Юнските бонбони са неуморими - тичат, скачат и лудеят

Краси,честито на Хриси  Пожелавам и' много успехи
Еличко,честита ти рожденичка и на теб!Да ти е жива и здрава!Браво на Катрин,колко много думички използва
МММ,във всяка църква е различно.На нас ни искаха един брой кръстница с кръщелно,акта за раждане на Стам,хавлия,сапун и китка за ръсене.Бях поръчала и питка която раздадох след ритуала,може и шоколадови бонбони за почерпка.

Здравейте, момичета! 
Да ви споделя Ели какви ги върши. Не знам дали е от зъбките, но от 10-тина дни следобед спи 1-1,5ч. събужда се отивам при нея, поцоква и двете лягаме да спалнята (не иска в нейното легло) и така заспиваме. От време на време ме проверява дали съм там, защото ако ме няма веднага скача независимо, че й се спи. Започна да се буди към 00-00:30ч. и заспива трудно, като се налага и да се люшкаме.
Не мога да осмисля, че понеделник е 1-ви септември и започва приема в яслите.  Трябва да отида да говоря с директорката дали сега да пускам изследванията на Ели или ноември, когато ще я пусна. Ох, хич не ми се пуска на ясла  .

mmm_, много е неприятно като го гледаш детето как се тормози, а и на нас се отразява.
Надявам се да избият по-бързо и със следващите да нямате такива кризи.
mamatina, за сега не съм я мазала с гелчета. Доки каза, че и с бях и без тях пак си ги боли. Ако стане много неспокойна ще й купя.
Краси, поздравления за приемането на Хриси в Лондон. Дано всичко е наред. Къде ще ходите на моренце?
Еличко, да ти е жива и здрава сестричката. Много да се обичате и да си помагате. Браво на Катринка, много думички казва. Супер, че е музикална.

 

Здравейте, момичета! 

Краси, страхотно! Поздравления за Хриси!    Сигурно много се гордееш с нея.  Къде точно ще бъде?
Гери, точно същото стана с Мишока, като се върнахме от БГ...  Мисля, че е период и бързо ще отмине. При нас продължи по-малко от седмица. Не се притеснявай. 

Момичета, колко от нашите юнчета тръгват на ясла?
Ние също.... на половин ден....  Малко ми е тъжно и смотано...     Миналата седмица го решихме и намерихме ясла (частна, че в държавните молбите се подавали януари  ), защото се оказа, че до края на годината трябва да напиша дисертацията  , т.е. още около 100 страници     и покрай него просто не става, а ако не я напиша - изгарям.  Ужасно!  Ходихме в яслата - детски център го водят - и много добро впечатление ми направи директорката, учителките и децата, иначе обстановката не беше кой знае колко модерна и нова... Или поне аз очаквах повече за тези пари...   Но тук из словашките форуми много го хвалят този детски център заради системата и отношението на учителките, пишат, че децата не искали да си тръгват следобед и искали да ходят там и в събота...   Казах си, че това е по-важно  все пак... Да видим.... Във вторник ще ходим там за първи ден, като първите няколко дена ще бъда с него... Ох, дано всичко е наред!  А свеки уж на шега вика: А, искате да се отървете от него, а?  Егати и шегата!    Та така, такива емоции бушуват в мен сега....

Има ли и други леко притеснени мами от първия "яслен" ден? 

Здраеъте и от мен.Реших да напиша някой ред докато Ивка спи.Спи още защото от два дена не е спала добре поради летния вирус с разстройство.За едно денонощие съм сменила 20 памперса /какво ти гърне в случая/и от горе.Давах и прахчета Ентерол,никаква полза и накрая се оправи работата с оризова вода.Засега де.Да видим днес.Бясна съм защото племеницата я държаха дтук болна  и Ивка се зарази.Направо избесувах вчера .И свекито се опитва да ме убеди ,че било от въздуха,а на всичкото отгоре майка и на племеницата ми вика нищо и няма .  Можех да мина уи без тоя летен вирус,а сега Ивайличка се мъчи,и мисля ,че преди малко вдигна и темп.Но като се събуди ще я меря,искам да я оставя на спокойствие да спи докато няма никой в къщи.Момичета извинявайте,че ви натоварвам,ама направо без нерви оставам.Много им се ядосах

За яслата,аз ще я пускам от 1 октомври,понеже трябва да уча за държавен изпит.Хем ми се иска да я пусна хем не,но нямам голям избор.НО според мен яслата е хубаво занимание.Там с децата ще си играе ,ще се научи много работи и най-важното ще се научи от малка да е по-самостоятелна,което е най важното за мен.Не все да е за полата ми.Страх ме е с болестите как ще се борим,но дано да ги минаваме по-леко.         

Няма никави притеснения за яслатачестно казано.Ще си поплаче отначало но това е нормално.И това ще мине.А и мисля,че като е по-малка няма да разбере толкова и по-бързо ще се адаптира.

Оф ставам,че Ивайличка сигурно се е събудила от данданията навън.Някакви баби се карат доста смешно и разгорещено.Може след малко да вземат да се дърпат за косите дали  не се карат за някой дядо Хайде целувки на всички и лек ден.чаоооооооооооооооооооооооо

И ние сме в редиците на ясленските юнчета. Честно казано не ми се дава толкова малко, но обстоятелствата го налагат. Надявам се да свикне по-лесно от сестра си  . Щях да съм по-спокойна, ако тръгваше в яслата на сестра си, но тя вече ни е доста далеч. С две думи имам доста притеснения.
Босилече, уви, тук не пускат мама първите дни  . Половин ден не се усеща. Докато се наиграе Мишокът и ще си го прибирате  . А и на толкова неща ги учат. Ще видиш как за нула време малкото Мишле ще се превърне в голямо самостоятелно момче  .
Маслинка, не се ядосвай. Може откъде ли не да се е заразила. Гледай бързо да се оправя Ивайличка, а не си хаби силите за нерви  . Хубаво е, че въпреки напрегнатата обстановка вкъщи, все още проявяваш чувство за хумор  .
Еличко, браво на  малката бърборанка  .

Оххх не искам и да помисля за ясли  толкова боледуват горките деца там, че не е истина. Аз не смятам да я давам на ясли Виктория. Живот и здраве като стане на 2 г. като почна работа, баща й ще я гледа като не е на работа , а през останалите дни мисля да търся някоя жена да я гледа....и да я  пусна чак на градина на 3 г.
Дано свикнат лесно наборчетата с новата обстановка и режим 

Живот и здраве ще пускам Ели октомври на ясла,  хич не ми се иска.

Босилече, наистина обстановката не е толкова важна,хубаво е, че майчетата са доволни от отношението на персонала.
Маслинке, и аз се ядосах на безотговорността на свекърва ти. 

Здравейте!
Краси, честито и поздравления! Браво на каката! Изобщо не съм се съмнявала! 
Еличко, браво на Катеринката. Словоохотлива ще е на майка си 
Гери, дано да отшуми този период. Предполагам как се чувстваш и искрено ти съчувствам  Иначе вече съвсем забравихме бибата. Учудващо лесно мина всичко. Виж памперса е друго нещо 
Босилече, стискам палци бързо да се адаптира Мишока. Пиши как е протекъл първият ден  Ние изгледи за ясла нямаме  В търсене на детегледачка сме, но тревогите са ми същите, както и вашите за яслата. Сърцето ми се е свило още от сега. Защо ли ви обяснявам, сигурна съм, че и вие така се чувствате.
Маслинка, много е неприятно с тези ентеровируси. Дано да е преминало вече и да нямате повече тревоги. А относно свекървите...  Моята вчера ме ядоса така както не го е правила от години   
При нас новото е, че се тръшкаме. От  къде се научи не знам. И пищи, ама как пищи това дете…все едно свръхзвуков самолет преминава. Тъкмо я бях похвалила, че се държи прилично, а сега… На всичко отгоре посяга да ме удря. Няколко пъти я хващам, че посяга и на връстници. А толкова гальовна беше до сега  Вече не дава нито да я гушна, нито да я цункам. Бута ме. Надявам се да е период. Кака й винаги е била много гальовна. На това ситното кво му става не знам  Хайде, че досадих. Слънце и усмивки 

Yoya, и Ели се тръшка и сърди, а за поягането сигурно е видяла от някое детенце. Дано премине при вас този период и пак си стане гальовното Мишленце.

По повод яслата снощи мъж ми като почна да ми ги говори, как няма да я виждам по цял ден, как щяла да плаче, да вика ма-ма, а мен няма да ме има и аз като му ревнах.  Като го пипитах защо ми ги говори такива (не, че не е така), ми заяви да ми стане гадно и да се замисля като й се карам.  Мъжка му работа ....

Гери, преди да я пуснеш на ясла й направи изследванията. няма нужда от по-рано, а и те са с давност. 

Гери, наистина мъжка му работа  . Недей да се притесняваш от рано  . Не им е толкова лошо в яслата. След време ще почнеш да я взимаш с усмивка на уста. Дано попадне на най-добрите госпожи и лели. И в тази връзка изследванията се правят преди да почне, защото наистина имат давност. И личната лекарка може да ти каже.
Ели и тя пищи като...  , ако не може да направи нещо, ако иска нещо, абе за всичко. Като излизаме навън крещи във входа, а то кънти сякаш делфин писука. И тя почна да посяга. Като се ядоса удря първото нещо, което е до нея. Днес се ядоса на мен, а посегна към едно момиченце до нея. Почват да си показват рогцата вече малките ни "ангелчета"  .

Ох, моят е голям актьор, и то отдавна. Като реве, си закрива очите с ръка  , тръшка се, физиономии...  АМа аз се радвам, че ми е емоционално детето. 

Здравейте
Гери ама и твоя си го бива , можели така да те товари , те че ще плачат, ще плачат но ще свикнат.
Краси браво на кака Хриси , с гордост да си я изпратите а после може и да ви е стане мъчно но е за доброто, само може да се гордеете с детето, пожелавам и бързо адаптиране и много успехи.
Маслинке бързо оздравяване на Ивка .

Е ние за сега ще се гледаме тази зима а на пролет ще му мислим,  по повода за това че от социалните измислиха превилегий да се гледат от роднини(баби , дядовци пенсионери, ) и да им плаща държавата имах телефонен разговор с мойта свекърва която чела недочела във вестник трета възраст и нали е пенсионер да вземела да гледа Мирко при тях и ние да сме си ходили всеки месец да го виждаме (БУргас  Харманли) е няма как да стане  а и аз не съм казала че ще почвам работа още ,та тва със свекитата ми е познато, но няма да ви занимавам.
Yoya това с тръшкането и викането сигурно я предизвикват те тези мили рачета не могат това да погодят на мамите си.

 Весело посрещане на почивните дни, ние заминаваме на палатка но без малкия ( мама да е жива и здрава ) че пак при нея отива и в понеделник ще ми вика баба отначало , всеки път като го оставим при тях и ме бабосва после дребосъка.

Здравейте и от мен, що се отнася до яслите смятам да се гледаме докато можем.
А ето на какво попаднах:

1.Не унижавайте детето си.

Когато възкликваме:”Как можа да го измислиш!” или “Ама , че си идиот!” или за нищо не те бива, ние нараняваме себепреставата на детето си.

2. Не прибягвайте до заплахи.

Заплахите отслабват представата за себе си. Казваме: “ако още веднъж направиш това, мисли му!” или “Ако пак удариш брат си, мама така ще те напляска, че ще има дълго да го помниш!” Всеки път когато заплашваме детето, ние го учим да се чувства не уютно, да се бои от нас и да ни мрази.
Заплахите имат отрицателен психологически ефект върху детето. Което не означава, че е лошо да му налагаме някои ограничения. Майките често разбират погрешно въпроса със заплахите и решават, че на детето никога не бива да се казва “не”.
Напротив. Когато детето премине границите и ви се наложи да го спрете, направете го, дори и с цената на по шляпване.
Не го уведомявайте предварително какво ще му се случи, ако не слуша.
Заплахите се отнасят до бъдещето, а децата живеят в настоящето. Заплахата няма ефект върху бъдещето поведение.

3.Не корумпирайте детето си.

Най – невероятното “корумпиране” на дете, с което лично съм се сблъсквал, е случаят с онзи баща, който обещал на петнайсетгодишния си син, че ще му купи порше, ако завърши гимназията със средна оценка “добър”. Ефектът от подобно обещание е, че мотивацията на детето се измества отвътре навън.
Вместо да учи за собствено удовлетворение и за обогатяване на себе представата си с нови знания, то се старае единствено заради чисто външната награда.

4.Не изтръгвайте на сила добрите решения.

Да разгледаме заедно следната сцена.
Малкия Уили е извършил нещо лошо. Мама кипва и му казва: “Обещай ми друг път да не правиш така!” Уили хитро се съгласява. Не минава и половин час, и постъпката се повтаря. Много ядосана, мама едва прикрива гнева си и обвинително възкликва:”Но, Уили, нали ми обеща!”, без да знае, че за децата обещанията нямат никакъв смисъл.
Обещанието се отнася до бъдещето, а малките деца живеят в настоящето.
Ако детето е по-чувствително, изтръгнатото от него обещание само ще го накара да се чувства виновно, задето не го е изпълнило.
Или, ако не е особено чувствително , ще го научи да бъде цинично и да замества истинската промяна в поведението си с голи думи.

5.Не закриляйте детето си прекалено

Свръх закрилата подкопава представата за себе си.
Когато майката прекалено закриля детето си, тя го научава на следното: ”Ти не можеш да направиш кой знае какво само. Трябва непрекъснато да бъда наблизо и да се грижа за теб.”
Повечето родители като, че ли твърде малко се доверяват на децата си. А девизът им би следвало да бъде:”Никога да не върша вместо детето онова, което може да свърши без чужда помощ.”

6.Не бъдете многословни.

За детето дългите речи означават: ”Не си способно да разбереш тия неща, затова по-добре слушай какво ти говоря”.
Цитираните по-долу забележки добре показват как реагират децата на родителското красноречие.
Веднъж едно петгодишно хлапе попитало баща си:”Татко, защо винаги ми отговаряш толкова дълго, след като аз ти задавам толкова кратък въпрос?”
Друго дете на същата възраст хванали да заплашва свое другарче от детската градина с думите: “Ще те набия, ще те нарежа на парчета, ще ти обясня аз на тебе!”

7. Не изисквайте сляпо и незабавно подчинение.

Да предположим, че съпругът ви каже:”Скъпа, зарежи това, което правиш, и веднага ми донеси чаша кафе!” Мисля, че по-скоро ще ви се прище да му хвърлите чашата в лицето.
Е, вашето дете изпитва същото чувство, когато поискате от него да прекрати играта, която го е погълнала, и да изпълни нарежданията ви.
Дайте време на детето да реагира.
Незабавното подчинение би подхождало на кукла на конци или на гражданин на тоталитарна държава, но не може да фигурира в нашия педагогически репертоар, ако искаме да възпитаме свободни индивиди, способни на самодисциплина.

8. Не глезете детето и не бъдете прекалено снизходителни към него.

Глезенето на детето и изпълняването на всичките му молби довежда до това, което родителите наричат “развалям".
Всъщност родител който лесно отстъпва на детето си, се бои да му каже “не”, да прояви твърдост по отношение на вече определените граници, като по този начин създава у него впечатлението, че всички правила са разтегливи и че е достатъчно да понапъне малко, за да поддадат.
Това маже да върши работа у дома, но готви на детето мъчително пробуждане при съприкосновението му със света.
Като позволяваме на децата си прекалено много, ние зачеркваме шансовете им един ден да станат оправни, независими и способни на самодисциплина.

9. Бъдете последователни в налагането на правила и закони.

Ако в понеделник майката безгрижно прощава всичка на детето, но наказва грешките във вторник, ефекта ще бъде като при автомобилиста, за когото червеният светофар днес означава “премини”, а утре –“спри”.
Детето има нужда от еднакво отношение и поне минимална сигурност за онова, което се очаква от него.

10. Не въвеждайте правила, несъобразени с възрастта на детето.

Не очаквайте от двегодишно дете да се подчинява като петгодишно – така само ще пробудите у него неприятното чувство и омраза към вас.
Изисквайки зряло поведение, на което то не е способно, вие спъвате развитието на представата му за себе си.

11. Избягвайте назидателното и обвинително поведение.

Четенето на морал и обвиненията са залог за лоша себепредстава.
Метод за приучване към дисциплина, който кара детето да се чувства виновно, му изпраща на практика следното послание: “Това, което извърши, е много лошо. Ти не си добро дете. Как можа да сториш такова нещо на мамчето, което прави всичко за теб?”
Словесното неодобрение влияе много слабо върху поведението на детето. То само подкопава представата ме за себе си.

12. Не давайте заповеди, ако не възнамерявате да изискате изпълнението им.

Ето една класическа сцена.
Майката казва на детето си: “Не се катери на стола”. Детето продължава да се катери. “Ричард, нали ти казах да не се катериш на стола!” Детето не и обръща внимание. “Ричард, чуваш ли? Току-що ти казах да не се катериш на този стол!” Ричард все така се прави на глух и майката се предава. Така тя го научава да не се съобразява със заповедите и нарежданията й.
За да избегнете този вид отрицателно възпитание, не изисквайте нища, не заповядвайте нищо, ако не сте решени да се наложите.

Много добре обощено, Тед.

Исках да питам, ще слагате ли ваксина против грип на децата или са още малки. Аз каквото четох, реших да се въздържа от това да слагам такава на Алекс. Ще се възползвам само за мен и съпругът. Но бих чула, ако някой има мнение по въпроса.

Гери, понякога се чудя как може да са такива тези мъже.

За яслата ще ви стискам палци. Знам, че на всеки се налага да прави избор  и това е един от тези кофти моменти. Само ще ви кажа, че каквото и да решите - трябва да си вярвате че постъпвате правилно. Но то така е за почти всичко в живота.