Какъв е смисълът на вашия живот?

Всъщност има доста мисъл по отношение на смисъла  в написаното от Борис, ама ..

Аз съм човек, който нито живее за бъдещето, нито със спомени от миналото. Аз живея в настоящето.
Съответно смисълът на животът ми е това, което ми се случва тук и сега.

Моят смисъл е да бъда добър и да постигам мечтите си!

     Все си мислех, че смисълът  на децата ни е  - да  продължат след нас НЕЩО , а не да осмислят Нашия живот.
    Защото така  техния живот ще бъди осмислен  от техните си деца и тн. и пр.  И се губи  всичко останало.  Ако беше така,  щяхме да си правим децата в камената ера, бе да сме открили топлата вода.  и ужасно  осмислен живот.

  Моите деца  изпълват живота ми,  но си го осмисляме взаимно с куп други неща... дребни.  едри... зависи от гледната точка.
  за да не е към авторката, обръщам се по принцип към нас! :
  1.  Има смисъл да видиш / държави, мнения по форуми, филми , театри, концерти на живо,  растящо дърво, стара къща, картина, музей,   гейзер, калинка с точка от роса на крилото  ...   и няма смисъл да изброявам.   Частички от картината.
 2.  Има смисъл да чуеш  /  какво ти казват  позабравените стари приятели,  Рапсодия в синьо,  ромон на незамърсено поточе, ръмжене на мощен мотоциклет, малък проблясък на спомен от вече непомнещата ти майка,   музиката на мечтите си   и за и направиш колекция, славей привечер  в  уморения от урбанизация град.  и тук  пр. и пр.  / каквото пожелаете/
 3.   От глобална гледна точка  има смисъл да направиш  куп неща.  К У П .   Да изобретиш алтернативно гориво  и да зачеркнем петрола.  Ще паднат и много хареми,  ама какво пък,   да прочетат най- горното.  
  4  Да измислиш лекарство против рак, СПИН, заплес,  тежки алергии, леки непоносимости към свекърви и снахи / но не с едно хапче, че ще се избият/  лек за безотговорни,  лек за маниакални прагматици, простотия и лакомия  /  всичко и въпрос на възпитание, освен  първите 4.
   Много от тези неща не мога и няма да успея,  но пък  гледам дете, което се надявам да опита.   не искам да ме осмисля, а  да опита.
  

Смисълът ли?

Той винаги е тук и сега, въпросът е как да се потопим точно в "тук и сега".
Би трябвало да се намира в сърцата ни, но как да стигнем до там?

Препоръчвам "Яж, моли се и обичай". Книга е, забравих името на авторката.

В момента никакъв.
Ставам,душ,кафене,разходки,обядване,кафене,разходки,прибиране,душ,излизане,вечеря,форум или диско.
Какъв смисъл да има?  Възмутена съм от себе си дори.

Какво значи смисъл? Харесва ми да живея. Трябва ли да търся причини за това...Причината, единствена, е това, че съм неповторима...както и всички около мене...

Смисълът на живота е в самия него, в момента, в който престанеш да си напъваш мозъка да надскочиш тази очевадна истина, може и да видиш истинския смисъл. Най-гениалните неща, винаги изглеждат много прости, но само, когато ги проумееш.

П.п., не е необходимо да си гениален, за да си разбрал, че нищо не разбираш.

Кой и кога е казал, че непременно трябва да има някакъв смисъл?

Моят е да стана това, което бях. Засега. Като се върна на нулата ще надграждам. Тогава ще пиша пак..

Или не. Сега. Смисълът е да си щастлив. Да не се чудиш защо живееш, колко и как живееш, а просто да го правиш - без страх, предразсъдъци и глупави дреболии. Щастлив може да те направи дете, космос, океан, семейство, секс, музика, път .. какво ли не. Целта в живота е да открием какво ни прави щастливи, а смисълът - да го получим, постигнем и задържим.

Да стигна до края! После ще му мисля. 

Първосигнални си мислех да напиша детето, което вече имам и това което нося сега.
Но май не ги усещам така нещата.
Като се замисля, смисълът е във всичко, което ме заобикаля.
Има смисъл има например в това, като стана сутрин да видя слънцето, да се усмихна на птичето, което кълве зрънца на терасатами.
Не съм от хората, които ще променят света, няма да успея да открия топлата вода.
Но съществуването ми прави някого щастлив, а връщайки се на идеята за децата, може пък те да направят нещо, което да промети света, или дори да не го променят, да го направят по- добър.

Всеки намира в различно нещо смисъла на живота си, някои не намират смисъл изобщо.

За мен живота е подарък и му се радвам като на такъв. Ако някога срещна създателя на подаръка, ще го питам защо

ми го е подарил, но дотогава просто ще му се радвам.

Не търся смисъл. Никой не ме е питал искам ли да се раждам или не. Раждането ми на този свят е най-голямата отговорност, която съм поела. Тук съм - живея както мога и според разбиранията си.

  Ева, много добре си го казала. Мисля, че само когато човек е щастлив животът му е пълноценен и тогава всичко има смисъл.

Нещо ви е налегнала малка криза на идентичността  . Според мен нещата са прости - животът е да се живее. Когато човек се чувства добре и щастлив изобщо не се чуди за какво му е този живот, а взема от него каквото може. Обаче, започне ли да си задава въпроси за смисъла на живота работата не е на добре - или е в пубертета, или е над 35-40 и го тресе другият пубертет или се чувства нещастен и изтощен.

Кифлата,

Това за шедьоврите е хлъзгава работа. По-голяма част от поезията и част от произведенията на изобразителното изкуство са се появили на бял свят точно по време на сериозна личностна или творческа криза. Поетите по правило пишат най-много и най-добре, когато са нещастни. За много художници важи същото.