И при нас всичко от горе описаното се повтаря, само че от скоро време забелязах, че много зависи с какви деца общуваме. Ние сме във възрастта на подражанието.
- Публикувана: 26 юли 2008, 15:14 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2008, 16:10 ч.
:) изпускам контрола за възпитанието помогнете със съвети МОЛЯ !!!!!
На мен лично ми е писнало да слушам критиките на собствената ми майка по отношение на "невъзпитания ни 2,6г. син" 
Първия проблем идва от тяхното собствено /и наше де за жалост
но аз точно това искам да променя и да не възпитавам така сина ни/ възпитание, както и възприятията за съответното, диктувани от онези тоталитарни времена...според тях детето трябва да е едва ли не дресирано.
Проявата на характер от негова страна е равносилна на инат, налагане, разглезване...и разбира се изтърван контрол от нас, родителите
Какви били тези "бебешки пубертети"-това за тях е тотална измислица
А пък да говорим за "отражение на чувства" и др. такива- 
Според майка ми цитирам :"правиш голяма грешка като си гледаш детето по интернет!"
mama_desy:), извини ме за отклонението
може би трябва да пусна отделна тема за това, но все пак има връзка с темата-при вас как е? Критикуват ли ви?
Първия проблем идва от тяхното собствено /и наше де за жалост
но аз точно това искам да променя и да не възпитавам така сина ни/ възпитание, както и възприятията за съответното, диктувани от онези тоталитарни времена...според тях детето трябва да е едва ли не дресирано.Проявата на характер от негова страна е равносилна на инат, налагане, разглезване...и разбира се изтърван контрол от нас, родителите
Какви били тези "бебешки пубертети"-това за тях е тотална измислица
А пък да говорим за "отражение на чувства" и др. такива- Според майка ми цитирам :"правиш голяма грешка като си гледаш детето по интернет!"
mama_desy:), извини ме за отклонението
може би трябва да пусна отделна тема за това, но все пак има връзка с темата-при вас как е? Критикуват ли ви? .....-при вас как е? Критикуват ли ви?
Много благодаря на ВСИЧКИ ВИ, че споделихте с мен белите на вашите деца и ме окуражихте 
, но има и нещо не маловажно при нас. Цяло лято се на налага да сме на морето ( някой ще каже ЕХАААААААА!!! ), но повярвайте не е точно така,защото тук ги няма парковете и градинките и най- важното ДЕЦАТА много и липсват, не сме си като вкъщи с удобствата не мога да осигурявам забавление на 100% .Това ме мъчи най - много , че се превръща в егоист. Сигурно за това няма съвет просто споделям и ви благодаря още веднъж
, но има и нещо не маловажно при нас. Цяло лято се на налага да сме на морето ( някой ще каже ЕХАААААААА!!! ), но повярвайте не е точно така,защото тук ги няма парковете и градинките и най- важното ДЕЦАТА много и липсват, не сме си като вкъщи с удобствата не мога да осигурявам забавление на 100% .Това ме мъчи най - много , че се превръща в егоист. Сигурно за това няма съвет просто споделям и ви благодаря още веднъж
При мен положението е същото. Синът ми е много енергичен, любознателен и палав. Като цяло не обича правила, които му се налагат отвън.
Аз обаче имам проблем с баба му и дядо му. Както МTV е писала за тях той е непоносимо разглезено дете. Веднъж хванах дядото да го пляска и му се развиках (за съжаление пред детето). От тогава и възрастните очевидно се сърдят на.....детето! Не му обръщат внимание, гледат го накриво.
За мен е ясно, че няма да почна да бия детето си, за да изглежда послушно. В същото време обаче не искам да си мисли, че баба му и дядо му не го обичат или пък те да мислят, че го настройвам против тях. Така хем искам да го водя у тях, хем не искам. Предполагам, че трябва да говоря с родителите си, но като започна не говорим, а се караме. Явно спорът е за идеологии, а не за факти. Някакъв опит по въпроса с магданоса?
Аз обаче имам проблем с баба му и дядо му. Както МTV е писала за тях той е непоносимо разглезено дете. Веднъж хванах дядото да го пляска и му се развиках (за съжаление пред детето). От тогава и възрастните очевидно се сърдят на.....детето! Не му обръщат внимание, гледат го накриво.
За мен е ясно, че няма да почна да бия детето си, за да изглежда послушно. В същото време обаче не искам да си мисли, че баба му и дядо му не го обичат или пък те да мислят, че го настройвам против тях. Така хем искам да го водя у тях, хем не искам. Предполагам, че трябва да говоря с родителите си, но като започна не говорим, а се караме. Явно спорът е за идеологии, а не за факти. Някакъв опит по въпроса с магданоса?
Скорпионската зодия може и да оказва влияние, но това е просто етап, през които преминава детето.
Въоръжи се с много спокойствие, и гледай да не си изпускаш нервите колкото и да е трудно.
Моята дъщеря имах чувството, че нарочно иска да ме ядосва- правеше какво ли не, за да ми види нервираната физиономия. Даже казваше със смях:"мама ядосана".
Въоръжи се с много спокойствие, и гледай да не си изпускаш нервите колкото и да е трудно.
Моята дъщеря имах чувството, че нарочно иска да ме ядосва- правеше какво ли не, за да ми види нервираната физиономия. Даже казваше със смях:"мама ядосана".
И при мен е същия проблем. До годинката не знаех, че има дете вкъщи. Дори не плачеше. после стана страшно. Вече е на 2 години, нещата са неспасяеми. Нито можем да го удържим, нито да го накараме да седи на едно място. Вкъщи е по-спокоен, обаче като види хора и е навън е неуправляем. Някакви бесове го ловят. Явно емоциите са много силни, радостта си я показва по особен начин. В началото бях много търпелива, но нещата ставаха все по-зле. Без да го искам започнах и да викам по него - ефект нула...
Моля се по-скоро да отмине този период, защото е много трудно с такъв тип дете.
Моля се по-скоро да отмине този период, защото е много трудно с такъв тип дете.
Написаното важи в пълна сила за моето гардже. Едва сега, когато стана на 4 години, има видимо подобрение. Определено стана по-контрулируем, по-толерантен с другите деца, дори и играчките си дава. Но, както казаха и учителките от детската градина, колкото и да се старая от буйно дете кротушко няма да направя. С Додсън или не, трябва много търпение и работа.
Освен двете препоръчани книги на д-р Додсън в темата, които и на мен много са ми помогнали във възпитанието на детето, препоръчвам и тази:
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-469/id-19799/kak-da-obshtuvame- … -gipenrejter.html
Синът ми е на 2, 2 г., щур е, но не и непослушен. Типовете комуникация с детето предложени и в трите книги действат безотказно (поне за сега). Такова нещо като тръшкане при него не съществува - тушира се в зародиш!
Но никога не е късно да ме изненада и с такова поведение..., все пак е на 2!
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-469/id-19799/kak-da-obshtuvame- … -gipenrejter.html
Синът ми е на 2, 2 г., щур е, но не и непослушен. Типовете комуникация с детето предложени и в трите книги действат безотказно (поне за сега). Такова нещо като тръшкане при него не съществува - тушира се в зародиш!
Но никога не е късно да ме изненада и с такова поведение...
, все пак е на 2!
Като прочетох заглавието помислих, че иде реч за по голямо дете, а то още бебе. Успокой се , бе майче, повечето дечковци са така. Нито си я изтървала, нито детето може да направи скок в развитието си и да стане от веднъж разбиращо, послушно и такова, каквото на нас ни се иска.
Моя беше неспасяем до 3 години, тогава започна малко по малко да се очовечава и да разбира. Сега на 4 и 1/2 е по спокойна работата, но пак си е доста буен и от трудните за комуникация и възпитание деца.
Приела съм си го такъв и се нагаждам. При всяко дете еднакви методи не действат и изобщо не ми пука дали някоя си мисли, колко е невъзпитано моето в сравнение с нейното. Да е жива и здрава да си го възпитава както намери за добре.
Моя беше неспасяем до 3 години, тогава започна малко по малко да се очовечава и да разбира. Сега на 4 и 1/2 е по спокойна работата, но пак си е доста буен и от трудните за комуникация и възпитание деца.
Приела съм си го такъв и се нагаждам. При всяко дете еднакви методи не действат и изобщо не ми пука дали някоя си мисли, колко е невъзпитано моето в сравнение с нейното. Да е жива и здрава да си го възпитава както намери за добре.
При всяко дете еднакви методи не действат и изобщо не ми пука дали някоя си мисли, колко е невъзпитано моето в сравнение с нейното. Да е жива и здрава да си го възпитава както намери за добре.
И изобщо не обръщам внимание кой какво би казал от страни.
На мен лично ми е писнало да слушам критиките на собствената ми майка по отношение на "невъзпитания ни 2,6г. син"
Първия проблем идва от тяхното собствено /и наше де за жалостно аз точно това искам да променя и да не възпитавам така сина ни/ възпитание, както и възприятията за съответното, диктувани от онези тоталитарни времена...според тях детето трябва да е едва ли не дресирано.
Проявата на характер от негова страна е равносилна на инат, налагане, разглезване...и разбира се изтърван контрол от нас, родителите
Какви били тези "бебешки пубертети"-това за тях е тотална измислица А пък да говорим за "отражение на чувства" и др. такива-
Първия проблем идва от тяхното собствено /и наше де за жалост
но аз точно това искам да променя и да не възпитавам така сина ни/ възпитание, както и възприятията за съответното, диктувани от онези тоталитарни времена...според тях детето трябва да е едва ли не дресирано.Проявата на характер от негова страна е равносилна на инат, налагане, разглезване...и разбира се изтърван контрол от нас, родителите
Какви били тези "бебешки пубертети"-това за тях е тотална измислица
А пък да говорим за "отражение на чувства" и др. такива- Синът ми мина през подобно поведение, а аз си мислех, че като не му обръщам внимание, ще спре. Да, ама не! Сега, ако е раздразнен, хленчи или нещо такова, отивам при него, гушвам го и го питам, защо се държи така. И той сам ми казва, какво иска. Опитвам се да задоволя потребността му в рамките на разумното, с много търпение, такт и обяснения.
Това, което ми е направило впечатление, е, че синът ми се държи така, когато му се спи, когато е гладен.
Аз обаче имам проблем с баба му и дядо му. Както МTV е писала за тях той е непоносимо разглезено дете. Веднъж хванах дядото да го пляска и му се развиках (за съжаление пред детето). От тогава и възрастните очевидно се сърдят на.....детето! Не му обръщат внимание, гледат го накриво.
що за хора да гледат накриво дете и да не му обръщат внимание
ако бях аз в такава ситуация изобщо нямаше да им го водя докато не им дойде акъла
що за хора да гледат накриво дете и да не му обръщат внимание
ако бях аз в такава ситуация изобщо нямаше да им го водя докато не им дойде акъла
що за хора да гледат накриво дете и да не му обръщат внимание
ако бях аз в такава ситуация изобщо нямаше да им го водя докато не им дойде акъла
ако бях аз в такава ситуация изобщо нямаше да им го водя докато не им дойде акъла
Изглежда като логично решение. Лошото е, че човек обикновено има максимум по една майка/баща и ако ги шкартира няма откъде да вземе други. То затова някой не правят бизнес с роднини. А и нали искаме децата ни да се чувстват обичани. Не мога да си представя един ден да кажа на сина ми: баба и дядо са чешити, сърдеха ти се като беше на 4,5 ама сигурно те обичат. Да му се не види, как си правим живота глупав.
Моите не са се тръшкали
Споделям обаче написаното от lala
Поведението е нормално за тази възраст, така че няма за какво да се притесняваш. Но пък е много важно да реагираш адекватно, за да помогнеш на детето да излезе от този период и това поведение да не се протака прекалено много във времето. Освен това децата са различни и няма универсална рецепта и при всички случаи ще трябва да използваш и собствената си интуиция и здрав разум в различните ситуации. Важното е да си последователна и да не допускаш да се чувстваш виновна от това, че поставяш ограничения на детето си. То всъщност очаква точно това от теб.
