughing

 Ако ти се говори с нероденото бебе, по-добре го прави на глас, че така поне може да те чуе, ако искаш му пей, ако искаш му рецитирай. Ако ти се плаче - плачи! Поне ще си поплачеш и ще ти мине.

Може да ви звучи много кощунствено сега, но децата просто се раждат, включително и при много лоши битови, социални и какви ли не условия. Това е най-обикновен биологичен процес. Ако се връзвате отсега на разни приказки за възпитание преди раждането ще се изнервите и изтощите още преди да се е родило бебето.

Общи условия

Активация на акаунт