Има и едно Мini, което никак не е лошо.
- Публикувана: 23 юли 2008, 19:58 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2008, 16:02 ч.
СПОДЕЛЕТЕ 7,2 битурбо
...за теб съм винаги на крак...
Бих казала, че от тази част прозира злоба. В петъчен аспект. Но аз не съм специалист...
Хм, имаме метакса. 
И мартини. И маслинки. Нещо не ви разбирам през последните дни. Както и да е.
Мъжът ми сънувал, че съм направила дълъг списък с покупки. Първото нещо в списъка било обувки. Събуди се бесен, но аз го успокоих. Сънувах, че ще си купувам рокля, но когато отидох в магазина роклите бяха свършили. Накрая ни обувки, ни рокля. Как да не се цупя цял ден?
И мартини. И маслинки. Нещо не ви разбирам през последните дни. Както и да е. Мъжът ми сънувал, че съм направила дълъг списък с покупки. Първото нещо в списъка било обувки. Събуди се бесен, но аз го успокоих. Сънувах, че ще си купувам рокля, но когато отидох в магазина роклите бяха свършили. Накрая ни обувки, ни рокля. Как да не се цупя цял ден?
Най-много ми допада финала
животът ти ще е магия
и няма вече да се криеш
за тебе аз съм панацея
свикни със таз идея!
животът ти ще е магия
и няма вече да се криеш
за тебе аз съм панацея
свикни със таз идея!
Авторът ни представя една отчайващо лоша лирическа героиня. Жестока, но объркана душа, която не е осъзнала все още, от каква прелест се е лишила. Уютът, който предлага лирическият герой, е въплътен в удобното легло. Легло, в което може да се наслаждаваш на семките му, но и да пиеш божествено мартини. Това питие от своя страна е препратка към светския живот на лирическия герой. Или по- точно към липсата на такъв, откакто героинята си е отишла. Мюсли с мляко е алегория на по детски чистата душа на главния герой. Призивът в края на стихотворението звучи отчаян, но това е само привидно. Това е мощен зов на мачото, който показва своите достойнства и обяснява на героинята, че ще я приеме, въпреки нейната глупост да го напусне. Той не е дебел, както е ясно. Той е фин и деликатен като английски аристократ( Независимо, че предпочита ирландско уиски). Той познава отлично достойнствата си и знае, че е единственото правилно решение, разбирайте панацея, за заблудената душа, назована Мюриел. Естественият извод е: Сопрано до гроб!
не е чак толкова дебел
Кой?
Той не е дебел, както е ясно. Той е фин и деликатен като английски аристократ.
Да, стана ясно, че не е. Но кой?
Малко себебичуващо звучи така,
както си го интерпретирала. Моля,
уточнете все пак кой не е чак толко
дебел. Смятам, че твоето "той" и това
на автора не са едно и също. Уточнете.
объркана душа, която не е осъзнала все още, от каква прелест се е лишила.
Нормално е да се обърка. Но и да се гръмне.
Разкъсана между авторовото "той не е чак
толкова дебел" и твоята интерпретация, че
всъщност авторът не бил чак толкова дебел.
Моля, трябва да се знае кой не е чак толкова дебел!!!
не е чак толкова дебел
Кой?
Моля, трябва да се знае кой не е чак толкова дебел!!!
Лисо, лирическият герой е объркан, блъска се във всевъзможни размисли и догадки, защо Тя го е напуснала. Дебел е символ на дебелият край, на дебелокожие, на дебелата сянка под която се крие самоуспокоението Му, което е довело до фаталния край. И разбира се, недопускането, че би могъл да е тънък, та затова се опитва да търси причина в размерът, по възходящ принцип.
Препоръчани теми