ох аз успях да го оттуча и от това , сега хапе само когато трябва да се защити или някой много го ядоса
- Публикувана: 21 юли 2008, 10:29 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2008, 23:02 ч.
За хапането?
Молят хапе от любов 
Когато ни вижда след няколкочасова раздяла, когато се разбеснее, или ей така, щото му е хубаво. Но никога не е за да отмъсти, или защото е несигурен. Просто емоцията му е по-силна от него и хапането за него е просто по-силната степен на целувката.
Предполагам че с порастването този израз на чувства ще се замени с по-неболезнен. За момента най-вече се грижа да няма сериозни инциденти. И му говоря, де, ама той колко разбира е друг въпрос
Когато ни вижда след няколкочасова раздяла, когато се разбеснее, или ей така, щото му е хубаво. Но никога не е за да отмъсти, или защото е несигурен. Просто емоцията му е по-силна от него и хапането за него е просто по-силната степен на целувката. Предполагам че с порастването този израз на чувства ще се замени с по-неболезнен. За момента най-вече се грижа да няма сериозни инциденти. И му говоря, де, ама той колко разбира е друг въпрос
Здравейте на всички! Аз вече съм започнала да се отчайвам. Моя калпазанин ме побърква по цял ден. Когато сме си сами в къщи или на вън няма проблеми слуша си ме разхождаме се, НО когато сме си САМИ. Не трябва да има деца около нас защото става страшно. Играят 2-3 минути и се почва едно бутане, щипане и хапане, а понякога и тези 2-3 минути ги няма, направо почва! Той все едно е хванат от гората. Направо не издържам понякога. Карам му се поступвам го и след 5 минути пак така!!!! Все съм до него на тръни и го пазя!! Гледам да не го изолирам все да е около деца, непрекъснато сме с една комшийка с нейните деца на 1г и 6м и на 6 г, с тях е по добре но пак ги "напада".
А и от септември сме на ясла!!!!!!!!!!! Там какво 6те става ве4е не знам!!!!!! След първия ден сигурно 6те ми кажат да не го водя пове4е!!!!!! Сигурно 6те има пострадали! Все се надявам там да се заиграе и да забрави тия неща ама не знам как ще стане. Много ще му се карат лелките. Много деца хапят други щипят трети бутат ама ве4е незнам .............
А и от септември сме на ясла!!!!!!!!!!! Там какво 6те става ве4е не знам!!!!!! След първия ден сигурно 6те ми кажат да не го водя пове4е!!!!!! Сигурно 6те има пострадали! Все се надявам там да се заиграе и да забрави тия неща ама не знам как ще стане. Много ще му се карат лелките. Много деца хапят други щипят трети бутат ама ве4е незнам .............
И синът ми хапеше зверски мен и баща си до скоро, но решихме(поне засега) проблемът така:при всяко негово ухапване му показвахме, че ни боли(правим се, че плачем), скарваме му се и му казваме да целува, вместо да хапе. Сега целува наред, навсякъде и е много готино. Понякога, в момент на боричкане и еуфория понечва да ухапе, но сам се спира и вместо това целува на същото място, където е щял да ухапе 
Искам и при нас да стане така! Нас не смее да ни хапе ама децата..... 
, че се просълзих! И стиска и не пуска! 
Имам същия проблем със сина си, който е на година и десет месеца. Аз съм отговорен родител и изобщо подобни неща при нас като нереакция от страна на родителя след ухапване няма и честно да си призная ми става малко мъчно, като се заговори за изолиране на детето и тем подобни-то все пак не е животно!
Моят син започна да хапе мен и кака си в израз на любов, когато беше съвсем малък. После започна да хапе децата, които познава, пак от любов. От около месец насам хапе при самозащита-когато се бори за играчката си например. В тези случаи изобщо не смятам, че другото дете е виновно за реакцията на моето. Винаги обяснявам, че детето го боли, че така не трябва, извинявам се на родителите и правя всичко по силите си. Искам да подчертая, че наистина нещата изобщо не опират до възпитание-винаги съм го учела да си споделя играчките, не расте сам, а с кака си, така че не е глезеничето на мама и всичко вкъщи да е само за него. Вече ми се плаче от безсилие . Старая се винаги да съм плътно до него, за да предотвратя ухапване или сбиване, но невинаги успявам, секунда е необходима, за да захапе, а аз в това време примерно да съм се огледала къде е другото ми дете-не съм за убиване, нали?
Говорила съм със специалисти по въпроса и те всички са на мнение, че проблемът се решава само с говорене и без агресия, защото тя отключва агресията и на детето. Надявам се скоро да ме разбере. Той също все още не говори и наистина може и това да го дразни! Зная ли? Със сигурност зная, че никак не ми е приятно от ситуацията, но все пак приканвам другите родители към малко съпричастност-няма гаранция, че и вашите деца утре няма да го направят.
А след като го ухапе и той плаче заедно с детето, защото му е жал-не е от лошо, но....
Моят син започна да хапе мен и кака си в израз на любов, когато беше съвсем малък. После започна да хапе децата, които познава, пак от любов. От около месец насам хапе при самозащита-когато се бори за играчката си например. В тези случаи изобщо не смятам, че другото дете е виновно за реакцията на моето. Винаги обяснявам, че детето го боли, че така не трябва, извинявам се на родителите и правя всичко по силите си. Искам да подчертая, че наистина нещата изобщо не опират до възпитание-винаги съм го учела да си споделя играчките, не расте сам, а с кака си, така че не е глезеничето на мама и всичко вкъщи да е само за него. Вече ми се плаче от безсилие . Старая се винаги да съм плътно до него, за да предотвратя ухапване или сбиване, но невинаги успявам, секунда е необходима, за да захапе, а аз в това време примерно да съм се огледала къде е другото ми дете-не съм за убиване, нали?
Говорила съм със специалисти по въпроса и те всички са на мнение, че проблемът се решава само с говорене и без агресия, защото тя отключва агресията и на детето. Надявам се скоро да ме разбере. Той също все още не говори и наистина може и това да го дразни! Зная ли? Със сигурност зная, че никак не ми е приятно от ситуацията, но все пак приканвам другите родители към малко съпричастност-няма гаранция, че и вашите деца утре няма да го направят.
А след като го ухапе и той плаче заедно с детето, защото му е жал-не е от лошо, но....
Имам същия проблем със сина си, който е на година и десет месеца. Аз съм отговорен родител и изобщо подобни неща при нас като нереакция от страна на родителя след ухапване няма и честно да си призная ми става малко мъчно, като се заговори за изолиране на детето и тем подобни-то все пак не е животно!
Моят син започна да хапе мен и кака си в израз на любов, когато беше съвсем малък. После започна да хапе децата, които познава, пак от любов. От около месец насам хапе при самозащита-когато се бори за играчката си например. В тези случаи изобщо не смятам, че другото дете е виновно за реакцията на моето. Винаги обяснявам, че детето го боли, че така не трябва, извинявам се на родителите и правя всичко по силите си. Искам да подчертая, че наистина нещата изобщо не опират до възпитание-винаги съм го учела да си споделя играчките, не расте сам, а с кака си, така че не е глезеничето на мама и всичко вкъщи да е само за него. Вече ми се плаче от безсилие . Старая се винаги да съм плътно до него, за да предотвратя ухапване или сбиване, но невинаги успявам, секунда е необходима, за да захапе, а аз в това време примерно да съм се огледала къде е другото ми дете-не съм за убиване, нали?
Говорила съм със специалисти по въпроса и те всички са на мнение, че проблемът се решава само с говорене и без агресия, защото тя отключва агресията и на детето. Надявам се скоро да ме разбере. Той също все още не говори и наистина може и това да го дразни! Зная ли? Със сигурност зная, че никак не ми е приятно от ситуацията, но все пак приканвам другите родители към малко съпричастност-няма гаранция, че и вашите деца утре няма да го направят.
А след като го ухапе и той плаче заедно с детето, защото му е жал-не е от лошо, но....
Моят син започна да хапе мен и кака си в израз на любов, когато беше съвсем малък. После започна да хапе децата, които познава, пак от любов. От около месец насам хапе при самозащита-когато се бори за играчката си например. В тези случаи изобщо не смятам, че другото дете е виновно за реакцията на моето. Винаги обяснявам, че детето го боли, че така не трябва, извинявам се на родителите и правя всичко по силите си. Искам да подчертая, че наистина нещата изобщо не опират до възпитание-винаги съм го учела да си споделя играчките, не расте сам, а с кака си, така че не е глезеничето на мама и всичко вкъщи да е само за него. Вече ми се плаче от безсилие . Старая се винаги да съм плътно до него, за да предотвратя ухапване или сбиване, но невинаги успявам, секунда е необходима, за да захапе, а аз в това време примерно да съм се огледала къде е другото ми дете-не съм за убиване, нали?
Говорила съм със специалисти по въпроса и те всички са на мнение, че проблемът се решава само с говорене и без агресия, защото тя отключва агресията и на детето. Надявам се скоро да ме разбере. Той също все още не говори и наистина може и това да го дразни! Зная ли? Със сигурност зная, че никак не ми е приятно от ситуацията, но все пак приканвам другите родители към малко съпричастност-няма гаранция, че и вашите деца утре няма да го направят.
А след като го ухапе и той плаче заедно с детето, защото му е жал-не е от лошо, но....
Да много неприятно е. Според мен трябва да си неотлъчно до него или да ограничиш контактите му с децата(което не е много хубаво). Той не е много малък като гледам. Пробвала ли си ако ухапе някое дете да му прибереш нещата и да го изведеш от местото, където играят всички. Естествено и да му обясниш, че щом хапе децата няма да ходи да играе с тях. И примерно ден два да не го водиш там за наказание. Може след това да се замисли ще хапе ли или ще стои сам без приятелчетата.
Дъщеря ми два пъти се е случвало да ухапе чуждо дете и на момента се прибирахме с рев вкъщи.Повече не се случи.Дори веднъж я ухапа друго дете и тя съвсем спокойна му обясни че така не е хубаво да се прави,но ако го направи още веднъж ще си върне нищо че мама ще я прибере после.
Да много неприятно е. Според мен трябва да си неотлъчно до него или да ограничиш контактите му с децата(което не е много хубаво). Той не е много малък като гледам. Пробвала ли си ако ухапе някое дете да му прибереш нещата и да го изведеш от местото, където играят всички. Естествено и да му обясниш, че щом хапе децата няма да ходи да играе с тях. И примерно ден два да не го водиш там за наказание. Може след това да се замисли ще хапе ли или ще стои сам без приятелчетата.
Дъщеря ми два пъти се е случвало да ухапе чуждо дете и на момента се прибирахме с рев вкъщи.Повече не се случи.Дори веднъж я ухапа друго дете и тя съвсем спокойна му обясни че така не е хубаво да се прави,но ако го направи още веднъж ще си върне нищо че мама ще я прибере после.
Наистина се радвам, че при вас толкова лесно е станало! Аз разговарям доста със сина си, отдръпвам го от децата, ако се опита или ухапе, но нищо при нас не се случва от раз-явно се изисква постоянство във времето и се надявам това да даде резултат.
Тези особености в поведението на сина ми ме наведоха на мисълта, че във възрастта до 3г. децата могат да се държат по напълно противоположен начин от възпитанието, което ние родителите им даваме. Затова вече изобщо не се хабя да казвам примерно "аз съм научила дъщеря си да заспива сама", просто защото детето е позволило това да се случи. Появи се синът ми и разбрах, че него пък и досега не мога да го науча да заспива сам - аз съм си същата, детето е различно.
Веднъж една майка дори ме попита как съм го научила да хапе
Ми, с много труд и тренировки А потърпевшите деца до кога ли трябва да търпят? Имахме такова другарче. Търпението ми много бързо се изчерпа , така и другите майки си оттеглиха децата. Въпросното дете, което хапе и не му се правеше никаква забележка остана без детска компания. Сега страда повече, защото никоя майка не си пуска детето там, където ще бъде наранено по някакъв начин в случая нахапано.
Извинявай, но темата тук не е за потърпевшите деца. Ако наистина искаш да разбереш докога да търпят, пусни си друга тема
А и тук не съм прочела някой да е написал, че хапането е супер забава, защото чуждите деца реват и пищят заради нашите. Пак да ти се извиня, но на мен ми е достатъчно тежко от ситуацията, за да ми натриваш носа в тази тема, в която ние търсим начини да защитим другите деца от нашите. И моята около 2-та годишнина имаше такъв инцидент. Детенце я изпреварва на пързалката и тя да си отмъсти го захапва за пръста.
Много е неприятно, аз съм се чувствала ужасно когато е хапала някой, постоянно бях в напрежение, само да мине някое дете покрай нея. Колкото и да гледаш пак може да се случи.
Не я изолирай от децата, и не я удряй.
Търпение
И моята около 2-та годишнина имаше такъв инцидент. Детенце я изпреварва на пързалката и тя да си отмъсти го захапва за пръста.
Много е неприятно, аз съм се чувствала ужасно когато е хапала някой, постоянно бях в напрежение, само да мине някое дете покрай нея. Колкото и да гледаш пак може да се случи.
Не я изолирай от децата, и не я удряй.
Търпение
Много добре си описала как се чувствам и аз - постоянно в тревога и напрежение
Естествено, че не трябва да се изолират децата и да се удрят. Все едно понеже не се хранят възпитано, а се цапат и мляскат да спрем да ги храним-нали с опита идва и знанието 
Говорихме, карахме се, но ефект нямаше.
След време сама се отказа.
След време сама се отказа.
То не е говорене , не е викане ( когато много ме заболи ) дори и съм я шляпвала един или два пъти по дупето
, но ефект няма .Сега просто си седя и чакам да и мине .
