Пренаталното възпитание или как формираме детето си

  • 26 389
  • 349
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 62 595
няма за какво да ти е мъчно за мен. Моята работа съм я свършила до голяма степен, защото децата ми се вече големички. Правя най-доброто, на което съм способна.
Ти му мисли, че си още на 24 и тепърва ще има да обясняваш как е устроен светът и да правиш диктовки в първи клас.  Laughing

# 106
  • Мнения: 750
Дами, дами, защо превръщате всяка тема, дори най-тривиалната в лют спор?! Радвайте се на децата си и на живота, оставете всеки да вярва в каквото си поиска и както пожелае. Не спорете върху неща, които очевидно не са ви напълно ясни и не ги приемате - това не означава обаче, че са погрешни!
Не ви ли омръзна от злоба и крамоли, бъдете толерантни към чуждото мнение!

  bouquet

# 107
  • Мнения: 1 336
Права си a.velcheva, но пък ми омръзна все да се намери някоя майка, която да ми обясни как нещата не били толкова розови и пухкави и как още нищо не знам за това колко е тежко да си майка и какъв ужас е да сменяш памперси. Sorry обаче се дразня ......

# 108
  • София
  • Мнения: 62 595
Молим? Кой е казал, че е ужас да се сменят памперси? Нещата не са ужасни, но не са и като по рекламите.

# 109
  • Мнения: 750
yani_cat, напълно те разбирам Simple Smile И аз се дразнех, но освен да товаря себе си, друго не постигнах. Затова се отказах и си живея така, както смятам, че е целесъобразно за мен Simple Smile Гледам си  децата, без да се ръководя от книги и чужди приказки, възпитавам ги, както сметна за удачно - в любов спрямо всичко и запазване на мира с околните.

# 110
  • Мнения: 1 336
Пак ли трябва да те цитирам?  Grinning Защо ли се занимавам с теб изобщо .......
Виж сега, ако трябваше да раждам за пръв път след 30-тата си година сигурно щях повече да се замислям за спокойствие или специално да си мисля за чудото, което се случва в мен. Не че не съм се сещала, но и не съм се прехласвала по него, защото го приемах за нещо нормално, нещо случващи се в един момент на всяка жена, а не за някакво чудо невиждано. С второто пък съвнем нямах време да мисля, защото трябваше да сменям памперсите на първото бебе. И като добавиш и свързаното с всичко това хронично безсъние картинката се изяснява. Е, да, сещах се най-осезаемо, когато първото бебе се наакаше и трябваше да го измия. Тогава така ми се гадеше от миризмата, че изобщо не ми приличаше на "златото в памперса"..., мани, мани. И като се прибави и не особено доброто финансово положение, само до пренатално възпитание ми е било, да знаеш.  Laughing Peace
Написах всичко това, защото написано като текст и намерение нещата изглеждат много пухкави, розови и направо блажени, особено ако става въпрос за първо бебе и нямаш никакви финансови или други проблеми за разрешаване.

# 111
  • Мнения: 3 812
След подхвърляните реплики и дуплики, ще кажа, че според мен няма универсална методика или литература или каквото и да било за възпитанието на едно дете. Всичко е строго индивидуално. И ако щете дори заради различните разбирания и вкусове на родителите.
Но едно е сигурно- по- добре човек да се информира, ако има възможност за различните варианти, преди да осмисли кое повече му приляга. Разбира се че не е задължително те да са подхвърлени теми из форумите, могат да са полуосъзнати инстинктивно...но какво лошо има ако бъдат изписани? И който го приема и разбира, нека се възползва. Който не- има и други варианти(теории, литература) за възпитание и конткатуване с децата.
В крайна сметка по- добре е да има заинтересувани, отколкото...как беше...това пребито от майка си 3 годишно дете...живеели по- зле от животни...

# 112
  • Мнения: 1 161
Молим? Кой е казал, че е ужас да се сменят памперси? Нещата не са ужасни, но не са и като по рекламите.
Има си ЕБХ за целта  Grinning И е забавно.

# 113
  • Мнения: 3 812
Людмиле, пак слагаш солчица в раните  Laughing

# 114
  • София
  • Мнения: 62 595
Яни_кет,

На бременните жени през първото тримесечие може да им се гади от всичко, каквото ти дойде на ума, включително от преди това любимите им рози или от зелена салата, например. Е, на мен по стечение на обстоятелствата ми се гадеше от бебешко ако. Тази конкретна случка няма нищо общо със смяната на памперсите като цяло.

А какво е ЕБХ?

# 115
  • Мнения: 2 907
Аз съм от хората, които са убедени във вечността на душата, вярвам в прераждането и кармата.

Бременността ми беше най-неприятният период от живота ми. В началото дори не осъзнавах, че след 6 месеца примерно от мен ще излезе живо същество с глава, ръце и два крака. Промените ( физически, психически и хорманални ), които преживях повреме на 9те месеца бяха за мен повече от тежки и досадни. Мечтаех за момента когато този кошмар ще свърши.

През това време не съм комуникирала с детето, което нося, най-много съм мислила за него като душа, която евентуално ме е избрала ( или и е било наложено като кармична задача ) да и бъда родител. Идеята да си водя разговори със зародиш, а по-късно с едва достигнало минамлното си развитие бебе, ми се струваше повече от абсурдна.
Емоциите, които преживях през този дълъг период на бременеене бяха различни и екстремни. Мисля, че е напълно нормално и не вярвам, че негативните/позитивните емоции маркират нероденият индивид ( съгласни сме, че душата прераждаща се в тялото е стара и опитна ) и го травматизират доживотно. Такива заключения са меко казано дилетантски.
Освен това, целта на всеки живот е да се ползва опцията на свободната воля, която променя дори и най-закоравялата карма.
Типично за човешкото същество е силното преживяване на страсти и чувства. А една бременна жена под влиянието на хормони, преживява още по-екстремно. Ако силата на чувствата ни влияеше върху неродените ни деца, то тогава светът да беше пълен с наши копия, което няма никакъв смисъл.

И това с 3те години е грешно интрепретирано. От 3 години нататък детето осъзнава, че е индивид и започва да проявява същинския си характер. Но точно според източните учения се проповядва твърдението, че се учим докато сме живи и че не съществува шаблон на душата. Защото всичко е в наши ръце. И ако ще майка ти да се е дрогирала или проституирала докато си бил в утробата и, това по никакъв начин не те снишава и не маркира бъдещия ти живот.
Душата преди да се прероди знае много добре кой ще я роди и какви проблеми има този родител.

Намирам за добре, че Людмил се интересува от карма и прераждане, но инсинуацията по пренаталното възпитание ( само колко е тъп този израз! ) е меко казано смехотворна.

Нищо лично, просто мое мнение.

# 116
  • Мнения: 2 829
На мен периода на бременност и след това, периода, когато си бях по цял ден вкъщи с бебето ми бяха може би най-прекрасното време в живота! Да се грижиш за малко бебе не е лесно, но пък е мнооого приятно и благодарно занимание. Никога преди не съм имала толкова приятни дни, изпълнени с разходки, гушкане и грижа за малкото ми съкровище, никога не ми е било толкова спокойно и безоблачно на душата! Така че бях много приятно изненадана-преди да родя всички ми разправяха колко е трудно и тежко, как няма да имам време за нищо, колко грижи и нерви ще имам, колко проблеми, как се затъпявало само с деца да се разправяш, че ще ми липсват социални контакти...
Та, нещата за мен са си розови и пухкави и аз имам намерение така да си остане Grinning Ще се постарая живота ми с две деца да е също толкова лек и приятен и след раждането на второто дете да стане още по-хубав!
Искрено желая на всяка една от вас да се чувства като мен, убедена съм, че вътрешната настройка преди, по време и след бременност е изключително важна и за майката и за бебето.
Радостина, опитай се да гледаш положително на нещата, не търси само повод да се почувстваш обидена и да се конфронтираш, потърси това, което ти харесва в темата и се усмихни! Моля те, нека темата си остане хубава и да носи положителен заряд за всички ни, нали се съгласихме, че това е важно.

# 117
# 118
  • София
  • Мнения: 62 595
Ааа, моля, моля! Ако моите думи не ви изглеждат достатъчно положителни, то това е ваше субективно мнение.  Laughing
 Достатъчно положително съм настроена, но не съм замаяна, може би защото минаха доста години от бебешките периоди и хормони на бременността и ранното майчинство. Бременността и майчинството са най-нормални събития, на които в един период от живота си придаваме допълнителна окраска. Ако това ви се струва неположително сигурно трябва да ви рисувам картинки с пухкави бебета, и всичко в розово и синьо.

# 119
  • Мнения: 806
Сега прочетох статията за майчината утроба.
Така се трогнах!   Heart Eyes Много ме развълнува това, и вярвам, че е истина.  Сега силно се надявам и моето детенце да чувства любовта ни към него.  Какво по хубаво от това?!  Страхотна тема, много лъчезарна.

Общи условия

Активация на акаунт