Публикувана: 29 окт. 2013, 23:55 ч.
Последно мнение: 2 ян. 2014, 11:02 ч.

Дете на 2 години и куче

7 069
122
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да се справя с дете, което малтретира куче?
Как мога да науча детето си да се отнася по-добре с нашето куче?
Как да се справя с тревожността на кучето?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да се справя с дете, което малтретира куче?
  
  За да се справите с малтретирането на куче от страна на дете, можете да приложите няколко метода. Един от тях е да седнете на земята и да покажете на детето как нежно да погали кучето, като посочите правилните движения. Постоянно обяснявайте на детето, че малтретирането причинява болка на кучето. Освен това можете незабавно да се намесите, когато видите, че играта става твърде груба, и да насочвате детето към по-нежни действия към кучето.
- Как мога да науча детето си да се отнася по-добре с нашето куче?
  
  За да научите детето си да се отнася по-добре с нашето куче, можете да му обясните, че нараняването на животното причинява болка и трябва винаги да показваме нежни докосвания и галене. Постоянно повтаряйте това обучение и бъдете последователни в последствията, ако детето продължи да тормози кучето. Освен това можете да се включите в игрите между детето и кучето, за да насочите вниманието на детето към по-мили действия.
- Как да се справя с тревожността на кучето?
  
  За да се справите с тревожността на кучето, можете да използвате положително подсилване, като например хранене близо до детето, за да го свържете с нещо приятно. Освен това е препоръчително да се консултирате с ветеринарен специалист за подходящи методи за обучение и справяне със симптомите на тревожност при кучета.
- Как да избегна конфликти между детето и кучето?
- Какви са някои от предизвикателствата при съжителството на деца и кучета?

29 окт. 2013, 23:55 ч.

Мнения: 185

Дано има някой със сходен проблем и някакво мирно решение , тъй като вече съм в ужас.
Синът ми е на 2г 4 м , а кучето е 5 годишен йоркшир. До скоро кучето беше при бабата , но си го прибрахме , тъй като бабата гледа малкият докато съм на работата и там положението е идентично.
В момента в , който влезе детето у дома и започва да търси кучето , като целта е не да му с е радва , а да го рита и тормози , дразни по всевъзможни начини.Кучето ръмжи , хапи го - не силно , и накрая идва и започва да ми скимти в краката просто да махна детето. Единственият начин да има мир е , ако някой играе нон - стоп с малкият , което пък води до скандали с мъжа ми , тъй като буквално си прехвърляме топката. Взехме ние двамата да се караме много лошо.Днес беше върха на всичко , когато хвана косачката и така удари кучето , че то милото изпадна в пълен ужас. Помолих се само да е жива и здрава , наказах го за първи път , до сега само съм викала и му прибрах всички играчки. Макар и наказан през цялото време викаше ,Нека бия кучето ".
За справка кучето е 2,300 грама , може с часове да спи на дивана , и определено войната не е за внимание , тъй като тя се сгушва до някого ако седне при нея.Но и не желае да играе с детето по никакъв начин , ако аз и хвърля топка , плюшка , играе , но с малкият не иска и то по обясними причини . Страхува се.
Не мога да ги затворя в отделни стаи , той започва всячески да пищи пред врата , а и тя скимти от вътре понеже усеща игнора . Въпреки , че ако много я тормози и на това е съгласна.
Помагайте с идеи ,но без да махна кучето , достатъчно толерирах капризите на детето. Искам да се социализират, но явно нещо ми куца подхода

Последна редакция: сб, 14 дек 2013, 01:45 от Адри́

# 1 30 окт. 2013, 11:09 ч.

Мнения: 4 496

Здравей Дарина.
От опита с нашето куче, може би нещо като съвет. Не ограничавай достъпа на кучето и детето. Всеки път, когато сина ти почне да тормози кучето, сядай на земята и почвай да му показваш как да го гушка и гали. Хвани му ръката и милвайте заедно кучето.

И при нас имаше такъв период, хем кучето винаги е било в къщи, още от раждането на Йоана. Като по-малка не му обръщаше внимание, но дойде един период, в който беше решила да си изпробва ритниците върху нея. Аз винаги процедирах по горния начин. Показвах й как трябва да се отнася към нея. Много скоро нещата се промениха и вече са добри приятели.

Късмет Heart Eyes

# 2 30 окт. 2013, 12:49 ч.

Пловдив
Мнения: 503

Да споделя и аз нашия опит. Имаме куче от повече от 10 години. Като се омъжих, то остана при майка ми. След като родих сина ни, държахме кучето далеч от него. Като отидем при майка, кучето слизаше при баба ми. Аз държа детето ми да расте с любов към животните и да не го е страх от тях. Затова като поотрасна малко, започнах да ги събирам заедно. В началото детето не обръщаше внимание на кучето. Като започна да ходи, взе да го преследва, да го рита, бие, щипе и малтретира по всякакъв начин (по примера на баба ми). Аз бях много против това поведение, защото виждам как кучето страда, а той е стар и не заслужава това. Подобно на твоето куче, Дарина, може да спи по цял ден на някой диван.
Аз винаги съм галела кучето и един ден малкият беше до мен и видя как се отнасям нежно към хайванчето, току-що наритано. Като ме видя, застана до мен и започна да го гали по муцунката, по ушите и главата. Аз му обясних, че кучето обича да се отнасят добре с него, а не да го бият. Няколко пъти сме го галили заедно и вече нещата са по-различни. Нарича го с галено име (Максионче), гали го - изобщо се отнася много по-мило.
Мисля, че това е начинът - да покажем на детето какво се очаква от него като поведение към животното и да знае, че и него го боли като хората, когато го удрят.
Дано имаш успех!

# 3 30 окт. 2013, 14:09 ч.

Мнения: 15 376

Дете на почти 2 години и половина е напълно способно да осъзнае, че причинява болка с ритане, щипане и бутане.
Щом посегне към йоркито, заставаш на височината на очите му и започваш да обясняваш - "когато удряме и щипем причиняваме болка. Йорки обича да го галят - ето така" и показваш.
Може би ще трябва 100 пъти да приложиш упражнението, но съм сигурна, че ще успееш.

# 4 30 окт. 2013, 20:58 ч.

Мнения: 185

Ще пробвам задължително , но кучето има страхова невроза , дори когато го държа и детето се приближи трепери и започва да ръмжи и да посяга да хапе. Ще нарежа нещо за хапване месце , то миличкото е продажна душица и ще опитам да го храним двамата и по точно той , говоря му не съм спирала , ама малко му е куха кратунката на дребния!
А ние живяхме една година с баба му , и той познава кучето , но като бебе не се интересуваше много , после се пренесохме в ново жилище и оставихме кучето долу. Което сега отчитам като грешка , май, но трябва да се справя просто трябва. Връщане назад няма , искам един ден единият да спи от едната ми страна , а другият да стои и да гледа детско от другата , без писъци , лай и викове.

# 5 30 окт. 2013, 20:59 ч.

София
Мнения: 8 325

Синът ми е на година и имаме две кучета. Опитва се да ги тормози, макар и в неговите очи вероятно да е игра. Засега единственото решение е да се намесвам на секундата, в която видя, че е спипал някой от кучовете. Постоянно обяснявам как ги боли, как не трябва да ги тормози. Също му хващам ръката и показвам как да ги гали. Едното ни куче е малък пинчер и към него съм още по-внимателна, защото е с крехко телосложение.
Опитай да ги заиграваш заедно, да показваш как да му хвърля топки или каквото обича йоркито. Не е решение да ги изолираш един от друг, по-скоро се старай да предотвратяваш конфликтните ситуации в зародиш, доколкото е възможно. Колкото повече забраняваш да приближава кучето, толкова то ще стане по-желана цел.

# 6 1 ноем. 2013, 00:03 ч.

Мнения: 2 280

Малкия много тормозеше и биеше кучето, което понасяше всичко ooooh!

, но въпреки това е неприемливо!
След няколко забележки от моя страна и по-строги прекъсвания на "забавлението" нямаше никакъв ефект.
Започнах да забранявам със строг тон да не се тормози кучето. С много, много обяснения как това е живо същество и никой няма право да се отнася така към него. Превъзпитавах и бабите, че кучето не се тормози не защото ще го ухапе, а защото е живо създание и го боли!
Имало е случаи и да го накажа в другата стая и пълен игнор от всички спрямо детето. Пробвай и с по-твърдо отношение към детето, няма да му нараниш психиката. Много е трудно, но минава този период.

С месце и лакомства, с повече гушкане и галене, с хвърляне на играчки, но когато ти водиш парада, за да е спокойно кучето, че има защитата ти. И трябва да си Водач, което е много трудоемко.

Успех!

# 7 1 ноем. 2013, 09:01 ч.

Куциндрел
Мнения: 25 063

Обяснявай на детето как се общува с животните. Ако няма ефект, бъди строга в наказанията към детето. Не знам дали с добро или с лошо ще стане, трябва да пробваш.
От къде се е научило детето, че животните трябва да се бият? Обясни му, че е той е батко на кучето и като батко трябва да пази по-малките. Както и му обясни, че е много лесно по-силния да набие по-слабия и малкия.

# 8 1 ноем. 2013, 11:10 ч.

Пловдив
Мнения: 503

Според мен никой не е учил детето да се отнася лошо с кучето. То пробва варианти на поведение. Това, че кучето бяга и страда, харесва на децата. По-малко впечатление им прави легнало животинче, коео дреме, докато някой го гали. Важното е да има джангър и трясък.

# 9 1 ноем. 2013, 11:31 ч.

Мнения: 194

Бъди много мила с кучето пред детето и му показвай как да го гали. Но не си пести наказанията, детенцето е достатъчно голямо, за да разбире, че прави нещо лошо. Обяснявай му непрекъснато, че кучето го боли. Малко по-строго отношение към детето ми се струва, че трябва

# 10 2 ноем. 2013, 01:14 ч.

Мнения: 185

Продължаваме с опитите , но за сега само храненето ги сближава , в смисъл кучето яде като му дава лакомства , но проблема е че , той като и се радва пищи и иска да я хване за ушите , а тя милата откача и той като види че тя бяга и се мята на мотора и започва да я гони. А да наказваме се говорим , но в случая лечението ще е и при двамата , защото кучето е развило страхова невроза и не дава да го пипне дори, лае и го хапе , но на малкият не му пука .
За сега като кажа , че прибирам играчките и спира , но временно , просто ще ми трябва време , понеже като хвърля топка или плюшка , за да я гони кучето и той хуква да ми я носи барабар с кучо и става страшно Simple Smile

# 11 2 ноем. 2013, 10:24 ч.

Мнения: 2 280

Цитат на: Darina777 в сб, 02 ное 2013, 01:14

Продължаваме с опитите , но за сега само храненето ги сближава , в смисъл кучето яде като му дава лакомства , но проблема е че , той като и се радва пищи и иска да я хване за ушите , а тя милата откача и той като види че тя бяга и се мята на мотора и започва да я гони. А да наказваме се говорим , но в случая лечението ще е и при двамата , защото кучето е развило страхова невроза и не дава да го пипне дори, лае и го хапе , но на малкият не му пука .
За сега като кажа , че прибирам играчките и спира , но временно , просто ще ми трябва време , понеже като хвърля топка или плюшка , за да я гони кучето и той хуква да ми я носи барабар с кучо и става страшно Simple Smile

Вкарай детето тук - то да хвърля, като в това време седи гушнат в теб, за да не тича и да не създава суматоха.
Трудно е, но с упоритост става.
Моите, след като мина периода на тормозене и нагаждане, започнаха да правят бели заедно. Съответно и двамата го отнасяха.

Има и друго - детето ти е много малко, а кучето (размери и порода) не е предвидено за съжителство с малко дете, което има по-буен нрав.
Това са кучета - играчки, но за по-големи.
Продължавай с разговорите и нагледното показване как да се държи с животинката. Все в един момент ще се наредят нещата.

# 12 4 ноем. 2013, 11:47 ч.

Пловдив
Мнения: 503

Щом заедно тичат за топката, може би по-добре е да спрете да хвърляте топка за сега. Намерете си по-спокойно занимание с кучето. Ти задължително присъствай, за да спираш както детето да тормози животното, така и кучето да не хапе.

# 13 4 ноем. 2013, 21:17 ч.

Мнения: 1 786

Предишното ми куче беше с доста особен характер , и двете с детето бяха на по 4 години като се запознаха , да не кажа ,че и на килограми бяха горе-долу еднакви . Моята дъщеря имаше навика да ходи да му бърка в устата и все искаше да го хваща за езика . Това куче на никой друг не позволяваше подобни манипулации, но на нея никога не посегна , само се криеше под леглото .
Научиха се да съжителстват мирно и тихо , когато я включих в отглеждането му . Водихме го на разходка заедно , помагаше ми да му слагам храна , вода . По едно време казваше , че са сестрички Mr. Green

. Мисля ,че в началото го приемаше по-скоро като мърдаща играчка и в последствие разбра ,че и то като нея обича да спи, да яде, да се разхожда и да си играе и започнаха да спят и да играят двете .

# 14 5 ноем. 2013, 12:38 ч.

Пловдив
Мнения: 503

Относно храната и водата, моят мъник умира от кеф да разлее купичката с вода на кучето и да му стъпва в купичката с храната. Аз по всякакъв начин се мъча да му обясня, че това не е правилно. последният път, като станах свидетел на това, малчо казваше на баба си да прибере водата, за да не я разлее. Peace

Препоръчани теми

Имплант или адхезивен мост

ортопед стъпало

Мнения за СПГЕ "Джон Атанасов"

15
Училища

ЗЗП, врътки с Еконт и нагли продавачи

148
На пазар

Причина:

Причина: