И от любов умира всеки ден, макар че от любов не се умира...

  • 7 733
  • 86
  •   1
Отговори
# 15
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Хората са склонни да преувеличават загубите си по принцип. Тръшкат се, страдат, и после им минава на тези които не им минава, ги заравят на гробището, наричат ги най-вече самоубийци.
А иначе умирал, съживявал и убивал съм.

# 16
  • Мнения: 836
Знам за съпружески двойки, повечето от тях доста възрастни вече - след смъртта на единия, другият го последва, в рамките на дни, без видима причина. Това, може би значи да умреш от любов. Буквално.

# 17
  • Мнения: 250
Сърцето ми се е разкъсвало от мъка и любов, но времето лекува . НЕ е приятно , но всичко се преодолява Simple Smile

# 18
  • Мнения: 516
От любов се умира на 20. На 30 би трябвало урокът да е научен и подобни грешки да не се допускат. Не умирам от любов. Приоритетите са ми други.

# 19
  • София
  • Мнения: 3 099
Любовта трябва да е като шоколадово фондю - малко пламъче да поддържа сладкото топло, но лумне ли пожар - по-добре да поемеш протегнатата ръка на пожарникар, преди пламъците да станат опустошителни...

# 20
  • Мнения: 12 666
Интересно, че не се изгражда имунитет - поне при мен.

# 21
  • Мнения: 2 070
От наранено его по-скоро се страда. Несподелената любов вика някакъв сладък копнеж.
А истинската те преизпълва и ти се иска да се раздаваш. Защо да умираш?
Каква любов? Към себе си, към живота, към мъж, към децата си?...

# 22
  • София
  • Мнения: 1 783
Не умрях. Сякаш цели свят бе от стъкло  и се разпадна с трясък. Първия път.
Не умрях. Някой изора душата ми, изгреба я. Втория път.

# 23
  • Мнения: 1 455
Не съм умирала от любов.
Страдала съм, но не съм си загубвала душата във вулкана от чувства.
Любовта за мен е живот, а не смърт, във всичките и измерения.
Peace
И аз съм така..страшното е,когато няма любов..

# 24
  • Мнения: 918
Защо говорите в минало време? - А човека, който обичате в момента - не "висите" ли на думите, които той изрича, не се ли "храните" с неговите емоции, не "дишате" ли с от неговия дъх. Така аз разбирам този стих.

# 25
  • Мнения: 5 622
От любов се умира на 20. На 30 би трябвало урокът да е научен и подобни грешки да не се допускат. Не умирам от любов. Приоритетите са ми други.

Според мен на 30 се умира още повече от любов, от колкото на 20 (но не искам да разбера права ли съм)..Пък и любовта си е любов, няма значение на колко си

# 26
  • Мнения: 5 622
Интересно, че не се изгражда имунитет - поне при мен.

Мдаааа....Нито има имунитет, нито хапче ...

# 27
  • Мнения: 2 212
Страшното за мен е докато умирам. Когато умра, страшното става за другия. Който е причинил моето умиране. Тогава той идва в краката ми, тогава ставам силна. Понякога от любовта до омразата и гнева има само 1 крачка, едно умиране. А както Лизбет, която определено ми липсва в тази тема, беше казала, понякога най-животворните и движещи сили могат да бъдат омразата и гнева. Понякога, когато си бил смъртно ранен, единственото възкресение е да заобичаш себе си повече от всяка любов. Тогава възкръсваш. А тъй като сърцето не може дълго да живее в омраза и гняв, само се лекува и след това сякаш никога нищо не е чувствало, започваш на чисто, тогава си готов за друга любов....

Мисля, че от любов може да се умре на всяка възраст. Аз съм умирала веднъж, сега в 20-те. Сигурна съм, че мога да умра и на 30, и на 40 и на всяка една възраст....но не искам. И бих направила всичко за да не го позволя.

# 28
  • Мнения: 5 622


Мисля, че от любов може да се умре на всяка възраст. Аз съм умирала веднъж, сега в 20-те. Сигурна съм, че мога да умра и на 30, и на 40 и на всяка една възраст....но не искам. И бих направила всичко за да не го позволя.

Ама то не пита............

# 29
  • Мнения: 2 212
Знам, Бубе, то ако питаше, нямаше да пусна тази тема изобщо. Ни пита, ни дава предупреждение, м*мка му и прасе  ooooh! Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт