Раждане в къщи

Тук го има този вариант. Ако отидеш да раждаш в болницата, то акушерката изражда (само в краен медицински случай се намесва доктор).

Сега пък ще се заяждаме надребно с термини Тук не спорим за термини, а за целта на прилаганите медицински интервенции.Целта в случая е да се предизвика родилна дейност преди тя да започне естествено, нали? Поне дотолкова съм запозната и мен като пациентка просто няма какво повече от това да ме интересува.

Радвам се че в Холандия го има този вариант и се надявам че в другите страни родилната помощ ще започне по-бързо да се реформира.

И тук започва да навлиза този вариант-- birthing center му викат, но напливът е толкова як, че ако не се запишеш в 4тата седмица на бременността си, забрави.  Че даже и тогава не е гарантирано, че ще намериш място. 

Работата е, че за да протече едно раждане нормално са много важни хормоните, които се отделят, а както знаем хормоните много се влияят от психическата нагласа.  Затова за някои родилки болничната обстановка е много вредна.  Просто ги стресира и направо може да им спре контракциите.  Особено ако към болничната обстановка прибавим и бързащи лекари, които непрекъснато те ръчкат да ти включват системи и монитори за щяло и не щяло.  В много от случаите го правят само за да спазят процедура, която предотвратява някакъв теоретичен и много малък риск, който може изобщо да не се отнася за теб.  И ако им противоречиш нещо и не си достатъчно "послушен" пациент, започват да те плашат с всякакви ужасии или просто да ти говорят пренебрежително (пък ако си в БГ, направо може да ти се разкрещят или да те шамаросат!).  И хайде при това положение да видим дали родилката ще произведе естествено достатъчно окситоцин (хормон на удоволствие, който и при секс се отделя) за да протече нормално раждането.  Естествено, много жени успяват и в такава обстановка да родят нормално и безпроблемно.  Но непрекъснато растящите проценти на секцио показват, че при много жени всички тези неща, които вървят заедно с болничното раждане имат нежелателни последствия.  Иначе научни изследвания са установили, че истинския процент на наистина наложителни секцио операции за да се спаси здравето на бебето или родилката са не повече от 6%.  Направете сметка, че останалите 25% от жени, които раждат със секцио, уж по спешност, всъщност не са имали нужда от това секцио.

Не искам да стигам до крайности. Някои изказвания бяха доста крайни и дадох пример.
Всичко крайно ми е чуждо.

На авторката искрено се възхищавам, както и на всички вас дръзнали да направят тази смела крачка.
Както споделих вече на мен ми се струва мнооого страшно. Може би така ми е насадено от лекари и родители.
Винаги си казвам:"Ами, ако се случи еди какво си"?, което разбира се може да се случи на всякъде.

Защо да не е реалност?

Първото ми болнично раждане мина страхотно. Просто имах голям късмет да попадна в тази болница. Никакви ненужни интервенции, а напротив- беше почти като спа- сестри ти пълнят джакузито, носят ти топли хавлии, питат ме искам ли специален коктейл, докато отмарям- вода с много лед и парче лайм, със сламка. Мерят тоновете във водата, ведри, усмихнати сестри на възрастта на майка ми, непринудени разговори на различни теми, с мен и с мъжа ми, който през цялото време е с мен в персонална стая. Не се яде, но дават освежаващо желе. Имаше една лекарка българка, пратиха ми я и нея да ме види.

Постоянно ми правиха супер готин и облекчаващ масаж, а аз обожавам всякакъв масаж. Показаха и на мъжа ми как да ''хваща'' контракциите и как да натиска, но опитът си казва думата. Правилно дишане в момента- това не може да се научи на курс. Насърчават те да се разхождаш повече, пускат музика, носят новата преса в леглото.

Пуснаха ми слаб епидурал, по мое желание, защото нещата ужасно се проточиха, за да не се мъча и да мога да дремна няколко часа, не бях спала 24 часа. Имах късмет контракциите да започнат точно в 12, като реших да си лягам след един голям шопинг тур. Ако не бях поспала, щях да съм парцал, щях да родя как да е, но после нямаше да имам сили да се радвам на бебето, а след като родих и ме позашиха, скокнах като млада булка. Изродиха ме две млади докторки, а едната ме спечели като ми каза- името, което сте избрали е страхотно, но София, също е страхотно име, като столицата на Бг.  Да са живи и здрави всички от екипа, а в болницата да се родят още много бебета и да са все така любезни. Отделно, че за моето бебе се наложи в момента на раждането да извикат неонатолог, защото беше глътнала мръсни води, а после имаше жълтеница и беше под лампа за известно време.
Бебето не са ми го взели нито за секунда, всичко в стаята, където сме с мъжа ми. Отделно ми показаха много - за къпане, правилна хигиена - нямаше кой да ми помага, а и двамата с мъжа ми не бяхме виждали новородено. Сестрите приготвяха ледени превръзки, които много облекчваха епизиотомията - прости нещица, но дали щях да се сетя сама и да се бях сетила друго си е да ги имаш готови под ръка.
Страхотен старт с кърменето- пак благодарение на съветите на сестрите. Мога да кажа само, че ми вдъхнаха много увереност, през цялото време знаех, че сме в сигурни ръце. Никаква паника и изнервена обстановка, напротив - всички бяха толкова ухилени, едни радостни, човек ще каже, че моето бебе са чакали само. А на въпросите ми как е тя- казваха само- тя е просто перфектна, а на следващия ден- всичко е наред, тя е красавица  .

Болницата е St. Paul's- една от най-старите болници в града. Винаги, когато минавам оттам, се спирам и гледам прозореца на ''моята'' стая. Дъщеря ми и тя знае къде е родена, въобще покрай сестричката си знае много за бебетата и раждането.

Второто бебе го родих за 20 мин, можеше и вкъщи, ама кой щеше да пере кървавите чаршафи и да ми носи на поднос кафенце и манджички и да чисти тоалетната всеки път след мен? Онзи ден говорих с една мацка, бременна и и викам - не може да вземеш и двете деца с теб през нощта там- и тя ми вика много ми трябват на главата, една вечер да съм само с бебето. Та така- малко като на хотел. Но не това е основната причина- а точно, че ако се наложи някаква интервенция, ще съм там на място, защото понякога и минута е решаваща, за моя живот или за живота на бебето. А всичко става.

За третото, евентуално....ако съм тук, просто не виждам смисъл да съм вкъщи и да поемам излишни рискове или пък после да се налага да отивам с бебето до болница, вместо да си лежим спокойно кожа до кожа - тези най-сладки първи мигове 

Поздрави на всички, като цяло съм на принципа - най-важен е резултатът, всичко е добре, щом свършва добре!

Г-жа Броненосец, много се радвам, че във вашата болница е било толкова гот.  Но като гледам твоето раждане е минало сравнително лесно и по учебник, така да се каже.  Не съм сигурна дали нямаше да се намесят ако, да речем, разкритието ти не върви по схема, а по-бавно или ако, например, тоновете ту падат, ту се оправят.  Това са, например, две типични "усложнения", при които лекарите са научени да се намесват, но за които няма научни доказателства, че са истински усложнения.  Например, има клинични изследвания, които показват, че и с монитор и без монитор, еднакъв брой новородени умират по време на раждане, т.е. не е изобщо ясно, че има каквато и да било полза от следенето на тоновете по време на раждането. 

В болницата в Торонто където аз раждах също бяха мили и любезни и ми правиха масажи, но също така направиха и 100 безсмислени интервенции, които смятам, че ме доведоха до секциото.  През цялото време бях на монитор, т.е. ограничена до леглото, пукнаха ми мехура без да е нужно, не ми вярваха, че епидурала не ми действа, повярваха ми чак когато (незнайно за мен защо) ми сложиха катетър и аз скочих до тавана, защото си усещах всичко.  После като напъвах 3 часа се изредиха 15 студенти да ми бъркат да пипат къде била главата на бебето, което не ми беше особено приятно, но ми беше неудобно да откажа.  И накрая въпреки, че тоновете си бяха идеални, почнаха да ме плашат, че бебето сто на сто много скоро ще се измори и ще трябва да тичаме по коридорите към операционната.   И аз, будалата, понеже не се бях образовала изобщо за това как интервенциите могат да объркат раждането се доверих напълно на лекарите и се съгласих.  И моето раждане като цяло е доста по-стандартно за раждане в болница.  Не смятам, че нещо мен са ме прецакали.  Просто така си процедират когато родилката не е достатъчно информирана и мотивирана да участва в раждането.

 Г-жа Броненосец като реша да имам бебе, направо идвам в твоята болница, много интересен разказ.

До сега само четях и нямах намерение да се намесвам, нали темата е само за тези които се интересуват от раждане в кьщи. Обаче си мисля, че дори и да се интересувам от раждане в кьщи, не означава че трябва да споделям сьщите вьзгледите; опредлено някой от изказвнията тук са доста крайни. Предполагам че такава дискусия може да се води, защото повечето от нас живеем в "цивилизовани дьржави" и жената има избор и достьп до медицински грижи. Какво ли щеше да е ако живеехте в Африка и раждането в кьщи беше единствения вьзможен вариант. Преди години четох статия за жени, които имат проблем с раждането, защото бебето е прекалено голямо за да излезе. Това което се случва с тях е че бебето умира при раждането, а на жената и се образува огромна дупка, от която директо изтича урината. Жените не умират, само бебета им. Статията беше за една Канадска лекарка, която помага на родилките при подобен проблем. Разбира се там кьдето живеете това не може да се случи и всичко което може да правим е да се оплакваме от прекалените медицински грижи. Все пак не може да отречете че дори и прекалените медицински интервенции по време на раждането са сьздадени за да сведьт риска за бебето и майката до минимум.

Ще допьлня че в Канада, в провинцията Онтарио, жената има избор да следи бремеността си при гинеколког или акушерка (имам предвид мidwive), без да се заплаща нищо, което означава че провинциалното здравеопазване признава правото на жената да избера как да роди и сьщо че двата варианта са еднакво сигурни. Така че да се говори за това че жената е подложена на ненужни медицински интервенции, без нейното сьгласие е малко несириозно. Има жени и жени, едни следват лекарските сьвети сляпо, без да се поинтересуват, други са точно обратното. Аз раждах в болница и в началото имах доста силни болки. Сестрата ми предложи някакьв наркотик ( не си спомням името му) за да ми облекчи болките. Аз отказах и вьпроса се приключи, никой не ме е гонил да ми го дава насила. Така че много често болничното раждане  протича според това как се чуства жената ( поне в Канада) и не мисля че една родилка е единствено безпомощен наблюдател.

И още нещо ще добавя, в Северна Америка , доста се е вдигнала вьзрастовата граница за раждане. Казват че 40 са новите 35 годишни. Много жени имат пьрвото си дете кьсни 30 и след 40. При много от тези жени сьвсем естествено раждане не е винаги вьзможно и това налага доста по внимателно следене на бремеността. 

Та това бяха моите размисли по темата-няма бяло и черно и би трябвало да сме толеранти кьм мнениата на другите хора, дори и когато не сьвпадат с основната идея на темата 

Сиси Боата, аз останах с впечатление, че ти предстои раждане и си викам да те успокоя, че не е толкова лошо в болниците или в някои болници. Права си, че определено съм извадила късмет, като изключим, че раждането ми беше 21 часа от контракциите на 5 мин до появата на бебето- доста дълго

Като цяло, канадските гинеколози и акушери имат за цел да намалят процента раждания секцио, който казват на места отива към 30%. Това е двойно скъпо раждане, увеличава се и престоят в болница, който на ден тук струва $3000. Много от жените настояват за планирано секцио- '' toо posh to push'' синдрома- и аз мислех, че не е възможно да избираш, но е факт.

Canadianmom, всичко е така, както съм го описала  Тази година родих в друга болница, но много набързо и нямам много впечатления, но като да не съм баш така очарована.

В общ план, нагласата ми към раждането е такава, че ако трябва да избирам раждане вкъщи с дула, или планирано секцио, бих раждала вкъщи. Но ако съм в болница и ми кажат- нека не рискуваме, не бих!

Поздрави

Г-жо Броненосец, то аз съм решила да раждам в болница и изобщо не смятам, че е супер ужасно и само те дебнат да те прецакат.  Намесих се в темата само за да кажа, че рационални хора могат да вземат различни решения защото и при двата варианта има и плюсове и минуси.  Не съм съгласна просто с твърденията и намеците на някои от включилите се, че да раждаш вкъщи е някаква безотговорност или фанатична смелост или носталгия по времето на бабите ни, а да раждаш в болница е разумния, цивилизован, съвременен избор. 

А по въпроса за секциото.  1) Не знам за изследвания, които да показват, че възрастта на майката има каквото и да било отношение към вида усложнения, които налагат секцио, така че възрастта на родилките определено не е причината за 30% секцио; 2) официалната политика наистина е да се сведе % на секциото до 15% както препоръчва World Health Organization и то защото все повече изследвания доказват, че секциото е по-лошия начин за раждане и за майката и за бебето и има трайни последствия за здравето и на двамата.  Но едно е официална политика на Асоциацията, друго е какво правят индивидуалните доктори.  Някои са "напредничави" и се стараят да ограничат интервенциите, които довеждат до секцио.  Но много си карат както си знаят и при първа възможност те резват.  Има и трети фактор-- дори и на теория лекарите да подкрепят естественото раждане, на практика те са обучени и тренирани да се месят и да реагират на малки спънки в родовия процес като на големи усложнения.  И затова дори и най-добронамерените лекари просто нямат достатъчно опит и увереност в това, че раждането е естествен процес. 

На който му е интересно, да прочете книгата на Др. Сиърс за раждането.  Той е лекар, жена му акушерка и имат 7 деца-- 2 или 3 родени в болница останалите вкъщи.  Хората имат и образованието и личния опит да погледнат нещата компетентно от всичките им страни.

Айде стига толкова от мен по тая тема, че окупирах дискусията.. а имам и работа!

Поздрави на всички

Причина за висок процент секцио през последните години в нашата провинция е желанието на жените да раждат секцио ''по желание''! Предполагам и на другите места не е много различно.


Успех!

Това със сигурност ли го знаеш или така предполагаш?  Защото в Щатите определено не е това основната причина.  Наистина плановите секцио са се увеличили много, но това е защото жени с едно секцио, което е било уж "по спешност" се плашат много от VBAC.  А пък ако имаш 2 или повече секцио, вече наистина е доста рисковано да не си направиш планирано 3то или 4то.  И затова расте %та.  Виж, в БГ определено ми се струва, че има "too posh to push" тенденция.  Но там секциото вече достига дори 50%.

Като чух за това и аз реагирах леко скептично - защото аз знам, че тук няма секцио по избор. После търсих инфо в нета и питах моя гинеколог дали е вярно това и той ми каза да, той е от старата школа- около 65 годишен е. Отделно знам за две българки, които си родиха така, с едната съм говорила и тя още в началото поставила ясно нещата пред лекарката си, за да знае дали да си ходи в Бг- и те и казали, няма нужда да ходиш никъде. Това става преди 4 години.

Естествено, че нещата са комплексни - и ранна бременност, например, след секцио пак води до второ секцио в много случаи и също вдига процента; презастраховане от лекарска страна, доста са факторите. 

От канадските провиинции мога да говоря за Квебек. Изключения не се и съмнявам че има, но определено не мисля че е лесно да си направиш секцио по желание. Когато моето трето раждане тръгна в лоша посока, аз напъвах а бебето изобщо не напредваше, след две нормални раждания знаех че не е на добре работата и ги помолих да не ме мъчат (бях и без епидурал) и да ми направят секцио. Казаха ми че секцио се прави само в много краен случай. Пак ми го направиха, ама по-късно. Вече на прегледа след раждането гинеколожката ми каза че ако евентуално реша пак да раждам пак може да се опита с вагинално раждане, но ако държа ще ми направят и секцио. Та си мисля че причините за по-високия процент секцио са повече от една.

Ето тук и малко статистика по въпроса. Това е за САЩ:
http://www.usatoday.com/news/health/2005-11-15-sections_x.htm

Наистина както прочетох става въпрос преди всичко за презастраховане на болниците и лекарите срещу евентуално съдебно преследване, заради което след едно секцио се решава автоматично че пак ще има секцио. В самата статия се обяснява колко малък е рискът от усложнения при вагинално раждане след секцио, но... един гинеколог няма да можеш да го осъдиш ако когато детето ти стане на няколко години получи астма вследствие на това че е изродено със секцио, но можеш да го осъдиш ако се получи усложнение по време на раждането.
Ето и за Канада:
http://www.canada.com/topics/bodyandhealth/story.html?id=cd32801 … a03d-6211b1cf1f2d

И тук го има елементът с презастраховането на лекарите, както и възрастта, но видях и една неочаквана за мен причина - все по-честия случай на затлъстели раждащи

Да, съгласна съм.

Тук също мисля като теб.

Също има и лекари, които ги е страх от VBAC. Изпитах го покрай раждането на Ясен. Получила съм вече съвет, че ако искам трето, задължително секцио. Не можело да раждам по естествен път, да съм се готвела психически от сега за това.

Сиси Боата, има и много истина в по-горния ти постинг. Излишно е да те цитирам. Съгласна съм и с теб.