да се омъжиш за разведен с дете \деца\

Когато се запознах с мъжа ми, той беше разведен, с дъщеря на 8. Оженили са се на 20, съответно мацката е била на 18 - от малък град са, да не кажа село, в патриархална среда, в която, за да "изконсумираш" чувствата си, трябва да се ожениш  Тя - излязла току що от училище, той - от казармата - с мисълта, че животът е песен, и заедно ли са, ще се справят с всички трудности. Е да, ама не - в процеса на порастване и сблъскване с действителността, става ясно, че са коренно различни като характери, като светоусещане, дори и като цели и виждания за живота. На девойката и е стигало, че е омъжена и има покрив над главата си, да излиза по веднъж на ден в "кафето", по веднъж в седмицата - до близкия голям град, и ... толкова. Без амбиции - за образование, за развитие, за по-добър живот... Не я упреквам, просто това е нейният начин на живот. Не само, че не е подкрепяла неговите амбиции и желания, но дори им се е присмивала - абе я си налягай парцала и си бачкай в Горското стопанство за 200 лв, какво следване, каква кариера, имаш семейство, гледай си го... Със сигурност и той е имал "трески за дялане", вината никога не е само в единия.

Когато се запознахме, бях доста объркана в началото. Беше ми трудно да се видя в ролята на "злата мащеха", изпитвах чувства, подобни на ревност за това, че той с тази жена има общи спомени и общо минало, че са изживяли заедно неща, които ние двамата не сме... Доволна съм обаче, че успях да се преборя - със себе си на първо място, с роднини и познати - също. В последствие забременях, родих общото ни дете, надявам се да имаме и още... Мъжът ми обича дъщеря си, освен месечната издръжка (той си я прецени и е доста по-висока от определените от съда 80 лв), винаги сме насреща, когато трябва да се купува нещо. Подаръците по поводи са едно на ръка. През лятната ваканция я взимаме за около един месец. През зимата я взимаме за около една седмица. Не ми тежи, не ми пречи, напротив - радвам се, че изградихме много добри отношения, едва ли ме обича, но със сигурност ме уважава и ми има доверие, защото ми споделя разни типично "тинейджърски" неща  Децата помежду си много се обичат, въпреки голямата възрастова разлика. Търсят се, говорят си по телефона, забавляват се страхотно.

С първата съпруга поддържаме отлични взаимоотношения. Има случаи, когато звъни на мен, вместо на мъжа ми. Пресилено е да кажа, че сме приятелки, най малкото защото не сме на едно ниво, но определено няма вражда и неприязън. И двамата са единодушни, че бракът им е бил обречен от самото начало, че не са били подходящи един за друг. Мацката си признава в прав текст, че никога не е очаквала от мъжът и да "излезе нещо", че е много учудена от успеха и  развитието му, а той и отговаря, че зад успеха на всеки мъж стои една умна жена 

Не искам да нарисувам на авторката розова картина. Просто разказвам СВОЯТА история. Всичко зависи от конкретните участници. Да се генерализира и обобщава няма никакъв смисъл. Чак ми е жал за хората, за които "разведен" е нещо като етикет "2-ра категория"... Със сигурност моят "разведен" мъж е в пъти по-свестен от много "свободни" мъже... Пак казвам - най-важното е конкретния човек.

Наистина не всичко е рози в такъв вид връзки, дори мъжът да е златен! Е и аз съм в същата ситуация от 3 месеца се лутам между това да бъда ли с него или не, от няколко години сме заедно! Напоследък проблема е бившата съпруга при нас, че наговаря детето против мен  и мен ужасно ме боли от това, т.е детето много ме обича и ми споделя мсичко, т.е то не е променило отношението си към мен, но думите му" Мама не те харесва и само се ядосва, че ти си с тати, тя не иска ти да си с него и не ми дава да идвам при вас, защото си с него- това са думи на 5годишно дете " Ужасно боли да знаеш, че някой те мрази, без да имаш никаква вина за краха на брака им. В такива моменти му казвам, че искам да се разделим, че незнам още колко могат да ми издържат нервите! А нашата бивша ме мрази не само заради бившия си мъж, а и заради факта, че  детето много ме харесва,то ми казва, ти си по-хубава и по-добра от майка ми, и може би то и го казва и на нея и тя затова още повече злобее срещу мен, но детето вече не е толкова малко и разбира и каквато и помия да му говори за мен,явно е факт, че не му влияе ,защото то  ме търси непрекъснато,като я взимаме, предпочита аз да се занимавам с него, а не то да се занимава с баща си ,ходи с мен на разходки без баща си и не търси нито него, нито майка си! Самия факт, че ми ги казва тези неща без да съм питала, говори много! Аз никога не съм си позволила да кажа  лоша дума за майка му пред него, нито приятеля ми, но тя бившата ...какви ли не помии излива отгоре ни......ето това е най-трудното от такъв тип връзки......тези взаимоотношения не са били желани от мен.......

И аз да споделя скромният ми опит с такъв мъж.Запознахме се по възможно най баналният начин за  днешното време-ИНТЕРНЕТ.Разговаряхме дълго и широко .В началото знаех че е само разведен .Един път го попитах -защо нямате деца , той ми смотоляви нещо  от сорта ами нямаме.Тогава ми се виждаше  нормално .Оф бях на 27 /е годините не са за оправдание ама все пак / .Та  излизахме  доста време .Бях като влюбена тинейджърка .А когато ме помоли да  заживея с него  бях на седмото небе . Даде ми  клйчове от вкъщи и заживяхме .И така  две - три  седмици .Един ден ми се стори странен .Разговаря с майка си  и  целия разговор беше само -да ,не ,незнам ,добре .Та  въпросният ден ми каза - трябва да ти кажа нещо - имам две деца , и сина ми днес има рожден ден .След малко трябва да изляза .Бях като гръмната .Стоях в коридора и се чудех входнната врата откъде  да я затворя .Шах .Но семейството ми  казваше че всеки има право на грешка .Никой не е Бог  че да съдиш другите.Та така - реших да остана с него .Децата са прекрасни.Ноооооооооооо.Нямаха никакъв контакт с татко си .Няма да забравя как един ден майкат се обади  че момченцето е болно и  и трябват  50 лева за антибиотик .Таткото нямаше ,трябваха му за цигари.Пффффффф.Извадих  от мойте пари и  му ги дадох за  лекарства.Децата си растяха а за да дойдат  у нас  аз дуднех от  вторник че да може до петък  да може да прибере  децата от училище .А бе -мани .Друг път /то те са много пъти/ децата са вкъщи а той нюня блаженно до 1-2 следобяда .А аз като финикиец  -закуска ,пусни на единия компа с игра а на другият плейстейшъна  ,до магазина за  следки неща .Имаха повече контакт с мен отколкото с него .Просто ги беше страх  милите.  Опитвах се да го сближа с децата му.Незнам доколко успях.Когато се разделяхме  ми  благодари че  съм обичала децата му повече от него .Малко объркано го разказах .
Разделихме се заради друго , но децата никога не са ми били пречка да съм с него .Не съжалявам за нищо .Децата  са прекрасно нещо .

извинявам се  че 100 пъти съм повторила децата , децата .Друг път ще чета преди да побликувам нещо