79та арабска приказна ,слънчева и гостоприемна тема

Всеки необвързан мъж знае, че кучето, което разхожда в парка, привлича жените като с магнит. В усърдния си стремеж да предотврати това религиозната полиция в Саудитска Арабия реши да забрани както продажбата на кучета и котки като домашни любимци, така и разхождането им на обществени места, съобщава Асошиейтед прес, цитирана от БТА. Агенцията се позовава на публикации в арабски издания.
Забраната е влязла в сила завчера в столицата Рияд. Властите заявиха, че ще се погрижат тя да бъде спазвана стриктно, за разлика от предишни подобни мерки в Мека и Джеда, които бяха пренебрегнати и не спряха продажбите.
Нарушителите ще бъдат лишавани от любимите си пудели и други рунтави спътници. Те ще бъдат конфискувани от агенти на Комисията за разпространяване на добродетелта и предотвратяване на порока - официалното име на религиозната полиция в Саудитска Арабия. Собственикът на животното ще бъде принуждаван да подпише декларация, че няма да нарушава повече забраната.
Засега новата разпоредба изглежда няма ефект в Рияд. Така или иначе в суадитската столица много рядко може да се види човек да разхожда куче, да не говорим за котка. Властите обаче твърдят, че млади мъже използвали любимците си, за да флиртуват с момичета в моловете.

Наде сериозно ли  това за домашните любимци? непременно ще кажа мъжа ми , щото пъпа му е  хвърлен в Сауди. а и предвид това което знам от него за порядките там, изненадвам се че някой ползва домашните любимци по този начин.

здравейте 
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ КОИТО ИМАТ ПОВОД ЗА ПРАЗНУВАНЕ 
ами да ви кажа те и тука си използват кучетата за разни свалки,особенно,по центъра сам ги гледала
аз много много не влизам,че излизам с един младеж,многоооо хубав
хайде че пак трябва да ходя да се оправям,да съм хубава
чао на всички

Надя, и аз не мога да си представя някой да разхожда куче в Сауди,ама хората се застраховат.Дано даде желания ефект мярката им и дано не бъде въведена и в други страни,защото не искам да ме дискриминират по кучешки признак 
Секси, приятно излизане с красивия момък!
Момичета, голямо затишие тук,никой не пише, сигурно и никой не чете.Да разказвам ли,не знам 
Аз междувременно сложих текст към снимките от Кайро и направих албум със снимки от Луксор.Дано ви харесат!

Abra      а ония в посолството       

Абра, мила, всяко зло е за добро!Сега може да не го вярваш,но ще се убедиш скоро!Дубай е прелестно място,заслужава си да се види.Нищо не губиш,има и много по-лоши неща от отказана виза!Ето екскурзии дотам (даже са много евтини поне от това,което мярнах на пръв поглед).Не е чак толкова убийствено горещо,а и едва ли ще си на улицата, така че споко.Специално за теб ще разказжа след малко.Само да си довърша вечерята.Гладенето го зарязвам при това положение 
http://www.galaxysms.com/index.php?m=668&lang=1
http://www.tourchance.eu/exc_441-120-23.html
http://www.posoka.com/exkurzii_pochivki/excid_9507.phtml
http://pochivki.net/dubaj-perlata-na-blizkiiat-iztok.27.64491.64491.html

тони наистина автобусите са нови и са много удобни,с 31 места,с по 2 седалки широки седалки от едната страна и 1 от другата,защо ще пътувате ли
амал4е добре са,и за тебе говорихме
олд спорт после ще си погледна 4е 4акащите за нета са много

Добър вечер! 
Амал, то ти стана като класиците - така рядко се появяваш, че като напишеш нещо и се помни дълго! Как си? Аз си мислех да не са те завели твоите мъже от семейството на море? Как се чувстваш? Аз си купих витамин Е, веднага след като прочетох, даже аптекарката ми стиска палци!  Моят мъж пие аргинин, аз както казах на една приятелка, ако бях бебе, кях да си помисля искам ли да се зачевам в такова семейство. 

Магде, добре, хайде, не се отказвам аз: ти ще си леля, иншалла, а Яси и батковците - ще са кръстници. Веселие да има.

Олдспорт, ще целуваме ли бебешки краченца с тебе скоро?   

Абра, мила, всичко ще се нареди.... виза за "ти си земен рай" и моята свеки не взе - потенциална имигрантка е тя! Мдаааа, и братовчеда, който ще си търси Бг булка - също и той, при все че си работи в Испания. Странна работа е това. То от Посолството казват "визов център към Външно министерство решава!" Оххх.

 

Такааа, 4-те седмици, за които имах туристическа виза изтичаха.Време беше да ми издадат виза, разрешаваща работа в Египет.Отговорен за това е работодателят - хваща те за ръчичка, подготвил е всички необходими документи и те води в един град на около час път, който гордо нарича себе си административен център.Да,ама не.Немският ми работодател е твърде зает да прати някой с мен,изпадналото българче.Срванително учтиво,но твърдо ми заявява,че трябва да се оправям сама.Много мило наистина.След едночасов рев с крокодилски сълзи моите хора успяват да ме успокоят и ми обещават да дойдат с мен и да уредим всичко заедно.Когато един човек ти стане приятел в Египет,той е готов на всичко за теб.Та една виза ли няма да оправим!
Нощта минава по познатия вече начин и на сутринта недоспали,но готови за още приключения, се натоварваме в служебната кола на мениджъра на дискотеката Хани и заедно с Грит и моето хабиби потегляме за този административен център.Вче съм закопняла за зеленина и с нетърпение очаквам да видя гората,за която са ми разказали - била на влизане в града отдясно.Понасяме се по перфектния път,минаваме успешно полицейската контрола на излизане от Шарм (проверяват стриктно всеки влизащ и излизащ човек и най-вече местен - не може да влезе в курорта,ако не докаже,че работи или живее там; случайни хора не се допускат).Пътуваме сред каменните планини на Синайската пустиня, слънцето безжалостно напича,тук-таме се вижда знак,предупреждаващ за опасност от внезапно изкачащи на пътя ... камили (у нас е нарисувана крава на този знак).Аз безнадеждно заспивам,но ме предупреждават,че ще изтърва гората, а че и после ще се чувствам още по-зле.Вслушвам се в съветите и бодро се усмихвам.И ето,че наближаваме гората - уви, очакванията ми се оказват прекалено големи - няколко палмички и други изнемощели дръвчета се люлеят от силния вятър.Е,няма що голяма гора.Но пък влизаме в административния център,затова вниманието ми се изостря.И каква изненада - град приличен, нови улици, сгради, монументи (египтяните много обичат на кръстовищата си да слагат големи статуи и разни други монументи като гиганстки русалки, миди и прочие украси),но не се вижда жива душа.Призрачен град отвсякъде.Такъв си остана и при следващите ми ходения.Опознах го доста добре,още ми е пред очите.В не толкова лъскавата част на града има една що-годе централна улица с дюкяни и мизерни кафета,чат пат някое босоного дете притичва, забулени жени ходят на пазар,мустакати египтяни бавно пушат шиша,но сякаш времето е спряло.Никой не бърза за никъде.
Скоро влизаме в емиграционната служба - сграда, силно напомняща нашите соц билдинги,с едната разлика,че няма стъкла на прозорците - за каво ли са им,я?!На втория етаж е службата,която трябва ми позволи да полагам труд в страната им.Позната картинка и тук - гишета с хора зад тях, тишина, пейки в средата на стаята за чакащите,които по обясними причини не са много.С моя помощник обясняваме за какво съм тук,оглеждат ме критично и ми връчват формуляр с големината на детски чаршаф,който трябва да попълня - обще взето десетина пъти трябва да си напиша името (което за ужас на всички е безкрайно дълго) и религията плюс стандартните неща като семеен статус,номер на паспорта и т.н.Вниманието ми е привлечено от написана с много услия явно табела с печатни букви на английски,изискваща да пиша четливо,защото информацията се обработва на компютър.Няма как да разберете смехът,в който неволно избухвам - но там изобщо не се ивжда никакъв компютър, никога не е имало и едва ли ще има такъв,всичко се вписва старателно в огромни тетрадки от десетина усърдни служителя.Затова им плащат и едва ли биха се съгласили да бъдат заменени от компютър...Попълнила съм всичко и започва голямото чакане.Аз съм единствената кандидатка за деня,а може би и за месеца.Затова старателно преглеждат документите ми,предават си ги от гише на гише.Ние чакаме и чакаме и чакаме...По едно време шефът им прояви интерес към моята персона и бях извикана на разпит.Даже ми донесоха чай.После - пак чакане.Обаче от този чай ми се приходи до едно място и ща-не ща трябваше да попитам къде мога да се облекча.Малко сконфузени ме заведоха до тоалетната си - даже повече трябваше да се сконфузят мен ако питате!Няма да изпадам в подробности!Като си помислих,че чаят е бил приготвен там (видях чайника) и почти ми стана лошо,но се стегнах.В крайна сметка нещата станаха готови и беше време да се сбогуваме.То направо се бяхме сближили след толкова чакане...Наложи се да отидем и в друга една служба,малко по-динамична.Но явно не толкова,защото пак ми се наложи да им посетя санитарния възел.Този път беше по-чист и поддържан,обаче само за мъже (логично) и нямаше как да се заключа и по едно време докато бях вътре, дойде един човек и трябваше да затисна вратата,че да не се осрамотя.А после като бях сигурна,че е излязъл,се хвърлих към мивката в желанието си да изчезна възможно най-бързо,обаче дойде един друг и аз,за да не си помилси,че съм му ползвала тоалетната,започнах старателно да мия едни чаши,които бяха оставени на мивката.Но това беше още по-абсурдно,защото нямаше никаква връзка с реалността - аз,бяла европейка,с раница на рамо им мия чашите от чай посред бяла пладня.Според мен човекът реши,че има видение, джин някакъв и за добро или лошо се оттегли и сигурно отиде някъде да се помоли.Аз измих чашите,така и така бях почнала,поне да довърша и се върнах в стаята,където ме чакаха (е,загубих се малко из коридорите,но нищо чак толкова страшно особено след посещението на тоалетната)...

Абра да е жива и здрава баба ти!!! И както често обичам да си повтарям, ако искаш да разсмееш Господ кажи му какви са ти плановете.       

Кате, ами аз предлагам да целуваме бебешки крачета скоро или най-ксъно след 9 месеца  
Деска, радвам се,че сте пътували комфортно.Наслаждавайте се сега на Европата  
Рали, продължението е в товя чест!

Малко ретроспективно - важна и неделима част от документите за виза са 16(!) броя снимки,които лицето трябва да подготви.Ни повече,ни по-малко.Но процесът е прост - отивате в най-близкия фотомагазин,казват ви да застанете до стената и ви щракват.След малко снимките ви са готови.Това,че приличате на сериен убиец,заловен на местопрестъплението, се разбира от самосебе си.А ако не сте особено фотогенични по пирнцип, значи резултатът е повече от потресаващ.Но няма откачане от тази процедура,така че плащате,прибирате си снимчиците и си тръгвате.Вторият път като бях там,предвидливо си направих снимки тук (не,че изглеждах по-дбре на тях,де).Но пак не бяха достатъчни,защото тогава се заседях доста и минах не през една и две инстанции и ми потрябваха много повече от 16 снимки.Това е някакво сакрално число за модерен Египет.Лепят снимка на всеки формуляр с твоето име и религия,сигурно пращат по една и на Хосни Мубарак,знам ли...
Малко по-сериозно сега - работна виза не се издава чак толкова лесно.Ако длъжността,на която е чужденеца не може да се изпълнява от местен поради религиозни или други причини - тогава е по-лесно.Аниматори момичета тогава нямаше и за нас не беше прпблем да получим виза.Сега се намират и смели египтянки-аниматорки,но като цяло не е типична длъжност за тях.Но за длъжности като рецепционист или нещо подобно е много по-трудно,независимо какви връзки има хотелът...Така вторият път не успяха да ми удължат визата (извадиха ми я,но след време не можаха да я продължат) и се наложи да си дойда,като трябваше после да се върна,но така и не го направих...Все пак Египет е страна,в която човек лесно може да си намери работа.Друг е въпросът доколко би бил доволен от заплащането.Слава Богу, има и други ценни неща освен парите (като знания и опит),които могат да се натрупат там.Именно от тях се възползвах аз.

Една смешна случка от самото начало: Като заминах,бях убедена,че понеже климатът е горещ, там се развъждат всякакви зловещи насекоми,гущери,скорпиони и прочие ужасии и доста си ме беше страх.Първият шок преживях много скоро - едно прозрачно гущерче притича на 2мм от очите ми,когато отворих врата на терасата за първи път.С писък затръшнах врата и се хвърлих в несвяст върху Грит.Тя,нали беше там от по-дълго, със смях ми обясни,че тези невинни създания са полезни,защото ядат комарите и мухите и е добре да си го отглеждаме.Е,примирих се и си го отглеждахме.Наистина се оказа много сладичко и прозрачно - можеше да гледаш през него.
Един следобед си бях легнала за малко,но преди да заспя,чух нещо да бръмчи.Ужасена скочих,сложих си очилата (тогава още не си бях оперирала късогледството и носех лещи или очила),приготвих се за страшна битка и запалих лампата.Бре тук,бре там - чувам,че жужи,но нищо не виждам.Мисля си - туй ще да е някой хитър звяр,койо иска да ме ужили докато спя и да не се събудя повче,но аз съм безстрашна и хитра и ще му видя сметката!След 10-минутно дебнене виждам...какво мислите - ами една мъъъничка муха,като нашите,но многократно по-малка,измъчено да лети насам-натам.Е,сърце не ми даде да и отнема живота,отворих вратата и я отпратих по живо, по здраво.Така разбрах,че очакванията ми за зверски насекоми няма да се оправдаят и се почуствах много по-добре  

Абра, дай Боже всекиму такова дълголетие!Да е жива и здрава огнената ти баба!!!

Old Sport много сладко разказваш   

Мерси  Сега отивам за кекс  Спокойна нощ на всички!
Либра,ако ти се чете - можеш да влезеш в профила ми и като кликнеш на Последни публикации най-долу ще видиш какви съм ги творила в предните теми.Може да ти е полезно за схващането на Египет като нрави и култура...