Чрез целувките и прегръдките ние показваме обичта си на нашите деца и не ги разглезваме.Разглезеното дете е зле възпитаваното дете.Дете на което му се позволява абсолютно всичко.Дете на което не му се обяснява кое е правилно и кое не.Дете което много рядко чува отговора "Не" на неговите желания,прищевки.С две думи разглезено дете за мене е това което знае,че каквото и да направи и да каже няма да бъде порицано и го прави именно защото знае това.
- Публикувана: 30 юли 2008, 17:30 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2008, 08:23 ч.
Кое е "разглезеното дете"?
Разглезено е детето, на което всичко му се позволява и не бива санкционирано за лошо поведение.
Дете, което е прегръщано, целувано и приспивано с песни не е глезено, а обичано.
Дете, което е прегръщано, целувано и приспивано с песни не е глезено, а обичано.
тук бяха правили едно изследване за носенето и гушкането на бебетата и резултатите показаха, че бебета, които са гушкани, носени и изобщо приласкавани, боледуват по-малко (при равни други условия) и са по-уверени и се справят по-добре с всичко, когато порастнат. не оставям сина си да плаче, гушкаме се и съм убедена, че той има нужда от това. не е разглезен, напротив, много добро човече е. аз също мисля, че разглезването идва по-късно, когато децата вече осъзнават значението на "искам", "може" и "не може".
Разглезено е детето, на което всичко му се позволява и не бива санкционирано за лошо поведение.
Дете, което е прегръщано, целувано и приспивано с песни не е глезено, а обичано.
Дете, което е прегръщано, целувано и приспивано с песни не е глезено, а обичано.
И аз така мисля. Винаги гушкам и цункам малкото създание. Токолова е сладко, малко, нежно и беззащитно
И аз не мисля,че гушкането,целуването и въобще показването на обич води до разглезване.Много съм против твърдата убеденост на някои майки,че детето трябва по цял ден да си седи в кошарката и да се взема само за хранене и преобличане.Пък ако реве,ще го чакаме да се умори и да спре,защото трябва да се знае кой командва.Но...всеки преценява сам за себе си как да отглежда детето си.Тук са дадени според мен доста добри дефиниции за "разглезено" дете.Мисля,че трябва от най-ранна възраст да се обяснява на децата кое е позволено и кое-забранено,дори да сме сигурни,че все още не разбират.В един момент изненадващо се оказва,че в малките главици нещичко е влязло.
Труден въпрос... Мойто човече отдавна се опитва да ме манипулира... Ама аз в началото търчах още преди да ревне, та той ме пробваше яко... Ревне, аз търча и той почва да се смее и си се заиграе нещо... Сега най-редовно се дере, ако не му дам да си играе с дистанционното или телефона ми... рев, чак се разхълцва... бие ме, хвърля играчките, които му давам... абе не знам как ще я караме така... 
в такава ситуация (с биенето и хвърлянето) аз излизам и той стои сам в кошарата. компромис не правя, макар че е съвсем малък. беше се научил да рита и да крещи, но като постоя сам няколко дни по един час сам и спря. все пак трябва да има някакви граници, а на мен ми се струва, че те разбират прекрасно още като бебета докъде могат да се разпрострат
Разбират те и много добре знаят при кой какво е позволено... Аз гледам да не се ядосвам, когато прави нещо нарочно (например опитва се да бръкне с крак в паничката докато го храня), ами му се смея и той се сърди... цупи се и не иска да яде... 
Абе някакви циркове разигравам, ако човек ме гледа отстрани ще се шашне, ама те малките си мислят, че са по-хитри... Ето един интересен клип (не обръщайте внимание на рекламата, нямам впредвид нея)... 
http://www.vbox7.com/play:52ac7b28
Абе някакви циркове разигравам, ако човек ме гледа отстрани ще се шашне, ама те малките си мислят, че са по-хитри... Ето един интересен клип (не обръщайте внимание на рекламата, нямам впредвид нея)... http://www.vbox7.com/play:52ac7b28 
Гушкам и целувам дъщеря си (на 1.4 г е), успокоявам когато плаче.Децата имат нужда да им се показва и казва, че са обичани и това не ги разглезва. Правя разлика между нуждите и желанията на Били и не винаги удовлетворявам желанията й - да взима чужда играчки от децата, да ги дърпа, да ги скубе, да щипе, да играе с опасни за нея предмети... тя се тръшка, плаче, пищи, скубе ме бие ме в яростта си, а аз я вземам и я отнасям от мястото/нещото предизвикало истерията й , обяснявам защо не може и бързо й ангажирам внимането с нещо друго -не заплашвам, не удрям , не крещя и съм последователна,Мисля, че последното ще я предпази от 'глезено дете' , дано съм права.
А защо трябва да се съобразяваш с това, което казват хората. Ти си майка, ти чувстваш най-добре.
От както дъщеря ми се роди, я прегръщам и целувам, колкото си искам. И се радвам, че детето расте любвеобилно, и гальовно.
Чувала съм хиляди пъти "ти я глезиш", но аз чувствам, че така е правилно.
Имаше много силни колики, рефлукс и чувствително стомахче, приспивахме се на ръце. Защото най-лесно заспиваше, като и затопля коремчето. Никога не съм я оставяла да плаче и пищи. Постепенно сама се научи да си ляга в креватчето, напоследък даже ми е кофти, че вместо да се гушкаме на спалнята, докато заспи, тя ми сочи креватчето и иска да си ляга там. Надупва се, и веднага заспива.
Не мисля, че е разглезена, напротив. Мисля, че е обичана.
Още не сме стигнали до бебешкият пубертет, но се надявам, като дойде, пак с много любов, да преодолеем всички трудностти.
Е имаме и случаи, на проява на характер, на писъци, като не става на нейното, или опити да удря, главно мен или татко си.
Обаче с много обяснения, и прегръдки, засега овлядяваме ситуацията. Не знам дали разбира, но поне се разсейва и се захваща с нещо друго.
От както дъщеря ми се роди, я прегръщам и целувам, колкото си искам. И се радвам, че детето расте любвеобилно, и гальовно.
Чувала съм хиляди пъти "ти я глезиш", но аз чувствам, че така е правилно.
Имаше много силни колики, рефлукс и чувствително стомахче, приспивахме се на ръце. Защото най-лесно заспиваше, като и затопля коремчето. Никога не съм я оставяла да плаче и пищи. Постепенно сама се научи да си ляга в креватчето, напоследък даже ми е кофти, че вместо да се гушкаме на спалнята, докато заспи, тя ми сочи креватчето и иска да си ляга там. Надупва се, и веднага заспива
.Не мисля, че е разглезена, напротив. Мисля, че е обичана.
Още не сме стигнали до бебешкият пубертет, но се надявам, като дойде, пак с много любов, да преодолеем всички трудностти.
Е имаме и случаи, на проява на характер, на писъци, като не става на нейното, или опити да удря, главно мен или татко си.
Обаче с много обяснения, и прегръдки, засега овлядяваме ситуацията. Не знам дали разбира, но поне се разсейва и се захваща с нещо друго.
Съгласна съм с авторката на темата. Винаги си я гушкам, целувам и т.н. и докато мога, ще го правя. Аз съм й майка и никой не знае по-добре от мен как да я гледам
Като беше по-малка, винаги съм й давала да види това, което поиска, не съм я оставяла да плаче по какъвто и да било повод. Сега вече разбира кое може и кое не и е достатъчно само да ме погледне, за да разбере позволено ли е. Ако кажа Не, не й става приятно, но не започва да ми се тръшка, а да удря мен или някой друг, дори не мога да си го представя..... Супер самостоятелна е за нейната възраст и е уверена в това, което иска и си го постига.
Като беше по-малка, винаги съм й давала да види това, което поиска, не съм я оставяла да плаче по какъвто и да било повод. Сега вече разбира кое може и кое не и е достатъчно само да ме погледне, за да разбере позволено ли е. Ако кажа Не, не й става приятно, но не започва да ми се тръшка, а да удря мен или някой друг, дори не мога да си го представя..... Супер самостоятелна е за нейната възраст и е уверена в това, което иска и си го постига.