Бащата-дали ще се осъзнае някога?

  • 8 396
  • 148
  •   1
Отговори
# 15
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
Ние не сме имали този проблем-и двамата бяхме на 21г - решихме,че искаме бебе повече от всичко и когато то стана бяхме много щастливи.
Дано вашия татко скоро започне да се радва от бременността ти

# 16
  • Мнения: 203
Аз забременях на 19 а той беше на 26...живеехме заедно повече от година и когато разбрахме бяхме много щастливи newsm44
...но все пак мисля че и двама преминахме през периода на осъзнаване...въпреки че заради тази бременност ме уволниха и имахме доста финансови проблеми никога не е ставало въпрос за аборт. Сега и двамата нямаме търпение да се появи малкото човече newsm32... luvbedмного е хубаво когато двамата легнете и започнете да мечтаете за това какво ще правите тримата заедно... и изобщо че тази промяна която предстои ще бъде най-хубавото нещо което ще ви се случи някога. Пожелавам ти от все сърце да можеш и ти с твоя партньор да изпиташ тези незабравими моменти  hug...защото няма нищо по-хубаво от това да създадеш живот. 

# 17
  • Мнения: 662
Не мисля, че възраста има значение за "осъзнаването". Има мъже, които и на 40 се държат като 15 годишни и не искат да поемат никаква отговорност. Трудно ми е да те посъветвам, защото само ти можеш да прецениш приоритетите си.

# 18
  • София
  • Мнения: 39 771
Имаше период на "приемане на новината". Аз май бях по-стресирана в първият момент Simple Smile Мъж ми беше на 23. За аборт не сме мислили. През първата ми бременност само веднъж ме бяха гледали на видеозон, тогава заведох мъж ми с мен на прегледа. Почувства се горд татко Simple Smile

# 19
  • Мнения: 1 168
mi mila, аз забременях на 27, а мъжа ми беше на 30 и мислихме, че въобще не сме готови за бебе. Повярвай ми подготвихме се точно в мига, в който ни изсписаха от родилното. Докато не почнеш да сменяш памперси, няма как да си готов, ако ще и на 50г да си Wink Peace

# 20
  • Мнения: 46 520
И аз мисля, че възрастта няма никакво значение.
Моят много искаше детето.

Дали ще се осъзнае, само времето ще покаже, ако ти искаш детето - не се предавай Peace


... мисли повече за работа, футбол и други неща ...

Като му наредиш в графика къпане, смяна памперс и др., много бързо ще ги забрави  Wink

# 21
  • Мнения: 2 658
Мила,desi manova  бебето не беше планирано.Пиех контрацептиви и може би затова сега не е подготвен. Преди сме говорили за бебе но в един по-късен етап от живота си, но явно си е божа работа и когато стане. Затова и се чувствам гадно, защото въпреки, че знам че не е подготвен искам това детенце от цялата си душа и сърце !!!!
Ами да,явно наистина е "трябвало да стане"  Hug .Но недей да се чувстваш виновна или гадно,не си го направила нарочно,zа да го притискаш..Дано скоро промени отношението си,още повече,че ти го искаш и го обичаш,а да не сте zаедно в очакването е много кофти.По тоzи начин ти ще се чувстваш подтисната и нещстна.
И да,въzрастта няма zначение(е,когато не си на 15,раzбира се  Wink  ),подкрепям мнението на останалите.Има чудесни родители на 20,и такива,които не стават дори на 40..
Въzрастта ви е чудесна от фиzиологична гледна точка,дано се справите ЗАЕДНО  Peace

# 22
  • Мнения: 583
Всеки човек минава през период на осъзнаване , когато му предстой да стане родител. При нас т.нар. осъзнаване беше свързано с подреждането на приоритетите/най-вече при таткото и те бяха свързани с родата му Mr. Green/, а не със самото бебе, то беше планувано. Говори с човека до теб и го попитай как ще се чувства, когато един ден детето му разбере, че родният му баща е искал да го убие? След като сте искали бебе, какво значение има това, че то идва по-рано. Божа работа. Ако на бъдещият татко му се живее, да си живее, ти не можеш да го спреш, но поне трябва да си наясно още сега. Желая успех. Момичетата са прави вземи го на консултация, като види дребосъчето ще се осъзнае, защото ще види , че е реално.  bouquet

# 23
  • Мнения: 518
Оххх, дано да се вразуми, защото започвам да изпитвам вина, че мисля само за себе си и че като не направих аборт го поставям пред свършен факт и го притискам .........
"Свършен факт" е това, което той е направил! Ако не е искал дете е трябвало да внимава повече. Аз мисля, че няма право да иска от теб да правиш аборт! Ако е искал да си поживее да не е живял с теб на семейни начала!  smile3506 Така мисля аз, може и да не съм права, моля да ме извиниш! Иначе при нас не е имало период на осъзнаване, само таткото го беше страх малко от бебка - че е мъничка и да не я нарани. Та почти месец не смееше да я извади от креватчето Joy Но вече мина този период и сега не мога да се докопам до нея.

# 24
  • Мнения: 1 085
Мила наистина си в много трудно положение , но мисля че той ще се осъзнае след като коремчето ти порасне и след като детенцето се роди.Като го поеме в ръце и му се подкосят краката ще запее друга песен.

# 25
  • Мнения: 1 428
Родих детето си на 22 г.Таткото беше на 29 г.Всичко беше планирано  Peace

# 26
  • София
  • Мнения: 1 890
Има силна промяна у мъжете като видят малкото бебоче в корема ти. Започват да мислят за него като за живо същество, а не като за някаква абстракция.  Hug  Peace

  Peace Потвърждавам. И при нас, хем, че беше планирано, в момент, в който му го съобщих, ходи 2-3 часа като замаян.  Mr. Green Той човека не очаквал, че толкоз бързо ще стане ( декември спряхме да се пазим, януари имаше  EFP   Laughing ). Радваше се през цялото време, но чак като дойде на преглед и видя мъничето на видеозона (ръчички, краченца, атрибути...  Blush ) някак осъзна, че е реално и вече сме трима. Беше много развълнуван след това.  smile3521

# 27
  • Мнения: 4 784
На нашия татко не му трябваше период на осъзнаване. Вярно, доста по-голям е на възраст от твоя приятел. Но почти на същата възраст мъжът ми е станал баща за пръв път и пак не е имал нужда от период на осъзнаване, напротив.
Моят съвет е да се опиташ да го придумаш да направите заедно няколко посещения при наблюдаващия те гинеколог и по-специално на прегледа с ехограф. Ще трябва наистина хич да не му пука, ако остане безчувствен пред звука на туптящото бебешко сърчице.

# 28
  • Мнения: 1 195
Аз бях на 24, а мъжа ми на 22 когато решихме че искаме бебе, след година вече бяхме родители, така че не възрастта е определяща във случая. Когато разбрах че съм бременна се поуплаших ако трябва да съм честна, но мъжа ми беше на 7-мото небе като му казах Simple Smile Т.к. не успях да се стърпя му го съобщих по телефона  Embarassed а той щеше да продъни слушалката с радостните си викове Simple Smile Всички в офиса после се чудех акакво е станало толкова Simple Smile
най добре си поговори сериозно с приятеля ти  Peace

# 29
  • София
  • Мнения: 6 269
Не мисля, че има от какво да се чувстваш виновна. Важното е ти да си наясно с чувствата си - дали го искаш това дете или не. Ако го искаш, действай меко и тактично с мъжа си, прикотквай го, води го с теб на прегледите да види малкия човек. И аз си мисля, че не може да остане безразличен като види как мърда бебето.

При нас нещата станаха планувано-случайно - т.е. обработвах таткото 2 месеца, че искам дете и чаках търпеливо неговото решение. И той ми го съобщи, след морето, в едно заведение, пълно с деца. Да, ама тогава вече съм била бременна  без да сме знаели Mr. Green И въпреки че той ми каза, че иска дете, определено се шашна като му казах,ч е съм бременна. Беше мълчалив дни наред (не че е от много приказливите, де), но никога няма да забравя физиономията му, когато за първи път видя бебето на видеозона - щастлива усмивка  Heart Eyes И после го беше страх д ами докосне корема, като рита, но после взе да се кефи ка бебо правеше салта вътре, а корема ми се местеше насам натам  Laughing И въпреки че сега ни е трудно, преминаваме през криза във взаимоотношенията, категорично мога да кажа, че много обича малкия.

Лека бременност и успех с мъжа ти (не забравяй,ч е мъжете понякога с апросто едни големи деца).

Общи условия

Активация на акаунт