Публикувана: 18 юли 2008, 19:03 ч.
Последно мнение: 25 ноем. 2009, 15:54 ч.

Пренаталното възпитание или как формираме детето си

26 396
349
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е пренатално възпитание и как може да повлияе на бебето?
Какво обяснява Христо Нанев в книгата си?
Какви са ключовите точки, които Bruce Lipton обсъжда в своята лекция?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е пренатално възпитание и как може да повлияе на бебето?
  
  Пренаталното възпитание е процес, който започва по време на зачеването на детето и продължава през цялата бременност. Той включва не само преподаване, но и формиране на характера, качествата и дори външния вид на детето. Емоциите и действията на родителите по време на бременността могат значително да повлияят върху развитието на плода. Пренаталното възпитание се отнася до влиянието на емоциите, мислите и комуникацията на бременната жена с нейното неродено дете. Много хора вярват, че поддържането на положителна перспектива и спокойствие може да има положително въздействие върху развитието на детето. Това включва говорене с бебето, усмихване му и грижа за себе си. Пренаталното възпитание включва различни методи и практики, използвани за комуникация и връзка с бебето преди раждането му. Това включва слушане на подходяща музика, четене на детски книги, стихотворения, пеене на песни и други методи за установяване на връзка с бебето в утробата. Пренаталното възпитание представлява взаимовръзката и комуникацията между бъдещата майка и нервно детето по време на бременността. Това включва различни форми на връзка като разговор, музика, емоции и чувства, които се предполага, че влияят върху развитието и поведението на бебето след раждането.
- Какво обяснява Христо Нанев в книгата си?
  
  Христо Нанев обяснява теорията, че хората могат да бъдат въведени в състояние на хипноза, наречено регресия, при което навлизат дълбоко в спомени, до които нямат достъп с ежедневното съзнание.
- Какви са ключовите точки, които Bruce Lipton обсъжда в своята лекция?
  
  В своята лекция Bruce Lipton подчертава, че гените съставляват само около 50% от това, което ще бъде детето. Той твърди, че останалите 50% се влияят от околната среда. Той обяснява как средата може да повлияе на детето дори преди зачеването и по време на бременността. Например стресът или страхът на бъдещите родители могат да повлияят на бебето.
- Какво е мнението на участниците във форума за влиянието на майката по време на бременността върху бъдещето на детето?
- Какво е важно за бременната жена по време на пренаталното възпитание?

# 90 24 юли 2008, 12:08 ч.

София
Мнения: 62 595

Съгласна съм, че много майки забравят за това. Хубаво, има нужда от напомняне. Но не и по този начин и да се намеква за някаква фаталност или възвишеност чрез някакви изследвания или твърдения, които могат да се интерпретират според целите. Неслучайно направих сравнение с телешопите.
Няма ли да е по-просто да се каже, че природата ни е дала щедри начини да направим възможно най-доброто за децата си и е достатъчно да се вслушаме в тази естествена, биологична част от нас? Ако е доказано чрез различни експерименти и проучвания на широка основа и от различни специалисти, че нивата на хормоните в кръвта на майката оказват влияние върху развитието на бебето, то майките да се стремят да запазват спокойствие и да търсят сигурност, защото така е полезно и за тях, и за бебетата.

# 91 24 юли 2008, 12:21 ч.

Мнения: 1 336

RadostinaHZ не знам откъде извира цялата тази горчивина и цинизъм, но не мога да разбера как можеш да се обявиш против това майките да се стремят към спокойствие и общуване с бебето. Не съм съгласна че е достатъчно майката да е свързана с детето само физически и да чете само книги, които са свързани с практическата страна на отглеждане на детето. Физическото и духовното са едно цяло и вървят ръка за ръка. Също така периода до 3 годишна възраст е най-важен, защото тогава детето е като попивателна - то повтаря всичко, което родителите му правят без да се замисля дали е правилно или не и всичко, което вижда се запечатва в подсъзнанието му.

Цитат на: RadostinaHZ в чт, 24 юли 2008, 01:01

А защо една майка би се захванала с пренатално възпитание, ако няма да очаква някакви резултати от детето после? ТОва е поредната мода, нищо повече. Хиперболизира се желанието на майката да е свързана с детето си не само физически, а и личностно. Затова и на почти всяка бременна й идва отвътре да ги поглажда корема и да говори на бебето. Това не е нищо ново, но опаковано и с панделка. А, и на двойна цена. Също като във WS Телешоп (ще извинявате за сравнението). Бременейте си, говорете си на децата и не задълбавайте особено. Peace

Не очаквам нищо от бебето си, искам да се чувства комфортно докато е в мен и да е спокойно и щастливо бебе. Освен това майките говорят на коремите си от години, най-вероятно от векове, не е нещо което е измислено сега. Даже напоследък в забързаното си ежедневие майките забравят да се свързват и духовно с децата си. Гледат само практичната страна на нещата - нахранено ли е, жадно ли е, преобуто ли е и дотам. Никой не обвинява тези, които наистина нямат време и са притиснати от обстоятелства, които не зависят от тях. Но на мен ми прави впечатление и че има много майки, които не са заети, даже не ходят на работа, мъжът издържа финансово семейството и пак не отделят внимание за духовността в децата. Гледат само да е облечено с нови дрешки, да е в количка която струва колкото кола на старо и т.н. И после защо имаме такива агресивни и бездуховни тийнейджъри ...
Искам моето дете да стане човек, не Айнщайн или ядрен физик.

Цитат на: RadostinaHZ в чт, 24 юли 2008, 00:37

Отсега имате големи очаквания към себе си и децата си. Не смея да си помисля каквоще стане по-нататък. Сигурно ще очаквате пренатално да възпитате един малък Айнщайн. Колкото по-големи очаквания има един родител за децата си, толкова повече разочарования го чакат.
Хайде, останете си със здраве!

# 92 24 юли 2008, 12:23 ч.

Мнения: 2 829

RadostinaHZ, ако ти отвориш нова тема, в която опишеш същото нещо, но така, както ти го чувстваш-ще ти се зарадвам също така, както се радвам и на тази тема. Просто хората сме различни и приемаме нещата по различен начин. За мен е очевидно, че стреса и отрицателните емоции влияят негативно на семейството и детето по всяко време-по време на бременността, след раждането... Имаше филм по Дискавъри, в който обясняваха с научни термини как вреди стреса на майката в/у плода. Тук пък дават едно по-различно и нестандартно обяснение. За всичко си има хора. Едни ще повярват на хормоните и веществата, които кръвта на майката пренася към плода, други ще повярват на спомените, достигнати чрез регресия, трети ще се впечатлят от разкази на майки за това как е било при тях.
Просто ми се струва, че темата по никакъв начин не вреди и не насажда вина-напротив, кара ни да се замислим и да променим живота си към по-добро-да потърсим спокойствие, да хармонизираме отношенията си в семейството, да живеем с мисълта за това, колкое хубав живота!
Та-ето съвета ми към теб, в същия дух-потърси хубавото в темата, не гледай само нещата, които не ти харесват, усмихни се, и ако искаш пусни още една, подобна тема, но описваща нещата така, както ти ги разбираш Hug

# 93 24 юли 2008, 12:26 ч.

София
Мнения: 62 595

Какъв цинизъм и горчивина ми вменяваш? Къде съм писала, че съм против майките да се стремят към спокойствие и да общуват с бебето? Дори цитатът, който си сложила застъпва точно идеята, че е нормално майките да говорят на бебетата в коремите си и за желанието за личностна връзка.

Вече написах ясно - някой се опитва да придава почти мистични качества на нещо съвсем естествено, инстинктивно заложено у жените. Но има достатъчно много бременни, които се връзват и си мислят, че са открили абсолютната истина или по нашенски, топлата вода.

ПС. В моментите, когато като бременна си пусках музика и танцувах и пеех съм го правила за себе си, за да си почина и да се отпусна, но не и специално, за да повлияя на бебето. Да, и двете ми деца са с много добър музикален слух и усет, но едва ли е само и единствено поради моите действия. Може би по-скоро им е наследствено, защото и в двата ни рода почти всички хора са се занимавали с подобен вид изкуство през някакъв период от живота си, а някои са и професионелисти. А може би върху тяхната музикалност е повлияло И това, че като бяха бебета им пеех, пусках им разнообразна музика или защото баща им свиреше и у дома имахме някакви музикални инструменти.

Последна редакция: чт, 24 юли 2008, 12:32 от RadostinaHZ

# 94 24 юли 2008, 12:32 ч.

Мнения: 2 829

Ами нека тогава, щом инстинктите им не работят да го приемат като нещо мистично-нали в крайна сметка резултата е положителен?
Работата е там, че се оказва, че мнението ти съвпада с автора на темата-не ти харесва изказа и начина, по който е обяснено-нали? То е все едно да спорят вярващ и атеист-вярващия казва, "не бива да се краде, защото господ ще ни накаже", а атеиста "не бива да се краде, защото закона ще ни накаже". За мен е важен крайния резултат-и двамата няма да крадат, всеки воден от своите си вътрешни мотиви. Има ли смисъл да се изпокарат кой е прав?

Цитат на: RadostinaHZ в чт, 24 юли 2008, 12:26

# 95 24 юли 2008, 12:35 ч.

София
Мнения: 62 595

Да, мисля, че в този смисъл е така. Когато има рационални и доказуеми обяснения за едно или друго нещо предпочитам да се доверя на тях. Останалото ми прилича на поредното използване на маркенинга и рекламата. Издаването на книги от описания полунаучен-полумистичен вид е индустрия с цел печалба.

# 96 24 юли 2008, 12:40 ч.

Мнения: 1 336

Има рационални и доказуеми обяснения ...... Жалко че лекцията на Bruce Lipton няма превод на български, за да а изгледат всички, но там всичко е обяснено и доказано научно - с формули, клетки, протеини, експерименти и т.н.
На мен темата ми беше много приятна преди да се стигне пак до спор и самоизтъкване.

# 97 24 юли 2008, 12:48 ч.

София
Мнения: 1 083

не изчетох темата от самото начало, но последните няколко поста ме накараха да пиша, за да споделя моя опит.
От личния ми опит съм убедена, че духовното състояние на майката по време на бременността се отразява на детето. Не съм склонна да вярвам, че това е завинаги, защото няма непоправими неща, но със сигурност детето ( айде да го наречем плода) го усеща и впоследствие това се отразява.
Важно е действително какво ще дадеш и как ще се отнесеш към детето си в годините след раждането ( поне до 18 - когато се счита, че индивида е достатъчно съзрял психически и физически, че да поема отговорността за своите действия).
Така ще се опитам да обединя двете становище в последните постове ( просто не успях да изчета всичко)

По време на бременността ми бях изключително напрегната, в началото повече време отделях на това какво ще стане с кариерата ми, как ще се спрявам и тн, въпреки че детето беше силно желано и чакано повече от година и половина. За мен определено бременността като изживяване не беше най-доброто, което ми се е случвало -и във физически план.
В резултат ( поне аз така мисля) синът ми беше изключително неспокоен, доста ревлив, и определено опровергаваше теорията, че новородените спят около 20-18 часа в денонощието - той правеше по 12 часови паузи без да спи, като преимуществено плачеше.Така беше първите няколко месеца, което допълнително създаде стрес., е може би ще кажете колики, но според мен - не само.
Все пак междувременно аз си дадох сметка (поне за мен) защо е така. И се опитах да компенсирам. В момента синът ми е изключително лъчезарен, усмихва се непрекъснато и почти на всеки, смее се непрекъснато с глас, спи като другите деца, и отдавна не плаче ( освен когато иска да се наложи). В общи линии по мнение на приятели и познати - той е изключително слънчево и щастливо дете. Моята теория е, че усмивката ражда усмивка, че когато иска да бъде прегърнат - трябва да бъде прегърнат, гушнат, приютен. За да намери сигурност и спокойствие в хората, на които безрезервно вярва....може да съм изпуснала времето на бременността, но това се компенсира. Работя откакто навърши 9 месеца, но прекарвам всяка свободна минута с него, и правя всичко останало когато спи ( това ми коства сън и усилия) но си заслужава.

Мисля, че при второ бременност вече ще се опитам да преодоля стреса и да се оттдам на нея. Дали ще успея - надявам се

# 98 24 юли 2008, 12:51 ч.

Мнения: 1 174

RadostinaHZ, ти явно си по-рационален човек...
За мен предродилно възпитание винаги е имало и ще има и това е първата стъпкав общуването, опознаването, емоционалната връзка родител-дете, която дава основата, дори неосъзната, за по-нататъшното развитие на индивида. Не случайно бабите ни са казвали и съветвали по време на бременност: "спокойна мама - спокойно дете" и т.н. - още техни вярвания...

...И защо толкова се дразниш на днешните маркетингови похвати?Ясно е, че който иска гледа реклами, който иска купува книги, който може, не се връзва на манипулативни модни, облечени и вързани с панделки приказки, вярвания?...Важна е твоята нагласа за нещата от живота и тя трябва да е положителна, нали?

# 99 24 юли 2008, 13:23 ч.

Мнения: 1 161

Цитат на: RadostinaHZ в чт, 24 юли 2008, 10:57

Добре, Людмиле,

Я ми кажи всичко, което си изписал в последния си пост какво общо има с пренаталното възпитание или както щеш го наречи и духовността. Едно бебе е в корема на майка си 9 месеца, от които поне в първите 5 месеца сензорните му системи не са кой знае колко добре развити. Но от друга страна е под активното влияние на майка си, баща си, баба си и т.н. народ в продължение на поне 18 години, докато стане възрастен човек. Е, хайде сега да направим сравнение между влиянието за 3 месеца преди раждането (в най-добрия случай) и влиянието за 18 години. Добре, да не са 18 години, а 16,докато детето съзрее полово.
Не става дори въпрос за това дали децата имат или нямат щитове. Ключът от палатката се изразява в това, че децата вярват безрезервно на родителите си години наред, а не само като навършат 3 години.

Не зная дали ти идва отвътре или го правиш нарочно, но се опитваш да направи връзка между неща, които не е задължително да са свързани. Опитваш се да убедиш хората в тази тема, че трябва да започнат да "дават емоционален и духован старт на децата още в утробата". С думи прости това би трябвало да означава, че ако случайно някой родител не посвети времето си на тази дейност преди раждането, то детето му ще бъде едва ли не ощетено. И в този смисъл се опитваш да внушиш, че ако една жена е добра майка, то тя трябва да започне да прави някакви неща още преди раждането.

Затова ще ти кажа друго - важно е какво става през 18-те години докато детето порасне и се отдели от родния дом и си поеме пътя в живота.

Както казах, темата е за хора които ВЯРВАТ в пренаталното възпитание и тук няма да се убеждаваме, а ще споделяме начини и идеи.

# 100 24 юли 2008, 13:29 ч.

Мнения: 1 161

Цитат на: yani_cat в чт, 24 юли 2008, 12:40

Ако някой се навие да я преведе, аз ще сложа субтитрите.
Ще видим, ако ми остане време и аз ще я преведа.

# 101 24 юли 2008, 13:43 ч.

Мнения: 1 336

Ами прати ми ги, аз ще преведа една част. Може и целите, не знам ......
Аз сега съм по майчинство и нямам никаква друга работа освен да говоря на корема си Laughing

Отдавна не съм бездействала така тъй че преводът може и добре да ми се отрази.

# 102 24 юли 2008, 14:03 ч.

Мнения: 1 161

Цитат на: yani_cat в чт, 24 юли 2008, 13:43

Отдавна не съм бездействала така тъй че преводът може и добре да ми се отрази.

Eто го филма http://www.kolibka.com/download.php?mid=5218
сваляй и действай

# 103 24 юли 2008, 14:26 ч.

София
Мнения: 2 508

Цитат на: RadostinaHZ в ср, 23 юли 2008, 19:34

Виж сега, ако трябваше да раждам за пръв път след 30-тата си година сигурно щях повече да се замислям за спокойствие или специално да си мисля за чудото, което се случва в мен. Не че не съм се сещала, но и не съм се прехласвала по него, защото го приемах за нещо нормално, нещо случващи се в един момент на всяка жена, а не за някакво чудо невиждано. С второто пък съвнем нямах време да мисля, защото трябваше да сменям памперсите на първото бебе. И като добавиш и свързаното с всичко това хронично безсъние картинката се изяснява. Е, да, сещах се най-осезаемо, когато първото бебе се наакаше и трябваше да го измия. Тогава така ми се гадеше от миризмата, че изобщо не ми приличаше на "златото в памперса"..., мани, мани. И като се прибави и не особено доброто финансово положение, само до пренатално възпитание ми е било, да знаеш. Laughing

Написах всичко това, защото написано като текст и намерение нещата изглеждат много пухкави, розови и направо блажени, особено ако става въпрос за първо бебе и нямаш никакви финансови или други проблеми за разрешаване.

Съжалявам, че трябва да го кажа, но ми е много тъжно за теб. Всичко зависи от начина, по който възприемаш нещата. Но карай... No offense.