Публикувана: 25 юли 2008, 23:22 ч.
Последно мнение: 29 юли 2008, 21:36 ч.

Отива ли си любовта?

4 614
36
1

Гост

# 15 27 юли 2008, 12:43 ч.

Мнения: 83

Разплаках се.....
жадна съм за любовта,която имах......
защо я няма вече.....
не мога сама да се грижа за цветето......срещу мен е абсолютната празнота.....

# 16 27 юли 2008, 14:54 ч.

Мнения: 3 016

Според мен любовта минава през няколко етапа. Първоначално всеки е усетил онази тръпка влюбването ,онова лудо чувство което те кара да летиш .След това става по -спокойно любовта между двама съпрузи .Когато дойде детето любовта е неописуема ,но мисля че се смесва със щастие .След време остава уважението мужду двамата .Трябва да го има задължително. В противен случай всичко рухва.

# 17 27 юли 2008, 17:02 ч.

Мнения: 1 111

Ракиша, много интересен,образен и цветен е бил вашият разговор. Peace

Диана К , съжалявам,мила...../и аз на моменти се чувставм като теб/

# 18 27 юли 2008, 20:42 ч.

София
Мнения: 3 390

Ние караме 8-ма година.
Ами да, има любов, но това определено не е онази любов, която беше и заради която, уж, останах с този човек.
Бих казала, че това, което ни свързва сега, е нещо много повече от любов.
Това е уважение, насочени в една и съща посока погледи, едни и същи желания, преодоляни трудности, може би донякъде емоционална зависимост/да, хлябът е нещо много обикновено, но без хляб не сядам на масата/.По същия начин без мъжа си нямам желание да правя нищо!
Не че ще умра, ако го няма, но хич, ама хич не ми се иска да стигам до там!

# 19 27 юли 2008, 20:50 ч.

На края на света !
Мнения: 2 328

След 2 месеца навършваме 9 години брак ,но сега цветето е станало по-голямо ,по хубаво и по здраво Peace

# 20 27 юли 2008, 21:49 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Beauty в нд, 27 юли 2008, 20:42

...преодоляни трудности...

Това е, което ни свързва най-силно- всичко, през което сме преминали заедно. А то е много- и тежки моменти, и положителни емоции...

# 21 28 юли 2008, 12:03 ч.

Мнения: 1 111

като препрочитам темата се убеждавам отново,че всичко си е до човека и зависи от силата на чувствата и от самите чувства...
Благородно завиждам на тези,чиято любов и след години е такава,каквато е била в самото начало...Струва ми се невероятно това,как така злободневието и забързаното време не са я променили,незнам...
Нашата любов се промени,въпреки,че и тя беше от силните и уж вечните...И знам,че след това остава приятелството,уважението,че дори бих казала и навика да сме заедно.....но не ми харесва така...Искам си любовта,да виждам тръпката в очите на любимия си,да усещам,че диша за мен и че той живее чрез мен....но едва ли това,което беше преди,ще се върне отново...Сега сме просто съпруг и съпруга,забързани,изнервени,на моменти дори отегчени...а имаме едва 4 год. брак Rolling Eyes

# 22 28 юли 2008, 15:26 ч.

Мнения: 83

Да зависи от човека,но ако влияят и странични хора и много изхабени нерви...става каша и от много грижи и нерви понякога забравяш как да показваш нежни чувства и емоции.Един вид затъпяваш.
Давам всичко от себе си за семейството ,децата,за чувството на домашен уют,но го няма вече дори и трепета му да бърза да се прибере за нас.
Защото знае,че като се прибере го чакат жена и две деца,които искат внимание,а на него това му омръзна .
Няма го човека,който споделяше,който търпеливо помагаше за децата и за това те да заспят,щастливи и безгрижни та да можем и ние да усетим близостта един към друг та дори и само в един обикновен разговор.......
Е аз трудно се справям със заспиването и всичко останало на две малки деца и после съм пребита и нямам сили да говоря,не да чувствам.
Ох трудно е ..........всичко ми е на каша,но знам че си искам мъжа обратно......отчайвам се.
Измислям всякакви неща,които да правим заедно и той пак е като пън.Всичко аз ..................нямам сили вече да се боря..........

# 23 28 юли 2008, 15:30 ч.

Мнения: 1 428

Ние се обичаме дори по-силно от преди,а сме заедно от 14 години/от 7 сме семейство/.
Вече ни свързват много неща,подкрепяме се и сме заедно във всички моменти.Не ,че не се скарваме и ние понякога,но тази кавга както казва свеки е благословена.

# 24 28 юли 2008, 16:52 ч.

Мнения: 10 605

Ние сме заедно вече 15година - половината си живот съм прекарала с него - заедно сме от деца. Смея да кажа,че не сме си омръзнали. Като стане 6ч. бързам да си тръгна от работа, на повечето места ходим заедно, говорим си непрекъснато...
И - НЕ, не си отива любовта, само се променя, но това зависи и от двамата. Наистина трябва да се полагат грижи, да се поддържа огъня, да гледате в една посока.
И - НЕ, не е като в началото, няма ги пеперудите в стомаха, но има толкова други по-силни и дълбоки чувства.
Имали сме много тежки моменти, дори понякога съм си задавала същите въпроси като авторката, но в крайна сметка още сме заедно и сме щастливи!

# 25 28 юли 2008, 17:44 ч.

Мнения: 83

Ние се познаваме от 12 години от тях 3 бяхме гаджета,5 -приятели,4-сме семейство.За всички тези години нищо не се е променило в моите чувства,обичам го все така,като 14 годишна хлапачка и пеперуди имам още,но той не ме поглежда.