Да си поговорим за интервютата за работа.

Ако някой "иска да се развива", значи не е сигурен в професионалните си качества. Никой не ти пречи да се развиваш в извънработно време.  Освен това развилият се работник иска по-висока заплата, по-висока дръжност и пр. - което си е главоболие и в крайна сметка, текучество.

В случая става дума за квалифицирана длъжност, предполага се, че човекът е достатъчно "развил се", има достатъчно опит и знания.

Бооожееее! 
Това не може да се случи, не и в България. 
Моля те, признай, че се майтапиш! 

Преди години майка беше ходила на едно интервю,за управител на стол,и след като казала че има опит,интервюиращият я запитал9Щом имаш опит,не знаеш ли чевсичко е нагласено,и човекът е избран?! 

въzможност zа раzвитие според мен е особено съЩествено условие, което дори фирмата трябва да осигурява на служителите си. говоря zа трейнинги, еzикови курсове и т.н., а съЩо и zа перспективата да се иzдигаШ в таzи фирма, ако си добър. не бих си губила времето във фирма, която очаква от мен да нямам амбиции и търси хора, които не искат да научат неЩо ново (веднъж я направих таzи греШка, стига толкова).

zа мен най-ужасно беШе едно интервю, в което ми zасичаха времето, zа което Ще отговоря на въпросите. само да уточня, че не бяха zадачи zа реШаване, а стандартни въпроси. освен това трябваШе да давам примери от личния ми опит непрекъснато: "случвало ли ви се е...?", "как реагирахте в таzи ситуация...?", "как бихте реагирали сега...?", "кое би ви ядосало ...?" и т.н. представете си как се опитвам да се сетя zа пример, а интервюираЩият си гледа часовника и ми каzва колко време ми остава 

Аз правя интервюта почти всеки месец. Имаме скейт магазин и има такова текучество ,че отначало ми се ревеше , а сега претръпнах.Ето тази седмица трима от четирима ми обявиха,че напускат от другата седмица. Болна тема ми е това.
Та за интервютата- питам директно обикновено с какво се занимават(в смисъл дали учат , дали ходят на някакви курсове и т.н.), какво са работитли, ако искат да ми отговорят защо са напуснали , справят ли се с английския и дали спортуват. Ей това са ми въпросите. После ги запознавам с екипа и определяме дата на която да дойдат в магазина и да прекарат деня с друг човек от персонала, за да добием ние представа дали ще се справи ,а и той(тя) да прецени дали работата му (и) харесва.
За съжаление както споменах това го правя през месец,2,3. Извода до който стигнах от опит е следният- кадърните, мислещи,амбициозни можещи и искащи да могат хора ни ползват за трамплин и бързо минават нагоре.(За съжаление не мога да се меря с големите компании в заплащането,което предлагам,но все пак си мисля ,че не е малко). Тези, които остават по-дълго на тази работа най-често са малки, все още безотговорни, често некоректни и имат нужда от нон-стоп подръчкване и контрол.Ох, болна тема ми е тая.
Имам един приятел, който има магазин за козметични продукти, парфюми и т.н Той си беше направил тест за интервютата , на който много се смях, но след няколко години започна да добива смисъл...Спомням си някои от въпросите: "Кой е министър председателят на България?", "Колко прави 234+135" (няма да повярвате какви отговори имаше), "Защо напуснахте предишната си работа", "Какво съдържа една кутия с боя за коса"( в смисъл ръкавици, тубичка и аз не знам там какво друго)
А на мен не ми се струват странно,че по-големите компании се опитват да направят психологичен профил на кандидатите.Все пак , ако поверяваш на човек отговорна позиция, която е свързана с много отговорности е нормално да имаш изисквания.
През 4те години като работодател няма да повярвате с какви хора се сблъсках.
myran, предполага се ,че първата мисъл или реакция , която ти мине през главата е най-искрената, може би затова са ти засичали време-за да не мислиш много -много , а да реагираш спонтанно.Или може би просто са търсили човек, който да може да се справя добре със стреса или да работи под напрежение.

От три месеца си търся сериозно работа. Подала съм документи на сто места. Бях на някои интервюта и нищо!  Аз ли бъркам някъде, работодателят ли?
И всички се хващат за децата! Започва се с въпроси за семейното ми положение и възрастта на децата! И наличието на баби -помагачки! Човек не трябва да има деца ли, ако иска да работи?! Ми, естествено, че ще боледуват понякога, ми естествено, че аз ще държа да си ги гледам, когато са най -зле, независимо от това, колко баби имам на разположение!

В едната фирма стигнах до трето интервю, от 90 души останахме трима...И накрая се спряха на друг. А точно там бих искала да работя! Ама здраве да е!

Обаждат ми се, де...От такива, при които още на интервюто съм си решила, че не бих почнала...От Метро два пъти ми звъняха да ме канят за работа, да ме питат не съм ли размислила...За 400 лв. по договор, и с някакви неясни обещания за след два месеца.... Ама аз твърдо и упорито им казах НЕ! 

Миналата седмица бях на интервю. Предложиха ми кафе или чай. Обясниха ми естеството на работа и какво искат от мен. Питаха ме как мога да допринеса за развитието на фирмата . Не са ми задавали въпроси от типа, кой какво работи в семейството, с кой правя секс и дали съм добре стомашно-чревно.Даже и за минали заплати не са ме питали. Казаха ми за работното време, служебните придобивки, за заплатата, за фирмените обучения и ми показаха бъдещото работното място. Запознаха ме с другите работещи там. След 2 дни ми се обадиха за второто интервю тоже

Според мен работодателят се е интересувал не от самия факт дали жилището ви е под наем или собствено, а от нещо друго; но понеже би било прекалено, ако зададе въпроса директно, е решил да го подразбере чрез друг въпрос.
Най-вероятно го е интересувало дали кандидата за работа е теглил кредит или има намерение да тегли. Тоест ако живее на квартира, то според него това означава, че може би смята да тегли кредит за собствено жилище; а пък ако жилището е собствено, то може би изплаща кредит в момента...
Но дори това да е истинската причина поради която те е попитал, то тогава следва логичния въпрос какво му влиза в работата всичко това?!
На такъв въпрос бих отвърнала с присмех като "Не, на баба ми е!" или пък бих отвърнала на арогантността му с още по-арогантен въпрос като "Какво Ви влиза в работатата жилището ни? Някакви претенции ли имате към него?!" За да види, че не може така лесно да се домогва до слабите места на кандидата...

Гадно е, но трябва да се правят компромиси.
Примерно - преди бях на отговорна и добре платена работа. Нямах работно време, но това значеше, че съм работила много и здраво, понякога и по 15-16 часа на ден, то нямаше как, иначе работата щеше да остане несвършена. Имах малко бебе, после малко момче, шефът ми не разбра, че имам дете. Никога не го е интересувало, плащаше ми добре, за да не мисли за моите лични ангажименти.
Не мога да си помисля, че някоя негова сделка би зависела до някаква степен от мен, а аз кажа - детето ми е болно. Какво да стане - да си загуби парите ли? Не съм била работодател тогава, но го разбирах.
По цял свят майките с малки деца избират работа, от която не взимат големи пари, но могат да си гледат семейството спокойно и с удобно за тях работно време. Компромисът е кариерата и парите.
Решат ли да работят здраво - намират начин.
Исках да кажа, че няма пълно щастие.

Въпросът е наистина да не ти извиват ръцете, пък насреща да не ти предлагат нищо адекватно.

ще следя темата

След третото такова интервю, реших, че ще емигрирам...

И моите впечатления са такива.

Ще следя темата!

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=316600.0
погледнете и таzи тема

Най глупавия въпрос който се сещам да са ми задавали беше" Защо трябва да изберем вас?" Отговорът ми беше "Защото съм професионалист с опит". На следващия ден ми се обадиха че съм одобрена, аз отказах. Бях с малко дете и още от началото казвах, че няма кой да го гледа освен мен когато е болно.Мисълта ми е че има и работодатели, които влизат в положение.Исках да работя в тази фирма, защото е голяма, но въпросите от интервюто и хората срещу мен не ми допаднаха. И винаги съм била на мнение ,че интервютата са и за двете страни, всеки има право да реши дали му харесват условията на другия.