Раждане в къщи

  

Леко раждане, Есоrial!   

Леко, escorial Чакаме новини.

Леко раждане и от мен, Ескориал!  

Да се присъединя и аз към пожеланията за леко раждане! Хайде скоро да ни зарадваш с дълъг разказ 

.

Леко раждане и от мен, сигурна съм, че ще се справите отлично - ти и малкото създание!!!  Стискам двойно палци и чакам заедно с всички останали  хубави новини!   

Оф, публикувах си мнението два пъти

Присъединявам се към пожеланията за леко и незабравимо раждане    . Очаквам с нетърпение разказа ти.

Здравейте на всички!!!
Вчера се роди нашето момиченце, Карина. А раждането беше повече от прекрасно
Благодаря на всички за хубавите пожелания - наистина се сбъднаха!!!

Ето и моя разказ:


Най-хубавото раждане:
Карина

   Събудих се в 3:00 от контракция, последвана от желание да отида по голяма нужда. Този път контракцията беше различна. Последната седмица имах нередовни, доста силни контракции през различни периоди на денонощието, но тази контракция, която ме събуди беше родилната. До 5:00 контракциите бяха на 15-20 мин и с мъжа ми се опитвахме да поспим между тях. В началото на всяка една от тях, аз ставах, седнала на леглото и подпряна на неговия гръб – беше много приятно да усещам кожата му. Към 5:30 контракциите станаха на 6-7 минути. Децата се събудиха в 6:30 и седнаха да закусват в другата стая. Обадихме се на една позната, която дойде за да ги заведе по-късно на детска градина и училище. Междувременно се обадихме и на дулата.  Мъжа ми приготви ваната, аз си взех душ влязох в нея. Водата ме успокои веднага. Докато се къпех контракциите бяха станали на 2-3 минути, но когато влязох във ваната се разредиха отново. Имаше момент, в който усещах как ще заспя между тях. Затова реших да изляза и отидох при децата, даже успях да поиграя малко на балони с тях. Беше 7:15 когато дулата пристигна и контракциите отново бяха станали на 3-4 мин. Вече бяха много силни. Искаше ми се отново да вляза във водата, но точно тогава котката ме изпревари. Наложи се ваната отново да се почисти и да се напълни с вода, а котката се измъкна цялата мокра от вътре. Следващия половин час прекарах в спалнята, където дулата много ми помогна с масажите на таза по време на всяка контракция. Между тях, аз седях права и се разхождах, а при всяка една се подпирах леко наведена напред върху голямата топка или върху куп възглавници. Към 8:00 контракциите толкова се засилиха, че аз имах нужда от малко почивка. Ваната беше готова и отново влязох в нея. Този път това не попречи на интензивността и силата на контракциите. Седях на петите си, леко наведена напред, така, че целия корем беше потопен във водата. Това беше позата, в която болката се понасяше най-лесно. До 9 часа си останах там, като болката постепенно ставаше по-силна, а към 8:30 започнах да усещам леки напъни със всяка една контракция. Все пак намерих сили към 8:30 да кажа на по-малкия си син чао, когато тръгваше за детска градина. Мисля, че беше около 9:00 когато с поредната контракция усетих как се спука околоплодния мехур. Погледнах във водата, видях малки бели плуващи късчета и разбрах, че не греша. Водата беше чиста, така, че нищо не ме притесни. Но точно секунди след това имах отново желание да ходя по голяма нужда и понеже болката беше толкова силна, че не можех да се мръдна, водата във ваната се замърси. Тогава дулата и мъжа ми ми помогнаха да изляза от нея и да се преместя на леглото в спалнята. Нямах никакво желание да изляза от водата, но нямаше как. В спалнята, застанах на колене върху леглото и прегърнах топката. Много беше удобно. Започнаха невероятно силни напъни, усетих как главата слиза надолу и се показа около една трета от нея. Погледнах в огледалото зад мен и я видях, а след това я погалих с едната си ръка. След този напън, главата се върна обратно. Но със следващия се показа почти до половината и не се върна повече навътре. Отново погледнах в огледалото – беше приятно да виждам това, което усещам. Чух как дулата пита мъжа ми: “Изми ли си ръцете, за да хванеш бебето?” Със следващия напън цялата глава излезе и дулата ми каза да спра да напъвам. Явно проверяваха за пъпната връв – да не би да е омотана около врата на бебето. След това я чух да казва: “Давай, напъвай” и аз усетих как тялото на бебето се изхлузи от мен. Тогава чух: “Обърни се да видиш бебето си” и аз веднага направих точно това. Видях я, и някак инстинктивно хванах пъпната връв, която се оказа два пъти увита около врата й. Размотах я и тя веднага проплака и стана розова. Беше прекрасна! А аз се чувствах невероятно щастлива. През цялото раждане нито за миг не съм се чувствала неспокойна или притеснена. Дулата и мъжа ми ми даваха точната доза внимание. Нито малко, нито прекалено много. През всичките 6 часа и половина в мен нямаше и грам страх или съмнение, че нещо не е наред. Чувствах се невероятно спокойна в компанията на тях двамата. Около час след раждането останахме в спалнята с бебето. Чакахме плацентата да излезе. Пъпната връв прерязахме когато спря да пулсира, а Карина засука 20 мин след раждането си. Беше много приятно да съм в къщи, в тишина и спокойствие. За съжаление се оказа, че съм се разкъсала и се налага да ме позашият малко. И въпреки, че имах контракции през десетина минути, един час след раждането плацентата още не беше излязла, а от мен започна да тече кръв. Не беше много, но не беше и малко. Решихме, че е добре да се обадим на 911. Първо се обадих на болницата, в която ме следиха през бременността и от там ми казаха, че веднага трябва да отида при тях. Обадих се на 911 и им обясних ситуацията. Те пратиха линейка и след около 30 мин бяхме в болницата. Там ни чакаха готови. Веднага ме приеха и ми сложиха системи, ако се наложи кръвопреливане. Обясниха ми, че първо ще опитаме да извадим плацентата, докато аз напъвам и ако така не се получи, ще се наложи да ми сложат пълна упойка и да я извадят ръчно. Този вариант хич не ми хареса, така, че започнах да се напъвам доста силно, за да излезе. Докторката беше невероятна – много любезна и приятна. Нито за миг не съм чула критика или нещо подобно за това, че съм решила да раждам в къщи. След няколко напъна, плацентата излезе и беше здрава и цяла. Аз дори и не кървях толкова, колкото докторите очакваха. Казаха, че всичко е наред и ще започваме със шевовете. Имах доста нестандартни разкъсвания и се наложиха 7 шева. Понеже разкъсванията са нагоре, към уретрата, ме предупредиха, че много ще ми щипе, когато ходя по малка нужда. За мое огромно учудване и радост, след 3 часа, когато отидох – имаше съвсем леко парене. Чувствах се прекрасно, имах сили и въобще не ми се седеше в болницата. Докторите се съобразиха с това и ме изписаха 4 часа след като ме бяха приели. Прегледаха мен, бебето и казаха, че според тях всичко е наред, няма повод за притеснения, така, че мога да си ходя.
   Към 18:30 се прибрахме в къщи и децата с нетърпение се хвърлиха към вратата да видят бебето. Бяха много щастливи и казаха, че е много красива. Цяла вечер след това се суетиха около нея и много я харесаха. Всичко, свързано с бебето им е много интересно, искат да я гледат как яде, да видят как сменям памперса, да й кажат лека нощ. Аз се чувствах доста добре, въпреки, че за целия ден бях изяла само един банан. Успях да изчистя всичко останало от сутринта в спалнята и към 21:00 всички бяхме по леглата, щастливи и доволни.

Ех, че хубава новина. Да ви е здрава и весела малката Карина. На чудесна дата се е родила, нека и е на късмет 

escorial
честита да ви е малката принцеса
благодаря за прекрасния разказ 
не си писала как върви кърменето

Честито! Добре Дошла Карина!
Радвам се че всичко е минало добре. Благодаря за разказа, много интересно ми беше.

Приятно гушкане с малката. Моят вече ми се струва огромен

escorial, много хубав разказ! Радвам се, че роди така както искаше ти. Да е жива и здрава Карина!
    

escorial, Честито ви момиченце
Да ви е жива и здрава, да хапва и спинка добре 

Много се радвам че всичко е минало гладко, макар че се е наложило ходене до болницата.

Чудесен разказ! Благодаря ти, че сподели това невероятно преживяване!    

Нека в живота на Карина има много радост и любов!  

(моето раждане също започна в 3 през нощта и завърши 6 часа и половина по-късно   )