Хиперактивност с дефицит на концентрация - тема 5

Взех сладурка от градинка и получих поредната порция оплаквания... Изобщо не е искала да легне на обяд и учителката била на косъм да ми се обади да си я прибера, ама ме съжалила...  Вече започвам да изпадам в паника. Наистина зле се отрази лятната почивка на Мими.

Мари_Анка, няма ли някакъв шанс да говориш е тях да не я слагат да спи по обед. Да не са в една стая, не е ли отделно помещението за занимания и спалното? Защо не я оставят да стои будна и да си играе?

От няколко дни се каня да ви препоръчам книгата "Седемте степени на увереност, от които се нуждаят децата",  http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=25904 . Според автора има 7 нива на развитие и детето преминава през всеки от тях до  3-5 година. Обяснява защо всеки етап е важен - пълзене, лазене и т.н. Ако няма достатъчно опитност и увереност в някои етап, децата развиват дефицити. Най-интересно ми беше, че дава и физически игри за наваксване на пропуските. Та сега сме на килима и пълзим и се въргаляме.

И още нещо много важно да споделя - детето ходи от 1 месец в Пумпелина, http://www.pumpelina.eu. Впечатлена съм от начина, по който интегрираха детето. Бях около 4-5 дни вътре, като първият ден игрите бяха само до стола ми, после лека полека се преместваха по далеч, после започнах да излизам от залата и вече се разделяме спокойно на вратата. Вътре се съобразяват с уменията на децата, изграждат им самочувствие и се намесват навреме, когато е нужно. Разбира се това са ми впечатленията от няколко дни по 2-3 часа вътре, така че се надявам да не прозвучи като реклама, нито е опит за оценка. Детето  ходи с желание и се чувства добре. А преди няколко дни получихме е-майл, че сме приети в държавната градина до нас и съм в чуденка, какво да предприема? Но исках да кажа, че е голям шанс за децата, че в Сф има такова място, където прехода от домашна към детско-градинска среда може да стане постепенно и според ритъма и уменията на детето. 

Редактирах, защото днес беше първият ден на цял ден в Пумпелина. Може да ми хареса детето да е на детска градина

Ох, Мари_Анка, не знам какво да кажа, ама вярно да слагат 6 годишните да спят... Но и в държавната градина до нас е задължително да спят, защото са в общо помещение и нямало какво да ги правят децата. 

     Катина, обучените педагози също допускат грешки при възпитанието на децата. Никой не е идеален нито аз, нито който и да било друг. Всеки иска да научи, възпита и да даде най-доброто от себе си на детето си. Но все пак благодаря ти за съвета.

pasinet, Tаничка, спалното помещени е и това за игри и обучение е общо. Но имат една стая, в която си държат старите играчки, ползват я като склад, и могат да я отделят там. Знам, че едната учителка го правеше преди, но тя замина за Щатите. Сега си я чакаме да се завърне. Но другата е на мнение, че децата трябва задължително да спят на обяд. Това са вече големи деца и много от тях не спят вече на обяд, но поне пазят тишина, а Мими разваля дисциплината, защото пее и говори. Трудно ще е първият месец, но после се надявам нещата да се нормализират. 

Аз да бях на твое място щях да и кажа, че и аз я съжелявам, че не може да се справя с елементарни проблеми с децата. Щях да и кажа, че ако смята, че неможе да се справя с работата си мога да и помогна да намери подходящи курсове за преквалификация, или пък ако иска да учи -  литература как да се справя с дисциплината с децата. Ако възнамерява да не избере нито едно от предложенията ми ще ми се наложи да отида до инспектората да им "намекна" че имат некадърни и нежелаещи да се развиват учители.

Точно толкова директно колкото и останалите майки се държат с вас.

Много ви се чудя - как очаквате, че децата ви ще си отстояват правата като вие не правите това? Как ще ги възпитате уверени в себе си като дори вие не сме уверени, че постъпвате правилно и вместо да покажете на хората как да се държат с децата ви страдате от тяхната оценка? Супер послание няма що  - "Хайде мамо, търпи, хората са лоши, неможем да ги променим, ще си поплачем, ще ни мине...с времето ще се успокоят нещата...."

Не става въпрос да сте агресивни защитавайки детето си, но трябва да го правите. Не да приемате нещата.  като си се оплачат кажете:

"ДА, добре, децата се държат лошо.  Моля обеснените ми вие как успявате да я накарате да бъде тиха наобяд, за да приложа същата схема у дома. Ако неможете вие да се справите, моля посочете ми учител, който да препоръчам на директорката да дойде да ви замества по време на обедния сън.   Няма такъв? Съжелявам тогава много, но ще трябва да започнете да учите как да се справяте - аз мога да ви помогна с тази и тази информация с тази и тази книга..

Деси, права си.Обаче има и друг момент.Ще споделя моя проблем.Мишо си е харесал, или по скоро се е залепил за едно детенце в детската.Залепил се е и постоянно го гали, пипа, търси контакт с него.Момиченцето никак, ама никак не се чувства конфортно с новото дете /той/ и се опитва да го отбягва.Мишо не стига, че и досажда, ами и това е придружено с непрекъснато бъркане в гащите и блажено помирисване на пръстите впоследствие  .Честно казано, ако за дъщеря ми се прикрепи някой със същото поведение, когото не познавам определено бих възроптала.Независимо, че е с проблем Мишо, все пак момиченцето отсреща има опасност да се почуства сексуално притеснено, и вероятно така изглежда в очите на родителите и.Аз съм убедена, че той търси вниманието което е свикнал от страна на сестра си от това дете, но има опасност момиченцето да получи сериозна психологична травма от моето дете.Говорихме естествено с Мишо, даже го заплаших с най големия му ужас /да го водя на плуване, ако пак пипне детенцето/, но............да видим.Имам сериозна нужда от помощ и съвети.Да, наистина нашите деца имат нужда от толерантност, но не и ако наранияват нечие друго дете.Говоря само за конкретния проблем

Катина, моля те пусни някакви координати, телефон ако има на тази фирма, от която купуваш новото масло- смесеното - за 30 лв. На работа съм и се страхувам да отворя сайта - и при мен показа вирус!!!!!
Мари - анка - за около 5 лв и аз купувам лененото олио - няма смисъл да го търсиш - има го в "Мега - Марина" в Смирненски, сигурно и на другата "Мега" на Филипово също ще го има. Ако кажеш да ти взема - всеки ден пазаруваме от там и ще ти го предам по логопедката

Марианка, вземи ми, ще съм ти безкрайно благодарна! Доста съм заета и напоследък даже не успявам да придружавам Мими на уроците.
Деси, благодаря, май всички имахме нужда от такова отрезвяване. Боя се, че аз още не съм се научила да живея с проблема (как тогава да накарам другите да го разберат) и всеки път изпадам в паника, когато чуя подобни оплаквания. Губя и говор и картина, което не е в ничия полза. Пък как ще науча Мими да си отстоява правата, идея си нямам.
Кати, дано намерите някакво решение на проблема. Мисля, че Мишо е доста разумен вече и с повечко и по-честички обяснения ще се получи.

Катина, разбирам те, защото и моето дете има много сериозно изглеждащ отстрани проблем в момента. Краде  Абсолютно с умисъл - знае, че прави нещо нередно, скрива откраднатото, изнася го абсолютно професионално И то не неща които много му трябват... Не е и от неосъзнаване какво прави, нито от нерабиране що е то принадлежност, а е породено от чисто желание за присвояване на чужди вещи. След като ревах,  виках, крах се, с добро с лошо и не се справих отидох за префесионален съвет.  И съвета беше ТОТАЛНО изкореняване на това което е неприемливо. Стигнах до там, че почти го разсъбличам да го обискирам като го вземам от градин, същото като излизам с него от магазина, като сме посетили нечия къща и т.н.  Когато го "разкрием" той е унижен, плаче, крещи, отрича и т.н. дори и лъже, че някой му го е дал и му е казал,ч е може да го задържи... И колкото и да ми е жал за него - примерно ако е забърсал нещо сладко в магазина го връщам и отказвам да му го купя. Следващия път като влизаме казвам,ч е ако нищо не се опита да краде ще получи нещо по избор. Обикновенно на касата ми припомня, че е време да си избере нещо 
Долу горе по този начин се справихме и с бъркането в гащите 
Между другото - голямото ми дете няма проблеми, но точно на тази възраст също си откри съдържанието на панталоните  И при нещо стратегията беше такава - това е нещо което никой не трябва да те вижда да правиш, не е редно да става пред хора и т.н. Не му казвахме, че е лошо - видех ли го веднагам му намирах какво да прави и му казвах да престане. Знаеше, че може да се пипа там само ако е сам. Обаче аз услужливо бях наоколо постоянно 
Ще ти трябва може би помоща на учителките -  да го наглеждат и спират като наближи детето. Ще трябва и да го понатиснеш - ако твоето дете имаше сензорните проблеми на моето определено щеше да искаш никой да не го докосва. Представи си че и това момиченце има същите - погледни от тази страна - ще трябва да обесниш на Мишо, че не бива да го наближава, защото детето не харесва това.  Ако тряба го звържи с някое неприятно усещане а МИшо - примерно му кажи, че ако го пипа момиченцето усеща все едно го порязват и ще плаче. Помисли и измисли нещо логично.
Това с порязването работи при нас в градината за да ограничават телесния контакт на сина ми. Учителката се справи добре като им обесни защо не бива те да го докосват ако той не е пожелал. Обаче и моя син има и много силен защитен механизъм....
Просто ти давам някакви идеи - сигурна съм че ще измислиш нещо. Аз на тое място бих говорила и с родителите на момиченцето за да им обесня ситуацията преди тя да е ескалирала. А може и от там да ти дадът и добър съвет или да има добра насока - понякога ако родителите предупредят въпросното дете да избягва Мишо /било то и в супер негативна насока/   поне психиката ан детето би се запазила а ти ще имаш време да се бориш с проблема. Няма как винаги да сме 100% спечелили. Обаче учителите тряба да са на страната на ВСИЧКИ деца и няма право да ни казват с какво няшето дете пречи. Да ни посъветват - Да, ама не и да ни връщат децата.
Мари_Анка, аз не исках да съм груба. Но наистина се оставяш да те притискат до стената. А с проблема си ще се научиш да живееш едва когато го приемеш. Когато можеш на напълно непознат , който те попита за детето ти да можеш да споделиш че е специално. Обаче това ще стане само ако си го признаеш пред себе си. Не да се съгласиш с някого, че детето ти има проблем - а да осъзнаваш, че това е ситуацията и от там нататъка има само напред и няма назад. И знаеш ли защо смятам,ч е не си го приела? Защото обикновенно след като приемем проблема вече не искаме нито невролози нито доктори да ни приглеждат децата....а ти още сякаш вярваш, че ще и дадът хапче и нещата ще се оправят...

ето, копирах ти от сайта и го снимах шишето.
sladko pate, стана ми супермъчно и ревливо  , но честно нямах никакво намерение да те засегна.Не го приемай твърде присърце 

Супер важно за конфорта и развитието на децата ни е приемането на проблема. Преди време, след като мислех, че вече съм приела различността на Марти, говорех с недомлъвки и то само пред по- близки хора...толкова съм го била приела, че смътно го обяснявах и на баща ми, за да не го стресирам. Сега..наистина съм го приела и при всеки удобен случай говоря и разяснявам, а на публични места съм станала и малко нагла...напр. когато в заведение Марти ходи да чука по масите на хората или им взема сламките и вилиците и срещна учуденият им и неразбиращ навъсен поглед или пък нещо му извикат относно възпитанието, аз извиквам дваж по- силно от тях "Не сте ли чували за аутизъм, госпожо? Изглеждате иначе доста образована..."..обикновено след малко госпожата, вече малко или повече поусведомена идва да ми се извини и да ми каже, че все пак детето е контактно и добре говори, така че, сигурно е сбъркана диагнозата и ще го израстне. После аз обяснявам набързо какви усилия полагаме, ежедневни уроци, логопед, психолог, плуване, езда и го водя на обществени места, за да го интегрирам, не за да й открдане сламката...а тя се смее...и отново ме успокоява, че детето е само малко по- емоционално и ще го израстне, особено при всичките тези грижи. Така, аз престанах да правя забележки на Марти на обществени места и да се притеснявам...а преди време тичах след него като изоглава, извинявах се на сульо и пульо за глупости....

Деси, заведох Мими на лекар, защото на нея никога не е правено ЕЕГ. Никога. Убедиха ме, че е добре да го направя, за да се изключат други вероятни проблеми. Посетили сме психиатър един единствен път, преди 3г., когато всъщност на мен ми "светна", че има някакъв проблем. Направих го сега, защото прецених, че 3 г. за твърде дълъг период без лекарско наблюдение, въпреки че никога не дадох предписаните ни преди години лекарства. И определено не очаквам някой да ми даде вълшебното хапче (би било твърде глупаво от моя страна след всичко, което съм изчела и преживяла да вярвам във вълшебства), а защото се чувствам длъжна да опитам всичко възможно. Ако не опитам, няма как да знам дали това или онова помага малко или много на Мими.
Знам, че прозвуча като оправдание, за което безкрайно съжалявам... Но исках просто да обясня защо заведох Мими на лекар. Неприемането на проблема няма общо с това. Има общо само с моята вътрешна нагласа и с това, че аз още не успявам да се преборя със страховете за нейното бъдеще и с отношението към нея като цяло. Напълно съм на ясно, че ако продължавам в този дух, опредлено няма да и помогна. Истината е, че се чувствам без път и посока и много, много самотна.
И аз не искам да звуча грубо и се надявам да не си го приела така. Просто плача и пиша...

Марианка, а се успокой 
Един родител може никога да не приеме проблема на детето.Казвала съм го и преди има три фази - отричане, самосъжаление, и приемане - казват се фази на траура.Можем да си седим на първата фаза цял живот, и никога да не отидем на третата.Деси не те обвинява нали разбираш  Не го пише това само заради теб.Аз също не го пиша само заради теб.Четат още поне 50 човека, които никога не са се регистрирали по една или друга причина, но се оттъждествяват с някои от пишещите тук.

Катина, начина по който си отреагирала и аз така реагирам, карам се и лека полека нещата се получават.

МариАнка иде ми да хвана влака да дойда при теб, ама по женски без деца. Да си поприказваме.