да се омъжиш за разведен с дете \деца\

Явно трябва да ги маркираме такивата мъже и да ги анатемосаме. 
Ако се обичат, това, че мъжът и има повече опит, би трябвало да е само в плюс.  Какво значи да има нещо недоизказано за децата ти? Та те са част от тебе.    Какво има да им изказваш или коментираш?

Кои са тия "вие", че не се сещам??? Не ти преча да си имаш мнение, просто споделям моето, което е базирано на реални примери.

Според мене твоето мнение е супер глупаво. 

Кой ги анатемосва? Къде в моите постове си прочела и намек за такова отношение?

Можеш ли да отречеш, че след един брак човек не е като никога да не е бил женен? Този мъж не влиза ли в новия си брак със своите съмнения или очаквания, които са свързани с предишния му брак? Ти какво си мислиш, че мъжете казват на новите си жени всички свои опасения и надежди за децата от предишния си брак ли? А какво става с новата му жена и с новите му деца като през част от времето отива и е с другите си деца? Не го усещат ли? Много често децата от един брак се ревнуват и мислят, че не им обръщат внимание, а какво остава за по-различна ситуация?

Това, което казвам е, че има значение дали създаваш семейство с човек, който ВЕЧЕ е имал семейство и има деца от него. Има и значение дали и двамата се женят за пръв път и това е първото семейство, което създават.  Много навътре го приемаш. Ти говориш за анатемосване и рипаш като попарена.

Независимо от числото бракове, всеки влиза с някакви очаквания, съмнения, надежди.  Те винаги ще присъстват независимо дали има деца или не, дали са/е разведен или не. За това е най-важна комуникацията между хората в брака.

RadostinaHZ 

Можеш ли да отречеш, че след един брак човек не е като никога да не е бил женен? За тебе връзка е само, когато имаш брак ли? Или си била първата на мъжът ти? Или предишните не си ги обичала? Човек никога не е същият от вчера...без значение дали се е женил или не.

Този мъж не влиза ли в новия си брак със своите съмнения или очаквания, които са свързани с предишния му брак? Всеки влиза на базата на опита си... Новият брак се предполага да е нова надежда и предпоставка да не допускаш същите грешки.

Ти какво си мислиш, че мъжете казват на новите си жени всички свои опасения и надежди за децата от предишния си брак ли? Опасения? Надежди? Това са деца, приемат се безусловно. 
 
А какво става с новата му жена и с новите му деца като през част от времето отива и е с другите си деца? Не го усещат ли? Много често децата от един брак се ревнуват и мислят, че не им обръщат внимание, а какво остава за по-различна ситуация? Според мене тези деца са били възпитавани от жени като тебе.

Ааа, не така! Дори не съм разведена и не съм имала деца от предишни връзки.
В повечето семейства има ревност между децата в някакъв момент или период, защото всяко от тях иска всичко, веднага и за себе си. Такава им е природата.

Май ти нещо имаш против "бившите" жени и се възмущаваш от възпитанието, което са дали на децата си. Децата са си деца, но това не означава, че мъжете споделят всичко с жените си. Все пак новите им жени не са майки на тези деца и това ги кара да са по-предпазливи в някои изказвания. Не можеш да надвиваш всеки път човешката природа, а жените могат да са точно толкова ревниви, колкото и мъжете.

Много, много трудна връзка.
Основния проблем-какво правим с възпитанието на децата?Ако са малки-ок, но ако са големи....?

Ами що коментираш така разпалено, като нямаш опит никакъв.
Ти познаваш ли ме?
Някои хора са възпитани и уважават децата на мъжа до себе си. Въпреки първичният им позив.  Повечето мъже споделят всичко на жените до себе си, специално ако са влюбени в тях.
И последно - да ревнувам дете от баща му? А ти в кой век живееш?

Не да ревнуваш дете от баща му, а твоите деца да ревнуват баща си от другите му деца и обратно.

Понякога не е нужно човек да има свой опит, а да се учи от чуждия такъв. Има и още нещо, което се пропуска често. Колкото и да си мислим, че сме самостоятелни в решенията си и не ни пука за околните, най-близкото обществено обкръжение има своето влияние върху една връзка. Това означава, че ако близките или приятели, познати, колеги и т.н. са благосклонно настроени към връзката, то тя ще има повече шансове да се закрепи. Но, ако отношението е недоброжелателно или направо отрицателно, то връзката е по-податлива на разпадане, защото и двамата трябва да отблъскват някакъв външен натиск.

Ами това зависи от средата ти. Дали децата ти ще ревнуват баща си, зависи от възпитанието им.

Какво възпитание! Можеш да възпитаваш децата си по един и същ начин и те пак да ревнуват, пък дори и да са на по 20 години.
 Каква среда! На колко места по света..., хайде, да не е по света, а в Европа момичетата се женят за разведени мъже с деца и това да предизвиква дива радост у родителите и роднините? Каквато и да ти е средата, повечето хора предпочитат да се женят за свободни хора, защото така е по-лесно за всички. Може на думи да са много толерантни, може и с някои действия да показват толерантност, но едва ли го желаят за дъщерите и сестрите си.

Ами ще ти кажа, че говориш за неща, за които въобще не знаеш за какво става дума. За моите родители и приятели радост би предизвикало това, че съм щастлива. За останалото имам достатъчно ум в главата си. В Европа? ОМГ... Що пишеш в темата въобще...

Изобщо не говоря за теб. Твоята връзка не е единствената на света.

Пиша в темата ,защото имам право. Ако е само за жени, които са омъжени за разведени мъже с деца от предишния брак, кажи.

А ето и моята история
мъжа ми не е разведен-жена му е починала преди 8 години.Имат дъщеря на 10 год която живее с родителите му. Аз бях наясно с това още когато започнахме връзката си-аз също имах предишна връзка от която имам дъщеричка, която живее с мен. Когато нещата започнаха да стават сериозни аз се запознах с неговото дете и след време се преместихме да живеем в къщата на родителите му-на отделен етаж- за да сме по близко до нея. Стана ми мъчно за нея защото тои много много не се грижеше за нея, а и детето е с увреждане и някак исках да ги сближа. Това беше най-голямата ми грешка. В началото всичко си беше ок-грижех се много за нея, постоянно го подтиквах да и обръща повече внимание, водехме я насам-натам, на почивки, на разходки-абе все едно че е част от семейството ни.Аз забременях и той реши че тя ще живее с нас на нашия етаж от къщата. Направихме и стая в която да спи с моята дъщеря, изцяло поехме грижата за нея-т.е. аз я поех защото той е доста зает с работата си. Когато се роди бебка в къщи настана една малка лудница и аз бях доста стресирана и изнервена.Опитвах се да създам ред и дисциплина. Искам да отбележа че момата беше АДСКИ разглезена от бабата и дядото , тъй като е сираче и е с увреждане-което в последствие е било отстранено и тя се възстановяваше. Не се поддаваше на абсолютно никакъв контрол.Въведените от мен правила постоянно бяха потъпквани от бабата и дядото които перманентно ми висяха на главата -да не би мащехата нещо да обиди детето. Най накрая ме изкараха истеричка и си я взеха обратно при тях. Страшно ме обидиха с това тъй като аз бях вложила ужасно много усилия в това да я приобщя към нас и да я накарам да се почуства като в истинско семейство.Отдръпнах се съвсем и от нея и от тях. В този момент мъжа ми беше абсолютно безучастен-сякаш не ставаше дума за неговото дете. Аз реших че все пак имам две деца които разчитат на мен и са мои, и въобще къде се набивам между шамарите да гледам детето на мъжа ми чак пък да го заобичвам, като мое а някой да дойде и да ми го вземе, като ме обвинява че съм луда. Капака беше когато бабата преди няколко седмици дойде и без да обсъжда с нас заяви че  каката пак се връща ,сложи я да спи в леглото на дъщеря ми ( защото детето така искало) и заяви че  аз трябва да я гледам щом живея в къщата им. Направо бях потресена и и показах че съм против, тя се нацупи и каза че съм изхвърлила сирачето всякакви други глупости....оттогава не си говорим

Искам да кажа на всички дами които се решили да имат връзка за разведени мъже с деца много хубаво да си направят сметка, какво точно очакват от тази връзка, много добре да опознаят ситуацията, и да преценят дали ще могат да се справят с усложненията които неминуемо ще дойдат рано или късно. Защото има случаи като моя в които когато осъзнаеш в какви лайна си затънал, вече е прекалено късно. Наистина когато човек е влюбен всичко му изглежда много лесно, но в действителност ситуацията е много сложна и деликатна и не всеки би се справил...