просто не гледай назад - имаш шанс занапред да имаш беб, чакай само да минат няколкото месеца и започвайте наново 
- Публикувана: 26 юли 2008, 09:13 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2009, 12:14 ч.
Загубих бебето си в 21 г.с.
Мила Алекс
На мен ми се случи в 22 седмица, ей така от нищото. Болката е нечовешка. Каквото и да са ми казвали от сорта на , че то още е неродено или всяко зло за добро - ще има други - не облекчават мъката. Това което загубваме за нас е едно човече, с което са свързани нашите планове, мечти, дори ежедневие. При мен нещастието се случи 2005 г. Сега три години по късно имаме прекрасно малко човече, което заедно с кака си осмислят дните ни.
Истината е че никога не престава да боли, просто болката се притъпява. Затова си поплачи, излей мъката си, не я крий, сподели я с близък твои човек. Заредете се с търпение, изчакайте колкото ви съветва гинеколога и опитайте пак. Ще е страшно, но ние жените сме силни и през всичко можем да преминем и всичко да преодолеем.
Кураж ти желая Алекс
На мен ми се случи в 22 седмица, ей така от нищото. Болката е нечовешка. Каквото и да са ми казвали от сорта на , че то още е неродено или всяко зло за добро - ще има други - не облекчават мъката. Това което загубваме за нас е едно човече, с което са свързани нашите планове, мечти, дори ежедневие. При мен нещастието се случи 2005 г. Сега три години по късно имаме прекрасно малко човече, което заедно с кака си осмислят дните ни.
Истината е че никога не престава да боли, просто болката се притъпява. Затова си поплачи, излей мъката си, не я крий, сподели я с близък твои човек. Заредете се с търпение, изчакайте колкото ви съветва гинеколога и опитайте пак. Ще е страшно, но ние жените сме силни и през всичко можем да преминем и всичко да преодолеем.
Кураж ти желая Алекс
Сили и кураж! 
И аз смятам, че трябва да с проследи внимателно причината и да се изолира при следваща бременот, а пък въобще не си мисли, че няма да има такава - даже още след няколко месеца!
И аз смятам, че трябва да с проследи внимателно причината и да се изолира при следваща бременот, а пък въобще не си мисли, че няма да има такава - даже още след няколко месеца!
И на мен ми се е случвало в по-горна седмица, намери ли се причината, всичко ще е наред
Сега ще ти е много тежко , но намери сили и се съвземи, ако искаш бебе ще го имаш, само не се оставяй емоциите да те водят, мисли позитивно и се радвай на баткото
Милички благодаря Ви на всички за подкрепата 
добре че ви има.
Може би наистина ще опитаме пак просто май ми трябва малко време, а що се отнася до причините за това още не се знае. Изследванията на плацентата и каквито там други правят казаха, че ще станат след около 10 дни, дочух само, че доктора спомена нещо за плацентата че не била хубава, каквото и да значи това .........
добре че ви има.Може би наистина ще опитаме пак просто май ми трябва малко време, а що се отнася до причините за това още не се знае. Изследванията на плацентата и каквито там други правят казаха, че ще станат след около 10 дни, дочух само, че доктора спомена нещо за плацентата че не била хубава, каквото и да значи това .........
Алекс, съжалявам за загубата която е трябвало и ти да преживееш. Ние майките на ангелчета и тези които са загубили бебчетата си в по- ранен етап от бременността пишем в под форума,, Родители преживели загуба,, Когато почина моето момченце бях изпаднала в тежка депресия, но момичетата от форума ми помогнаха страшно много. Доволна съм ,че открих този форум където мога да споделям с всички останали болката си и зная че ще бъда разбрана ,защото и те са изпитали същото - най -страшното- смъртта на детето си .От друга страна страшно мъчно ми става когато видя някоя нова мама да пише там, а сега и тук. Защо Господи ?????????
Съжалявам много за това, което ти се е случило. Знам какво е, но на мен ми се случи в по-ранна седмица. Болката е голяма, но преодолима. Опитай се да мислиш по-малко за случилото се и повече за това, което предстой. А именно - след малко изчакване ще се появи ново бебче, за което от все сърце ти пожелавам да бъде живо и здраво и много да ви радва.
...Може би трябва да се успокоявам с това, че все пак си имам едно момченце на 11 г. , той също толкова много искаше братче или сестриче и така се радваше, а сега вече неиска...
Имаш пекрасен син, който личи си, много те обича! Но не, не трябва да се успокаяваш с това! Не се отказвай, не се обръщай назад! Съсредоточи се в това, да се възтановиш физически.
Пожелавам ти да си здрава и много силна!
Не се отказвай! Заради себе си и заради прекрасния си син!
