Бащата-дали ще се осъзнае някога?

  • 8 387
  • 148
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 015
Бях в същото положение, но тогава и аз не бях готова да стана майка.Прекъснах бременността и след време от същия човек имам син.Не знам, дали за тогава сме взели правилно решени!.Сега си задавам въпросите"Ако го бях оставила, дали още щяхме да сме заедно newsm78?".Това се случи в началото на връзката ни и ме беше страх, че все още не се познаваме добре.Но за това решение не беше виновен само таткото.Аз също не се чувствах готова, както съм написала по горе.Това си е твоето тяло и вашето дете, та решението си го взимате вие.
Втория път беше планирано и много чакано Peace.
Желая ти успех  bouquet!!

# 31
  • Мнения: 660
Здравейте,
На 22 години съм, а човека до мен на 24 години. Бременна съм в 3 месец и искам детето.Таткото с когото живеем от една година на семейни начела явно се уплаши от новината, че ще става татко. Казва, че сега не му е времето и че искал да си поживее още и сега само ме тормози че е трябвало да направя аборт.Аз работя и следвам задочно но въпреки всичко мисля че ще се справя и с майчинството.Искам да Ви попитам дали и с вашите татковци е имало такъв период за "осъзнаване" на ситуацията и дали с времето или като види малкото човече ще си промени отношението ........

Нашият татко с времето не си промеи отношението, нито като го видя. Все по-рядко и по-рядко идва да го види. Това при положение, че никога не ме е увещавал да правя аборт. Но хората са различни, вашият може да се окаже друг чешит и да си промени отношението Praynig Hug Peace.
И аз мислех, че ще се справя с майчинството, но през ум не ми минаваше, какъв ще е размерът на следродилната депресия, през която ще премина. Изпадах в тежка фрустрация всеки път, когато татковците на кварталните деца идваха да ги видят в градинката или някоя съфорумка или колежка заговореше за мъжа си или свекърва си. Който не го е изпитал, няма как да го разбере. Но и ти може и да си друг чешит и да не го приемеш по този начин. Ако имаш читави родители, на които можеш да разчиташ, а мислиш, че можеш да разчиташ и на себе си, хич недей да се двоумиш. На мъж не може да се разчита така или иначе, дори и след години! Mr. Green

# 32
  • Разград
  • Мнения: 2 102
Моят съпруг дори искаше повече от мен да имаме дете. Пред не е имало дилема да оставим или махнем бебето.

# 33
  • Мнения: 1 367
Разбира се,има период на адаптация,на "смилане" на новината,че ще става баща. Нормално е да се чувства притестен и несигурен,още повече,че сте толкова млади.Идеята да го вземеш със себе си на преглед е прекрасна,дано да сработи.В трети месец вече е късничко за аборт,така че ще трябва да приеме фактите,каквито са.В никакъв случай не трябва да се чувстваш виновна за нещо.Покажи му,че си сигурна в себе си,дори дълбоко в себе си да не си,че не те е страх от нищо,че всичко ще е наред.Ако те види спокойна и уверена,може би и той ще преодолее притесненията си.Успех!

# 34
  • Мнения: 2 556
За съжаление само времето ще покаже... ако наистина е искал аборт и свобода за себе си, съществува вариант да не се пренастрои никога. Важното е, че ти си искаш детето! На този мъж не се знае дали ще може да се разчита за в бъдеще, извинявам се ако звуча песимистично, дано не съм права!!!

Наистина възрастта не е от значение и според мен.

# 35
  • Мнения: 411
Не сме имали такъв период.И двамата искахме бебче и си направихме.
Не зная дали твоя човек ще се осъзнае  Rolling Eyes Това само времето ще покаже.
Но мисля,че щом види малкото човече ще му просветне,или поне се надявам  Peace
А на теб,спокойствие и лека бременност.  bouquet

# 36
  • София
  • Мнения: 23 096
Осъзнаването при някои идва с възрастта, при други "пред свършен факт"... При нас таткото нямаше нужда от осъзнаване, защото той беше инициаторът на идеята за бебче! А на твоята възраст аз бях много далеч от мисълта за бебета и раждане - учих, ходих по купони и въртях гаджета  Mr. Green Пожелавам ти успех - бебето е най-хубавото нещо, което може да се случи...  Peace

# 37
  • Мнения: 9 814
Честно казано- не. Бебето беше планирано.

Tess го е казала много добре
За съжаление само времето ще покаже... ако наистина е искал аборт и свобода за себе си, съществува вариант да не се пренастрои никога. Важното е, че ти си искаш детето! На този мъж не се знае дали ще може да се разчита за в бъдеще, извинявам се ако звуча песимистично, дано не съм права!!!

Наистина възрастта не е от значение и според мен.

# 38
  • Мнения: 8
Много ми стана гадно като прочетох отговора на biboshka Sad надявам се, че не всички мъже са такива. Иначе аз се навих преди 4 седмици за аборт, защото не исках постоянно да ми натяква, че съм го вързала и си записах час в болницата, но когато отидохме в уречения час той ме спря и тоооолкова ме трогна когато каза, че не иска да ми причинява това  Hug Но сега незнам какво му стана та пак я запя старата песен Sad Надявам се, че факта, че тогава ме спря означава, че действително го иска дълбоко в себе си ...... Вие как смятате?

# 39
  • Мнения: 2 658
Еее,това не е никак малко  Hug .Значи може би просто му трябва време.Дано,дано е така  Praynig .Жалко zа Biboshka ,но не си мисли това,само ще се иzтормоzиш...

# 40
  • Бургас
  • Мнения: 364
Значи момчето просто е объркано и преминава през труден период. Отидете заедно на прегледа с ултразвук, нека види мъничето вътре и чуе сърчицето му. Когато мечтаеш за времето, когато бебето вече ще се е родило, споделяй с него. Акцентирай върху хубавите моменти, които ще преживеете, когато вече ще сте трима  Simple Smile Изобщо говорете! Направи го съпричастен. Нека се чувства значим и да усети отговорност за теб и бебето.  Hug

# 41
  • Мнения: 49
Около година преди да забременея, вече осъзнавах, че много искам бебче и съм готова да стана майка. Мъж ми въобще не си го и помисляше. Оженихме се, спряхме да се пазим...но никога не е показал желание да има дете. Все си мънкаше под носа, че не е готов. Аз обаче, бях сигурна и готова и когато правехме секс сме били с ясното съзнание, че правим и бебе. Стана много бързо. Беше изненадан, не шокиран, но определено не виждах щастието в очите му...онова, което всяка бъдеща майка би искала да види. Така, че...оттук нататък се започна едно адаптиране...Водих го на ехографията (не се е впечатлил особено), започнах да му възлагам повечко задачки, свързани с бременността - да ми занесе урината за изследвания, да пазаруваме вече винаги заедно, за да не нося тежко, да ми помага с домакинската работа...и т.н. Лека - полека почва да се осъзнава.  Не знам точно колко време ще му трябва, но съм сигурна, че всичко ще бъде наред.
Та, исках да ти кажа, ако мога да ти бъда полезна с моя опит...Че моят мъж ще става баща, заради мен. Защото ме обича и не иска да ме загуби...и защото знае, че аз ще бъда майка на децата му рано или късно, (просто....не си го е представял "рано" Simple Smile) Всички отговорности отново поема, заради мен. Това, което е казала Тес е много вярно наистина. Но когато има любов, нещата могат да се променят. Успех ти желая от все сърце!  Hug

# 42
  • Мнения: 2 556
mi_mila, ако веднъж те е спрял толкова трогателно да правиш аборта, а сега пак се надява на "свободата" си и ти го говори, при положение, че бебето ще се ражда, този твой мъж плаче за бой и нищо друго. Спирам, че да не се изкажа още по-остро. Ако имаш баща или брат, прати ги да поговорят с него, дано спре да те тревожи занапред и да се взима в ръце.

Не върви да е нерешителен точно в тази ситуация, ти си бременна и трябва да си спокойна, а не да му гадаеш настроенията. Дано се осъзнае човека, дано.

# 43
  • Мнения: 160
Ами защо някой не написа подобен пост, когато имаше тема за или против брак и бебе, защото тогава всички бяха щастливи живэщи на "семейни начала"... Той човека не е готов да стане съпруг, камо ли татко... съжалявам, но надявам се няма да го чакаш с години да стане готов. Имаш ли майка/баща/брат/сестра където можеш да отидеш при положение че той "не е готов и иска да си живee?"

# 44
  • Бургас
  • Мнения: 1 132
Аз също съм на мнение, че ТИ трябва да си разгледаш приоритетите и да прецениш доколко държиш на този"мъж"  newsm78. Ако дори на 24 още не се е осъзнал... може би като родиш трябва да кърмиш и него, за да порастне. Просто му постави срок от 3 дни в които да реши какво той смята да прави, а и самата ти си изясни нещата в това време!
 Аз когато разбрах, че съм бременна бях убедена, че ще правя аборт и така постъпи годеника ми с мен. Даде ми 3 дни, в които да си изясня сама какво искам, но той ми обясни със сълзи на очи, че си иска НЕГОВОТО си бебче! Е, минаха 3те дни, и още 2 месеца след това, до сега, когато знам, че това бебенце си е наше и даже ме е страх да не се случи нещо с него! Пожелавам ти успех, но ТИ си човека, който познава "бащата" и може да реши какво ще прави с живота на детето си и своя!

Общи условия

Активация на акаунт