Публикувана: 18 юли 2008, 19:03 ч.
Последно мнение: 25 ноем. 2009, 15:54 ч.

Пренаталното възпитание или как формираме детето си

26 539
349
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е пренатално възпитание и как може да повлияе на бебето?
Какво обяснява Христо Нанев в книгата си?
Какви са ключовите точки, които Bruce Lipton обсъжда в своята лекция?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е пренатално възпитание и как може да повлияе на бебето?
  
  Пренаталното възпитание е процес, който започва по време на зачеването на детето и продължава през цялата бременност. Той включва не само преподаване, но и формиране на характера, качествата и дори външния вид на детето. Емоциите и действията на родителите по време на бременността могат значително да повлияят върху развитието на плода. Пренаталното възпитание се отнася до влиянието на емоциите, мислите и комуникацията на бременната жена с нейното неродено дете. Много хора вярват, че поддържането на положителна перспектива и спокойствие може да има положително въздействие върху развитието на детето. Това включва говорене с бебето, усмихване му и грижа за себе си. Пренаталното възпитание включва различни методи и практики, използвани за комуникация и връзка с бебето преди раждането му. Това включва слушане на подходяща музика, четене на детски книги, стихотворения, пеене на песни и други методи за установяване на връзка с бебето в утробата. Пренаталното възпитание представлява взаимовръзката и комуникацията между бъдещата майка и нервно детето по време на бременността. Това включва различни форми на връзка като разговор, музика, емоции и чувства, които се предполага, че влияят върху развитието и поведението на бебето след раждането.
- Какво обяснява Христо Нанев в книгата си?
  
  Христо Нанев обяснява теорията, че хората могат да бъдат въведени в състояние на хипноза, наречено регресия, при което навлизат дълбоко в спомени, до които нямат достъп с ежедневното съзнание.
- Какви са ключовите точки, които Bruce Lipton обсъжда в своята лекция?
  
  В своята лекция Bruce Lipton подчертава, че гените съставляват само около 50% от това, което ще бъде детето. Той твърди, че останалите 50% се влияят от околната среда. Той обяснява как средата може да повлияе на детето дори преди зачеването и по време на бременността. Например стресът или страхът на бъдещите родители могат да повлияят на бебето.
- Какво е мнението на участниците във форума за влиянието на майката по време на бременността върху бъдещето на детето?
- Какво е важно за бременната жена по време на пренаталното възпитание?

# 75 23 юли 2008, 22:55 ч.

Sf
Мнения: 977

В третия месец сънувах как душите на децата идват да се запознават с мен. Всяка нощ по едно дете - три нощи подред. Последната нощ дойде Лиза, говорихме си дълго и си играхме. И след тази нощ вече знаех, че ще е тя - говорих й мислено, обяснявах й когато съм нервна - защо и т.н. Приемах я като приятел, не й говорех на бебешки - все пак душите нямат възраст, поне не и в човешкото й разбиране. И сега понякога ми се струва, че тя разбира много повече, отколкото може да изрази.

# 76 23 юли 2008, 23:07 ч.

Мнения: 1 174

Цитат на: yani_cat в ср, 23 юли 2008, 19:28

Цитат на: RadostinaHZ в ср, 23 юли 2008, 16:45

А каквода правят майките, които през цялата бременност ходят на работа, тичат насам-натам и нямат време да си починат, да не говорим за целенасочени действия за пренатално възпитание? През двете бременности съм търчала като кон и последната ми мисъл е била да възпитавам себе си или бебето преди да се е родило. Мисля, че с изключение на стреса и изобщо здравето на майката нищо друго няма решаващо значение за бебето преди то да се е родило.

Не само стресът и здравето на майката са важни, както беше обяснено по-горе всяка емоция на майката достига до бебето. Някои хора смятат, че е достатъчно майката да се храни здравословно и да приема достатъчно витамини и минерали, но всъщност душевният и комфорт е много по-важен от строгата здравословна диета. Можеш и да ходиш на работа по цял ден, да пиеш кафета, да ядеш пица и сандвичи, но ако се чувстваш щастлива то и малкото човече е щастливо.

Да, точно в това е същността на предродилното възпитание, по този начин го разбирам и аз. Важна е нагласата и контролът върху себе си по време на бременността, от това се започва. Но бих казала, че всяка жена трябва да положи усилия, като бъдеща майка, родител, върху положителното си мислене и начин на живот, въобще за това, за което е създадена - да дарява живот. И всичко трябва да стане много преди бременността.

# 77 23 юли 2008, 23:41 ч.

Русе
Мнения: 123

RadostinaHZ, не се впрягам излишно.Просто пренаталното възпитание е уникален шанс да повлияеш на характера и емоционалната нагласа на детето си още докато е в утробата.Вярно,че като се роди грижите за него,възпитаването и средата ще изиграят голяма роля за формирането на личността му,но 'първоначалните настройки' се правят по време на бременността Peace

Mrs.Lovett, чувала ли си за кристалните деца.Аз прочетох една много хубава книга за това на Дорийн Върчу.Из и-нет също има доста по темата.Сигурно ще ти бъде интересно да прочетеш,ако не си.Май и ти си имаш едно такова детенце Wink

Аз даже мисля да пусна ей сега тема за това....

# 78 24 юли 2008, 00:28 ч.

Sf
Мнения: 977

Танче, чувала съм, да. И за индиговите, и за кристалните. То и във форума имаше темички за това.

Според мен всички деца откликват на разговор, стига да намериш правилния подход. Аз не съм много добра в това, но майка ми като си говори с нея, направо ме изумяват понякога.

# 79 24 юли 2008, 00:35 ч.

Мнения: 1 161

Сега се сетих нещо, което потвърждава, че има емоционална връзка: по време на бременността, майка ми (т.е. бабата на Самуил) когато идваше на гости все беше недоволна от Мирена (жена ми), все мърмореше по неин адрес и т.н. Тя беше единственият човек, който ни посещаваше от време на време.

Още от раждането Самуил не я иска и така до ден днешен. Дори към напълно непознати хора е по-отворен, отколкото към баба си, просто не желае дори да го вземе - нещо много нехарактерно за него.

Изглежда помни онази неприязън, която е изпитвала Мирена към баба му (или обратно)...

А също, за пренаталното възпитание - още от тогава се изгражда така важната връзка с детето, която ще помогне много да го разбирате в бъдеще, ще помогне за раждането, за ЕБХ и т.н. Седмица преди раждането Самуил беше в седалищно положение, Мирена "говори" с него и той се обърна правилно. Преди раждането тя му "каза" (т.е. прати му образ) как да застане с ръце до тялото, че няма нищо страшно и всичко мина благополучно.

# 80 24 юли 2008, 00:37 ч.

София
Мнения: 62 595

А, ясно. Щом работата стигна до кристалните и индиговите деца.
Някоя съвсем обикновена книга за развитието на децата ще ви свърши повече работа в ежедневието. Отсега имате големи очаквания към себе си и децата си. Не смея да си помисля каквоще стане по-нататък. Сигурно ще очаквате пренатално да възпитате един малък Айнщайн. Колкото по-големи очаквания има един родител за децата си, толкова повече разочарования го чакат.
Хайде, останете си със здраве!

# 81 24 юли 2008, 00:44 ч.

Sf
Мнения: 977

Цитат на: RadostinaHZ в чт, 24 юли 2008, 00:37

Колкото по-големи очаквания има един родител за децата си, толкова повече разочарования го чакат.

С горното изречение съм съгласна. Simple Smile

Не знам, дали точно към мен ти е постингът, но детето ми е второ, та за очакванията са ми ясни нещата. Mr. Green

С първо дете обаче е много трудно да нямаш очаквания.
Но темата нещо се измести. Големите очаквания и пренаталното възпитание (общуване по-скоро) далеч не са едно и също.

# 82 24 юли 2008, 00:50 ч.

Русе
Мнения: 123

Цитат на: RadostinaHZ в чт, 24 юли 2008, 00:37

Защо тонът ти е толкова груб?И кой казва,че очаквам малък Айнщайн или каквото и да е от детето си?!Това изобщо не е така.Каквото е,за такова ще се грижа, обичам и т.н.Просто мисля,че темата за кристалните деца е интересна.Няма нищо лошо да имаш по-духовна нагласа,ако мога така да се изразя.
Инъче съм прочела вече няколко 'обикновени книги за развитието на децата' ,пределно ми е ясно,че ще ми бъдат полезни при отглеждането на бебчо.Не живея в измислен свят...
Както и да е.Не искам да споря с никой.Всеки си има свое мнение Peace

# 83 24 юли 2008, 01:01 ч.

София
Мнения: 62 595

Духовното човек го носи в себе си, ако го има. Едва ли има нещо общо с кристални или индигови деца и други подобни. Децата са си деца, едно с едно не си приличат, ако ще да родим по 10 деца и да познаваме още стотици.
А защо една майка би се захванала с пренатално възпитание, ако няма да очаква някакви резултати от детето после? ТОва е поредната мода, нищо повече. Хиперболизира се желанието на майката да е свързана с детето си не само физически, а и личностно. Затова и на почти всяка бременна й идва отвътре да ги поглажда корема и да говори на бебето. Това не е нищо ново, но опаковано и с панделка. А, и на двойна цена. Също като във WS Телешоп (ще извинявате за сравнението). Бременейте си, говорете си на децата и не задълбавайте особено. Peace

# 84 24 юли 2008, 01:48 ч.

Русе
Мнения: 123

Искам да се извиня на автора на темата и на всички останали за спора,който се заформи bouquet

# 85 24 юли 2008, 09:54 ч.

Мнения: 1 161

Темата е чисто практическа, а не философска. Какво можем да направим за детето докато е в утробата.

Темата е за майки, които смятат, че човек е духовна същност. bouquet

Ние и околните не си даваме сметка какво огромно количество енергия отдаваме понякога за да вгорчаваме живота на себе си и другите.

Два пъти толкова енергия ще е нужна по-късно да оправиш стореното -- веднъж да го откриеш и да се пребориш и втори път да съградиш новото.

Природата така е устроила съществата, че в първите години/месеци след раждането да трупат огромно количество опитност, навици, модели на поведение. Това им служи за основа на която ще градят живота си.

Детето, до 3 годинки няма щитове, то е като човек под хипноза - приема всичко като чиста монета, подрежда света в себе си под натиска на възрастните.

В това се състои голямата трудност, на която се натъкваме: ако в детството средата изгради у нас погрешен фундамент (навици, възгледи, емоционално поведение) ще продължим да градим по-нататъшния си живот на тази основа. Както дърво, което още като фиданка тръгва накриво и си остава изкривено и уродливо цял живот.

И после, ако реши да се промени, порасналото вече дете ще плати с десетки години от живота си за да събори всички криви постройки в себе си и да съгради отново живота си на правилна основа.

Ето защо е толкова важно да дадем правилен емоционален и духовен старт на децата. И той започва още в утробата.

Последна редакция: чт, 24 юли 2008, 10:16 от Ludmil

# 86 24 юли 2008, 10:57 ч.

София
Мнения: 62 595

Добре, Людмиле,

Я ми кажи всичко, което си изписал в последния си пост какво общо има с пренаталното възпитание или както щеш го наречи и духовността. Едно бебе е в корема на майка си 9 месеца, от които поне в първите 5 месеца сензорните му системи не са кой знае колко добре развити. Но от друга страна е под активното влияние на майка си, баща си, баба си и т.н. народ в продължение на поне 18 години, докато стане възрастен човек. Е, хайде сега да направим сравнение между влиянието за 3 месеца преди раждането (в най-добрия случай) и влиянието за 18 години. Добре, да не са 18 години, а 16,докато детето съзрее полово.
Не става дори въпрос за това дали децата имат или нямат щитове. Ключът от палатката се изразява в това, че децата вярват безрезервно на родителите си години наред, а не само като навършат 3 години.

Не зная дали ти идва отвътре или го правиш нарочно, но се опитваш да направи връзка между неща, които не е задължително да са свързани. Опитваш се да убедиш хората в тази тема, че трябва да започнат да "дават емоционален и духован старт на децата още в утробата". С думи прости това би трябвало да означава, че ако случайно някой родител не посвети времето си на тази дейност преди раждането, то детето му ще бъде едва ли не ощетено. И в този смисъл се опитваш да внушиш, че ако една жена е добра майка, то тя трябва да започне да прави някакви неща още преди раждането.

Затова ще ти кажа друго - важно е какво става през 18-те години докато детето порасне и се отдели от родния дом и си поеме пътя в живота.

# 87 24 юли 2008, 11:46 ч.

Мнения: 2 829

RadostinaHZ, не разбирам кое ти пречи и те дразни. За да имаш положителна нагласа и да общуваш с детето си в корема не е нужно време дори-човек може да се чувства добре докато сменя памперс, докато яде, докато работи, пък отгоре на това има страхотен страничен ефект-много е приятно за майката Grinning

Т.е. не знам дали точно пренаталното възпитание ще се отрази много или малко на бъдещото ми дете, но на мен, на роденото ми вече дете, както и на семейството ми се отразява много добре да бъда усмихната, да гледам леко на живота, да се зареждам с положителни мисли.... Същото и по отношение на общуването с детето-моето бъдещо бебе е много желанои аз мисля за него с много обич. Определено ми носи положителни емоции да си мисля за него, да си галя корема, да му говоря... Но не отделям време специално за това.
С първата си бременност също имах много позитивна нагласа, детето се роди спокойно, съответно гледането на бебето ми беше много приятно, бебето растеше спокойно и усмихнато, и до ден днешен ми е много леко и приятно с детето ми. Та не знам доколко пренаталното възпитание е изиграло роля, но цялостната ми нагласа и очаквания определено помогнаха. Така че смятам, че ако майката се постарае да е спокойна и усмихната през бременността, както и след раждането Grinning

то това определено ще и помогне в гледането на децата, а и не само. От нашата нагласа зависи дали ще виждаме чашата наполовина пълна или наполовина празна.

# 88 24 юли 2008, 11:49 ч.

София
Мнения: 62 595

Дразни ме хиперболизирането на нещо, което правят повечето майки - стремят се към спокойствие и общуване с бебето. Всяко желано дете се предполага, че е обичано и се задействат инстинктите за неговото опазване. Положителната нагласа няма нищо общо с пренаталното възпитание или каквото щете там заглавие му сложете. По-скоро има връзка със състоянието на майката, нейните страхове и очаквания. И като за капак всичко това е идеална почва за спекулиране.

Последна редакция: чт, 24 юли 2008, 11:55 от RadostinaHZ

# 89 24 юли 2008, 11:57 ч.

Мнения: 2 829

Ами погледни от друга гледна точка-много хора в забързаното си ежедневие забравят да се радват на дребните неща от живота. Познавам бременни жени, които са толкова заети с работа и изнервени-изобщо не им остава време да се зарадват на бременността си. Тази тема може да ги накара да се замислят за чудото, което носят в утробата си и да започнат да се усмихват по-често. Пък нека се нарича с каквото щеш там име-то си е едно и също-това, което природата е заложила в нас от векове-когато жената разбере че е бременна започва да се грижи повече за себе си, да се усмихва на живота в себе си, да му говори... За съжаление ние започваме да ги забравяме тези неща и затова имаме нужда да ги наречем с някакво име, да напишем ръководство как се прави и да го прочетем наготово.
Тази тема иде да ни напомни за тези важни, простички неща Grinning

Препоръчани теми

Отново убито дете от дете...

то бива вярност,ма аз май прекалявам

Листопад (Yaprak dökümü) - ТЕМА 22

Къде на Нова Година 2014,сподели опит от предходни години

Причина:

Причина: