Пренаталното възпитание или как формираме детето си

  • 26 393
  • 349
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 62 595

Предпочитам след раждането детето да има достатъчно добра среда за развитие и някой (най-.добре майката и таткото) да се занимават с него, отколкото да му пускам цяла бременност Моцарт и после да го оставя на някоя жена с по-ниско образование от моето или да го дам на ясла.

Е, въобще ли няма да го даваш на ясла? Това все пак развива социалните умения... Блазе им на жените, които си седят вкъщи 3-4 години... Макар че аз не бих издържала.

Моите са вече на 8 и 9 години и са ученици.  Simple Smile Бях с тях през почти цялото време. Не са ходили на ясла, а на градина малко. Във всеки случай социалните им умения са си съвсем наред. Яслата и градината са за групово отглеждане и възпитание на децата и то от съвсем чужди хора. Социални и други умения и знания се придобиват и на други места и с други хора. Поне за нашето семейство и развитието на децата това решение беше най-доброто.  Peace

# 46
  • София
  • Мнения: 2 508
Ама ти през това време работи ли?

# 47
  • София
  • Мнения: 62 595
Не, съпругът ми пое пълното материално обезпечаване на семейството, но много учих и така да се каже поех нематериалното - възпитанието и обучението на децата. Беше колкото инстинктивен, толкова и съзнателен избор.

# 48
  • Мнения: 2 818
Че бебето ти е просто една празна обвивка? Как да не е плашещо?

Може би, ако прочетеш повече за телата на хората няма да ти е толкова плашещо.  Wink Освен това бебето е в майка си, на сигурно място.

# 49
  • София
  • Мнения: 2 508
Ами, аз съм чела доста, но все пак имам собствени усещания и това просто ми се струва странно.

Но! Аз в момента наистина не усещам душата на бебето си, което е много странно. Tori Amos разправя в едно интервю, че се чувствала много свързана с душата на първото си дете (което загубила Cry) и аз все си мисля за това... Аз не усещам нищо... А не е да кажеш, че не съм чувствителен и отворен човек. Обаче вчера го видях на ехографа как скача и размахва ръзе и крака (да, буквално скача!) и сега съм много озадачена... Там ли е или не е? То си е човече и вече много неща за него са решени, например дали ще бъде красиво или грозно (а това определя толкова много неща, колкото и глупаво да звучи). Това три сантиметрово същество ще бъде истински човек като мен утре, това направо ме изумява...

Абе, иска ми се да вярвам, че душата си е там от самото начало и не напуска бебето. И че докато то рита и скача, наистина е то, а не просто една обвивка.

# 50
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма как да не е там. Бебето си е отделно същество със своя си характер още преди да се роди. Щом има мозък и той се развива значи вече е личност, поне за мен.

Последна редакция: вт, 22 юли 2008, 16:23 от RadostinaHZ

# 51
  • Мнения: 1 174
Темата е много хубава, благодаря ти, Ludmil! Simple Smile

Сравнително повърхнностна ми е информацията по въпроса от статии и книги, но и моите вътрешни убеждения са такива, каквито се обясняват от авторите на подобни писания. Аз лично вярвам, че бременната може да повлияе на детето си, чрез чувства и емоции и пак според мен това е съвсем логично, точно заради хормоните, които се отделят след всичко, което преживява, слуша, чете - вътрешната й нагласа за детето, езикът на който му говори, макар и наум...Всички тези неща са от не малко значение за мен...
Ще си позволя и  аз да пусна линк към едни други форуми, в които също се говори по въпроса за пренаталното възпитание:

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=131

Все още не съм изгледала клипа и статията в началото на темата, сега ще се върна на него, предполагам, че ще са интересни. Simple Smile

Само ще попитам, понеже казахте нещо, като...това, че майката можела да повлияе на 50% от генетичния материал, който се унаследява по време на бременността. Ако през този период тя е изложена на...голям стрес, примерно, самата тя  е...тревожна личност, но в утробата си носи дете, което основно носи гените на другия родител (другите 50%), а той е с висок праг на стрес, устойчив на външни влияния, то как мислите, че това би се отразило емоционално и не само, на  бебето, детето и неговата бъдеща личност?
Надявам се, да ме разберете, защото го написах малко объркано. Rolling Eyes

Последна редакция: вт, 22 юли 2008, 22:18 от ive

# 52
  • София
  • Мнения: 2 508
Само ще попитам, понеже казахте нещо, като... това, че майката можела да повлияе на 50% от генетичния материал, който се унаследава, по време на бременността. Ако през този период тя е изложена на...голям стрес, примерно, самата тя  е...тревожна личност, но в утробата си носи дете, което основно носи гените на другия родител (другите 50%), а той е с висок праг на стрес, устойчив на външни влияния, то как мислите, че това би се отразило емоционално и не само, на  бебето, детето и неговата бъдеща личност?
Надявам се, да ме разберете, защото го написах малко объркано. Rolling Eyes

Хаха, разбирам те много добре. Ние с приятеля ми сме точно така. И аз се чудя какво ще прихване детето. Не само генетично, но и от възпитанието след това. Ние сме толкова различни...

# 53
  • Мнения: 1 174
Цитат на: autumnsphere link=topic=315215.msg8141784#msg8141784 date=121674
[/quote

Хаха, разбирам те много добре. Ние с приятеля ми сме точно така. И аз се чудя какво ще прихване детето. Не само генетично, но и от възпитанието след това. Ние сме толкова различни...

Визирам мои близки, за които си мислих,  с момичето сме расли заедно, сега е бременна...В нашата двойка, тази с моят мъж е точно обратното на описаното, но не това има значение. Simple Smile

# 54
  • Мнения: 1 161
За съжаление не успях да гледам въпросното филмче, но добих някаква представа от постовете.

Моля ви се, не се впрягайте толкова! Вярно, бебетата чуват преди да се родят, има значение дали майката е спокойна или стресирана, защото това влияе на нивата на хормоните в кръвта, може би разпознават гласовете на майката и най-близките хора около нея. Вярно, не е много ясно какви са способностите на бебетата преди да се родят, но това не означава, че са някакви генийчета. Какво пренатално образование, какво е това чудо? Ако пускате на бебето музика може и да му повлияе, но какво можете да направите повече? Още малко и Толстой ще му чете някой, но да не забрави да чете на глас. Wink

Предпочитам след раждането детето да има достатъчно добра среда за развитие и някой (най-.добре майката и таткото) да се занимават с него, отколкото да му пускам цяла бременност Моцарт и после да го оставя на някоя жена с по-ниско образование от моето или да го дам на ясла. Разбирам, хормони, вълнение, фантазии колко хубаво и умно, не умно, направо гениално ще е бебето... По-кротко.
Пренаталното възпитание касае най-вече майката, а не детето - Не каква музика То ще слуша, а дали Тя е в хармония. Тя го възпитава и формира с нейните приятни емоции, с любовтта си, с благостта си.
Както някой отбеляза - в кръвта има невропептиди - хормони на емоциите, които се произвеждат в мозъка и се разпространяват с кръвта.
Така те попадат и в детето, то споделя емоциите на майката.

# 55
  • София
  • Мнения: 62 595
Така де, ама я обяснявай на някои майки, че трябва те да са спокойни! Има достатъчно жени, които се връзват на какво ли не и си мислят, че ако правят това или онова ще родят деца направо с диплом за висше образование, а после направо професори ще станат.  Laughing
А сега сериозно, това се превръща в поредната бебешко-майчинска индустрия.

# 56
  • София
  • Мнения: 6 653
Душата се въплътява окончателно до 7-ми ден след раждането, така знам.

О, това е ужасно! А какво е дотогава? Животинче?
Ами да - тяло с разум но без душа.

ти съвсем изпердаши. стегни се - с такива изказвания, шансът да те вземат насериозно намалява все повече.

# 57
  • Мнения: 1 161
Душата се въплътява окончателно до 7-ми ден след раждането, така знам.

О, това е ужасно! А какво е дотогава? Животинче?
Ами да - тяло с разум но без душа.

ти съвсем изпердаши. стегни се - с такива изказвания, шансът да те вземат насериозно намалява все повече.
всъщност няма значение кой ме взема насериозно, както и няма значение дали новороденото има душа или не. Въпрос на виждане е.

# 58
  • София
  • Мнения: 2 508
всъщност няма значение кой ме взема насериозно, както и няма значение дали новороденото има душа или не. Въпрос на виждане е.

Как да няма значение?! #Crazy
Какво пренатално възпитание, ако бебето ти няма душа?!

# 59
  • Мнения: 750
А като спорите толкова.....какво всъщност е душата???

Общи условия

Активация на акаунт