Хиперактивност с дефицит на концентрация - тема 5

Аз съм една от тези, които не пишат често, но редовно ви чета и само аз си знам колко ценни съвети, помощ и увереност съм събрала от вас.
Тук проумях, че една диагноза има по-скоро администратвини функции. Разбрах, че незаменими са логопедите и психолозите, не толкова медикаментите /там нещата са сякаш противоречиви/. Разбрах още, че постоянството, търпението и ежедневните усилия не отиват напразно. Разбрах, че дори и най-добрите специалисти успяват да бъдат изненадани от постижения и успехи, които сякаш са били немислими. Понякога помага човек да се обърне назад - тогава става по-лесно да погледне и напред.

Kezaja,  точно това исках да напиша, ама на мен думите ми не ми идват толкова разбрано Факт е, че като влезем в тази фаза и децата почват да напредват.

Марианка   Всяка майак е най-добрата майка за нейното си дете и тя знае кое е най добро за него. Не ти се меся, поучавам, не искам да ти се карам, мотивирам, поучавам или каквото и да е там...просто споделям...от моята гледна точка.
Моето дете никога не е ходило на психиатър. Никога./ходили сме обаче на психолог/ Никога не му е правена нито енцефалограма, нито го е виждал невролог, нито педиатър. За поледното излъгах - виждал го е педиатър като беше под годинката - тогава доста си полежахме по болници и няма как да не го е видял там педиатър. Беше спрял да диша и беше на машина - незнам точно какви специалисти са го гледали в интензивното. Тогава и не попитах - за мен беше важно, че оживя. В момента в който можеше да диша сам се изнесохме от отделението. И от там насетне не сме виждали доктор.
Водила съм го при Джи-Пи - като е бил сополив и с ушни инфекции. Влизайки директно си казвам, че ако изпишат АБ няма да го давам, та да не ми изписват.  Ходихме и веднъж на уши-нос -гърло където ни насрочиха час за операция за махане на 3те сливици и слагане на тръбички в ушите, аз повече и не отидох.Първо, че не бях убедена, че това ще донесе нещо добро на детето, второ - въобще немога и да си представя да отделя парите за операцията. Това са всичките специалисти дето са го видели.  А, и аудиолог го е виждал - смисъл от това никакъв нямаше, щото не успя да му направи аудиограма/той не съдействаше/ и каза да отидем за аудиограма с пълна упойка. Естествено, не отидохме/аз немога да си го позволя финансово, отделно, че не бих си дала детето да го преспят/
Някои може да им се струва безотговорно гледане на дете, на мен ми се струва съвсем нормално да не ходиш на доктор ако не си болен. Пък и аз много вярвам на природата.... в резултат на което децата ми не боледуват повече от 24 часа на година. И се "излекуват" с парацетамол обикновенно.... Това ми е обеца на ухото, защото големия ми син в Бг ходеше за всеки сопол на доктор и е изпил сигурно една аптека АБ... и се разболяваше на всеки две седмици. Доакто имигрирахме. Тогава нямах пари ни за доктори, ни за АБ - и разбрах, че и без тях децата оздравяват

Всъщност аз излъгах за горното...доктори виждаме поне веднъж на 2-4 седмици - ама все такива разправящи се с счупено, кърпене, изгаряния и т.н.   травми....

Moмичета, съжалявам, ако по някакъв начин някой се е почувствал пряко засегнат. Аз съм много емоционален човек и често реагирам може би спонтанно.
Призма, благодаря за написаното от теб. Така ги чувствам нещата и аз. По същият начин съм ги проумяла, точно както си го написала. Благодарение на информацията в този форум и на споделения опит тук, аз не се лутах дълго и бързо се ориентирах как да постъпя. Стъпка по стъпка. От тук знам, а и лично го изпитах, колко е тежка битката и колко често имаме моменти на емоционален срив. Но нямаме право да падаме. А ако паднем, трябва бързо да станем, защото децата ни имат нужда от нас. Аз обаче в момента се намирам в труден период от живота си и това е може би причината да изпадна в момент на отчаяние и кой знае - да се върна с фаза на зад (описаните от Кати) . Но за да се случи, вероятно не успях напълно да вляза във фазата на приемане. Което пък ме навежда на мисълта, че май сама няма да се справя и самата аз трябва да потърся специализирана помощ. Не се срамувам да си призная, нито пък да потърся такава. Защото няма какво да крия, семейството ми изживя голям катаклизъм  с поставянето на диагнозата на Мими и това някак допълнително усложни нещата за мен.
Разчитам преди всичко на работата с логопеда и психолога, ако не беше така, до сега отдавна бих опитала и медикаментозно лечение, което лично аз възприемам не като лечение, а като подпомагащо процеса. Истината е, че децата на  много родители тук са минали през такова. Видели са, че не дава желания резултат и са се отказвали... Мисля да направя това, защото сърцето ми го подсказва, макар че Господ ми е свидетел, че не съм превърженик на алопатичната медицина и особено на такъв вид лекарства. Но идея нямам как да опитам да понамаля леко страшния дефицит на внимание, който напоследък сякаш е още по-ясно изразен.  
Дороти, заповядай, ще те приема с удоволствие.
Кезая, на теб нищо не написах в тази тема, защото вече казах колко много се радвам за Марти в другата, да не се повтарям. Ама ти знаеш колко специален човек си за мен, защото ми подаде ръка в много тежък за мен момент. И това съм казвала най-малко 100 пъти, така че    
Деси, теб чета винаги с удоволствие, защото не само инфото което даваш е ценно, но и винаги звучиш оптимистично. Харесвам такива хора, за съжаление не съм от тях. И лесно падам духом, за което пък ужасно ме е яд на себе си.
Писали сме едновременно. Физически и моите деца са много здрави. Боледуват рядко, ама аз съм ги калила. АБ никога не са пили и двете. Никога. Обикновено при настинки се справяме с хомеопатия. Семейството ми се лекува по този начин. Затова сега е шок и за мъжа ми това, което съм предприела. Но хомеопатията по никакъв начин не помогна на Мими относно диагнозата и, а вече 2г. опитваме при индиец, професор хомеопат, който идва тук да чете лекциите на курсистите. Незнам, може би от смяната на сезона, но и хиперактивността в момента и се е засилила и нови стериотипи е включила... Не ни помогнаха нито алтернативните Рибено масло, Брейн Бустер... Иначе речта и си се развива, не е върнала назад в това отношение.

Марианка, а ти пробвала ли си да и изчистиш диетата поне за 1 месец?  Да видиш това как би се отразило?
Да изчистиш 100% захарта, млякото, оцветители и консерванти и т.н.?
А за добавките - казват, че те помагат на вниманието, но досега никой не е написал, че намаляват хиперактивност. Напротив -обикновенно родителите казват, че я засилват.
 Нашата ОТ примерно е на мнение, че не трябва да даваме омегите. Според нея контролирането ан вниманието се учи, а не се получава наготово от липса/добавяне на нещо. Моето дете в момента има 0(НУЛА) внимание - дотолкова, че едва работи повече от 1 минута само с терапевта без да се разсее. Преди реем можеше да стои и по 2 часа на масичката без да мърда. Сега примерно седи ан стола като с ервеи в дупето - преди 6 месеца едвам о премествахме от едно място на друго...всичко това обаче в момента съчетано с възвърнали се проблеми с вестибуларния апарат(вече неможе да мине по гредата, а преди известно време можеше) И въпреки това му отчитат прогрес. Но и ние сме така нагоре-надолу постоянно. Важното е повечето да е нагоре. Но аз не съм се отказала да вярвам, че само след година ще е готов за масово училище и ще слуша и изпълнява в клас. Защо ли? Защото знам откъде тръгнахме и къде стигнахме. Хубаво е да си припомняш по-често какво Мими може, а не какво още неможе.

Аз също като prizma почти не пиша, но това не означава, че не чета абсолютно всяко мнение в тази тема. От последно прочетените постове разбирам, че
Мари _Анка наистина е в труден емоционален период. Мила,   ,
не те познавам лично, но когато те чета, често разпознавам себе си.
Няма как да се справим с проблема, ако самите ние не го приемем. Тук е споменавано поне 100 пъти и аз пак ще го кажа, това са нашите деца, ние правиме всичко, което е по силите ни за тях. ТЕ ще ни зарадват с напредък, трябва да стане, няма как да не стане. Да, някой ще си каже "дали пък не пропускам нещо, дали правя каквото трябва на тоя етап  "
Аз лично, на мойто дете лекарства не бих дала. Може би ако предсеня че има нужда, ако лекар предпише, тогава....може би.
 
 
Аз поне, не мога да приема проблема, или поне, не напълно. Винаги има какво още да се желае от едно дете, дори то да е без диагноза. Ние правим всичко каквото можем за нашите деца, те ни отвръщат според възможностите си, а все искаме още и още...
Винаги чета с голям интерес оптимистичните постове на [desi]  . При такъв огромен напредък и аз бих вярвала, че съвсем скоро детето ще бъде в масово училище, какво по хубаво от това. Аз също лекувам децата си само с парацетамол и ментови капки, ако някой го заболи корема. Водя ги при личната само за профилактични прегледи напоследък.
Kezaja, мисля, беше писала преди време за нейното дете като е било на 3-4 год как се е държало, особено навън. Сега като чета колко голям напредък има, направо не мога да повярвам. БРАВО! Ето резултат, плод на толкова труд и постоянство!
За нас: Посещава логопедична дг до обяд. Ежедневна работа с логопед и специален педагог.
Напредък, има, но все още има много какво да се желае. Основен проблем към момента - хиперактивното поведение, със задържане на вниманието вече почти се справяме  .

Абсолютно съм съгласна с Деси!
Мари_анка, тези дни май наистина си много тъжна. 
Припомни си откъде сте тръгнали с Мими, поговори, ако трябва с логопеда и психолога, нека и те те "надъхат" малко. Сподели и с тях тези свои притеснения, точно така както споделяш тук с нас. Те са другите съпричастни към теб и твоето дете и най-добре познават всички постижения на Мими. Без да искам да те обидя, но ми се струва, че понякога плащаш данък обществено мнение. 
 Не се засягай толкова на изказванията на учителки като тази. Не го приемай толкова лично. Моята дъщеря като беше в детската градина имаше една учителка, която всеки ден й насаждаше, че не може да рисува, че не се справя, особено, когато са рисували познайте какво...космос. И детето всеки ден се измъчваше и казваше :"Мамо, госпожата пак ми каза, че не се справям и не изнесе моята рисунка на таблото, защото не е хубава". И аз изчаках, изчаках, пък като ми кипна и отидох да разговарям с учителката. И й казах :"Извинете, но аз ли трябва да ви уча как се работи с деца? Така като ви гледам, вие имате по-голям стаж от мен. Нима не разбирате, че по този начин не можете да мотивирате едно дете! Повтаряйки му, че не може!" Обаче тя нагла и ми казва:"Да, тя наистина не може. По-малки деца от нея рисуват по-добре". Казвам "И какво от това??? Тя пък може неща, които тези същите деца не могат - да чете, да пише с печатни букви, да брои звуковете в думата, да дели думата на срички... Ние няма да я правим художничка. И държа оттук-нататък нейната рисунка да бъде на таблото заедно с рисунките на всички останали деца!" Отговорът на ядосаната госпожа беше:"Ами, щом държите!" Аз потвърдих, че4 държа и така. После влязла и обяснила как я боли главата от мен и то пред всички деца, но мен изобщо не ми припука от това. 
Та просто се стегни и не се оставяй разни "педагози" не на място да те смачкват и да смачкват детето ти.   

Смях се на глас като те четох, защото в главата ми изникна нашето табло в детската градина  Рисунки на децата - коя по сполучлива, коя по-лоша, някои много детайлни, други просто нарисували пушек...и там някъде открая стои един празен лист с името на моето дете. Ама и той на таблото 

[desi], и мен ме разсмя, сладур! И аз не мога да се оплача, рисунките на Мими са винаги на таблото, редом с тези на другите деца. За апликациите учителките и помагат, но с ентусиазъм сама слага лепилото, а с изрязването още не е особено прецизна. Изключение правят случаите, когато изобщо не е искала да седне да рисува.
sophsan, за пореден път се убеждавам, след разказаната случка с дъщеря ти, че да си учител не е просто професия, а призвание.

Здравейте:)
Мари Анко,когато адашката порасне още малко ти препоръчвам да си намериш работа в сфера ,която ангажира пълноценно енергията  и вдъхновението ти.Ти си образована, красива,разбираща...Когато се почувствуваш малко по-щастлива и успееш да погледнеш проблема "отгоре" и "отстрани" ти, ще бъдеш и по-пълноценна за себе си,а следователно и за цялото си семейство.Имаш един цял живот за изживяване.Най-положителната терапия ,която съм виждала тук е да накараш светът да вижда първо хубавите неща в детето.Ние не можем да се харесаме на целия свят-но можем да контролираме нашата реакция на неговото отражение върху нас.
Деси, много е криво в България-ако  си болен ,ти създават и чувството на вина.Да не говорим ,че ако добавиш и ментален проблем започват упреци към семейството.Губи се много време в обяснения, а не в търсене на решения.Родителят като ,че ли остава на заден план-неговите чувства,роля и арбитраж..Това е ,което усетих за 1 месец-мога и да греша...
Софсан, аз искрено ти благодаря за кратката среща и мъдрите думи във форума.Твоите съвети и опит са ни жизнено необходими.Чета и следя с внимание твоите постове.
Мама Мариана-дано ръката ти вече да се е оправила -аз търся  информация за този "атопичен дерматит"...
Парапланерче, благодаря за красивата картичка:)Твоята "арт терапия" ще бъде от полза за всички ни...Пиши:)
Блювелвет-къде отиде?
Кате,а това момиченце дали не провокира твоя Мишо  с нещо?Ти, виждала ли си го те как общуват заедно-в смисъл нейното поведение?

Да ви кажа, въпреки напредъка в разбирането и адекватността на Марти, поведението му почти не е мръднало...за последната година, година и половина...а може и повече. Вчера бяхме на детски рожден ден и поведението му беше същото, както преди една година на същото ден на рождения ден...щом го оставя за секунда, неангажиран и става, започва да тича, размахва сламки и ги тупа. Идва едно дете и ме пита Марти на какво си играе, казвам му..питай го него...Винаги на рожден ден съм на детската маса, опитвам се да го ангажирам, но..не може непрекъснато и щом спра да си почина...започват гадните стереотипи на малката маймуна. Много нелогично..спирам го, изваждам го от състоянието и започваме да разговаряме, казвам му, че ще има торта само, ако стане да танцува, отива и танцува при децата 5-6 минути, после забравя и пак грабва от някъде две сламки и започва да кръжи...Мисля, че трябва да минат години в степен на адекватност, за да преминат стереотипите му в нещо по- приемливо, като въретен на цигарена кутия например и в такива моменти нямам търпение да порасне и да пропуши Иначе на всеки шест месеца го водя на профилактично обследване при редицата специалисти, за да си сверя часовника и отбирам, не приемам за чиста монета всичко, което ми казват и хиляда пъти съм ги питала кога ще отшумят тия гнусни стереотипи...ами, когато ну се създадели повече интереси, щели да преминат в нещо по- приемливо...наистина виждам, че колкото повече неща умее, повече време издържа в "нормално" поведение, но все пак...не може да е ангажиран непрекъснато, нали...
А иначе, вчера на рождения ден, както си седях при децата и от време на време щъках напред- назад с Марти..чувах някои разговори на майките на децата "в норма", без да искам си викам "Добре, че имам оправдание да не съм при майките на "нормалните"...и после се постреснах...обаче пък после си викам, че благодарение на изпитанието, дето ми изпрати господ, наречено "Мартин", вместо да се превърна в скучна леля, съм ега ти изобретателната мацка

Когато приемеш проблема има два варианта.Единият е да се отчаеш и вдигнеш ръце, а другия е да му обявиш война  и да се опиташ да го изкорениш.Ти определено не си се отчаяла 

Намерих разрешение на проблема с поведението на Мишо в детската с момиченцето.Помогна ми специалист естествено.С две думи - детето проектира отношението в къщи и в ежедневието си.Тоест ние все още го третираме като бебе и го гушкаме, съответно за него е нормално едно момиче в детската /едричкка и височка, приличаща на кака му/ да се гушка и очаква от нея това, което получава от кака си.Решението е да придобием в къщи поведението, което се очаква да проектира той в детската.Тоест да го пусна да е самостоятелен, и да има лично пространство, както и аз да имам свое.Не съм готова за това.Все още не съм му се нарадвала.Все още имам нужда да му се радвам.Знам, че вече не е бебе, но все още е такова за мене.Гадна свекърва ще съм еййййййй    
Предстои ни мнооооооооого психоаналитична работа 

Kezaja, именно стереотипните движения на Валери ме насочиха към този форум /в съчетание със забавено развитие на говора/. Това, което си написала, в пълна степен важи и за Валери. Той вече говори доста по-добре, държи се много по-адекватно, но... както си играе с децата на детската площадка например, изведнъж 'изключва'  и започва. Отивам до него, обръщам му внимание, отдалечавам се - и след малко отново го 'хващам'. Това, което ме посъветва една психоложка и има известен ефект, е да говоря с него по въпроса, когато е спокоен и извън фаза. Много да го хваля, че не ги прави тези движения, да му обяснявам защо не трябва да ги прави, особено пред хора. И на мен специалистите ми казват, че като порасне трябва да ги превърнем в някакъв по-приемлив навик - напр. игра с ластик или с ключове, но засега такова нещо е немислимо - нищо не му се явява заместител на движенията. Ти филмираш ли ги? Полезно е - така виждаш в годините дали пък наистина няма някакво подобрение. Аз виждам разликата в това, че по-лесно го отклонвам от тях, но проблемът, че изобщо ги започва, си стои. Може би  ги прави и малко по-рядко, особено откакто започнах да говоря с него.

Аз пък искам да ви питам, дали децата ви променят стериотипните си движения или са едни същи? При Мими се сменят през някакъв период от време. От известно време изпъва силно пръстите на ръцете си на зад и това е съчетано с неприятни физиономии. Преди това вида на стериотипното движение беше друг...

Да, сменя ги, но винаги стимулира все едни и същи точки на тялото.Как да го обясня..........например винаги стериотипа му е насочен към натиск към горната част на главата /в определена точка/ или онази част в гащите  .
За стериотипа на Мими.Направих днес същото, което тя прави с лицето.Изпитах едно напрягане в ушите и челюстта.Може би има нужда точно от натиск в тези области  За ръцете - ще ти призная нещо  - докато ти избираше блузката на Мими, аз нали ги пазех отвън пред магазина.Точно преди да и купя онзи красив червен балон и пресовах ставите на двете ръце.Излъгахме се някак.Та ми даде, даже тя и мен ми пресова пръстите.После и купих балона за награда.Да си спомняш след това да е правила движения с пръстите  , аз не  .Убедена съм, че стериотипите се тепат с масажи и са основно СИД проблеми.
П.с. защо не и види на Мими УНГ доктор  ушенцата.Да няма някой отит или нещо от сорта.

Преди малко повече от 4 години, Марти беше почти на 4, когато започна от време на време да пляска с ръце и дори изглеждаше сладко и бебешко някак, татко първи ми обърна внимание и ме пита да не би да го бия през ръцете, че си удря едната ръчичка в другата. После го записах в немска градина, защото вече го бях научила на около 800- 1000 английски думички и решичх, че може да е полиглот...там получи стреса, почти спря да говори, взех го издран до кръв на 8-ия ден и пляскаше и си тупаше ръцете почти непрекъснато. На 9-ия ден отидохме първо при едма много възрастна детска психиатърка и след като го наблюдава около 10тина минути как обикаля в крък и бие ръцете си една в друга, попита "От кога продължава това?...казах й.."Горе долу от вчера, но във всеки случай, не повече от седмица". Тя го накаря да я погледне в очите, каза "Добър очен контакт, прилича ми на лека форма на аутизъм". Аз нищо не разбрах...всичко ми се обърна...само усетих, че влизаме в тунела и ада...така минахме през почти всичките му кръгове....На 10-ия ден вече бяхме в "Св. Никола" и насам е ясно...обратния път.
Но така или иначе стереотипити започнаха в леката им форма малко преди 4 и малко преди отключващия стресиращ фактор. За повече от 4 години гадните стереотипи преминаха от пляскане в биене на ръцете една в друга и последните 2 години - на два предмета един в друг, за предпочитане е да са сламки, а в някои периоди - най-мръсните и гнусни пръчки от земята..ако може с нещо кучешко по тях...понякога почти ми е идвало да го смажа на улицата, като грабне да си чука някоя адска мръсотия.
Наистина, в сравнение с началото на отключването на проблема, когато трудно се обръщаше и на името си, сега, когато за всяко нещо ме пита добро ли е или лошо, този познат ли е или непознат и непознатия какво може да му направи....кога ще си намерим татко да се оженим, че да си родим сестричка....имаше време когато ме питаше кое в кой род и число е...сега ги знае идеално тези неща и не пита, само като го заговори някое дете и Марти понякога започва да му разяснява кое в кой род и число е било, а детето хич не го интересуват тези неща и бяга от Марти....сега си е наистина адекватен, но щом не е ангажиран, стереотипа ни напада МОМЕНТАЛНО. Пред десетина дета на тестовете за уилищна готовност, учителките казаха, че се е представил отлично, но СТЕРЕОТИПИТЕ си остават и те са тези, които най- много го отдалечават от децата и хората...така си мисля.
Наскоро в супермаркета наблюдавах възрастен мъж, пазаруваше..изибираше банани и преди да избере някой, правеше някои от тези гадните движения, за които се сещаше..някакъв ритуал..отидох до него, попитах го може ли да ми подеде нещо, той ме погледна възпитано и каза "Разбира се, госпожо.", подаде ми...после пак същото...пак се въртях около него, на касата извади карти, плати си...пак нещо от тези неща си направи мъжа...изглежда, че води нормален живот...обаче...после много мислих, викам си...дали майка му е обръщала внимание на тези неща...къде ли го е водила...
Мислите ли, че с нашата борба може да победим донякъде стереотипите на малчовците или поне да ги превърнем в нещо по- приемливо? А, иначе вече сме на етап, щом викна на Марти "ръцете" и той ги слага зад гърба си или в джобовете..иска, ама не може да се контрилира.